Имах късмета да имам много добри учители през своето учене

Имах шанса да имам доста положителни учители през своето учене – освен в учебно заведение, а и в университета.

Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. Лилия Райчева, дълготраен учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка към Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, основател на образователно-развлекателното телевизионно предаване „ Минута е доста “ и някогашен член на Съвета за електронни медии (СЕМ).

Проф. Райчева описа, че идва от семейство на учители. „ Моите родители са гимназиални учители. Едната ми баба е учителка, другият ми дядо също, а пра-пра-прадядо ми отпреди 200 година също е бил преподавател в едно килийно учебно заведение “, означи тя.

В дома ѝ постоянно първият образователен ден е бил празник и освен поради това, че стартира новата образователна година, а тъй като стартира нещо ново освен от първи клас, а и по-нататък.

Проф. Райчева акцентира, че си спомня първата си учителка – Витка Танева, и макар, че няма спомен какво е изпитвала, тя показа, че е тръгнала една година по-рано в първи клас, защото баба ѝ я е подготвила, тъй че е можела да чете, да написа и да счита.

Връщайки се обратно в годините, университетският учител си спомня, че ѝ е било забавно и хубаво. „ По-нататък, в прогимназията, в гимназията, имах достойнството да бъда в положителни, хубаво учебни заведения. Завършила съм Пловдивската британска гимназия и там също имаше необикновен дух с изключение на да научим нещо, а и спортен дух “, сподели проф. Райчева.

На въпроса кои са били обичаните ѝ предмети в учебно заведение, тя отговори: „ Повече клонях към филантропичните дисциплини. Може би, тъй като майка ми беше учителка по български език и литература, а татко ми по история и география. “

Проф. Райчева добави, че математиката също ѝ е вървяла доста и я е обичала поради учителката – майката на Вечеслав Тунев, която е изпитвала учениците фронтално, като разясни: „ Трима души са на дъската и който от класа реши пръв задачата, и в случай че са правилни отговорите, получаваше най-високата оценка. И аз по този начин си изкарах прогимназията по математика. “

Университетският учител описа и по какъв начин взема решение да следва публицистика и да се занимава с телевизия. „ Беше доста необичайно. Годината беше 1968. Годината на Световния юношески фестивал, който се организира в София. самата компетентност беше оповестена по-късно. Аз бях призната там, където бях написала – британска лингвистика, външна търговия, такива работи, обаче, нещо не ми беше кой знае какъв брой забавно и тогава се появи тази публикация “, изясни проф. Райчева, като посочи, че е имало необикновено доста претенденти и конкуренцията е била ужасно огромна.

След като се класира, идва ред да избере и в кой профил да се развива. „ Естествено, всички някак си желаеха да бъдат профил „ Телевизия “, уточни тя, като добави, че е имало вътрешно допитване, както и че са се предпочитали хора без говорни недостатъци.

„ Така си бях измислила ревюто, че нямах нито една писмен знак „ р “, и ме одобриха. Но когато за първи път доктор Младен Младенов – нашият преподавател по телевизия, ни заведе в малкия екран, тогава сме били втори, трети курс, първата ми реакция беше да избягам колкото се може по-далече, изобщо да не се върна, тъй като се уплаших от спецификата, от техниката, от това, че доста хора работят “, добави проф. Райчева и разкри, че най-вече са ѝ опонирали операторите, само че магията на малкия екран е толкоз огромна, че от този момент до ден-днешен тя е все във фокуса на заниманията ѝ.

Проф. Райчева е част от първия випуск, откакто специалността е била открита. „ Бяхме 20 души и преподавателите ни бяха доста въодушевени, както и ние бяхме въодушевени да учим доста неща “, означи тя.

Университетският учител акцентира, че тази година се навършат 50 година от завършването на първия випуск с профил „ Телевизия “.

По-нататък проф. Райчева учи и в чужбина – в Московския държавен университет, в Колумбийския университет в Ню Йорк и в Нюйоркския университет, където ѝ преподават знакови имена.

Тя описа и за емблематичното предаване „ Минута е доста “. „ Аз се насочих таман към просветителни и развлекателни излъчвания, не към дейната публицистика. И през днешния ден, може би, нямаше да се насоча, по простата причина, че на мен не ми се желае да се преценявам с това някой да ми реди новините или по някакъв метод да ми въздейства на мисленето “, сподели проф. Райчева.

Тя е в трети курс, когато потегля на процедура в малкия екран, преодолявайки първичния си уплах. През лятото, когато всички излизат в отпуск, я оставят да движи предаванията, което за нея е необикновено наслаждение. „ И по този начин се научих на доста неща, тъй като малкия екран е групово творчество. И тогава ми хрумна концепцията, че мога да направя едно предаване, дори ме предложения тогавашният основен редактор на Младежка редакция – Стефан Тодоров, да направя едно съревнование и аз го направих като по учебник “, съобщи проф. Райчева.

Тя разкри, че познатото на всички дребосъче, което произнася разнообразни реплики, е измислено от нея за да прекъсва ненужните дължини и феновете да не усетят, че има някаква монтажна интервенция. „ И на първо време поръчката беше за четири излъчвания, плюс едно заключително, само че наподобява се получи и се продължи 33 година “, означи проф. Райчева.

На въпроса каква е разликата във връзка с образованието през днешния ден по отношение на времето, когато тя е била ученичка, проф. Райчева отговори, че в този момент има доста повече благоприятни условия, само че е извънредно значимо наред с тях да има и наставник, човек, който да възпламени децата да обичат даден предмет. „ Всеки обича този предмет, по който, в действителност, го възпламенява преподавателят “, добави тя.

И в този ред на мисли тя описа, че по едно време доста е обичала химията, точно заради преподавателя – 22-годишен англичанин, който учи учениците да играят ръгби, надлежно всички възпитаници желаят да учат химия. „ Така е и в този момент. Възхищавам се на един преподавател – Теодосий Теодосиев, който приготвя деца и има огромна опашка и доста искащи да се записват в неговата школа, и тези деца надлежно печелят олимпиади в чужбина. Но значимото е да има симбиоза или да има взаимни старания сред фамилията, учебното заведение, обществото и медиите също “, счита проф. Райчева.

Тя разяснява, че в случай че има добър и непрекъснат контакт сред родителите и учебното заведение, ще се избегнат редица проблеми, като да вземем за пример подрастващите да попаднат в неприятна компания, да се стига до принуждение в разнообразни обстановки и прочие Университетският учител счита, че би трябвало да се обърне приятелско внимание на децата от страна на родителите и учителите, които да обменят препоръки между тях.

„ Нашият преподавател по телевизия доктор Младен Младенов, той е лекар на Виенския университет, ни споделяше „ кой каквото научи или прочете, е до момента в който приключи учебно заведение “. Ние тогава някак си не вярвахме и той ни изпитваше за всякакви неща от българската литература и история, с цел да ревизира кой е слушал в клас, и в действителност по-късно се оказва, че хората сортират към този момент какво да четат, или четат профилирана литература. Особено пък в днешно време книги доста, доста мъчно може да се откри някой да чете “, сподели още проф. Райчева.

Докато преподава в един от университети в Съединени американски щати, тя е там дружно със сина си, който тогава е 5-6-годишен. „ Точно се учеха да четат и ни караха нас, родителите, да четем, и трябваше да пишем дневници – всеки ден какъв брой минути сме чели и да задаваме въпроси дали детето е схванало. На мен ми се коства, че четенето, любознателността би трябвало да се възпитават още в първите години, а по-нататък към този момент други неща може да ви бъдат забавни, само че в случай че имаш този табиет, той ще продължи постоянно “, съобщи университетският учител.

Проф. Райчева добави, че има голяма интелектуална съкровищница – история, литература, изкуства. „ От неналичието на четене от време на време хората си мислят, че те са разкрили нещо, а пък то съществува още от Древна Елада, или пък от преди този момент “, уточни тя.

В момента университетският учител се занимава с една доста забавна област – делиберативна връзка, която идва от делиберативна народна власт. „ Това е демокрацията на единодушието, когато хората би трябвало да се съберат, да споделят, да беседват по проблеми, не да се наскърбяват дали 3 март, или 24 май, а всеки да може да аргументира своето мнение и най-сетне да стигне с съгласие до някакво финално решение, което е положително за всички. Това още го има в „ Атинската полития “ на Аристотел написано, тъй че нищо ново под слънцето “, заключи проф. Райчева. /БГНЕС