Психолог: Ефектът на социалните мрежи за малките деца е като да ги надрусаме с амфетамини
Има наклонност да твърдим, че обществените мрежи са единствено неприятни, там има и доста хубави неща - дела и доброжелателни провокации. Но ги има и рисковите и казусът е, че таргет групата им е едни деца, които са във възрастта да желаят да се покажат. Те са по-склонни да бъдат уверени да създадат някоя нелепост, изключително в случай че с тях не е говорено.
Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria психологът Александра Алгафари.
Предизвикателствата с медикаменти и самозадушаване като се опишат на възрастен човек звучат безумно, само че за едно дете, което не е доразвило към момента ценностната си система и не му е обяснено, че това не е игра и не може да се съживи като си пусне нова игра, може да бъде много рисково.
Много е значимо да погледнем къде е нашата отговорност като възрастни. Родителите е значимо да приказват. И то освен с „ това е доста ужасно и ти ще умреш “, а по-скоро в посоката „ ти си задоволително разумен и аз имам вяра в преценката ти “. Какво да вършим, а не какво да не вършим. Да се внедри в детето една опция да си зададе въпроси за ценностната си система и за това по какъв начин избира.
Нормално ли е да се облъчва мозъкът на едно малко дете - към този момент деца на по 2-3 годинки знаят по какъв начин да си отключват телефоните - това не е ок, тъй като резултатът е все едно сме го надрусали с амфетамини. Изследванията демонстрират едно и също нещо - допаминът, който се изсипва вътре в организма е със същия интензитет и количество.
Със обществените мрежи бягаме от скуката, а скуката е едно доста креативно положение. Да няма какво да се прави, с цел да си измисли детето какво да прави. Дори и от това ги ощетяваме. Така им се стопира развиването.
Има нещо, което се назовава синдром на конгнитивното нетръпение. Оказва се, че вниманието ни с времето се съкратява от ден на ден. В момента вниманието ни се задържа до 6 секунди.
Вижте цялото изявление във видеото.
Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria психологът Александра Алгафари.
Предизвикателствата с медикаменти и самозадушаване като се опишат на възрастен човек звучат безумно, само че за едно дете, което не е доразвило към момента ценностната си система и не му е обяснено, че това не е игра и не може да се съживи като си пусне нова игра, може да бъде много рисково.
Много е значимо да погледнем къде е нашата отговорност като възрастни. Родителите е значимо да приказват. И то освен с „ това е доста ужасно и ти ще умреш “, а по-скоро в посоката „ ти си задоволително разумен и аз имам вяра в преценката ти “. Какво да вършим, а не какво да не вършим. Да се внедри в детето една опция да си зададе въпроси за ценностната си система и за това по какъв начин избира.
Нормално ли е да се облъчва мозъкът на едно малко дете - към този момент деца на по 2-3 годинки знаят по какъв начин да си отключват телефоните - това не е ок, тъй като резултатът е все едно сме го надрусали с амфетамини. Изследванията демонстрират едно и също нещо - допаминът, който се изсипва вътре в организма е със същия интензитет и количество.
Със обществените мрежи бягаме от скуката, а скуката е едно доста креативно положение. Да няма какво да се прави, с цел да си измисли детето какво да прави. Дори и от това ги ощетяваме. Така им се стопира развиването.
Има нещо, което се назовава синдром на конгнитивното нетръпение. Оказва се, че вниманието ни с времето се съкратява от ден на ден. В момента вниманието ни се задържа до 6 секунди.
Вижте цялото изявление във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ