Мъртвите ли да повдигнат въпроса
Има смисъл да четете този текст единствено в случай че сте смъртни. И единствено в случай че обичате хора, които няма да са постоянно живи. И няма да ви е все едно къде тъкмо ще се преселят.
Във всеки град на живите има и град на мъртвите. Тихо си мислим, че нашата любов и респект към тях не са безсмислени. Че паметта им оказва помощ да са живи в нас. Истината е, че оказва помощ на самите нас да виждаме смисъл да вършим каквото и да било. Затова споделяме, че паметта е свещена. Че е свещенодействие.
Свещеното обаче има потребност да бъде защитавано. То не трябва да се осквернява - нито от пошлостта, нито от елементарната, само че продължаваща десетилетия немара. Местата, където почиват нашите близки, би трябвало да бъдат чисти. Да внушават покой и почитание . Може би... чувство за нещо отвън всекидневния поток.
Мислех да опиша настоящето положение на гробищата. Всъщност... описах го и след това го изтрих. Без друго е ясно, че настоящето им положение внушава мощен позор.
А позор без опция за деяние е смъртоносен. Истината е, че всеки, стъпил в гробищните паркове, знае прелестно защо става дума. И си потегля с мъчителна виновност, че оставя обичани свои хора на такова място.
Какво ще направиш, драги читателю? Ще асфалтираш пътеките? Ще поставиш кошчета и ще следиш за сметоизвозването? Ще наемеш защита?
Има какво да направиш. Сега предстоят локални избори, а гробищните паркове са на послушание на общините. Питай претендентите в своя регион, които и да са те, какво написа в стратегиите им във връзка с гробищата. Как считат да трансформират ръководството им.
Този въпрос не е политически - скръбта и обичта са от различен порядък. Скръбта и обичта сподавят гнева и питат подред всеки искащ да изведе своя град към ярко бъдеще: а ти по какъв начин ще се грижиш за нашето минало?
Ако не питаме, никой няма да повдигне въпроса.
Не е секси.
История за краля и дъждаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Няма даже да обещаят смяна. Това не интересува никого, споделят си несъмнено. Защо да обещаваме, в случай че не ни питат. Не е настилка на централна улица, да речеш. Не е да откриеш детска градина. Не можеш да го сложиш на рекламен афиш.
Освен в случай че не ни питат. Освен в случай че различен някой не сложи въпроса, че в града на мъртвите живее нашата памет, нашата мъчителна любов. И не можем да живеем умерено в сегашното, в случай че тази любов непрекъснато се трансформира във виновност.
Питайте. Поставете въпроса на масата. Колкото повече хора питат, толкоз по-голям е шансът нещо да изправим.
P.S. Този текст няма нищо общо със сегашните избори. Дори не ме интересува къде от коя партия е настоящето ръководство. Та ситуацията е такова в най-разнообразни обитаеми места с управници от най-различни бои. Всъщност тематиката я подхвана починалият ми брачен партньор, който години след гибелта на татко си повтаряше, че ще гласоподава за оня, който издигне като част от програмата си положението на гробищните паркове. Това по този начин и не се случи. Сега е мой ред да слага въпроса.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Във всеки град на живите има и град на мъртвите. Тихо си мислим, че нашата любов и респект към тях не са безсмислени. Че паметта им оказва помощ да са живи в нас. Истината е, че оказва помощ на самите нас да виждаме смисъл да вършим каквото и да било. Затова споделяме, че паметта е свещена. Че е свещенодействие.
Свещеното обаче има потребност да бъде защитавано. То не трябва да се осквернява - нито от пошлостта, нито от елементарната, само че продължаваща десетилетия немара. Местата, където почиват нашите близки, би трябвало да бъдат чисти. Да внушават покой и почитание . Може би... чувство за нещо отвън всекидневния поток.
Мислех да опиша настоящето положение на гробищата. Всъщност... описах го и след това го изтрих. Без друго е ясно, че настоящето им положение внушава мощен позор.
А позор без опция за деяние е смъртоносен. Истината е, че всеки, стъпил в гробищните паркове, знае прелестно защо става дума. И си потегля с мъчителна виновност, че оставя обичани свои хора на такова място.
Какво ще направиш, драги читателю? Ще асфалтираш пътеките? Ще поставиш кошчета и ще следиш за сметоизвозването? Ще наемеш защита?
Има какво да направиш. Сега предстоят локални избори, а гробищните паркове са на послушание на общините. Питай претендентите в своя регион, които и да са те, какво написа в стратегиите им във връзка с гробищата. Как считат да трансформират ръководството им.
Този въпрос не е политически - скръбта и обичта са от различен порядък. Скръбта и обичта сподавят гнева и питат подред всеки искащ да изведе своя град към ярко бъдеще: а ти по какъв начин ще се грижиш за нашето минало?
Ако не питаме, никой няма да повдигне въпроса.
Не е секси.
Няма даже да обещаят смяна. Това не интересува никого, споделят си несъмнено. Защо да обещаваме, в случай че не ни питат. Не е настилка на централна улица, да речеш. Не е да откриеш детска градина. Не можеш да го сложиш на рекламен афиш.
Освен в случай че не ни питат. Освен в случай че различен някой не сложи въпроса, че в града на мъртвите живее нашата памет, нашата мъчителна любов. И не можем да живеем умерено в сегашното, в случай че тази любов непрекъснато се трансформира във виновност.
Питайте. Поставете въпроса на масата. Колкото повече хора питат, толкоз по-голям е шансът нещо да изправим.
P.S. Този текст няма нищо общо със сегашните избори. Дори не ме интересува къде от коя партия е настоящето ръководство. Та ситуацията е такова в най-разнообразни обитаеми места с управници от най-различни бои. Всъщност тематиката я подхвана починалият ми брачен партньор, който години след гибелта на татко си повтаряше, че ще гласоподава за оня, който издигне като част от програмата си положението на гробищните паркове. Това по този начин и не се случи. Сега е мой ред да слага въпроса.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ