Един от най-великите учени, за който никога не сте чували
Има известно разбиране, че религията и науката не вървят дружно. И в някои случаи това може би е правилно, само че в един типично топъл януарски ден в Южна Калифорния през 1933 година в Калифорнийския софтуерен институт в Пасадина религията и науката потвърждават, че не би трябвало да са врагове.
Известно е, че в навечерието на възхода на Третия райх Айнщайн напуща родината си Германия и отпътува за Съединени американски щати. Но малко на брой знаят, че с него пътува белгийският католически духовник Жорж Льометър – човек, който Айнщайн доста почита. Освен набожен, Жорж Льометър е и популярен академик космолог. Той учи Вселената и най-много нейното начало. Неговите проучвания, убеждения и изводи мощно въздействат върху метода, по който разбираме самото ни битие през днешния ден.
Още откогато е малко момче, той приема религията и разбра връзката, която може да има тя с науката. Той подражава на някогашния си преподавател, кардинал Дезире Мeрсие, който има прогресивни убеждения по философия и космология. Така, вместо да навлезе в университетския свят, той става духовник – ръкоположен на 23 септември 1923 година от своя нравствен преподавател.
През свободното си време отец Льометър продължава научните си проучвания, изключително върху теориите за обща и специфична релативност. Кардинал Мeрсие, разпознал гениите на своя подопечен, му разреши да учи в влиятелната обсерватория в Харвард и редом с това Льометър изкарва докторска степен по физика от MIT. По време на разнообразните си изследвания се среща с други забележителни астрономи и космолози, в това число Джордж Хейл и Весто Слайфър, което оказва ужасно въздействие върху по-късните му открития.
Някъде по това време Льометър измисля доктрина, която и до през днешния ден въздейства върху проучването ни на Вселената. През 1927 година той разгласява труд, озаглавен „ A Homogeneous Universe of Constant Mass and Increasing Radius accounting for the Radial Velocity of Extra Galactic Nebulae “.
Използвайки теорията на Айнщайн за относителността като основа, Льометър твърди, че пространството непрестанно се уголемява и затова дистанцията сред галактиките също се усилва. По-късно Хъбъл ще показва същото нещо и до ден-днешен заслуга за тази концепцията се отдава точно на него. Освен това, Льометър откри това, което на нас през днешния ден ни е известно като „ Законът на Хъбъл “ – за скорост на разширение по отношение на дистанцията на галактиките от Земята. Льометър също по този начин дефинира и „ Константа на Хъбъл “. И в двата случая той направи това, преди Хъбъл да разгласява своите трудовете по тази тематика. Истинският принос на Хъбъл в този случай беше да даде базата от наблюдения за най-вече математически основана доктрина на отеца.
Пета конференция на Солвей
За страдание на Льометър, неговият труд имаше едва влияние върху научната общественост, тъй като беше оповестен в списание, което съвсем не се чете отвън Белгия. Но един човек го прочита – Алберт Айнщайн. Льометър и Айнщайн се срещат за първи път през 1927 година на фамозната Пета конференция на Солвей в Брюксел. Алберт е много впечатлен от откритията на Льометър, само че му сподели: „ Вашите калкулации са верни, само че физиката ви е неуместна “. На процедура Айнщайн смяташе, че математиката на Льометър е вярна, само че това, което наподобява да демонстрира тази математиката, не е.
През 1931 година, желаейки да разпространява теориите си по-широко четени, Льометър изпраща публикацията си до сър Артър Едингтън, английски астрофизик и някой, който желае да направи научните теории налични за всички. (Той беше този, който разгласи и оказа помощ да изясни на англоезичния свят теорията на относителността на Айнщайн, когато той беше към момента немски академик.)
Едингтън превежда работата на Льометър и я разгласява в „ Месечни вести на Кралското астрономическо общество “ – вестник, който съществува и до през днешния ден. След тази обява излиза наяве както за критиците, по този начин и за самия Льометър, че нещо липсва в тази доктрина. Вселената непрестанно се уголемява, само че по кое време и по какъв начин стартира разширението?
Това смущава Льометър, само че като добър академик, той продължаваше да си задава въпроси. Само няколко месеца по-късно, употребявайки лекция на Едингтън от 1931 година за края на Вселената, озаглавена „ За края на света от позиция на математическата физика “ като управление, Льометър прави нова доктрина. В писмо от 9 май 1931 година до сп. Nature (също към момента оповестено през днешния ден, от 1869 г.) той написа:
Тези думи ще бъдат оповестени по-късно, през 1950 година, в алманах с есета под името „ Първоначалният атом “, където той също по този начин ще лимити началото на всичко като „ в този момент без през вчерашния ден “. Така се слага основата на „ Теория на огромния гърмеж “, откакто няколко други учени ще развият още теорията на Жорж Льометър.
