Дневникът на Георги Димитров в превод на румънски език бе представен на българския щанд на Международния панаир на книгата в Букурещ
Дневникът на Георги Димитров в превод на румънски език бе показан на българския щанд на Международния панаир на книгата „ Букфест “ в Букурещ. Той обгръща интервала от 1933 до 1949 година
„ Започнах учебно заведение на седем години и тогава в учебниците към момента имаше информация за Георги Димитров. Обръщаше се внимание, представяше се като воин от Лайпциг “, сподели журналистът Владимир Митев. Той добави, че когато остарелият режим се сменя и идват измененията, Георги Димитров изчезва от полемиките, а мавзолеят в центъра на София, където е заровен, е взривен.
„ Понякога се снимат филми за него, вършат се подкасти, отдадени на историята. Но умерено можем да кажем, че през последните 30 години Георги Димитров не притегля интереса на българската аудитория. И е по-скоро различим в интернационален проект. В Северна Македония да вземем за пример гледат на него доста положително, има учебни заведения и булеварди, кръстени на него. Румънците сякаш нямат персона такава с такова огромно самопризнание. Някога Георги Димитров беше трансформиран в икона. Но багажът на социалистическата еднаквост остана зад тила ни и през днешния ден мненията за него са по-скоро отрицателни “, разяснява Владимир Митев.
Той изрази мнение, че Георги Димитров е имал две огромни заслуги.
„ Едната е героичната му поява в Лайпциг. Тогава той се пази на немски. Става международна звезда. Мога да отворя скоба и да кажа, че Георги Димитров не е учил доста, единствено 6 класа в учебно заведение, само че е бил човек, който се е учил от живота и от дамите в живота си. Немски е научил от първата си брачна половинка. Другото му преимущество е концепцията за Народния фронт “, изясни българския публицист.
Владимир Митев сподели още, че доста хора не са знаели за дневника на Георги Димитров и че в България той има две издания – от 1997 и 2003 година
„ Много прелестно съм сюрпризиран, че в Румъния съществува интерес за тази тематика. Преводът ми се коства доста добър “, добави той.
„ Започнах учебно заведение на седем години и тогава в учебниците към момента имаше информация за Георги Димитров. Обръщаше се внимание, представяше се като воин от Лайпциг “, сподели журналистът Владимир Митев. Той добави, че когато остарелият режим се сменя и идват измененията, Георги Димитров изчезва от полемиките, а мавзолеят в центъра на София, където е заровен, е взривен.
„ Понякога се снимат филми за него, вършат се подкасти, отдадени на историята. Но умерено можем да кажем, че през последните 30 години Георги Димитров не притегля интереса на българската аудитория. И е по-скоро различим в интернационален проект. В Северна Македония да вземем за пример гледат на него доста положително, има учебни заведения и булеварди, кръстени на него. Румънците сякаш нямат персона такава с такова огромно самопризнание. Някога Георги Димитров беше трансформиран в икона. Но багажът на социалистическата еднаквост остана зад тила ни и през днешния ден мненията за него са по-скоро отрицателни “, разяснява Владимир Митев.
Той изрази мнение, че Георги Димитров е имал две огромни заслуги.
„ Едната е героичната му поява в Лайпциг. Тогава той се пази на немски. Става международна звезда. Мога да отворя скоба и да кажа, че Георги Димитров не е учил доста, единствено 6 класа в учебно заведение, само че е бил човек, който се е учил от живота и от дамите в живота си. Немски е научил от първата си брачна половинка. Другото му преимущество е концепцията за Народния фронт “, изясни българския публицист.
Владимир Митев сподели още, че доста хора не са знаели за дневника на Георги Димитров и че в България той има две издания – от 1997 и 2003 година
„ Много прелестно съм сюрпризиран, че в Румъния съществува интерес за тази тематика. Преводът ми се коства доста добър “, добави той.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ