Индустриалното бъдеще на Плевен и Ловеч изисква обща визия
Има някакъв мит, че проблемите на Северозапада би трябвало да бъдат решени централно, може би с нещо като национална тактика за уравновесено развиване на районите. Което от време на време е опрощение и за бездейност на локално равнище. Но каквато и поддръжка да се изсипва към даден район, локалните капацитети за напредък би трябвало да бъдат разкрити на първо място от локалните водачи. Няма по какъв начин визията за развиване просто да бъде спусната отнякъде другаде. Нормално е тази визия да излиза от границите на една община или административна област, като изисква споделени старания в по-широка география. Но преди в това съгласуване да се намеси централното държавно управление, локалните общности би трябвало да положат старания за планиране на взаимното си бъдеще.Около 3/4 от индустриалната претовареност в областите Плевен и Ловеч е съсредоточена на територията на три относително близко ситуирани общини. Община Плевен и в частност индустриалните зони в границите на град Плевен концентрират огромна част от индустриалната претовареност на регионално равнище. Близо два пъти по-малката като население и сбор работни места, само че доста по-индустриализирана като конструкция на стопанската система област Ловеч има два индустриални центъра - общините Троян и Ловеч.
Има някакъв мит, че проблемите на Северозапада би трябвало да бъдат решени централно, може би с нещо като национална тактика за уравновесено развиване на районите. Което от време на време е опрощение и за бездейност на локално равнище. Но каквато и поддръжка да се изсипва към даден район, локалните капацитети за напредък би трябвало да бъдат разкрити на първо място от локалните водачи. Няма по какъв начин визията за развиване просто да бъде спусната отнякъде другаде. Нормално е тази визия да излиза от границите на една община или административна област, като изисква споделени старания в по-широка география. Но преди в това съгласуване да се намеси централното държавно управление, локалните общности би трябвало да положат старания за планиране на взаимното си бъдеще.
Около 3/4 от индустриалната претовареност в областите Плевен и Ловеч е съсредоточена на територията на три относително близко ситуирани общини. Община Плевен и в частност индустриалните зони в границите на град Плевен концентрират огромна част от индустриалната претовареност на регионално равнище. Близо два пъти по-малката като население и сбор работни места, само че доста по-индустриализирана като конструкция на стопанската система област Ловеч има два индустриални центъра - общините Троян и Ловеч.
На пръв взор наподобява изцяло разумно тези три общини да работят дружно в посока развиване на промишлеността в района, да вземем за пример за създаване на индустриални зони, взаимни инфраструктурни планове, просветителни начинания, капиталов маркетинг. Макар и комплицирано от позиция на водачество (за разлика от обединяванията на общини, които гравитират към един огромен център), това не е невъзможна задача. Има някои сходни образци към този момент в България, като да вземем за пример съдействието за привличане на вложения сред регионалните центрове Сливен и Ямбол. Тук предпоставките също са налице - географска непосредственост, задоволително огромен размер на трудовия запас, логистични преимущества, в това число непосредственост до Автомагистрала " Хемус " и съществуване по едно и също време на пристанище и жп линия в Сомовит, област Плевен.
Реклама
Макар и на този стадий към момента да няма осъществени съответни планове в тази тенденция, локалните управляващи би следвало да търсят разнообразни решения, в това число взаимни, за излизане от дълготрайния капан на свиваща се промишленост и негативна чиста миграция. Свиването на заетостта в някои от секторите е логически и предстоящ развой, само че другите динамични промишлености не са задоволително насочени към тази част на страната, с цел да компенсират свиването. За интервал от пет години промишлената претовареност в Плевен се свива с 10%, тази в Ловеч - с 16%, до момента в който приблизително за всички останали области в страната свиването е в размер на 9%.
В Плевен се свиват множеството промишлени браншове, като мощно обиден е най-големият измежду тях - производството на дрехи и произведения от текстил. За пет години заетостта в бранша се свива с 1/3, като сходни процеси се следят и на национално равнище. В Ловеч заетостта още веднъж спада в огромна част от индустриалните браншове и най-много в процесно-преработващата индустрия и производството на мебели и спортни артикули.
Разликите в свиването сред двете области идват основно по линия на другите темпове, с които двете области основават нови индустриални работни места. По сходство на типичните за страната трендове в двете области мехатроника и аутомотив е секторът, който пораства най-бързо. Нещо повече - мехатроника и аутомотив в двете области пораства по време на първичния потрес от коронавирус рецесията през 2020 година, когато в останалата част от страната този бранш търпи краткотрайно стесняване.
Реклама
Този напредък обаче се дължи главно на две огромни задгранични вложения - немските производители на съставни елементи за автомобилната промишленост " Восс Аутомотив " в Баховица, Ловеч, и " Леони " в Плевен. Чуждестранните мехатроника и аутомотив вложители в района имат значителен принос за развиването на бранша, като за интервал от пет години те са виновни за 108 млн. лева, или 68% от всички разноски за ДМА в бранша в област Плевен, както и за 37 млн. лева, или 60% от разноските за ДМА в бранша в област Ловеч.
И до момента в който в Плевен мехатроника и аутомотив нараства с 1200 работни места за 5 години, в Ловеч привличането на нов вложител съответствува с банкрута на различен огромен представител на бранша - производителят на електроинструменти " Спарки Елтос ", а мехатроника и аутомотив нараства с 200 работни места. Обявеното за 2023 година разкриване на завода за електрически автомобили на Next.e.Go сигурно ще даде тласък за развиването на бранша, само че занапред следва да разберем по какъв начин ще се оправи демографски Ловеч с потребностите на две огромни аутомотив компании при към момента неоползотворения капацитет на едно районно обединяване по оста Плевен - Ловеч - Троян.
На 13 април 2023 година (четвъртък) ще се организира събитието " Среща на бизнеса в Плевен и района ". Може да се регистрирате за наличие или гледане онлайн на, където може да откриете програмата, тематиката и участниците.
Има някакъв мит, че проблемите на Северозапада би трябвало да бъдат решени централно, може би с нещо като национална тактика за уравновесено развиване на районите. Което от време на време е опрощение и за бездейност на локално равнище. Но каквато и поддръжка да се изсипва към даден район, локалните капацитети за напредък би трябвало да бъдат разкрити на първо място от локалните водачи. Няма по какъв начин визията за развиване просто да бъде спусната отнякъде другаде. Нормално е тази визия да излиза от границите на една община или административна област, като изисква споделени старания в по-широка география. Но преди в това съгласуване да се намеси централното държавно управление, локалните общности би трябвало да положат старания за планиране на взаимното си бъдеще.
Около 3/4 от индустриалната претовареност в областите Плевен и Ловеч е съсредоточена на територията на три относително близко ситуирани общини. Община Плевен и в частност индустриалните зони в границите на град Плевен концентрират огромна част от индустриалната претовареност на регионално равнище. Близо два пъти по-малката като население и сбор работни места, само че доста по-индустриализирана като конструкция на стопанската система област Ловеч има два индустриални центъра - общините Троян и Ловеч.
На пръв взор наподобява изцяло разумно тези три общини да работят дружно в посока развиване на промишлеността в района, да вземем за пример за създаване на индустриални зони, взаимни инфраструктурни планове, просветителни начинания, капиталов маркетинг. Макар и комплицирано от позиция на водачество (за разлика от обединяванията на общини, които гравитират към един огромен център), това не е невъзможна задача. Има някои сходни образци към този момент в България, като да вземем за пример съдействието за привличане на вложения сред регионалните центрове Сливен и Ямбол. Тук предпоставките също са налице - географска непосредственост, задоволително огромен размер на трудовия запас, логистични преимущества, в това число непосредственост до Автомагистрала " Хемус " и съществуване по едно и също време на пристанище и жп линия в Сомовит, област Плевен.
Реклама
Макар и на този стадий към момента да няма осъществени съответни планове в тази тенденция, локалните управляващи би следвало да търсят разнообразни решения, в това число взаимни, за излизане от дълготрайния капан на свиваща се промишленост и негативна чиста миграция. Свиването на заетостта в някои от секторите е логически и предстоящ развой, само че другите динамични промишлености не са задоволително насочени към тази част на страната, с цел да компенсират свиването. За интервал от пет години промишлената претовареност в Плевен се свива с 10%, тази в Ловеч - с 16%, до момента в който приблизително за всички останали области в страната свиването е в размер на 9%.
В Плевен се свиват множеството промишлени браншове, като мощно обиден е най-големият измежду тях - производството на дрехи и произведения от текстил. За пет години заетостта в бранша се свива с 1/3, като сходни процеси се следят и на национално равнище. В Ловеч заетостта още веднъж спада в огромна част от индустриалните браншове и най-много в процесно-преработващата индустрия и производството на мебели и спортни артикули.
Разликите в свиването сред двете области идват основно по линия на другите темпове, с които двете области основават нови индустриални работни места. По сходство на типичните за страната трендове в двете области мехатроника и аутомотив е секторът, който пораства най-бързо. Нещо повече - мехатроника и аутомотив в двете области пораства по време на първичния потрес от коронавирус рецесията през 2020 година, когато в останалата част от страната този бранш търпи краткотрайно стесняване.
Реклама
Този напредък обаче се дължи главно на две огромни задгранични вложения - немските производители на съставни елементи за автомобилната промишленост " Восс Аутомотив " в Баховица, Ловеч, и " Леони " в Плевен. Чуждестранните мехатроника и аутомотив вложители в района имат значителен принос за развиването на бранша, като за интервал от пет години те са виновни за 108 млн. лева, или 68% от всички разноски за ДМА в бранша в област Плевен, както и за 37 млн. лева, или 60% от разноските за ДМА в бранша в област Ловеч.
И до момента в който в Плевен мехатроника и аутомотив нараства с 1200 работни места за 5 години, в Ловеч привличането на нов вложител съответствува с банкрута на различен огромен представител на бранша - производителят на електроинструменти " Спарки Елтос ", а мехатроника и аутомотив нараства с 200 работни места. Обявеното за 2023 година разкриване на завода за електрически автомобили на Next.e.Go сигурно ще даде тласък за развиването на бранша, само че занапред следва да разберем по какъв начин ще се оправи демографски Ловеч с потребностите на две огромни аутомотив компании при към момента неоползотворения капацитет на едно районно обединяване по оста Плевен - Ловеч - Троян.
На 13 април 2023 година (четвъртък) ще се организира събитието " Среща на бизнеса в Плевен и района ". Може да се регистрирате за наличие или гледане онлайн на, където може да откриете програмата, тематиката и участниците.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ