Гунтрам Волф: Качеството на институциите в България е причина за скептицизма за влизането ѝ в еврозоната
" Има риск от политическо блаженство, от това нужните структурни промени, които да обезпечат резистентен растеж, да не бъдат направени, защото политиците си мислят, че по този начин или другояче всичко е наред, " споделя Гунтрам Волф
© Цветелина Белутова Профил
Гунтрам Волф е шеф на авторитетния брюкселски изчерпателен център Bruegel. Преди това работи в Европейската комисия, където се занимава с макроикономиката на еврозоната и реформирането на ръководството й. Бил е също икономист в Bundesbank, както и консултант в МВФ. Още по тематиката
Слънчево с опасности
Икономическото раздвижване в еврозоната надвишава всички упования. Опасността е, че растежът може да се окаже най-големият зложелател на промените
16 фев 2018
Растежът в Източна Европа дава кураж на водачите в района да желаят по-голяма роля в Европейски Съюз
Повишението на Брутният вътрешен продукт се дължи главно на еврофинансирането, само че кохезионните фондове ще имат все по-малко значение в бъдещето на съюза
5 фев 2018
Западна Европа остава скептична към включването на България в еврозоната
Това не помрачава българския възторг, който разчита на постоянното макропредставяне и обществени финанси
30 яну 2018
Гунтрам Волф: Българските банки би трябвало да са под външен контрол
Директорът на Bruegel пред " Капитал "
10 авг 2017 Европейски Съюз задмина по напредък Съединени американски щати и останалите огромни развити стопански системи. Каква е повода за този неочакван отскок?
Да, сега имаме мощно възобновяване в еврозоната и Европейски Съюз като цяло. Нивото на инфлацията последователно догонва, само че постепенно. Това допуска, че към момента има неизлекувани места в стопанската система, да вземем за пример упорита безработица, която би трябвало да бъде адресирана.
Историята е положителна и в периферните стопански системи. Числата за растежа в Испания са чудесни. Португалия се оправя доста добре, а Ирландия - фантастично. Дори в Италия има възобновяване, което идва по-късно, в сравнение с в останалата част на еврозоната, само че го има. Да, Гърция към момента не е във форма, само че се пробва да излезе от програмата за финансова помощ през лятото и може би най-сетне е достигнала повратната точка, след която да стартира още веднъж да пораства.
Несъмнено експанзионистичната политика на ЕЦБ е значима част от историята на възобновяване. Огромното количество ликвидност, което ЕЦБ наля в системата, тласна нагоре цените на активите и форсира течащия капиталов взрив. И мисля, че ЕЦБ няма да постави завършек на празненството скоро. Вероятно ще стартира последователно да понижава покупките на държавни облигации в края на тази година и чак през 2019 година лихвите ще тръгнат нагоре. Така че напред имаме най-малко още една година с доста подкрепяща парична политика за стопанската система на еврозоната.
Има ли опасности на хоризонта?
Има три риска. Първият е от политическо блаженство, от това нужните структурни промени, които да обезпечат резистентен растеж на продуктивността, да не бъдат направени, защото политиците просто нямат сила за тях и си мислят, че по този начин или другояче всичко е наред. Италия е образец. Изборите там на 4 март са едно от нещата, за които би трябвало да се тормозим - не че Италия ще изиска да напусне еврозоната, а че ще изпадне в заспалост без значими промени, които да я тласкат напред. Италия е страна, която не имала растеж на продуктивността от към този момент 20 години. И в случай че нямаш растеж на продуктивността и имаш младежи, които напущат страната, тогава бъдещето въобще не е ярко. Това е първата ми паника – неналичието на структурни промени. И тя не важи единствено за Италия, в случай че погледнете съдружното съглашение в Германия, то демонстрира поразителна липса на упоритост за вътрешни промени. А Германия би трябвало да направи ред неща, изключително във връзка с ниското равнище на вложения в частния бранш.
Вторият риск е по какъв начин да бъде ръководен изходът от така наречен количествено облекчение. Цените на активите са доста високи с помощта на ниските дълготрайни лихви и голямото количество ликвидност на пазарите. В момента, когато това се промени, цените на активите ще се поправят.
И паниката е, че не всички банки са управлявали добре своите експозиции към финансови активи. Така че този излаз би трябвало да бъде изработен последователно и деликатно и може да сътвори доста волатилност.
Третият риск е дали ще продължи поправянето на финансовата система в еврозоната. Количество необслужвани заеми към момента е огромно и прочистването им би трябвало върви редом с доизграждането на банковия съюз. За да бъде той приключен, би трябвало да почистим неприятните заеми, да се погрижим за експозициите на банките към върховен дълг и последователно да създадем скица за общо гарантиране на депозитите. Завършването на банковия съюз съгласно мен ще е огромният политически въпрос за еврозоната тази година.
А каква роля ще играе Германия в реформирането на еврозоната? Усещането е, че канцлерът Ангела Меркел губи въздействие.
Очевидно така наречен огромна коалиция в Германия понесе трагичен удар на изборите и това доста я отслабва политически. Дори към този момент е погрешно да бъде наричана " огромна коалиция ", двете партии (християндемократите на Меркел и социалдемократите - бел. ред.) дружно имат болшинство от 52%. Дори да съумеят да образуват държавно управление, то ще бъде отслабено и с отслабен канцлер отпред. Вътрешната власт на Меркел е доста понижена. И в тази обстановка Германия няма да е способна да упражнява мощно водачество в Европейски Съюз както до момента. Това идва на фона на по-силен президент във Франция и усилване нa нейната роля.
Що се отнася до промените в Европейски Съюз, да, съдружното проектоспоразумение изпраща доста позитивни сигнали. Но те не отразяват настройките в Германия. И в случай че прочетете по-внимателно документа, ще видите, че това, което е там, може да бъде интерпретирано по доста способи. Например, когато споделя, че Германия е подготвена да заплаща повече в бюджета на Европейски Съюз, това е просто констатиране на очевидното. С излизането на Англия един от огромните чисти платци си потегля и оставя дупка от 11 милиарда евро годишно. Част от нея ще бъде запълнена със спестявания на разноски, а друга част ще бъде затворена с повече заплащане от Берлин и другите чисти контрибутори. Но това не е гражданска война, може би става въпрос за нещо като 1-2 милиарда евро повече от Германия годишно. В Брюксел всички бяха екзалтирани от това изказване, а в действителност дебатът в Германия е, че това е нещо дребно. Посланието от средите на християндемократите е, че страната ще продължава да брани ползите си - да държи прецизно под око парите, пратени в Брюксел, и да се грижи те да бъдат харчени дейно. Така че линията остава същата – първо промени и след това увеличение на парите.
Има положителни сигнали в Берлин и за бюджет на еврозоната. Но съгласно мен това, което ще получим, е просто линия от бюджета на Европейски Съюз, евентуално под формата на фонд за спешни обстановки, който да може да бъде употребен при положение на мощен несъразмерен потрес в стопанската система. Прогнозата ми, може би прекомерно оптимистична, е, че след към пет години този фонд ще разполага с нещо като 50 милиарда евро. Но не бих затаявал мирис, че това ще се случи. Тази сума е минимумът, с цел да бъде фондът макроикономически важен. Кризисен фонд с 20 милиарда евро би бил на процедура ненужен за еврозона с Брутният вътрешен продукт от 12 трлн. евро.
България покрива записаните критерии за влизане в еврозоната. Защо тогава желанието й да кандидатства в механизма ERM-2 (наричан чакалня за еврозоната) не се приема изключително въодушевено от Европейски Съюз и ЕЦБ?
Има три вида въпроси по отношение на участието на България е еврозоната. Първият са формалните критерии. По тях България се оправя фантастично. Фискалната дисциплинираност е впечатляваща през последните 10 години, съотношението дълг - Брутният вътрешен продукт е ниско, поддържате валутен ръб към този момент повече от две десетилетия, имате остатък по настоящата сметка на платежния баланс.
После идва вторият набор от въпроси, които са свързани с действителния стопански напредък. Една от паниките е, че в случай че страните се причислят прекомерно скоро към еврозоната с релативно невисок Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, влизането във валутния съюз ще провокира голям прилив на финансови потоци, тъй като има доста капиталови благоприятни условия. И този капитал може да не бъде канализиран по верен метод, а прахосан за финансиране на ползване или неприятни вложения. Това ненапълно се случи в част от периферните страни в еврозоната. Португалия да вземем за пример имаше несъразмерен взрив на потреблението в ранните години на валутния съюз. В Испания пък прекалено много пари бяха вложени в парцели.
В България терзанието, че ще има огромен финансов приток и той ще бъде погрешно вложен, се ускорява от третия набор от въпроси към влизането в еврозоната - качеството на институциите. Ако имате солидни институции - мощна и самостоятелна централна банка, мощни антикорупционни органи, мощен финансов контрол, мощно господство на закона и мощна политическа система, която упорства за фискална дисциплинираност, тогава влизането в еврозоната не е проблем, тъй като финансовите потоци ще бъдат добре ръководени и няма да отидат за корупция, за презастрояване, за надуване на кредитни балони. И няма като в Гърция да доведат до бюджетна полуда. След влизането в еврозоната Гърция усили фискалния си недостиг до 15% от Брутният вътрешен продукт просто тъй като можеше, заемите бяха там с съвсем нулева рента, на същата цена като за Германия. И помним, че това експлодира доста неприятно за Гърция и за всички останали. В Европа и изключително в Германия има мощно терзание от повтаряне на историята с Гърция.
Именно ниският Брутният вътрешен продукт и качеството на институциите в България са повода за скептицизма. Има нещо, което в Германия се назовава " просвета на непоклатимост ". Сега политическата класа в България я показва. Но мнозина в Брюксел, Франкфурт, Берлин и даже Париж се питат дали тя няма да изчезне при последващо държавно управление, както се случи в Гърция. И в случай че България желае да влезе в ERM-2, ще би трябвало да убеди политическите елити в Европейски Съюз, че се трансформира в позитивна посока и тази смяна е трайна.
Интервюто взе Светломира Гюрова
© Цветелина Белутова Профил
Гунтрам Волф е шеф на авторитетния брюкселски изчерпателен център Bruegel. Преди това работи в Европейската комисия, където се занимава с макроикономиката на еврозоната и реформирането на ръководството й. Бил е също икономист в Bundesbank, както и консултант в МВФ. Още по тематиката
Слънчево с опасности
Икономическото раздвижване в еврозоната надвишава всички упования. Опасността е, че растежът може да се окаже най-големият зложелател на промените
16 фев 2018
Растежът в Източна Европа дава кураж на водачите в района да желаят по-голяма роля в Европейски Съюз
Повишението на Брутният вътрешен продукт се дължи главно на еврофинансирането, само че кохезионните фондове ще имат все по-малко значение в бъдещето на съюза
5 фев 2018
Западна Европа остава скептична към включването на България в еврозоната
Това не помрачава българския възторг, който разчита на постоянното макропредставяне и обществени финанси
30 яну 2018
Гунтрам Волф: Българските банки би трябвало да са под външен контрол
Директорът на Bruegel пред " Капитал "
10 авг 2017 Европейски Съюз задмина по напредък Съединени американски щати и останалите огромни развити стопански системи. Каква е повода за този неочакван отскок?
Да, сега имаме мощно възобновяване в еврозоната и Европейски Съюз като цяло. Нивото на инфлацията последователно догонва, само че постепенно. Това допуска, че към момента има неизлекувани места в стопанската система, да вземем за пример упорита безработица, която би трябвало да бъде адресирана.
Историята е положителна и в периферните стопански системи. Числата за растежа в Испания са чудесни. Португалия се оправя доста добре, а Ирландия - фантастично. Дори в Италия има възобновяване, което идва по-късно, в сравнение с в останалата част на еврозоната, само че го има. Да, Гърция към момента не е във форма, само че се пробва да излезе от програмата за финансова помощ през лятото и може би най-сетне е достигнала повратната точка, след която да стартира още веднъж да пораства.
Несъмнено експанзионистичната политика на ЕЦБ е значима част от историята на възобновяване. Огромното количество ликвидност, което ЕЦБ наля в системата, тласна нагоре цените на активите и форсира течащия капиталов взрив. И мисля, че ЕЦБ няма да постави завършек на празненството скоро. Вероятно ще стартира последователно да понижава покупките на държавни облигации в края на тази година и чак през 2019 година лихвите ще тръгнат нагоре. Така че напред имаме най-малко още една година с доста подкрепяща парична политика за стопанската система на еврозоната.
Има ли опасности на хоризонта?
Има три риска. Първият е от политическо блаженство, от това нужните структурни промени, които да обезпечат резистентен растеж на продуктивността, да не бъдат направени, защото политиците просто нямат сила за тях и си мислят, че по този начин или другояче всичко е наред. Италия е образец. Изборите там на 4 март са едно от нещата, за които би трябвало да се тормозим - не че Италия ще изиска да напусне еврозоната, а че ще изпадне в заспалост без значими промени, които да я тласкат напред. Италия е страна, която не имала растеж на продуктивността от към този момент 20 години. И в случай че нямаш растеж на продуктивността и имаш младежи, които напущат страната, тогава бъдещето въобще не е ярко. Това е първата ми паника – неналичието на структурни промени. И тя не важи единствено за Италия, в случай че погледнете съдружното съглашение в Германия, то демонстрира поразителна липса на упоритост за вътрешни промени. А Германия би трябвало да направи ред неща, изключително във връзка с ниското равнище на вложения в частния бранш.
Вторият риск е по какъв начин да бъде ръководен изходът от така наречен количествено облекчение. Цените на активите са доста високи с помощта на ниските дълготрайни лихви и голямото количество ликвидност на пазарите. В момента, когато това се промени, цените на активите ще се поправят.
И паниката е, че не всички банки са управлявали добре своите експозиции към финансови активи. Така че този излаз би трябвало да бъде изработен последователно и деликатно и може да сътвори доста волатилност.
Третият риск е дали ще продължи поправянето на финансовата система в еврозоната. Количество необслужвани заеми към момента е огромно и прочистването им би трябвало върви редом с доизграждането на банковия съюз. За да бъде той приключен, би трябвало да почистим неприятните заеми, да се погрижим за експозициите на банките към върховен дълг и последователно да създадем скица за общо гарантиране на депозитите. Завършването на банковия съюз съгласно мен ще е огромният политически въпрос за еврозоната тази година.
А каква роля ще играе Германия в реформирането на еврозоната? Усещането е, че канцлерът Ангела Меркел губи въздействие.
Очевидно така наречен огромна коалиция в Германия понесе трагичен удар на изборите и това доста я отслабва политически. Дори към този момент е погрешно да бъде наричана " огромна коалиция ", двете партии (християндемократите на Меркел и социалдемократите - бел. ред.) дружно имат болшинство от 52%. Дори да съумеят да образуват държавно управление, то ще бъде отслабено и с отслабен канцлер отпред. Вътрешната власт на Меркел е доста понижена. И в тази обстановка Германия няма да е способна да упражнява мощно водачество в Европейски Съюз както до момента. Това идва на фона на по-силен президент във Франция и усилване нa нейната роля.
Що се отнася до промените в Европейски Съюз, да, съдружното проектоспоразумение изпраща доста позитивни сигнали. Но те не отразяват настройките в Германия. И в случай че прочетете по-внимателно документа, ще видите, че това, което е там, може да бъде интерпретирано по доста способи. Например, когато споделя, че Германия е подготвена да заплаща повече в бюджета на Европейски Съюз, това е просто констатиране на очевидното. С излизането на Англия един от огромните чисти платци си потегля и оставя дупка от 11 милиарда евро годишно. Част от нея ще бъде запълнена със спестявания на разноски, а друга част ще бъде затворена с повече заплащане от Берлин и другите чисти контрибутори. Но това не е гражданска война, може би става въпрос за нещо като 1-2 милиарда евро повече от Германия годишно. В Брюксел всички бяха екзалтирани от това изказване, а в действителност дебатът в Германия е, че това е нещо дребно. Посланието от средите на християндемократите е, че страната ще продължава да брани ползите си - да държи прецизно под око парите, пратени в Брюксел, и да се грижи те да бъдат харчени дейно. Така че линията остава същата – първо промени и след това увеличение на парите.
Има положителни сигнали в Берлин и за бюджет на еврозоната. Но съгласно мен това, което ще получим, е просто линия от бюджета на Европейски Съюз, евентуално под формата на фонд за спешни обстановки, който да може да бъде употребен при положение на мощен несъразмерен потрес в стопанската система. Прогнозата ми, може би прекомерно оптимистична, е, че след към пет години този фонд ще разполага с нещо като 50 милиарда евро. Но не бих затаявал мирис, че това ще се случи. Тази сума е минимумът, с цел да бъде фондът макроикономически важен. Кризисен фонд с 20 милиарда евро би бил на процедура ненужен за еврозона с Брутният вътрешен продукт от 12 трлн. евро.
България покрива записаните критерии за влизане в еврозоната. Защо тогава желанието й да кандидатства в механизма ERM-2 (наричан чакалня за еврозоната) не се приема изключително въодушевено от Европейски Съюз и ЕЦБ?
Има три вида въпроси по отношение на участието на България е еврозоната. Първият са формалните критерии. По тях България се оправя фантастично. Фискалната дисциплинираност е впечатляваща през последните 10 години, съотношението дълг - Брутният вътрешен продукт е ниско, поддържате валутен ръб към този момент повече от две десетилетия, имате остатък по настоящата сметка на платежния баланс.
После идва вторият набор от въпроси, които са свързани с действителния стопански напредък. Една от паниките е, че в случай че страните се причислят прекомерно скоро към еврозоната с релативно невисок Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, влизането във валутния съюз ще провокира голям прилив на финансови потоци, тъй като има доста капиталови благоприятни условия. И този капитал може да не бъде канализиран по верен метод, а прахосан за финансиране на ползване или неприятни вложения. Това ненапълно се случи в част от периферните страни в еврозоната. Португалия да вземем за пример имаше несъразмерен взрив на потреблението в ранните години на валутния съюз. В Испания пък прекалено много пари бяха вложени в парцели.
В България терзанието, че ще има огромен финансов приток и той ще бъде погрешно вложен, се ускорява от третия набор от въпроси към влизането в еврозоната - качеството на институциите. Ако имате солидни институции - мощна и самостоятелна централна банка, мощни антикорупционни органи, мощен финансов контрол, мощно господство на закона и мощна политическа система, която упорства за фискална дисциплинираност, тогава влизането в еврозоната не е проблем, тъй като финансовите потоци ще бъдат добре ръководени и няма да отидат за корупция, за презастрояване, за надуване на кредитни балони. И няма като в Гърция да доведат до бюджетна полуда. След влизането в еврозоната Гърция усили фискалния си недостиг до 15% от Брутният вътрешен продукт просто тъй като можеше, заемите бяха там с съвсем нулева рента, на същата цена като за Германия. И помним, че това експлодира доста неприятно за Гърция и за всички останали. В Европа и изключително в Германия има мощно терзание от повтаряне на историята с Гърция.
Именно ниският Брутният вътрешен продукт и качеството на институциите в България са повода за скептицизма. Има нещо, което в Германия се назовава " просвета на непоклатимост ". Сега политическата класа в България я показва. Но мнозина в Брюксел, Франкфурт, Берлин и даже Париж се питат дали тя няма да изчезне при последващо държавно управление, както се случи в Гърция. И в случай че България желае да влезе в ERM-2, ще би трябвало да убеди политическите елити в Европейски Съюз, че се трансформира в позитивна посока и тази смяна е трайна.
Интервюто взе Светломира Гюрова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ