Имах връзка с обвързан мъж. Мъж, който ужасно дълго твърдеше,

Имах връзка с привързан мъж. Мъж, който извънредно дълго твърдеше, че е „ пред разлъка “ с онази, другата жена, с която живееше тогава. Истината е, че когато магията сред нас стартира, аз също бях пред разлъка – с различен човек. Човек, с който завърших по този начин или другояче, от дълго време.

Какви ли не неща си обещавахме един на различен. И все се стигаше до уверението „ някой ден “.

Някой ден може би щяхме да бъдем двойка, да бъдем щастливи, да бъдем дружно – в цялостния смисъл на думата.

Thinkstock

Вероятно в някоя паралелна Вселена се събуждахме дружно с него в неделя заран и прекарвахме целия ден в мързеливи обятия и мързеливи мисли за любовта.

Е, само че в тази, нашата действителност, аз му бях любовната, само че не и комфортната! Удобната беше друга – онази, с която в последна сметка остана... И с която е до ден сегашен!

Не го осъждам. Не го ненавиждам! Дори когато в един късен следобяд ми сподели, че желал да става и заспива с мисълта, че живея в живота му – само че въпреки всичко на този стадий не можем да бъдем повече от това, което бяхме. Две комплицирани в мислите си души – всеки по своему.

И дребното време, което прекарвахме дружно, ми стигаше да видя щастливия му взор. Не знам дали си коства да скърбя за нещо, което даже не се беше случвало в действителност, а единствено в нашите мечти всред късите ни срещи.

Thinkstock

Чудя се – кой беше най-прецакан от цялата обстановка? Той? Аз, любовната? Тя, комфортната?

Винаги съм била наясно по какъв начин свършват историите за третия ъгъл в един любовен триъгълник. Особено когато единият ъгъл се опасява, а другият въобще не подозира, че е част от нещо сходно.

Единственото, за което се укорявам, е по какъв начин разреших на себе си да стигна дотук. Как се трансфорах в една жена, която не познавах до момента и която сигурно не харесвах. Жена, която съществуваше в мен и на която - в случай че можех със здрав разсъдък да съветвам като другарка – бих споделила само „ Сложи точката и бягай! “

Thinkstock

Днес не съм по-добра. Но съм по-мъдра.

Днес не съм любовната. Но в живота ми има доста обич. Защото съм обичащата себе си.

Вярвам, че съм мечтана жена и ще бъда обичана тук и в този момент.

Thinkstock

А тези, които имат вяра, че нещо ще се случи „ някой ден “, ги чака двойно отчаяние – тъй като те от дълго време живеят живот, който не понасят физически и душевен. И още повече – изпитват непоносимост и към самите себе си, тъй като познават слабостите си и са наясно, че не могат да се оправят с тях.

Всъщност любовта и удобството могат да съществуват дружно. И аз мога да го потвърдя на всеки... Трябва да сте ненормални, с цел да не ми повярвате!

Автор: Н. Тенева

Thinkstock