Музикална история еп. 25: „El Condor Pasa “ на „Simon and Garfunkel“
Има песни, които носят отпечатъка на своето време. За една от тях ще си приказваме през днешния ден – „ El Condor Pasa “ на „ Simon and Garfunkel “ от 1967 година.
Историята зад песента в действителност е роман за един живот, отдаден на музиката. Daniel Alomía Robles (Даниел Аломия Роблес) се ражда през 1871 година в Уануко, Перу, в семейство на френски мигранти. Още от възпитаник той демонстрира мощен интерес към музиката на индианските племена, обитаващи рамките на родната му страна. През 1894 година, при едно пътешестване до Амазонка, той се среща с католика мисионер Габриел Сала. Сред джунглата на Амазонка Сала е основал градче, в което 400 души работят на полето и сами изкарват прехраната си. А в неделните следобеди всички се събират, с цел да пеят и танцуват, припомняйки си остарели песни. Може би нещо в дивата атмосфера на градчето измежду джунглата, или в характера на Габриел Сала, подтиква Даниел да зареже медицината, към която го тласкат родителите му, и да се посвети напълно на музиката. Оттогава стартират неговите обиколки из Андите и Амазонка, с цел да се среща с хора в най-затънтените места и да записва от тях национални песни и митовете към появяването им. По-късно в архивите на Даниел, дарени на Католическия университет в Перу, са открити над 700 обичайни перуански песни, плюс още към 230 негови авторски творби. Вдъхновен от фолклора на Андите, Даниел взема решение да напише музикална пиеса, в която да вгради фолклора на Перу.
Така през 1913 година се ражда зарзуелата „ El Condor Pasa “, в превод от испански „ Полетът на кондора “. Зарзуела (или още сарсуела) е нещо като фолклорна оперета, присъща като род за някои латиноамерикански нации. Либретото е дело на Хулио де Ла Пас (псевдоним на драматурга от Лима - Хулио Бодуен). Действието се развива в миньорско населено място в Перу от началото на XX век. Младият Франк е срещу малтретирането на служащите в мината от нейните притежатели, само че другите го упрекват, че е непризнателен към техните настойници. Той желае да напусне мината и се скарва с двамата притежатели. Те са решени да санкционират Франк, само че единият от тях се оказва негов биологичен татко и това го възпира. Докато върви описа за миньорите, които са плебеи на труда, тече и историята на двама пастири - момче и момиче -, които претърпяват предбрачни безредици. Денят на сватбата е празник за всички в града, само че не и за тези в мината, тъй като те не могат да изоставят работата си.
Пастирите символизират за миньорите по този начин мечтаната независимост. Песента „ El Condor Pasa “ се свири по време на танца, който младоженците и техни другари извършват, навлизайки в града. Танцът се назовава Pasacalle и по тази причина песента, върху която го извършват, носи такова име. Pasacalle е латиноамерикански национален танц за двойки, който няма доста общо с присъщия за бароковата ера танц „ пасакалия “ от XVIII век. И по този начин, биологичният татко на Франк участва на тържеството, напива се и грубо малтретира втория му татко, който в припадък на възмездие го убива. Другият съсобственик на мината схваща и незабавно отива да отмъсти за убийството, само че е посрещнат от Франк, който погубва и него. В самия завършек на последното деяние се появява кондор, който за експлоатираните служащи е знак на силата, здравето и най-много на свободата. Кондорите в Андите са едни от най-големите и дълголетни птици. Те живеят най-много в труднодостъпни местности. Любопитното при тях е, че при положителни условия могат да изминат триста километра на ден, летейки към пет километра над земята. Толкова рядко жителите на тези земи виждат кондор, че го одобряват като знак за своя нов живот на независимост и радостно крещят: „ Ние сме кондори! “
Музикалната пиеса е сложена за първи път на 19 декември 1913 година в спектакъл „ Mazzi “ („ Маци “) в перуанската столица Лима и от този момент там е играна над три хиляди пъти. В оркестъра, селекциониран за представлението, има виолончело, контрабас, флейта, кларинет, тромпет, тромбон и ударни принадлежности. Пиесата включва две дейности и една средищна музикална част на фона на парадна сцена. Именно тази част е инструменталът, който по-късно ще стане толкоз известен като независимо произведение. За известно време истинският сюжет е загубен. Във връзка със стогодишнината от основаването, през 2013 година, базирайки се на истинските ноти и текстове, музикологът Luis Salazar Mejia (Луис Салазар Мехия) възвръща цялата пиеса и тя бива издадена на компактдиск. Пиесата има общо седем музикални творби, като се оказва, че „ El Condor Pasa “ в оригинал е звучала много по-бърза от всички по-късни свои версии. Още през 1933 година запис на песента е регистриран в Библиотеката на Конгреса на Съединени американски щати, като там тя е изсвирена на пиано. Любопитно е по какъв начин Даниел Роблес е направил по този начин, че тази музика да звучи като перуански фолклор. Ключът е в неговото просветление, че перуанската национална музика употребява като основа пентатонична система. Това е термин от музикалната доктрина, с който се отбелязва система от пет тона, ситуирани на отмерено разстояние един от различен. Същата система се употребява в музиката на разнообразни нации по целия свят, като най-популярен образец е китайската музика.
„ El Condor Pasa “ има хиляди кавъри, като най-интересното е, че се пее с над триста типа текстове на над 100 езика. Има и български вид. През 1965 година музикантът Paul Simon (Пол Саймън) участва на концерт на перуанската група „ Los Incas “ (Лос Инкас) в Париж, където те свирят „ El Condor Pasa “. Той е удивен от мелодията и незабавно отива при ръководителя на групата Jorge Milchberg (Хорхе Милкберг), с цел да го попита дали може да я употребява. Милкберг му отвръща, че няма проблем, тъй като това е перуанска национална ария от XVIII век. През ноември 1968 година групата записва инструментална версия на песента в парижко студио, като Саймън е поканен да покрие китарните елементи. Година по-късно, през ноември 1969 година, Саймън взима готовата инструментална мелодия, съчинява британски текст по нея със заглавие „ If I Could “, влиза в студио на „ Columbia Records “ в Ню Йорк и я записва с гласа си. Когато разказва създателите, показва себе си като текстописец, а музиката разказва като национална с аранжимент на „ Los Incas “. Песента излиза в албума на „ Simon And Garfunkel “ (Саймън Енд Гарфънкъл) „ Bridge Over Troubled Water “, публикуван януари 1970 година. През септември същата година е издадена и като сингъл, чиято Б страна е „ Why Don`t You Write Me “. Саймън и Гарфънкъл са съпродуценти, дружно с Roy Halee (Рой Хийли). Дълги години „ Bridge Over Troubled Water “ ще е най-продаваният албум в света с над двайсет и пет милиона пласирани копия. Там е и концертният кавър на дуета на „ Bye Bye Love “ от „ The Doobie Brothers “, за който към този момент сме ви разказвали.
За албума ще имаме мотиви да приказваме и различен път. Макар да е доста сполучлив, той е последният на дуото преди то да се разпадне заради актьорската кариера на Art Garfunkel (Арт Гарфънкъл). Песента доближава до номер 18 в класацията на „ Billboard “ и заема челни позиции на други места по света. В края на 1970 година един от синовете на Даниел, Armando Robles Godoy (Армандо Роблес Годой), завежда дело против „ Саймън и Гарфънкъл “, с цел да бъдат приети авторските права на татко му върху музиката на „ El Condor Pasa “. Чак тогава те схващат чия е песента. Съдебното дело минава съвсем другарски и даже Армандо е благодарен на музикантите, че са възродили тази класическа творба. В по-късно изявление той приказва, че Пол Саймън и Арт Гарфънкъл доста почитат непознатите култури и че просто са били подведени за произхода на парчето. Но били ли са подведени в действителност? Оказва се, че фактически Даниел Роблес стъпва върху претекстове от перуанска национална ария от XVIII век, озаглавена „ Soy La Paloma Que El Nido Perdió “ „ Аз съм гълъб, паднал от гнездото “. Версията на Роблес не върви по тази мелодия, само че приликата е явна, тъй че не можем да обвиним Милкберг в неправилна информация. Иначе Пол Саймън се сприятелява с Хорхе Милкберг, включва „ Los Incas “ в свое турне и продуцира първия им албум в Съединени американски щати. Текстът на „ El Condor Pasa “ показва предпочитание за промени, еволюция и напредък, само че и рецензия към тогавашното общество, което не съумява да се освободи от оковите на предразсъдъците си. На едно място се пее:
„ I’d rather be a hammer than a nail.
Yes I would, if I only could, I surely would. “
„ Предпочитам да съм чук, в сравнение с гвоздей.
Да, в случай че можех, сигурно щях да бъда. “
Това доста припомня за песента „ If I Had A Hammer “ (Ако имах чук), която е много известна при започване на 60-те в средите на кънтри артистите. Саймън не е неприкрит болшевик, само че е срещу войната във Виетнам, както се вижда от негови изявления от това време. А малко откакто записва песента, тя става обичана на боливийските социалисти.
В Перу „ El Condor Pasa “ е първата най-известна ария и е нещо като всекидневен химн на страната. През 2004 година там я дефинират като част от националното културно завещание. И до през днешния ден тя звучи на всички места в южноамериканската страна – по медиите, в заведенията за хранене, в концертните зали. Ima Sumag (Има Сумаг), перуанска класическа певица, записва своя неподражаема версия на парчето с видео, снимано на Мачу Пикчу, едно от Седемте чудеса на света. А филхармоничният оркестър на Лима, столицата на Перу, прави своя неповторима обработка. Даниел не доживява версията на „ Саймън и Гарфънкъл “. Той умира още през 1942 година. Любопитен факт от персоналния му живот е, че е имал дванайсет деца от двете си съпруги, които са сестри. Латиноамериканците постоянно могат да ни изненадат със своята плодовитост. Перу и до през днешния ден усилва популацията си годишно с по над триста хиляди души. Армандо Роблес Годой, който е наследник на Даниел от втория му брак, става по-късно известен кинорежисьор в своята страна. Именно той спомага за възобновяване и популяризирането на целия списък на своя татко.
„ El Condor Pasa “ е едно от следващите доказателства за мощното въздействие на латиноамериканската музика от началото на 60-те години в Съединени американски щати, което видяхме по друг метод и при доста други актьори. Днес шлагерът е една от мелодиите, символизиращи културния код на Америка като цяло. „ El Condor Pasa “ стига както до Космоса, по този начин и до проучванията на Юнеско за отражението на културното завещание върху нашето съвремие.
Следвайте ни във,и
Историята зад песента в действителност е роман за един живот, отдаден на музиката. Daniel Alomía Robles (Даниел Аломия Роблес) се ражда през 1871 година в Уануко, Перу, в семейство на френски мигранти. Още от възпитаник той демонстрира мощен интерес към музиката на индианските племена, обитаващи рамките на родната му страна. През 1894 година, при едно пътешестване до Амазонка, той се среща с католика мисионер Габриел Сала. Сред джунглата на Амазонка Сала е основал градче, в което 400 души работят на полето и сами изкарват прехраната си. А в неделните следобеди всички се събират, с цел да пеят и танцуват, припомняйки си остарели песни. Може би нещо в дивата атмосфера на градчето измежду джунглата, или в характера на Габриел Сала, подтиква Даниел да зареже медицината, към която го тласкат родителите му, и да се посвети напълно на музиката. Оттогава стартират неговите обиколки из Андите и Амазонка, с цел да се среща с хора в най-затънтените места и да записва от тях национални песни и митовете към появяването им. По-късно в архивите на Даниел, дарени на Католическия университет в Перу, са открити над 700 обичайни перуански песни, плюс още към 230 негови авторски творби. Вдъхновен от фолклора на Андите, Даниел взема решение да напише музикална пиеса, в която да вгради фолклора на Перу.
Така през 1913 година се ражда зарзуелата „ El Condor Pasa “, в превод от испански „ Полетът на кондора “. Зарзуела (или още сарсуела) е нещо като фолклорна оперета, присъща като род за някои латиноамерикански нации. Либретото е дело на Хулио де Ла Пас (псевдоним на драматурга от Лима - Хулио Бодуен). Действието се развива в миньорско населено място в Перу от началото на XX век. Младият Франк е срещу малтретирането на служащите в мината от нейните притежатели, само че другите го упрекват, че е непризнателен към техните настойници. Той желае да напусне мината и се скарва с двамата притежатели. Те са решени да санкционират Франк, само че единият от тях се оказва негов биологичен татко и това го възпира. Докато върви описа за миньорите, които са плебеи на труда, тече и историята на двама пастири - момче и момиче -, които претърпяват предбрачни безредици. Денят на сватбата е празник за всички в града, само че не и за тези в мината, тъй като те не могат да изоставят работата си.
Пастирите символизират за миньорите по този начин мечтаната независимост. Песента „ El Condor Pasa “ се свири по време на танца, който младоженците и техни другари извършват, навлизайки в града. Танцът се назовава Pasacalle и по тази причина песента, върху която го извършват, носи такова име. Pasacalle е латиноамерикански национален танц за двойки, който няма доста общо с присъщия за бароковата ера танц „ пасакалия “ от XVIII век. И по този начин, биологичният татко на Франк участва на тържеството, напива се и грубо малтретира втория му татко, който в припадък на възмездие го убива. Другият съсобственик на мината схваща и незабавно отива да отмъсти за убийството, само че е посрещнат от Франк, който погубва и него. В самия завършек на последното деяние се появява кондор, който за експлоатираните служащи е знак на силата, здравето и най-много на свободата. Кондорите в Андите са едни от най-големите и дълголетни птици. Те живеят най-много в труднодостъпни местности. Любопитното при тях е, че при положителни условия могат да изминат триста километра на ден, летейки към пет километра над земята. Толкова рядко жителите на тези земи виждат кондор, че го одобряват като знак за своя нов живот на независимост и радостно крещят: „ Ние сме кондори! “
Музикалната пиеса е сложена за първи път на 19 декември 1913 година в спектакъл „ Mazzi “ („ Маци “) в перуанската столица Лима и от този момент там е играна над три хиляди пъти. В оркестъра, селекциониран за представлението, има виолончело, контрабас, флейта, кларинет, тромпет, тромбон и ударни принадлежности. Пиесата включва две дейности и една средищна музикална част на фона на парадна сцена. Именно тази част е инструменталът, който по-късно ще стане толкоз известен като независимо произведение. За известно време истинският сюжет е загубен. Във връзка със стогодишнината от основаването, през 2013 година, базирайки се на истинските ноти и текстове, музикологът Luis Salazar Mejia (Луис Салазар Мехия) възвръща цялата пиеса и тя бива издадена на компактдиск. Пиесата има общо седем музикални творби, като се оказва, че „ El Condor Pasa “ в оригинал е звучала много по-бърза от всички по-късни свои версии. Още през 1933 година запис на песента е регистриран в Библиотеката на Конгреса на Съединени американски щати, като там тя е изсвирена на пиано. Любопитно е по какъв начин Даниел Роблес е направил по този начин, че тази музика да звучи като перуански фолклор. Ключът е в неговото просветление, че перуанската национална музика употребява като основа пентатонична система. Това е термин от музикалната доктрина, с който се отбелязва система от пет тона, ситуирани на отмерено разстояние един от различен. Същата система се употребява в музиката на разнообразни нации по целия свят, като най-популярен образец е китайската музика.
„ El Condor Pasa “ има хиляди кавъри, като най-интересното е, че се пее с над триста типа текстове на над 100 езика. Има и български вид. През 1965 година музикантът Paul Simon (Пол Саймън) участва на концерт на перуанската група „ Los Incas “ (Лос Инкас) в Париж, където те свирят „ El Condor Pasa “. Той е удивен от мелодията и незабавно отива при ръководителя на групата Jorge Milchberg (Хорхе Милкберг), с цел да го попита дали може да я употребява. Милкберг му отвръща, че няма проблем, тъй като това е перуанска национална ария от XVIII век. През ноември 1968 година групата записва инструментална версия на песента в парижко студио, като Саймън е поканен да покрие китарните елементи. Година по-късно, през ноември 1969 година, Саймън взима готовата инструментална мелодия, съчинява британски текст по нея със заглавие „ If I Could “, влиза в студио на „ Columbia Records “ в Ню Йорк и я записва с гласа си. Когато разказва създателите, показва себе си като текстописец, а музиката разказва като национална с аранжимент на „ Los Incas “. Песента излиза в албума на „ Simon And Garfunkel “ (Саймън Енд Гарфънкъл) „ Bridge Over Troubled Water “, публикуван януари 1970 година. През септември същата година е издадена и като сингъл, чиято Б страна е „ Why Don`t You Write Me “. Саймън и Гарфънкъл са съпродуценти, дружно с Roy Halee (Рой Хийли). Дълги години „ Bridge Over Troubled Water “ ще е най-продаваният албум в света с над двайсет и пет милиона пласирани копия. Там е и концертният кавър на дуета на „ Bye Bye Love “ от „ The Doobie Brothers “, за който към този момент сме ви разказвали.
За албума ще имаме мотиви да приказваме и различен път. Макар да е доста сполучлив, той е последният на дуото преди то да се разпадне заради актьорската кариера на Art Garfunkel (Арт Гарфънкъл). Песента доближава до номер 18 в класацията на „ Billboard “ и заема челни позиции на други места по света. В края на 1970 година един от синовете на Даниел, Armando Robles Godoy (Армандо Роблес Годой), завежда дело против „ Саймън и Гарфънкъл “, с цел да бъдат приети авторските права на татко му върху музиката на „ El Condor Pasa “. Чак тогава те схващат чия е песента. Съдебното дело минава съвсем другарски и даже Армандо е благодарен на музикантите, че са възродили тази класическа творба. В по-късно изявление той приказва, че Пол Саймън и Арт Гарфънкъл доста почитат непознатите култури и че просто са били подведени за произхода на парчето. Но били ли са подведени в действителност? Оказва се, че фактически Даниел Роблес стъпва върху претекстове от перуанска национална ария от XVIII век, озаглавена „ Soy La Paloma Que El Nido Perdió “ „ Аз съм гълъб, паднал от гнездото “. Версията на Роблес не върви по тази мелодия, само че приликата е явна, тъй че не можем да обвиним Милкберг в неправилна информация. Иначе Пол Саймън се сприятелява с Хорхе Милкберг, включва „ Los Incas “ в свое турне и продуцира първия им албум в Съединени американски щати. Текстът на „ El Condor Pasa “ показва предпочитание за промени, еволюция и напредък, само че и рецензия към тогавашното общество, което не съумява да се освободи от оковите на предразсъдъците си. На едно място се пее:
„ I’d rather be a hammer than a nail.
Yes I would, if I only could, I surely would. “
„ Предпочитам да съм чук, в сравнение с гвоздей.
Да, в случай че можех, сигурно щях да бъда. “
Това доста припомня за песента „ If I Had A Hammer “ (Ако имах чук), която е много известна при започване на 60-те в средите на кънтри артистите. Саймън не е неприкрит болшевик, само че е срещу войната във Виетнам, както се вижда от негови изявления от това време. А малко откакто записва песента, тя става обичана на боливийските социалисти.
В Перу „ El Condor Pasa “ е първата най-известна ария и е нещо като всекидневен химн на страната. През 2004 година там я дефинират като част от националното културно завещание. И до през днешния ден тя звучи на всички места в южноамериканската страна – по медиите, в заведенията за хранене, в концертните зали. Ima Sumag (Има Сумаг), перуанска класическа певица, записва своя неподражаема версия на парчето с видео, снимано на Мачу Пикчу, едно от Седемте чудеса на света. А филхармоничният оркестър на Лима, столицата на Перу, прави своя неповторима обработка. Даниел не доживява версията на „ Саймън и Гарфънкъл “. Той умира още през 1942 година. Любопитен факт от персоналния му живот е, че е имал дванайсет деца от двете си съпруги, които са сестри. Латиноамериканците постоянно могат да ни изненадат със своята плодовитост. Перу и до през днешния ден усилва популацията си годишно с по над триста хиляди души. Армандо Роблес Годой, който е наследник на Даниел от втория му брак, става по-късно известен кинорежисьор в своята страна. Именно той спомага за възобновяване и популяризирането на целия списък на своя татко.
„ El Condor Pasa “ е едно от следващите доказателства за мощното въздействие на латиноамериканската музика от началото на 60-те години в Съединени американски щати, което видяхме по друг метод и при доста други актьори. Днес шлагерът е една от мелодиите, символизиращи културния код на Америка като цяло. „ El Condor Pasa “ стига както до Космоса, по този начин и до проучванията на Юнеско за отражението на културното завещание върху нашето съвремие.
Следвайте ни във,и
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ