Върховните съдилища могат да отприщят хиляди дела шамари
Има заплаха да бъдат отприщени хиляди каузи, с които да бъде заглъхнал сериозният глас на медиите и на гражданските деятели. За това предизвестява Програма " Достъп до информация " в мнението си до общото заседание на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Магистратите от двете висши съдилища заседават през днешния ден по тълкувателно дело, което би трябвало да отговори на въпроса дали обективното ни материално право позволява отсъждане обезщетение за неимуществени вреди в интерес на юридическите лица, написа. С други думи - могат ли юридическите лица да търпят болки и премеждия, които са присъщи единствено на хората. Тълкувателните решения имат силата на закон.
През последните години в България се появи наклонност търговски сдружения да завеждат каузи против проверяващи публицисти и медии за сериозни изявления, напомня ПДИ и напомня случаите, измежду които и делото на " Лев инс " против " Медиапул ", както и желае на АЕЦ " Козлодуй " ЕАД против Наталия Станчева за 500 000 лева ПДИ изяснява, че в случай че висшите съдии " отприщят " тези искове, би трябвало да се има поради, че доста от юридическите лица разполагат със обилни средства, като някои употребяват и обществен запас и могат да завеждат и водят искове против участници в публичния спор, чиито обществени позиции не харесват или пък не желаят да бъдат коментирани техните дейности, бездействия и публични отговорности.
Опити за пробив в практиката, че юридическите лица не могат да претендират за неимуществени вреди от увреждане на положителното си име, вършат и юридически лица, свързани със структури на изпълнителната власт и локалното самоуправление - да вземем за пример общини, търговски сдружения с капитал, благосъстоятелност на страната, отбелязва ПДИ. И добавя, че " може единствено да предположим каква вълна от искове за обезщетение за неимуществени вреди от изявления биха били предявени от огромни компании по отношение на сериозни медии и публицисти, в случай че бъде даден позитивен отговор на въпроса по тълкувателното дело ".
В продължение на десетилетия правната теория в България приема, че юридическите лица не може да претендират неимуществени вреди от непозволено увреждане. Неимуществените вреди са морални, те се отнасят до субекти, които имат душeвност, морал, т.е. до човешка персона. В този смисъл подобен тип вреди са лимитирани до хората. Като неимуществени вреди се одобряват претърпени болки, премеждия (продължаваща болка), отрицателни прекарвания, терзания.
В практиката на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) се признават вреди от неимуществен темперамент, настъпили за юридически лица при нарушавания на правото на обективен развой, на правото на независимост на изповядване на религията, правото на ефикасна отбрана на главните права) и на отбрана от дискриминация при практикуване на съществени права.
" Тази процедура е много лимитирана, обрисувана в съответни хипотези, и изрично не може да докара до извод за генерално право на юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди за всякакво накърняване на права и законни ползи ", изяснява правозащитната организация.
В България постоянно юридическите лица пробват да претендират обезщетение за неимуществени вреди от сериозни изявления. Има случаи, в които Върховният касационен съд признава искания за неимуществени вреди, свързани с недоволства от накърняване на положителното име на юридическото лице. " Наличието на сходни искове и заплахата, която може да възникне за свободата на словото, е значимо събитие, което следва да бъде отчитано, когато се дава отговор на поставения по тълкувателното дело въпрос ", написа в мнението на ПДИ.
И напомня, че България има 2 години, с цел да вкара в законодателството си евродирективата против така наречен дела-шамари - неоснователни процеси против публицисти и цивилен деятели, които целят да ги заглушат.
Свободата на словото съставлява един от фундаменталните правила, върху които се гради всяко демократично общество, и е едно от главните условия за неговия прогрес и за развиването на всеки човек. Тя важи освен за " информация " или " хрумвания ", които намират удобен банкет или не се смятат за обидни, или са одобрявани с равнодушие, само че също по този начин и за тези, които наскърбяват, шокират или смущават страната или която и да е друга част от популацията, напомня ПДИ.
ПДИ показа през вчерашния ден 24-ия годишен отчет за положението на достъпа до информация в България за 2023 година В него има и редица рекомендации за възстановяване на достъпа до социална информация в България.
Сред тях е да се вкара възбрана да бъде обявявана за предпазена от закон загадка информация, която разкрива нарушавания, закононарушения, корупция; да се разгласяват протоколите от открити правосъдни съвещания в интернет страниците на всички съдилища; да бъдат признати ясни правила за дейното обявяване на информация по каузи от висок публичен интерес и т.н.
Магистратите от двете висши съдилища заседават през днешния ден по тълкувателно дело, което би трябвало да отговори на въпроса дали обективното ни материално право позволява отсъждане обезщетение за неимуществени вреди в интерес на юридическите лица, написа. С други думи - могат ли юридическите лица да търпят болки и премеждия, които са присъщи единствено на хората. Тълкувателните решения имат силата на закон.
През последните години в България се появи наклонност търговски сдружения да завеждат каузи против проверяващи публицисти и медии за сериозни изявления, напомня ПДИ и напомня случаите, измежду които и делото на " Лев инс " против " Медиапул ", както и желае на АЕЦ " Козлодуй " ЕАД против Наталия Станчева за 500 000 лева ПДИ изяснява, че в случай че висшите съдии " отприщят " тези искове, би трябвало да се има поради, че доста от юридическите лица разполагат със обилни средства, като някои употребяват и обществен запас и могат да завеждат и водят искове против участници в публичния спор, чиито обществени позиции не харесват или пък не желаят да бъдат коментирани техните дейности, бездействия и публични отговорности.
Опити за пробив в практиката, че юридическите лица не могат да претендират за неимуществени вреди от увреждане на положителното си име, вършат и юридически лица, свързани със структури на изпълнителната власт и локалното самоуправление - да вземем за пример общини, търговски сдружения с капитал, благосъстоятелност на страната, отбелязва ПДИ. И добавя, че " може единствено да предположим каква вълна от искове за обезщетение за неимуществени вреди от изявления биха били предявени от огромни компании по отношение на сериозни медии и публицисти, в случай че бъде даден позитивен отговор на въпроса по тълкувателното дело ".
В продължение на десетилетия правната теория в България приема, че юридическите лица не може да претендират неимуществени вреди от непозволено увреждане. Неимуществените вреди са морални, те се отнасят до субекти, които имат душeвност, морал, т.е. до човешка персона. В този смисъл подобен тип вреди са лимитирани до хората. Като неимуществени вреди се одобряват претърпени болки, премеждия (продължаваща болка), отрицателни прекарвания, терзания.
В практиката на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) се признават вреди от неимуществен темперамент, настъпили за юридически лица при нарушавания на правото на обективен развой, на правото на независимост на изповядване на религията, правото на ефикасна отбрана на главните права) и на отбрана от дискриминация при практикуване на съществени права.
" Тази процедура е много лимитирана, обрисувана в съответни хипотези, и изрично не може да докара до извод за генерално право на юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди за всякакво накърняване на права и законни ползи ", изяснява правозащитната организация.
В България постоянно юридическите лица пробват да претендират обезщетение за неимуществени вреди от сериозни изявления. Има случаи, в които Върховният касационен съд признава искания за неимуществени вреди, свързани с недоволства от накърняване на положителното име на юридическото лице. " Наличието на сходни искове и заплахата, която може да възникне за свободата на словото, е значимо събитие, което следва да бъде отчитано, когато се дава отговор на поставения по тълкувателното дело въпрос ", написа в мнението на ПДИ.
И напомня, че България има 2 години, с цел да вкара в законодателството си евродирективата против така наречен дела-шамари - неоснователни процеси против публицисти и цивилен деятели, които целят да ги заглушат.
Свободата на словото съставлява един от фундаменталните правила, върху които се гради всяко демократично общество, и е едно от главните условия за неговия прогрес и за развиването на всеки човек. Тя важи освен за " информация " или " хрумвания ", които намират удобен банкет или не се смятат за обидни, или са одобрявани с равнодушие, само че също по този начин и за тези, които наскърбяват, шокират или смущават страната или която и да е друга част от популацията, напомня ПДИ.
ПДИ показа през вчерашния ден 24-ия годишен отчет за положението на достъпа до информация в България за 2023 година В него има и редица рекомендации за възстановяване на достъпа до социална информация в България.
Сред тях е да се вкара възбрана да бъде обявявана за предпазена от закон загадка информация, която разкрива нарушавания, закононарушения, корупция; да се разгласяват протоколите от открити правосъдни съвещания в интернет страниците на всички съдилища; да бъдат признати ясни правила за дейното обявяване на информация по каузи от висок публичен интерес и т.н.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ