Създаден е прототип на ракетен двигател, изгарящ собствените си резервоари за гориво за постигане на допълнителна тяга
Има възможност в близкото бъдеще да се появят ракети, които се „ самоизяждат “. За да доближи до орбита, ракетата притежател би трябвало да издигне освен себе си и своя товар, само че и горивото. А последното се съдържа в горивни резервоари, чийто размер може да доближи половината от размера на самата ракета. С изчерпването на горивото тези резервоари се трансформират в мъртво тегло, защото към този момент не могат да се употребяват за ускорение. Те понижават успеваемостта на ракетата-носител и се трансформират в галактически отпадък, защото доста постоянно се изхвърлят след привършване на горивото. Ако се допусна, че ракетата може да изгаря отработените елементи на структурата и да ги употребява като гориво, би било допустимо да се освободи потенциал за извеждане на още по-значими научни товари в орбита. Именно такава концепция взеха решение да осъществят английски инженери, които сътвориха първообраз на ракетен мотор, който „ изяжда “ личните си горивни резервоари.
Трябва да се означи, че тази концепция не е нова. За първи път концепцията за сходна ракета притежател е патентована през 1938 година, само че работещ първообраз по този начин и не е основан. Кшищоф Бжидзик от Университета в Глазгоу и неговите сътрудници са създали дребен първообраз на ракетен мотор. Той не е задоволително мощен, с цел да изпрати ракета с товар в космоса, само че показва, че концепцията е действителна. Разработката ще бъде показана на Форума за просвета и технологии на Американския институт по аеронавтика и астронавтика във Флорида.
Прототипът на мотора е наименуван Ouroborous-3, на името на античния знак на змия, която изяжда личната си опашка. Той е планиран да изгаря пластмасовата тръба, до момента в който последователно се изразходва съдържащото се в нея ракетно гориво. Това разрешава да се изразходва до 1/5 от, нея като гориво, като се обезпечава двигателна сила от към 100 нютона – към четири пъти повече от силата, нужна за строшаване на яйце. Сега екипът от учени работи върху по-мощен първообраз, който може да обезпечи двигателна сила от към 1 000 нютона. Това е към шест пъти по-малко от това, което е належащо на мотора, с цел да изведе ракета в суборбиталното пространство. За да се реализира това, е належащо освен да се усили мащабът на самата ракета, само че и да се направи по този начин, че пластмасовият контейнер да гори и горивото да се подава с непрекъсната скорост. Освен това учените ще би трябвало да открият по какъв начин горящите елементи на ракетата ще трансформират нейната форма и ще повлияят на траекторията на полета.
Подобни мотори биха могли освен да покачат успеваемостта на изстрелванията в космоса, само че и да оказват помощ за понижаване на количеството галактически боклуци. Изгарянето на резервоарите, вместо изхвърлянето им в атмосферата, би могло да бъде дребна стъпка към решаването на този проблем.
