Притча за двете кутии
Имало едно време един татко. Той бил доста непосредствен със сина си. Двамата си говорели за всичко, бащата му давал мъдри препоръки и го учел по какъв начин да се оправя с компликациите в живота.
Един ден обаче бащата се разболял тежко. Усещайки, че краят му е близо, повикал сина си и му споделил:
- Сине, аз си отивам от този свят и към този момент няма да можем да си приказваме и да се съветваш с мен, както до момента. Но в оня огромен дървен сандък съм оставил две кутии за теб – едната синя, а другата алена. Ако се случи по този начин, че в живота ти нещата тръгнат доста на зле, отвори синята кутия. А когато ситуацията се оправи и всичко стане доста добре - отвори алената кутия...
Скоро по-късно бащата умрял и го погребали.
Не се минало доста време и работите на сина в действителност тръгнали доста зле. Тогава той си спомнил за думите на татко си и отишъл до сандъка, взел синята кутия и я отворил. А там имало... навито парче пергамент, на което пишело:
" Сине, и това ще мине... "
И фактически, не след дълго работите последователно потръгнали. Всичко се оправило и синът бил същински благополучен. Един ден той още веднъж си спомнил за татко си и за последните му думи. Отишъл отново до огромния дървен сандък и взел от там алената кутия. С любознание надигнал капака и видял, че вътре в нея има сходно парче навит на руло пергамент. Разгърнал го и прочел написаното:
" Сине, и това ще мине... "
