Ботев писал роман „Змей“
Има сведения от Захарий Стоянов, написани от него през 1888 година
Нови сведения за един от най-великите българи Христо Ботев разкрива сензационно нова книга. Оказва се, че поетът-революционер е проектирал да напише белетристична творба със заглавието “Змей ” година преди гибелта си. Според изказванията на негови близки това е станало 1875-1876 година, а брат му военачалник Кирил Ботев даже загатва 1874 година и за написани от Христо към 70 страници. Сюжетната линия на романа била роман за чорбаджиите изедници и сиромасите в село Калофер. Този малко прочут факт става ясно в книгата “Да драснем кибрита на въстанието ” на издателство “Български бестселър ”. Големият български лингвист учен Иван Радев е събрал за пръв път всички данни, като измежду тях са и сведения от Захарий Стоянов, написани от него през 1888 година
Романът бил незавършен, само че много солидно умислен. След гибелта на поета ръкописът му безследно липсващ, както и всичко, което е оставил. Сюжетът на “Змей ” е взет из живота на Калофер – тогава село, и се разправяло за връзките сред богатия и сиромаха. “След морната и тежка работа, всяка работлива ръка се прибирала в село: овчарят подкарвал стадо, говедарят луди и кържави добитъци, а земеделецът – със своите жетварки – всичко тичало заслон да откри, мъжки сили да отмори… ” Така написа в книгата акад. Иван Радев.
“Ботев обаче не е имал време и независимост, по този начин нужни за основаването на това произведение. Вероятно поради това със гибелта на Ботев умира едно класическо произведение на нашата художествена литература ”, сподели пред “Труд ” акад. Радев (виж блиц с него).
Корицата на книгата на издателство „ Български бестселър ”
Захарий Стоянов и Иван Клинчаров с лекост са разисквали за Ботевия разказ “Змей ” и наличието му. Израз на това дава и забравеният през днешния ден белетрист Илия Иванов-Черен през 1907 година, който написа: “За нас пропадналият разказ е значим като книжовен факт, а и двамата литературни палеонтолози смятам за на вятъра похабили перо и приложимост: не може се повърна загубата. ” Третият по време, който е притеглен от интригата към неиздадения разказ на Христо Ботев “Змей ”, е Михаил Димитров. Той се стопира на изказванията на калофереца Иван Груев – също непосредствен на Христо Ботев, съгласно който в действителност е имало ръкопис, само че следите му се губели в румънския град Олтеница (срещу Тутракан) измежду книжата на Стефан Ботев.
Има и втора тенденция на разсъжденията за евентуалната сюжетна основа на “Змей ”. Според нея в писмата си от 1875 година Христо Ботев неколкократно упоменава за свои креативен замисли, за желанието си да употребява Любен Каравелов като първообраз на своя творба и събира материали в този дух. В писмо до Иван Драсов от 16 март 1875 година той отбелязва, че е афектиран от Каравелов и няма да му елементарни “нито една от неговите политически подлости ”. Изключително любопитното четиво ще се появи напълно скоро на българския хартиен пазар, споделиха от издателството.
Войводата:
Материалът ми е колосален
В писмо до Данаил Попов от 28 юни 1875 година Ботев написа за Каравелов, с който най-после са в неприятни връзки:
“Какво желаете от сходен човек? Но той е нужен, тъй като служи за добър оригинал на моите повести. Характерът на Нено чорбаджи има доста общо с неговия характер… За великите хора би трябвало и материал за биографията им, а в продължението на две години аз съм го изучил прекомерно добре. Не е останало кюше в душата му, с цел да не проникне моята двугодишна изпитливост. Студизмът (т.е. изучаването) е правилен, а материалът – колосален. ”
Тези думи също са доказателство за замисления разказ, който трябвало да отрази връзките сред богатите и сиромасите, счита акад. Иван Радев.
Из романа „ Змей ”
* * *
Свинята спи и тя и сънува или нож, или кочина
Заглавната страница на в. “Будилник ” и рисунки като илюстративен материал съм публикациите на Ботев в изданието.
„ Глуха и страшна нощ покривала село Калофер. Нийде душа жива, нийде глас, нийде диалект човешки. Спи селото, спи добитъкът, спи и всяка земна гад, спят дори и самите дървета… Богатият, утолен и пийнал от богатата си софра, заровен в меката си постеля, тежко му на стомаха, спи и сънува неприятни сънища. Свинята му, сита и пияна повече от самия си собственик, заровила муцуна в гноището, спи и тя и сънува или нож, или кочина. Сиромахът, погубен и отруден от целодневната си работа, недоял, недоспал, леко му на стомаха, спи и той, и сънува, че ангели божии го носят в небесата, и той гледа на земята и на голите си деца, па си дума: неприятно на земята, тежко на земята за „ сиромаха ”. Магарето му, недояло, недопило като самия си стопанин, и то спи и сънува зелена поляна, горещо слънце и там магарета и магарици чешат се едно от друго по вратовете. Но клетото, клюмне глава, удари бисерови зъби у празната ясла, стресне се и отново види самар на юнашка снага, юлар на философска глава… Замисли се, па си каже: „ живот, магарешки свят!… ”
* * *
… Днес и на следващия ден
Такъв е бил българският народ, и ето го и през днешния ден отново чист от всяко непознато въздействие, отново с тоя традиционен живот, отново с тази примитивност – след толкоз и при такива премеждия, пред зори, той се провиква от вратата на къ щата си; пее отходня молитва на Турция, на робството; проклина свойто минало, което е тъмно и той го мрази; свойто настояще, което е тежко и горчиво, та елементарно ще го не помни, и вика: бъдещето ми, бъдещето ми! Турция и незваните му водители сервират му на ястие преобразования, дуализми, йерархии; само че той все туй дума и ще дума: бъдещето ми, бъдещето ми! Но какво е неговото бъдеще? Нашият народ има собствен необикновен живот, необикновен темперамент, особена физиономия, коя го отличава като народ – дайте му да се развива по националните си начала и ще видите каква част от публичния живот ще развие той, дайте му или най-малко не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите по какъв начин ще той да се устрои. Или не видите семето, зародиша в неговите общини без всяка концентрация, в неговите еснафи, сдружения мъжки, женски и хлапашки? Или не видите в него и това, що казахме нагоре?…
Акад. Иван Радев:
Не съм манипулирал нищо, всички обстоятелства са правилни
– Защо смятате, че поетът е почнал да написа политически разказ, акад. Радев?
– Освен всички обстоятелства от неговата преписка, от негови близки, той споделя, че събира материал за съвременността и с цялата си литературно-критическа активност е явно, че той демонстрира интерес към разказ. Освен това, когато издава самичък вестник „ Знаме ” от 1875-76 година – във всеки брой той разгласява текстове, които отразяват актуалните феномени, динамичността, несъгласията на българската емиграция и решенията им. Всичко това подведох под един общ ред и го нарекох, че това е политическият разказ на Ботев.
– Защо толкоз години тази творба е била незнайна, знаели са я единствено малко на брой?
– Самият креативен път и съзряване на Ботев свидетелстват, че той потегля към романа. Ориентация, която е щяла да докара до този разказ. Интересът в последните 20-30 години към класиците спадна до нула. Допреди 30 години зад него стояха няколко изследвачи, експерти. Ето, в този момент неговата 170-годишнина май ще мине единствено с това наше издание.
– Но казано на актуален език това е съвсем сензационно.
– Може да е малко сензационно, само че е достоверно. Нито съм променял, нито съм правил операции с текстове, всичко това е правилно.
– Българинът е подозрителен, ще повярва ли на това, което желаете да внушите с тази книга?
– Убеден съм, че тази част от българите, които търсят истината – и като опора и жива памет, би трябвало да го одобряват, да го опознаят, да създадат своя си прочит на Ботев.
Нови сведения за един от най-великите българи Христо Ботев разкрива сензационно нова книга. Оказва се, че поетът-революционер е проектирал да напише белетристична творба със заглавието “Змей ” година преди гибелта си. Според изказванията на негови близки това е станало 1875-1876 година, а брат му военачалник Кирил Ботев даже загатва 1874 година и за написани от Христо към 70 страници. Сюжетната линия на романа била роман за чорбаджиите изедници и сиромасите в село Калофер. Този малко прочут факт става ясно в книгата “Да драснем кибрита на въстанието ” на издателство “Български бестселър ”. Големият български лингвист учен Иван Радев е събрал за пръв път всички данни, като измежду тях са и сведения от Захарий Стоянов, написани от него през 1888 година
Романът бил незавършен, само че много солидно умислен. След гибелта на поета ръкописът му безследно липсващ, както и всичко, което е оставил. Сюжетът на “Змей ” е взет из живота на Калофер – тогава село, и се разправяло за връзките сред богатия и сиромаха. “След морната и тежка работа, всяка работлива ръка се прибирала в село: овчарят подкарвал стадо, говедарят луди и кържави добитъци, а земеделецът – със своите жетварки – всичко тичало заслон да откри, мъжки сили да отмори… ” Така написа в книгата акад. Иван Радев.
“Ботев обаче не е имал време и независимост, по този начин нужни за основаването на това произведение. Вероятно поради това със гибелта на Ботев умира едно класическо произведение на нашата художествена литература ”, сподели пред “Труд ” акад. Радев (виж блиц с него).
Корицата на книгата на издателство „ Български бестселър ” Захарий Стоянов и Иван Клинчаров с лекост са разисквали за Ботевия разказ “Змей ” и наличието му. Израз на това дава и забравеният през днешния ден белетрист Илия Иванов-Черен през 1907 година, който написа: “За нас пропадналият разказ е значим като книжовен факт, а и двамата литературни палеонтолози смятам за на вятъра похабили перо и приложимост: не може се повърна загубата. ” Третият по време, който е притеглен от интригата към неиздадения разказ на Христо Ботев “Змей ”, е Михаил Димитров. Той се стопира на изказванията на калофереца Иван Груев – също непосредствен на Христо Ботев, съгласно който в действителност е имало ръкопис, само че следите му се губели в румънския град Олтеница (срещу Тутракан) измежду книжата на Стефан Ботев.
Има и втора тенденция на разсъжденията за евентуалната сюжетна основа на “Змей ”. Според нея в писмата си от 1875 година Христо Ботев неколкократно упоменава за свои креативен замисли, за желанието си да употребява Любен Каравелов като първообраз на своя творба и събира материали в този дух. В писмо до Иван Драсов от 16 март 1875 година той отбелязва, че е афектиран от Каравелов и няма да му елементарни “нито една от неговите политически подлости ”. Изключително любопитното четиво ще се появи напълно скоро на българския хартиен пазар, споделиха от издателството.
Войводата:
Материалът ми е колосален
В писмо до Данаил Попов от 28 юни 1875 година Ботев написа за Каравелов, с който най-после са в неприятни връзки:
“Какво желаете от сходен човек? Но той е нужен, тъй като служи за добър оригинал на моите повести. Характерът на Нено чорбаджи има доста общо с неговия характер… За великите хора би трябвало и материал за биографията им, а в продължението на две години аз съм го изучил прекомерно добре. Не е останало кюше в душата му, с цел да не проникне моята двугодишна изпитливост. Студизмът (т.е. изучаването) е правилен, а материалът – колосален. ”
Тези думи също са доказателство за замисления разказ, който трябвало да отрази връзките сред богатите и сиромасите, счита акад. Иван Радев.
Из романа „ Змей ”
* * *
Свинята спи и тя и сънува или нож, или кочина
Заглавната страница на в. “Будилник ” и рисунки като илюстративен материал съм публикациите на Ботев в изданието. „ Глуха и страшна нощ покривала село Калофер. Нийде душа жива, нийде глас, нийде диалект човешки. Спи селото, спи добитъкът, спи и всяка земна гад, спят дори и самите дървета… Богатият, утолен и пийнал от богатата си софра, заровен в меката си постеля, тежко му на стомаха, спи и сънува неприятни сънища. Свинята му, сита и пияна повече от самия си собственик, заровила муцуна в гноището, спи и тя и сънува или нож, или кочина. Сиромахът, погубен и отруден от целодневната си работа, недоял, недоспал, леко му на стомаха, спи и той, и сънува, че ангели божии го носят в небесата, и той гледа на земята и на голите си деца, па си дума: неприятно на земята, тежко на земята за „ сиромаха ”. Магарето му, недояло, недопило като самия си стопанин, и то спи и сънува зелена поляна, горещо слънце и там магарета и магарици чешат се едно от друго по вратовете. Но клетото, клюмне глава, удари бисерови зъби у празната ясла, стресне се и отново види самар на юнашка снага, юлар на философска глава… Замисли се, па си каже: „ живот, магарешки свят!… ”
* * *
… Днес и на следващия ден
Такъв е бил българският народ, и ето го и през днешния ден отново чист от всяко непознато въздействие, отново с тоя традиционен живот, отново с тази примитивност – след толкоз и при такива премеждия, пред зори, той се провиква от вратата на къ щата си; пее отходня молитва на Турция, на робството; проклина свойто минало, което е тъмно и той го мрази; свойто настояще, което е тежко и горчиво, та елементарно ще го не помни, и вика: бъдещето ми, бъдещето ми! Турция и незваните му водители сервират му на ястие преобразования, дуализми, йерархии; само че той все туй дума и ще дума: бъдещето ми, бъдещето ми! Но какво е неговото бъдеще? Нашият народ има собствен необикновен живот, необикновен темперамент, особена физиономия, коя го отличава като народ – дайте му да се развива по националните си начала и ще видите каква част от публичния живот ще развие той, дайте му или най-малко не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите по какъв начин ще той да се устрои. Или не видите семето, зародиша в неговите общини без всяка концентрация, в неговите еснафи, сдружения мъжки, женски и хлапашки? Или не видите в него и това, що казахме нагоре?…Акад. Иван Радев:
Не съм манипулирал нищо, всички обстоятелства са правилни
– Защо смятате, че поетът е почнал да написа политически разказ, акад. Радев? – Освен всички обстоятелства от неговата преписка, от негови близки, той споделя, че събира материал за съвременността и с цялата си литературно-критическа активност е явно, че той демонстрира интерес към разказ. Освен това, когато издава самичък вестник „ Знаме ” от 1875-76 година – във всеки брой той разгласява текстове, които отразяват актуалните феномени, динамичността, несъгласията на българската емиграция и решенията им. Всичко това подведох под един общ ред и го нарекох, че това е политическият разказ на Ботев.
– Защо толкоз години тази творба е била незнайна, знаели са я единствено малко на брой?
– Самият креативен път и съзряване на Ботев свидетелстват, че той потегля към романа. Ориентация, която е щяла да докара до този разказ. Интересът в последните 20-30 години към класиците спадна до нула. Допреди 30 години зад него стояха няколко изследвачи, експерти. Ето, в този момент неговата 170-годишнина май ще мине единствено с това наше издание.
– Но казано на актуален език това е съвсем сензационно.
– Може да е малко сензационно, само че е достоверно. Нито съм променял, нито съм правил операции с текстове, всичко това е правилно.
– Българинът е подозрителен, ще повярва ли на това, което желаете да внушите с тази книга?
– Убеден съм, че тази част от българите, които търсят истината – и като опора и жива памет, би трябвало да го одобряват, да го опознаят, да създадат своя си прочит на Ботев.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ