Психолог: Днешните родители са много по-тревожни, много по-силно нагнетяват напрежение у децата си
Има характерен развой на акомодация от почивка към образователния развой при децата, който всяка година се минава. Днешните родители са доста по-тревожни, доста по-силно нагнетяват напрежение у децата си и в действителност без да се усещат стават тиранични, обстоятелствени и детайлни във връзка с всичко, което споделя образователния развой. А това покачва тревогата, повишава съревнователността, основава отрицателни упования, високи равнища на стрес у децата. Това разяснява в предаването " Утрото на фокус " на Радио " Фокус " с водещ Ася Александрова психологът Александра Петрова.
По думите й полезността обучение е обичайно високо сложена в и ценена от българина. Но доста родители основават доста тежки процеси между тях в общността на един клас, като основават разнообразни групи, в които " непрекъснато разискват образователния развой, държанието на едно на друго дете, основават дискриминация, правят оценка учители, основават рейтинг на децата. И в действителност те вършат един успореден развой, който е доста тежък и в който са въвлечени огромен % от децата, “ уточни тя и добави, че съгласно нея това деформиране е подбудено от желанието на българския родител да управлява образователния развой и да знае всеки един подробност. " Образованието би трябвало да е взаимен развой, само че без толкоз тежка, рискова интервенция и напън от страна на родителите. “
Адаптацията към образователния развой е самостоятелен развой и зависи от вида неврофизиология на детето, както и от други външни фактори. Ученето е значимо, само че средата също играе съществена роля в живота на едно дете, тъй като учебното заведение е главната среда, в която децата се движат. " Училището не е просто учене. Училището е среда, която е извънредно фрустрираща за огромен % от учениците. Ако едно дете миналата образователна година е имало неприятни връзки с връстниците, тормоз, стресови обстановки, несправяне, това остава и най-трудно се приспособяват децата, които имат страхове и които са преживявали травматизъм, “ уточни психологът.
Според нея Петрова вървят страстите и по какъв начин върви вербализацията на страстите при децата е доста значим проблем. " Трябва да знаем, че техният мозък не е предпазен, той е доста по-капризен и раним във връзка с напрежението, тъй като при деца, при младежи работи най-вече лимбичната система. Това е прочувственият мозък. Рационалният мозък или по този начин наречения неокортекс или префронтален кортекс, той не е още подготвен да извършва функционалността на задръжка и децата не могат да рационализират и да осмислят процесите. Това значи, че сега, в който се случва едно обезпокоително събитие, детският и тийнейджърският мозък са склонни автоматизирано да включат оста на напрежението, доста бързо да се отделят стресовите хормони и заради обстоятелството, че те не могат незабавно да осъзнаят какво им се случва, да отидат, да го опишат, да изискат помощ, и когато имат и по-високи равнища на кортизол, пък той е обвързван с тревога, напрегнато, със боязън, с общо безпокойство, и в действителност те не могат да овладяват страстта, “ изясни психологът и добави, че когато в подобен миг желаеме от тях да се оправят, да могат да запаметяват, да са съсредоточени, да превключват по верен метод вниманието, а те не могат да ръководят хормоналната стихия в тях, тогава се следят и появяването на тревога и под паника положения, невровегетативни реакции, отвод от ученето, " отвод от това даже да стане, въобще да стане сутринта и да отиде на учебно заведение, не тъй като го мързи, а тъй като изпитва голямо напрежение “.
Според психолога е извънредно значимо да се развива у детето прочувствената просветеност. " Първото е да се научим да приказваме за страсти и да се научим да усещаме децата си какви страсти имат. Когато родителят стартира да демонстрира по-ясно изразена емпатия към страстта на детето, то се научава да споделя. Големият проблем е, че в действителност децата страдат, само че нямайки концепция за личните си страсти и познаването им, те нямат познания и за непознатите страсти, за това какво предизвикват. И по тази причина толкоз постоянно виждаме в учебно заведение тормоз и сме безсилни по отношение на него. “
По думите й полезността обучение е обичайно високо сложена в и ценена от българина. Но доста родители основават доста тежки процеси между тях в общността на един клас, като основават разнообразни групи, в които " непрекъснато разискват образователния развой, държанието на едно на друго дете, основават дискриминация, правят оценка учители, основават рейтинг на децата. И в действителност те вършат един успореден развой, който е доста тежък и в който са въвлечени огромен % от децата, “ уточни тя и добави, че съгласно нея това деформиране е подбудено от желанието на българския родител да управлява образователния развой и да знае всеки един подробност. " Образованието би трябвало да е взаимен развой, само че без толкоз тежка, рискова интервенция и напън от страна на родителите. “
Адаптацията към образователния развой е самостоятелен развой и зависи от вида неврофизиология на детето, както и от други външни фактори. Ученето е значимо, само че средата също играе съществена роля в живота на едно дете, тъй като учебното заведение е главната среда, в която децата се движат. " Училището не е просто учене. Училището е среда, която е извънредно фрустрираща за огромен % от учениците. Ако едно дете миналата образователна година е имало неприятни връзки с връстниците, тормоз, стресови обстановки, несправяне, това остава и най-трудно се приспособяват децата, които имат страхове и които са преживявали травматизъм, “ уточни психологът.
Според нея Петрова вървят страстите и по какъв начин върви вербализацията на страстите при децата е доста значим проблем. " Трябва да знаем, че техният мозък не е предпазен, той е доста по-капризен и раним във връзка с напрежението, тъй като при деца, при младежи работи най-вече лимбичната система. Това е прочувственият мозък. Рационалният мозък или по този начин наречения неокортекс или префронтален кортекс, той не е още подготвен да извършва функционалността на задръжка и децата не могат да рационализират и да осмислят процесите. Това значи, че сега, в който се случва едно обезпокоително събитие, детският и тийнейджърският мозък са склонни автоматизирано да включат оста на напрежението, доста бързо да се отделят стресовите хормони и заради обстоятелството, че те не могат незабавно да осъзнаят какво им се случва, да отидат, да го опишат, да изискат помощ, и когато имат и по-високи равнища на кортизол, пък той е обвързван с тревога, напрегнато, със боязън, с общо безпокойство, и в действителност те не могат да овладяват страстта, “ изясни психологът и добави, че когато в подобен миг желаеме от тях да се оправят, да могат да запаметяват, да са съсредоточени, да превключват по верен метод вниманието, а те не могат да ръководят хормоналната стихия в тях, тогава се следят и появяването на тревога и под паника положения, невровегетативни реакции, отвод от ученето, " отвод от това даже да стане, въобще да стане сутринта и да отиде на учебно заведение, не тъй като го мързи, а тъй като изпитва голямо напрежение “.
Според психолога е извънредно значимо да се развива у детето прочувствената просветеност. " Първото е да се научим да приказваме за страсти и да се научим да усещаме децата си какви страсти имат. Когато родителят стартира да демонстрира по-ясно изразена емпатия към страстта на детето, то се научава да споделя. Големият проблем е, че в действителност децата страдат, само че нямайки концепция за личните си страсти и познаването им, те нямат познания и за непознатите страсти, за това какво предизвикват. И по тази причина толкоз постоянно виждаме в учебно заведение тормоз и сме безсилни по отношение на него. “
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ