Древен кит от Перу може да е най-масивното животно, срещано някога на Земята
Има нов кандидат за най-масивното животно в историята на Земята.
В сряда учени описаха вкаменелости на ранен кит, открит в Перу, наименуван Perucetus colossus, живял преди към 38-40 милиона години през епохата на еоцена – създание, построено ненапълно като ламантин, което може да е надминало по маса синия кит, дълго време считан за най-голямото записано животно.
Изследователите считат, че Perucetus е бил дълъг към 66 фута (20 метра) и е тежал до 340 метрични тона – маса, която надвишава всяко друго известно животно, в това число днешния наследник кит и най-големите динозаври. Научното му име значи „ грамаден перуански кит “.
„ Основната характерност на това животно сигурно е изключителното тегло, което подсказва, че еволюцията може да сътвори организми, които имат характерности, надхвърлящи нашето въображение “, споделя палеонтологът Джовани Бианучи от Университета в Пиза, Италия, водещ създател на проучването, оповестено в списание Nature.
Минималната оценка на масата на Perucetus е 85 тона, а междинната оценка е 180 тона. Най-големият прочут наследник кит е тежал към 190 тона, макар че е бил по-дълъг от Perucetus – 110 фута (33,5 метра). Аржентинозавърът, дългокрак четирикрак тревопасен, живял преди към 95 млн. години в Аржентина, който в оповестено през май проучване беше избран като най-масивния динозавър, беше оценен на към 76 тона.
В крайбрежната пустиня на южната част на Перу – район, богат на китови вкаменелости – е открит непълен скелет на Perucetus с 13 прешлена, четири ребра и една тазобедрена кост. Костите, които са извънредно обемни, са извънредно плътни и компактни. Тази специфичност, наречена пахиостеосклероза, отсъства при живите китоподобни – групата, включваща китове, делфини и морски прасета – само че участва при сирените, друга група морски бозайници, включваща ламантини и дюгони.
Само масата на скелета му се прави оценка на 5-8 тона, което е най-малко два пъти повече от тази на синия кит.
„ Дебелото му, издуто тяло може да е приличало повече на сирениан, в сравнение с жив кит. Сред сирените, заради гигантските си размери и евентуалния подобен метод на живот, той би могъл да припомня за морската крава на Стелър, открита през 1741 година и унищожена от хората няколко години по-късно “, споделя Бианучи.
Не са открити остатъци от череп или зъби, което прави тълкуването на диетата и метода на живот по-трудно. Изследователите подозират, че Perucetus е живял като сирените – не е бил деен див звяр, а животно, което се е хранело покрай дъното на плитките крайбрежни води.
„ Заради тежкия си скелет и най-вероятно доста обемното си тяло това животно сигурно е било муден плувец. На този стадий от познанията ни то ми наподобява като един тип кротичък колос, малко като свръхголям ламантин. Сигурно е било доста впечатляващо животно, само че може би не толкоз ужасно “, споделя палеонтологът Оливие Ламберт от Кралския белгийски институт за естествени науки в Брюксел.
„ Може би е било растителноядно като сирените, само че това би бил единственият случай измежду китоподобните. Може би се е хранел с дребни мекотели и ракообразни в пясъчни дъна като съществуващия сив кит. Или пък е можело да бъде чистач на трупове на гръбначни животни, сходно на някои съществуващи акули с огромни тела “, споделя Бианучи.
Изследователите считат, че е малко евентуално Perucetus да се е хранил с филтри, както днешните китове с баленови зъби, в това число синия кит.
Преди малко повече от 50 милиона години китовете са еволюирали от копитни, живеещи на сушата бозайници, огромни колкото приблизително огромно куче. Perucetus към момента е имал остатъчни задни крака.
Скелетните белези демонстрират, че Perucetus е бил родственик на Базилозавъра, различен ранен кит, който е бил с сходна дължина, само че по-малък. Базилозавърът обаче е бил деен див звяр, който се е отличавал с обтекаемо тяло, мощни челюсти и огромни зъби.
“ Perucetus демонстрира, че китоподобните са развили гигантизъм най-малко два пъти: в относително скорошни времена, с еволюцията на огромните китове с баленови зъби, и преди към 40 милиона години, с излъчването на роднините на базилозаврите, чийто най-необикновен представител е Perucetus “, споделя Бианучи.
