Светла Оцетова на 70: След Токио ще намаля оборотите
Имах шанса да изучавам, до момента в който упражнявах, и това ми оказа помощ да се осъществявам след края на кариерата ми
Едно от огромните имена на родния спорт – Светла Оцетова, чества през днешния ден своя 70-и празник. В блестящата си кариера тя печели олимпийска купа на двойка скул дружно със Здравка Йорданова от Игрите в Монреал. Носител на редица медали от международни шампионати и Световни купи. Дългогодишен ръководител на родната федерация по гребане. Завършва висше обучение със компетентност „ Архитектура”, което й разрешава към този момент над 30 години да е измежду проектантите на най-големите гребни канали по целия свят. Член е на БОК от 1980-а. Легендата отдели няколко минути за „ Тема Спорт” във връзка 70-ия си празник.
Г-жо Оцетова, по какъв начин сте в навечерието на този огромен празник?
- Зависи от вероятността (смее се). Както споделят някои, половината отмина, да забележим в останалата част какво ще вършим. За мен това е следващ работен ден. Аз и в този момент съм на работа, доправям някои задания.
Предвид ситуацията, ще съумеете ли да организирате отговарящ празник?
- Мислихме го, само че по принцип в никакъв случай не групирам доста хора, постоянно сме били в стеснен фамилен кръг. Сигурно ще отложим за събота – трите деца, с техните половинки и фамилии. По-скоро тогава ще се съберем.
Ако би трябвало да извършите равносметка, надали има нещо, за което да съжалявате?
- Не желая да се трансформира нищо, по този начин да си остане всичко (смее се). Важното е, че не се окайвам и здравословно нямам проблеми. Оттук нататък каквото сами си създадем.
Олимпийската купа ли е огромната ви горделивост от спортната кариера, или има и нещо друго?
- Разбира се, златото си остава извънредно значимо в моята кариера като достижение. Но има и доста други, към този момент на друго занятие, това, което върша като планиране и образуване на международни шампионати и олимпиади. В момента върша нещо по Токио, тъй че не бактисвам.
Много хора на вашата възраст от дълго време са не запомнили какво е работа. Вас какво продължава да ви бута напред?
- Не мога да си показва да седна да виждам телевизия (смее се). Вървя по същия метод, по който съм го правила и до момента. Разбира се, след олимпиадата ще понижа оборотите, най-малко имам такова желание, желая да попътувам малко, само че не по работа, както до момента, а и да си умря. Правихме си проекти с дъщерите ми да отидем на екзотични дестинации. Има доста забавни места по света, където съм била близо, само че не съм успявала да ги видя. В Бразилия бях в Рио, само че не съумях да обиколя, а има толкоз доста забавни места, които човек би трябвало да види. След Токио имам международно състезание в Шанхай през октомври и откакто отмине, се надявам да осъществявам проектите си.
Слушайки ви, наподобява нямате време за почивка…
- Имам образец – татко ми, който до последно, до момента в който можеше да работи, го правеше. Той беше хирург и правеше по три интервенции дневно, до момента в който не се разболя, а беше на 67-68 години. Това очевидно си ми е в гена. Тази заран (в неделя) трябваше да направя един проект за Саудитска Арабия, които аплайват за азиатските игри през 2030. Ново оборудване се строи в Будапеща, Копенхаген, Монреал, където също изготвям планове, в Лима също по този начин, където ще има Панамерикански игри. Така че дилемите са много.
Вие сте от дребното образци по какъв начин един сполучлив състезател може да е бъде и сполучлив началник и да се осъществя и на друго занятие. Как го вършиме?
- Вярно е, само че шансът ми бе, че до момента в който упражнявах, аз учех. Завърших компетентност, която ми даде опция да се развия и след края на кариерата си да мога да остана част от спорта. Аз не върша единствено планове, механически пратеник съм по олимпийските игри, вземам участие и в комисията на интернационалната федерация, която утвърждава избора на домакини на международни шампионати и олимпийски игри. Като пратеник вземам участие в цялостната подготовка и дори проектирането на нови уреди ми е по-малката част от уговорките.
Едва ли може да съпоставите кое ви прави по-щастлива – сполучливата кариера като играч или настоящето признание…
- Много е мъчно, по този начин е. Не мога да преценява кое ме удовлетворява повече. И едното, и другото желае доста труд и безрезервност, само че и двете са ми доставяли постоянно наслаждение и съм работила с цялото си сърце и душа.
Няколко думи за България на Токио, оптимист ли сте?
- Много одобрявам младите ни спортисти, които сега се готвят. За страдание към момента нямаме квота, само че се надявам, че на квалификационните регати напролет ще спечелим най-малко една. Не е елементарно, само че това се отнася освен за гребането. Имаме си проблемите, тъй като гребането е много безценен спорт. Трудно се поддържа финансово – оборудването, лагерите, всичко е скъпо. А в тези времена всяка сметка се прави по три пъти.
Ако не Токио, то Париж?
- Много зависи какъв приоритет ще се даде на държавно равнище. Времената, когато бяхме по 100 души на лагер, а в националния тим бяха по 30 места, отминаха. Сега лодките се броят на пръстите на двете ми ръце, може би и по-малко. Румяна (Нейкова) съумя, тъй като тренираше с мъжете, както го правехме и ние. Сега изборът е доста по-малък. Живея в Панчарево и ги виждам – преди чакахме ред, с цел да се доберем до лодка, а в този момент в езерото са 3-4 лодки единствено. В сполучливите страни – Англия, Австралия, Нова Зеландия, гребането е народен спорт, децата го учат като наложителен предмет в учебно заведение. Ние освен гребане, нито един спорт нямаме народен, който да е част от образователната стратегия. А това е от голямо значение за здравето на децата. Надявам се, че това ще се промени. Много ни е хубава страната, била съм по целия свят, нашата земя е най-хубава, само че спирам дотук (смее се). Хари Латифян, „ Тема Спорт”
Едно от огромните имена на родния спорт – Светла Оцетова, чества през днешния ден своя 70-и празник. В блестящата си кариера тя печели олимпийска купа на двойка скул дружно със Здравка Йорданова от Игрите в Монреал. Носител на редица медали от международни шампионати и Световни купи. Дългогодишен ръководител на родната федерация по гребане. Завършва висше обучение със компетентност „ Архитектура”, което й разрешава към този момент над 30 години да е измежду проектантите на най-големите гребни канали по целия свят. Член е на БОК от 1980-а. Легендата отдели няколко минути за „ Тема Спорт” във връзка 70-ия си празник.
Г-жо Оцетова, по какъв начин сте в навечерието на този огромен празник?
- Зависи от вероятността (смее се). Както споделят някои, половината отмина, да забележим в останалата част какво ще вършим. За мен това е следващ работен ден. Аз и в този момент съм на работа, доправям някои задания.
Предвид ситуацията, ще съумеете ли да организирате отговарящ празник?
- Мислихме го, само че по принцип в никакъв случай не групирам доста хора, постоянно сме били в стеснен фамилен кръг. Сигурно ще отложим за събота – трите деца, с техните половинки и фамилии. По-скоро тогава ще се съберем.
Ако би трябвало да извършите равносметка, надали има нещо, за което да съжалявате?
- Не желая да се трансформира нищо, по този начин да си остане всичко (смее се). Важното е, че не се окайвам и здравословно нямам проблеми. Оттук нататък каквото сами си създадем.
Олимпийската купа ли е огромната ви горделивост от спортната кариера, или има и нещо друго?
- Разбира се, златото си остава извънредно значимо в моята кариера като достижение. Но има и доста други, към този момент на друго занятие, това, което върша като планиране и образуване на международни шампионати и олимпиади. В момента върша нещо по Токио, тъй че не бактисвам.
Много хора на вашата възраст от дълго време са не запомнили какво е работа. Вас какво продължава да ви бута напред?
- Не мога да си показва да седна да виждам телевизия (смее се). Вървя по същия метод, по който съм го правила и до момента. Разбира се, след олимпиадата ще понижа оборотите, най-малко имам такова желание, желая да попътувам малко, само че не по работа, както до момента, а и да си умря. Правихме си проекти с дъщерите ми да отидем на екзотични дестинации. Има доста забавни места по света, където съм била близо, само че не съм успявала да ги видя. В Бразилия бях в Рио, само че не съумях да обиколя, а има толкоз доста забавни места, които човек би трябвало да види. След Токио имам международно състезание в Шанхай през октомври и откакто отмине, се надявам да осъществявам проектите си.
Слушайки ви, наподобява нямате време за почивка…
- Имам образец – татко ми, който до последно, до момента в който можеше да работи, го правеше. Той беше хирург и правеше по три интервенции дневно, до момента в който не се разболя, а беше на 67-68 години. Това очевидно си ми е в гена. Тази заран (в неделя) трябваше да направя един проект за Саудитска Арабия, които аплайват за азиатските игри през 2030. Ново оборудване се строи в Будапеща, Копенхаген, Монреал, където също изготвям планове, в Лима също по този начин, където ще има Панамерикански игри. Така че дилемите са много.
Вие сте от дребното образци по какъв начин един сполучлив състезател може да е бъде и сполучлив началник и да се осъществя и на друго занятие. Как го вършиме?
- Вярно е, само че шансът ми бе, че до момента в който упражнявах, аз учех. Завърших компетентност, която ми даде опция да се развия и след края на кариерата си да мога да остана част от спорта. Аз не върша единствено планове, механически пратеник съм по олимпийските игри, вземам участие и в комисията на интернационалната федерация, която утвърждава избора на домакини на международни шампионати и олимпийски игри. Като пратеник вземам участие в цялостната подготовка и дори проектирането на нови уреди ми е по-малката част от уговорките.
Едва ли може да съпоставите кое ви прави по-щастлива – сполучливата кариера като играч или настоящето признание…
- Много е мъчно, по този начин е. Не мога да преценява кое ме удовлетворява повече. И едното, и другото желае доста труд и безрезервност, само че и двете са ми доставяли постоянно наслаждение и съм работила с цялото си сърце и душа.
Няколко думи за България на Токио, оптимист ли сте?
- Много одобрявам младите ни спортисти, които сега се готвят. За страдание към момента нямаме квота, само че се надявам, че на квалификационните регати напролет ще спечелим най-малко една. Не е елементарно, само че това се отнася освен за гребането. Имаме си проблемите, тъй като гребането е много безценен спорт. Трудно се поддържа финансово – оборудването, лагерите, всичко е скъпо. А в тези времена всяка сметка се прави по три пъти.
Ако не Токио, то Париж?
- Много зависи какъв приоритет ще се даде на държавно равнище. Времената, когато бяхме по 100 души на лагер, а в националния тим бяха по 30 места, отминаха. Сега лодките се броят на пръстите на двете ми ръце, може би и по-малко. Румяна (Нейкова) съумя, тъй като тренираше с мъжете, както го правехме и ние. Сега изборът е доста по-малък. Живея в Панчарево и ги виждам – преди чакахме ред, с цел да се доберем до лодка, а в този момент в езерото са 3-4 лодки единствено. В сполучливите страни – Англия, Австралия, Нова Зеландия, гребането е народен спорт, децата го учат като наложителен предмет в учебно заведение. Ние освен гребане, нито един спорт нямаме народен, който да е част от образователната стратегия. А това е от голямо значение за здравето на децата. Надявам се, че това ще се промени. Много ни е хубава страната, била съм по целия свят, нашата земя е най-хубава, само че спирам дотук (смее се). Хари Латифян, „ Тема Спорт”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ