Възникването на континентите
Имало е време, когато нашата обичана планета е изглеждала по малко по-различен метод, спрямо това, което сега знаем за нея. Направено напълно скоро проучване потвърждава, че е имало интервал, когато Земята е била обгърната в една-единствена твърда черупка. Минало е доста време, преди земната кора самобитно да се разчлени на големите по размери плочи, върху които през днешния ден лежат континентите.
Можем да кажем, че през днешния ден планетата ни е динамична и има външен пласт, построен от тектонични плочи. Ако се чудите по какъв начин се зараждат явления като земетресенията и вулканите, то те са в резултат на процеса на взаимното боричкане и търкане на тектоничните плочи. Случва се да се стигне и до делене сред тях. В такива случаи пространството сред тях би могло да бъде запълнено от разтопени скали, които, от своя страна, могат да доведат до възникването на подводни планински хребети в средата на огромните океански басейни. Това най-малко ни осведомят учените от Университета на Мериленд, провели проучването.
От дълги години в научната геоложка област съществуват диспути във връзка тектониката на плочите – дали е стартирала незабавно (теория, известна като униформизъм), или по-скоро планетата първо е минала през продължителна фаза с твърда черупка, обхванала цялата Земя?
Резултатите от проучванията са с помощта на напъните на теоретичен екип, управителен от професора по геология в Мерилендския университет Майкъл Браун. Според изводите, направени от проф. Браун и неговите сътрудници, теорията за модела на твърдата черупка към този момент наподобява по-вероятен.
От изнесените данни от проучването на проф. Браун разбираме, че неговият екип е съумял да събере проби от скали от Източния Пилабарски щит. Обяснено с елементарни думи, това е голям по размери сектор от антична гранитна кора на територията на Западна Австралия. Любопитното към тези скали е, че те са едни от най-старите, които познаваме. Възрастта им доближава до впечатляващите 3.5 милиарда години. Проучен от учените е изотопният, както и химическият състав на гранитите. Причина за това е фактът, че в множеството случаи те са свързани с вулканичните вериги – нещо, което може да се приема като симптом на интензивност на тектоничните плочи.
Екипът на проф. Браун организира проучвания и върху базалтови проби от свързаната групировка Кукал. Това са тип скали, чието формиране се реализира след изригването на вулкани, както и на океанските дъна, където се следи делене на тектоничните плочи в средата на океаните. Океанските дъна са покрити с базалт, а когато те доближат континентите, потъват под повърхността. Това е развой, който ни е прочут под името субдукция. На мястото, където се следи триенето на две плочи, можем да видим разтопяване на скалите и образуването на големи по мярка маси под земята гранит.
Има към този момент направени в предишното проучвания, съгласно които базалтите от масива Кукал биха могли да бъдат източник на гранитите в Пилабарския щат. Причина за това са сходствата в техния химичен състав. Професор Браун и екипът му организират проби върху тази доктрина, както и върху още една, а точно – биха ли могли базалтите от Кукал да се стопят дотам, че да образуват гранити на метод, който да се разграничава от субдукцията на базалта под повърхността на планетата? Ако приемем, че това е допустимо, то тогава може би тектониката на плочите към момента не е била действителност, когато са били формирани гранитите в Пилабарския щат. За да може това да бъде открито, откривателите организират така наречен термодинамични калкулации.
Следващата стъпка на учените е да изградят серия от така наречен “моделни опити ”, като задачата е да бъде изследвано какво би могло да се случи в обстановка, в която тектониката на плочите не е стартирала незабавно.
Учените откриват, че е изцяло допустимо гранитите от Пилабарския щит да са били формирани от базалтите на Кукал. Това би било допустимо посредством сюжет, съгласно който една цялостна черупка покрива цялата Земя.
Проф. Браун разкрива, че резултатите от осъществените проучвания потвърждават, че гранитите от Пилабарския щит са се появили в резултат на разтопени базалти от масива Кукал. Или пък сходни материали в среда с висок термичен градиент.
ВИДЕО:
