Седмицата: Като не снасяме яйца, мътим камъни
Има(ше) един филм „ Да отгледаш гарвани “ – испански, трагичен, на в действителност същинския класик на класическото европейско кино Карлос Саура – от 1976 година (по соц кината на България през 1978-а). Името му идва от испанска поговорка „ Отгледай гарвани да ти изкълват очите “, дето еквивалентът й у нас е по-озъбен: „ Храни куче да те лае “. Разбира се лентата е многопластова, комплицирана, като фикция и действителността на тогавашна Испания се преплитат. В нашата сегашната ни реалност пък има едни добре хранени гарвани дето по този начин се самоотглеждат, че да са баш основните герои в също гарванската сентенция „ Гарван гарвану око не вади “. Чието значение на чист български е, че себеподобните си пазят гърба даже и да са създали неточност. То и гъ*овете доста усърдно си пазят, освен гърбовете, тия политически „ гъзари “, дето съгласно този пък диалект се мислят, че и считат за „ огромната работа “.
Но като ги отглеждаш по испански тия пословични гарвани, то най-малко преди този момент те са измътени, родили са се от черупката. Пък нашенските политпартийни, а оттова и държавнически гарвани са като да са люпили семки, дори по-лошо – без зачатък са на какъвто и да е даже малко мозъчен зародиш. Какви ти яйца, като да са от камънак излюпени.
Ето го и доказателството, дето ненадейно се появи баш по Великден, само че дава пояснение на политическата ни люпилня не за цялата година, а най-малко за последните 4-5. Случаят е от Съединени американски щати поради повишаването на яйцата им. Ама таман пък по цената на яйцата, не по кое време, а въобще няма да ни стигнат американците, еле пък „ и задминат даже “. Но по този начин или другояче фактът е следният: „ Цената на яйцата в Съединени американски щати за поредна година остава много висока, като последното повишаване съответства с подготовката за Великден “. И в резултата на скъпотията доста американци се обърнали към други възможности. Сред най-популярните са боядисани картофи и… камъни.
Картофите за нашенските условия надали са „ оферта “. Освен че и те пари костват, а камънак на всички места безвъзмезден има, не става да се чукат за Възкресение с картоф, въпреки всичко не е задоволително корав. А да праснеш някого, да го уцелиш примерно по главата, картофената твърдост напряко е като да е преварен в тенджера под налягане.
Камъкът си е камък, толкоз е твърд, че и даже да желае, нищо не се ражда от него. Камо ли нещо действително рационално. Е, може въпреки всичко да измъти нещо, само че в по-друг смисъл. Като го цамбурнат да размъти водата на някого или на нещо – най-много политически, а от там изключително тежко държавнически.
И ето ги и моментните данни по какъв начин освен по Великден, а и преди и след Възкресение у нас вместо яйца все се мътят камъни: естествено мъртви, без грам живец ни за политика, камо ли за страната. Примерно какъв каменен запъртък е сегашната ни (не)действаща така наречен парламентарна съпротива. Дето все нещо мъти, но нищо не снася.
Накратко политологията през миналата седмица – Страстната (от страдание) седмица, сочи следното по мъчителната тематика „ като нямаме яйца, мътим камъни “: „ Животът на това държавно управление не зависи от опозицията…, тъй като опозицията е разпръсната, слаба, неединна и съвсем е невероятно да се сплоти “, „ Опозицията е не просто разнородна, а и част от опозицията в действителност поддържа държавното управление – най-малко до въвеждането на еврото “, „ ПП-ДБ стоят по средата, в едно такова състояние на хора, които не си знаят мястото - хем желаят да вкарат страната в еврозоната, хем са с така наречен кремълска съпротива “, „ Ситуацията е съвсем парадоксална, странна някак си “, „ Вотът на съмнение е мощен инструмент в ръцете на опозицията. Маниакалното боравене обаче с него води до загуба на скъпо парламентарно време, загуба на скъпо време на самите министри. Ако желаете да намерите някой министър, може да го потърсите най-много в Народното събрание. За по-малко от 100 дни имаме 2 вота на съмнение и 34 чувания “. И тъй наречените камъни самохвърлени все в градината на „ опозицията “ сякаш че я мътят ли мътят властта, та те да родят нещо от нея.
Само дето яйцето, живият живот, е напълно другаде и изборът на зародиша-избирател към този момент е напълно различен: „ След изборите (тия последните към този момент в края на октомври предходната година) има солидно болшинство, все по-единно и по-голямо - и то е срещу нови избори. Ей това е излюпеното, останалото е да клечиш над някой камък я по-малка, я по огромна миризлива потребност.
Но като ги отглеждаш по испански тия пословични гарвани, то най-малко преди този момент те са измътени, родили са се от черупката. Пък нашенските политпартийни, а оттова и държавнически гарвани са като да са люпили семки, дори по-лошо – без зачатък са на какъвто и да е даже малко мозъчен зародиш. Какви ти яйца, като да са от камънак излюпени.
Ето го и доказателството, дето ненадейно се появи баш по Великден, само че дава пояснение на политическата ни люпилня не за цялата година, а най-малко за последните 4-5. Случаят е от Съединени американски щати поради повишаването на яйцата им. Ама таман пък по цената на яйцата, не по кое време, а въобще няма да ни стигнат американците, еле пък „ и задминат даже “. Но по този начин или другояче фактът е следният: „ Цената на яйцата в Съединени американски щати за поредна година остава много висока, като последното повишаване съответства с подготовката за Великден “. И в резултата на скъпотията доста американци се обърнали към други възможности. Сред най-популярните са боядисани картофи и… камъни.
Картофите за нашенските условия надали са „ оферта “. Освен че и те пари костват, а камънак на всички места безвъзмезден има, не става да се чукат за Възкресение с картоф, въпреки всичко не е задоволително корав. А да праснеш някого, да го уцелиш примерно по главата, картофената твърдост напряко е като да е преварен в тенджера под налягане.
Камъкът си е камък, толкоз е твърд, че и даже да желае, нищо не се ражда от него. Камо ли нещо действително рационално. Е, може въпреки всичко да измъти нещо, само че в по-друг смисъл. Като го цамбурнат да размъти водата на някого или на нещо – най-много политически, а от там изключително тежко държавнически.
И ето ги и моментните данни по какъв начин освен по Великден, а и преди и след Възкресение у нас вместо яйца все се мътят камъни: естествено мъртви, без грам живец ни за политика, камо ли за страната. Примерно какъв каменен запъртък е сегашната ни (не)действаща така наречен парламентарна съпротива. Дето все нещо мъти, но нищо не снася.
Накратко политологията през миналата седмица – Страстната (от страдание) седмица, сочи следното по мъчителната тематика „ като нямаме яйца, мътим камъни “: „ Животът на това държавно управление не зависи от опозицията…, тъй като опозицията е разпръсната, слаба, неединна и съвсем е невероятно да се сплоти “, „ Опозицията е не просто разнородна, а и част от опозицията в действителност поддържа държавното управление – най-малко до въвеждането на еврото “, „ ПП-ДБ стоят по средата, в едно такова състояние на хора, които не си знаят мястото - хем желаят да вкарат страната в еврозоната, хем са с така наречен кремълска съпротива “, „ Ситуацията е съвсем парадоксална, странна някак си “, „ Вотът на съмнение е мощен инструмент в ръцете на опозицията. Маниакалното боравене обаче с него води до загуба на скъпо парламентарно време, загуба на скъпо време на самите министри. Ако желаете да намерите някой министър, може да го потърсите най-много в Народното събрание. За по-малко от 100 дни имаме 2 вота на съмнение и 34 чувания “. И тъй наречените камъни самохвърлени все в градината на „ опозицията “ сякаш че я мътят ли мътят властта, та те да родят нещо от нея.
Само дето яйцето, живият живот, е напълно другаде и изборът на зародиша-избирател към този момент е напълно различен: „ След изборите (тия последните към този момент в края на октомври предходната година) има солидно болшинство, все по-единно и по-голямо - и то е срещу нови избори. Ей това е излюпеното, останалото е да клечиш над някой камък я по-малка, я по огромна миризлива потребност.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ