Д-р Баликова: Онкопрофилактиката у нас остава на ниско ниво
„ Има прогрес във връзка с профилактиката при младежите и това се дължи и на акциите, които се вършат в последно време. Проблем има при по-възрастните пациенти, за тях няма тласъци “. Това сподели пред Bulgaria ON AIR онколожката доктор Петя Баликова. По думите й всекидневно за страната ни е държанието, при което в случай че хората нямат недоволства, те не търсят помощ.
Тя бе безапелационна, че напоследък е налице едно също доста позитивен факт – ангажираността на работодателите. „ Хубаво е, че голям % от работодателите имат спомагателни прегледи, които оферират на чиновниците си “, разяснява лекарката.
В същото време доктор Баликова уточни, че профилактиката си остава на ниско равнище и нямаме национална скринингова стратегия. „ Една скринингова стратегия би трябвало да дефинира регулярни визити при експерт, примерно на всеки 6 месеца хора от кои групи следва да организират прегледи. И би трябвало да има наказания, в случай че не се прави. Ние разчитаме на положителната воля и здравната просвета “, разяснява специалистката.
Тя се спря и на тематиката за фамилната обремененост при рака на гърдата и вниманието, което би трябвало да се отделя на този фактор.
„ Имайки баба или вуйна с онкологично заболяване, на всеки две години би трябвало да си вършат наложителен обзор. Мамографията е целесъобразна след 45-годишна възраст. Голяма внимание би трябвало да се обръща към менопаузата – в този интервал хормонални проблеми могат да отключат редица болести “, сподели доктор Баликова.
Тя прикани хората да демонстрират интерес към болесттите, които са имали в родословието си по принцип, и да не подценяват тази информация, тъй като тя е значима. Според нея хората се опасяват да се изследват, даже и при фамилна обремененост, тъй като избират незнайното пред това да се изправят против заболяването, а ранното разкриване дава по-голям късмет за дейно лекуване.
Д-р Баликова изясни още, че актуалната образна диагностика дава извънредно богати благоприятни условия за прецизна диагностика на рака на гърдата, включително ядрено-магнитен резонанс и PET-скенер, както и за разнообразни типове биопсии.
„ Всичко може да бъде осъществено в доста центрове в страната, само че достъпът до тях е по-трудно установим. Връзката сред звената в здравната система куца “, сподели още онколожката.
Тя бе безапелационна, че напоследък е налице едно също доста позитивен факт – ангажираността на работодателите. „ Хубаво е, че голям % от работодателите имат спомагателни прегледи, които оферират на чиновниците си “, разяснява лекарката.
В същото време доктор Баликова уточни, че профилактиката си остава на ниско равнище и нямаме национална скринингова стратегия. „ Една скринингова стратегия би трябвало да дефинира регулярни визити при експерт, примерно на всеки 6 месеца хора от кои групи следва да организират прегледи. И би трябвало да има наказания, в случай че не се прави. Ние разчитаме на положителната воля и здравната просвета “, разяснява специалистката.
Тя се спря и на тематиката за фамилната обремененост при рака на гърдата и вниманието, което би трябвало да се отделя на този фактор.
„ Имайки баба или вуйна с онкологично заболяване, на всеки две години би трябвало да си вършат наложителен обзор. Мамографията е целесъобразна след 45-годишна възраст. Голяма внимание би трябвало да се обръща към менопаузата – в този интервал хормонални проблеми могат да отключат редица болести “, сподели доктор Баликова.
Тя прикани хората да демонстрират интерес към болесттите, които са имали в родословието си по принцип, и да не подценяват тази информация, тъй като тя е значима. Според нея хората се опасяват да се изследват, даже и при фамилна обремененост, тъй като избират незнайното пред това да се изправят против заболяването, а ранното разкриване дава по-голям късмет за дейно лекуване.
Д-р Баликова изясни още, че актуалната образна диагностика дава извънредно богати благоприятни условия за прецизна диагностика на рака на гърдата, включително ядрено-магнитен резонанс и PET-скенер, както и за разнообразни типове биопсии.
„ Всичко може да бъде осъществено в доста центрове в страната, само че достъпът до тях е по-трудно установим. Връзката сред звената в здравната система куца “, сподели още онколожката.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ