Писмо от една немска овчарка, или Lazar the Great
Има толкоз занимателни филми и книги, написани от името на обичаните ни кучета. Често си мислите какво желае да ви каже домашният любим с тези огромни жадни очи, нали? С моя Лазар сме прекарали към този момент години дружно, с доста завършения и бели – от страна и на двамата. Защото аз имам вяра, че всяко злополучие, провокирано от кучето, е могло да бъде предотвратено от неговия човек, и че няма неприятни кучета. Виж, за неприятните хора могат да се напишат романи, само че това не е задачата на тази история. Нека „ чуем “ какво може да опише Лазар. Той няма личен профил в обществените мрежи, само че има хаштаг - #LazarTheGreat. И в действителност е “great ”, или страховит, 35 кг чиста обич! Завинаги. 
Здравейте, споделям се Лазар и съм немска овчарка на 12 години. Бих се описал като относително своеволен, постоянно гладен, само че постоянно имам задача за по-добър свят, даже да е единствено за мен. С напредването на възрастта задните крайници не ме държат както преди, само че желанието ми за игра и храна не е намаляло.С моя човек си живеем ужасно, само че не е като да не съм ѝ причинявал какво ли не. Бях на четири месеца, когато попаднах в нейните ръце и беше обич от пръв взор – и за двамата. От самото начало тя е „ кака “, а аз „ бебо “. Когато бях на шест месеца, в границите на няколко седмици изядох половин диван, съществено количество кабели, фотоси и албуми, чаршафи, обувки, чорапи, само че най-любимото ми постоянно беше каквото яде кака. Това важи и до през днешния ден. Да, може да е водило до стомашни неприятности, само че пък е било най-вкусно. 
Изкарвал съм ѝ акъла неведнъж, защото нямам боязън от коли, атакувам други мъжки кучета, в случай че не са ми симпатични, и съм се самонаранявал неведнъж, без да желая. Един път тя беше оставила едно шишенце на бюрото. Признавам си, че този ден ми беше много скучно и желаех да видя какво има в него. Съборих го с опашка и то се счупи. Изтече някаква багра.Потопих опашката си в нея и я размахах радостно из жилището, оставяйки след себе си по-цветни стени, дрешник, палта и много други повърхности. Имах известни неприятности по-късно, само че да кажем, че кариерата ми на художник е останала в предишното. Засега. 
Тичал съм и след колата ѝ, защото ми се стори много занимателна концепция, само че не беше призната по този начин от всички. Но аз просто доста обичам да пътувам с кака, от време на време даже просто самичък скачам в багажника, без да я запитвам къде отиваме или без тя да е подготвила колата за мен.Едно лято ходихме дружно до Гърция. Стигнахме и тичах много време в една градина, обичам постоянно да си нося топка, като пътувам. 
След това съм задремал, а хората ми са излезли на вечеря. Събудих се от мощни крясъци обаче, защото вместо да съм задремал на леглото си, съм се качил на дивана и съм го покрил с косми и пясък. Упс! На идващия ден бях упрекнат от градинар, че съм нападнал котка. Аз не обичам котки, а и тъжната истина е, че няма по какъв начин да ги атакува, те са много по-бързи от мен. А и не съм доста сигурен какво да я върша, в случай че в миналото я настигна.Когато бях по-малък, през лятото ходех постоянно на плаж. Харесва ми да изкопавам големи дупки в пясъка, който хвърчи на всички места към мен, само че нормално съм толкоз ангажиран с действието, че съвсем не слушам писъците, провокирани точно от хвърчащия пясък. Нека споделя занапред – не обичам вода, под никаква форма, само за пиянство, само че напръскаш ли ме, тичам. Не считам, че замирисвам неприятно, че да би трябвало да бъда подлаган на това изтезание, наречено душ, всеки месец. Явно обаче с кака не сме на едно мнение. 
Дори физиономията ми на обезсърчение от ужасяващото изтезание не я стопира в никакъв случай. Това лято за следващ път прекарахме много време в къщата ни на село. Казвам „ ни “, защото е основно моя, аз извозвам най-вече време там. Къпането на двора е част от рутината в летните месеци, уви. Тя изисква няколко индивида да ме държат, защото е допустимо да потегли да тичам, без значение че ми е комплицирано с тези крайници.
Здравейте, споделям се Лазар и съм немска овчарка на 12 години. Бих се описал като относително своеволен, постоянно гладен, само че постоянно имам задача за по-добър свят, даже да е единствено за мен. С напредването на възрастта задните крайници не ме държат както преди, само че желанието ми за игра и храна не е намаляло.С моя човек си живеем ужасно, само че не е като да не съм ѝ причинявал какво ли не. Бях на четири месеца, когато попаднах в нейните ръце и беше обич от пръв взор – и за двамата. От самото начало тя е „ кака “, а аз „ бебо “. Когато бях на шест месеца, в границите на няколко седмици изядох половин диван, съществено количество кабели, фотоси и албуми, чаршафи, обувки, чорапи, само че най-любимото ми постоянно беше каквото яде кака. Това важи и до през днешния ден. Да, може да е водило до стомашни неприятности, само че пък е било най-вкусно. Изкарвал съм ѝ акъла неведнъж, защото нямам боязън от коли, атакувам други мъжки кучета, в случай че не са ми симпатични, и съм се самонаранявал неведнъж, без да желая. Един път тя беше оставила едно шишенце на бюрото. Признавам си, че този ден ми беше много скучно и желаех да видя какво има в него. Съборих го с опашка и то се счупи. Изтече някаква багра.Потопих опашката си в нея и я размахах радостно из жилището, оставяйки след себе си по-цветни стени, дрешник, палта и много други повърхности. Имах известни неприятности по-късно, само че да кажем, че кариерата ми на художник е останала в предишното. Засега. Тичал съм и след колата ѝ, защото ми се стори много занимателна концепция, само че не беше призната по този начин от всички. Но аз просто доста обичам да пътувам с кака, от време на време даже просто самичък скачам в багажника, без да я запитвам къде отиваме или без тя да е подготвила колата за мен.Едно лято ходихме дружно до Гърция. Стигнахме и тичах много време в една градина, обичам постоянно да си нося топка, като пътувам. След това съм задремал, а хората ми са излезли на вечеря. Събудих се от мощни крясъци обаче, защото вместо да съм задремал на леглото си, съм се качил на дивана и съм го покрил с косми и пясък. Упс! На идващия ден бях упрекнат от градинар, че съм нападнал котка. Аз не обичам котки, а и тъжната истина е, че няма по какъв начин да ги атакува, те са много по-бързи от мен. А и не съм доста сигурен какво да я върша, в случай че в миналото я настигна.Когато бях по-малък, през лятото ходех постоянно на плаж. Харесва ми да изкопавам големи дупки в пясъка, който хвърчи на всички места към мен, само че нормално съм толкоз ангажиран с действието, че съвсем не слушам писъците, провокирани точно от хвърчащия пясък. Нека споделя занапред – не обичам вода, под никаква форма, само за пиянство, само че напръскаш ли ме, тичам. Не считам, че замирисвам неприятно, че да би трябвало да бъда подлаган на това изтезание, наречено душ, всеки месец. Явно обаче с кака не сме на едно мнение. Дори физиономията ми на обезсърчение от ужасяващото изтезание не я стопира в никакъв случай. Това лято за следващ път прекарахме много време в къщата ни на село. Казвам „ ни “, защото е основно моя, аз извозвам най-вече време там. Къпането на двора е част от рутината в летните месеци, уви. Тя изисква няколко индивида да ме държат, защото е допустимо да потегли да тичам, без значение че ми е комплицирано с тези крайници. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ