Имах шанса да присъствам на леденото шоу на Иля Авербух

Имах шанса да участвам на леденото шоу на Иля Авербух в София.

Това е шоу стратегия с присъединяване на някогашни многократни международни и европейски първенци по фигурно пързаляне.

Истинска приятност за очите и душичката на някой, който доста цени този спорт, само че го е гледал единствено по малкия екран.

На плаката можеше да се прочетат имената на популярни фигуристи - Алексей Ягудин, Татяна Тотмянина, Роман Костомаров, Максим Маринин, Оксана Домнина, Максим Шабалин.

И несъмнено, със специфичното присъединяване на Албена Денкова.

Каква беше изненадата ми, когато на леда, дружно с всички други фамозни имена, първоначално излезе и сътрудникът на Албена Максим Стависки.

Честно казано, стъписах се. Не чаках да го видя на леда в София. Трябваше ли да е тук? Имаше ли право? Никой не беше споделил, че ще е тук.

Гледах лекотата, с която се пързаля, макар качените килограми и не спирах да си напомням детайлности от катастрафата, която той аргументи.

После фигурното пързаляне ме увлече, появиха се край пързалката и момчетата на Йордан Йовчев – енергични, надарени деца от всякаква възраст, които ме успокоиха, че има кой да печели медали за България в този спор.

След Йовчев – Албена и Максим.

Вместо водещия, ги показа Йордан Йовчев. Похвали Албена, похвали спортните й качества, загатна медалите, които е донесла – тя, на страната ни.

Името на Максим по този начин и не прозвуча гръмко, както на другите участници.

Започна тяхното комбиниране. На фона на ария, в която се пееше за виновността, справедливостта и изгубените шансове.

На леда прожекторите обрисуваха правоъгълник, по който Албена хвърли 7 червени рози. Дали символизираше гроб, както си помислих? Остана да свети на леда до края на танца.



Двамата образуваха кръст. Той -кръстът, тя – разпната на него.

Не можех да се сдържа да не аплодирам на шеметните им поддръжки, те двамата са все по този начин извънредно положителни фигуристи.

И не можех да спра да си напомням случката отпреди 10 години.

Да си на върха и след това да се сгромолясаш. Да си актьор, а за секунда да се превърнеш в палач.

Да се сгромолясаш от „ Осанна “ до „ Разпни го “ за няколко секунди.

Да имаш всичко, а след това да се сринеш.

Продължаваха да танцуват по леда, като че ли като опрощение. Аз по този начин го усещах.

Заради розите, поради черните им облекла, поради примиреното изражение на Максим, който не може да върне времето обратно, само че би трябвало въпреки всичко да продължи да живее и да прави това, в което е най-хубав.

А Албена? Изключително нежната и сензитивна жена, която толкоз пъти е разказвала за любовта им? Тя какво е претърпяла?

Как избираш да простиш и да останеш с някой, който е лишил живот? Да заминеш, да потънеш, да оставиш всичко, което си обичал, да оставиш страната, за която си се състезавал и да избереш един човек вместо целия свят?

Съчетанието беше към края си.

Последната поддръжка беше в центъра на яркия следач, само че с последните акомпанименти Максим се отдръпна в сянката. Остана осветена единствено Албена. (на видеото нагоре, направено в Русия, Максим остава в светлината на прожекторите. В София - не.)

Ще избухнат ли ръкопляскания? Ще викаме ли възторжено, както при осъществяванията на другите фигуристи?

Да се удивлявам на пийнал водач, умъртвил човек или да ненавиждам извънреден експерт, понесъл наказването си и траял да прави това, в което е най-хубав?

Не бях изпитвала толкоз крайни усеща в един-единствен момент. Така и не съумях да си отговоря...

След края на осъществяването Албена благодари на залата за „ любовта, която усеща в София “, „ за уважението, с което посрещате нашата двойка “.

През това време той стоеше настрана от прожекторите. И тя не произнесе името му на глас.