Работа или проповядване?
Има голям брой разнообразни школи на мисълта по въпроса за реализиране на оптимална продуктивност на работното място. Две от най-отдалечените гледни точки са тези на създателя на бестселъра „ 4-часовата работна седмица " Тим Ферис и шефът на Tesla и SpaceX Илон Мъск.
Ферис, както може би се досещате от заглавието на неговата книга, има вяра, че човек може да бъде сполучлив без да прекарва цялото си време в офиса. Мъск, въпреки това, счита, че постигането на значими резултати може да стане единствено посредством 80 до 100-часови работни седмици, като той даже е прочут с изявлението: „ Никой в никакъв случай не е трансформирал света, работейки 40 часа седмично “
Кой от двамата е прав, когато става въпрос за усъвършенстване на продуктивността?
Подходът с дългото работно време
Предприемачите постоянно се хвалят с дългите часове, които прекарват в офиса. „ Работете крепко. Трябва да влагате най-малко по 80 или 100 часа на седмица в работата си. Ако другите хора работят по 40 часа седмично, а вие по 100 часа - даже и да вършиме едно и също нещо вие ще постигнете за четири месеца това, което на тях ще им отнеме една година “, споделя самият Мъск.
На пръв взор може наподобява, че той е прав, само че в случай че вникнете по-дълбоко, това изказване стартира да се пропуква. Истината е, че продуктивността има граници. Изследователи от Станфордският университет са провели изследване, което демонстрира, че продуктивността на човек спада внезапно след прекрачването на 50-часовата седмична граница. Служителите, които работят 70 часа на седмица, не реализират изключително доста в границите на тези 20 спомагателни часа.
Освен това, несъразмерното работно време въздейства и на хората към вас. По време на панел на конференция South by Southwest (SXSW) през 2013 година Мъск разяснява времето, което прекарва със своите деца.
„ Всъщност не се виждам задоволително постоянно с моите деца. Това, което виждам обаче е, че мога по едно и също време да бъда с тях и да продължава да чета имейлите си. Мога да бъда с тях и да работя едновременно. Ако не можех да го върша, нямаше да мога да си свърша работата “, споделя Мъск.
За страдание за Мъск и за всички други „ мултитаскъри “, мозъците ни не работят по този метод. Учените са открили, че когато се занимаваме с няколко неща едновременно нашата работливост пада с до 40%.
Целта ми не е да подлагам на критика Илон Мъск, само че аз имам вяра, че всеки човек има друг предел на натоварване, при което оптимално работлив. За това хората не би трябвало да гледат на тази тематика като на такава, при която може да бъде прибавен един повсеместен метод, който да работи еднообразно добре за всички. Ако ви се постанова да работите по-дълго от общоприетото за вас време, то би трябвало да се уверите, че това свръхнатоварване ще бъде за стеснен интервал от време. Освен това, не би трябвало да забравяте да си вземате чести почивки, които да дават опция на мозъка ви да се възвърне.
Подходът с късото работно време
За хората, които не са чели бестселъра на Ферис, заглавието „ 4-часовата работна седмица " може да ги навее на мисълта, че Ферис е построил бизнеса си, работейки единствено по четири часа на седмица. Те може да останат с неправилната концепция, че могат да основат нещо значимо, без да поставят особени старания. Нека просто кажем, че тази концепция не дава отговор доста добре на действителността.
Ферис употребява доста характерно и съответно определение на думата „ работа “.
„ Ако дефинирате работата като нещо, което вършиме за да получите финансова полза и нещо, за което бихте желали да отделяте по-малко време, в случай че можехте да покривате потребностите си, то аз работя по-малко от 4 часа на седмица “, споделя Ферис по време на събитие в Harvard Business School. С други думи, всичко, което не ви носи директни финансови облаги, само че оказва помощ за развиването на вашия бизнес(като да вземем за пример писане на блог или водене на подкаст) не се брои, това не е „ работа “, а „ проповядване “.
Въпреки това, има какво да научим от метода на Ферис. Той да вземем за пример поучава да групирате дилемите си по значимост и да делегирате тези, които не са от сериозно значение. Освен това насърчавайте останалите да бъдат по-автономни в дейностите си и сами да вземат решения.
Ферис също по този начин поучава да се отървете от нещата, които могат да ви разсеят. Мога да се съглася с това, или най-малко в известна степен. В работата на всеки от нас има голям брой срещи, имейли и диалози, които в реалност не ни оказват помощ да реализираме нашите цели, тъй че е добре да положите старания да ограничете ненужната загуба на време. Разминаването сред моето виждане и това на Ферис идва в частта, в която той приказва за елиминирането на факторите, които ви разсейват, до степен, която той назовава „ изборно незнание “. Той поучава да не гледаме новините. Според него в случай че се е случило нещо значимо, другите ще приказват за него, тъй че вие в последна сметка ще го разберете. Той също по този начин счита, че би трябвало да забравите за гледането на телевизия съвсем изцяло, като поучава да не прекарвате повече от 1 час пред екрана и да не употребявате това време за нищо друго с изключение на за забавление. Той също по този начин не сърфира в интернет.
Според мен този метод е не просто прекомерна, само че и в последна сметка вреден(а може би и пагубен) за вашия бизнес. Как бихте могли да се задържите на върха на вашата промишленост, в случай че не знаете какви са последните трендове и не се запознавате с това, което вършат вашите съперници? Има редица професии(и индустрии), в които потреблението на информация, било посредством интернет или телевизия, е от сериозни значение.
Предвид казаното дотук, може ли четиричасовата работна седмица да бъде приложена на процедура? И да, и не. Несъмнено е потребно да елиминирате от всекидневието си огромна част от безсмислените действия, които единствено ви разсейват и не ви носят никакви изгоди. Не е реалистично обаче да вярвате, че можете да постигнете какъвто и да е било напредък във вашата кариера или бизнес, в случай че работите единствено по четири часа на седмица.
В последна сметка няма причина да се отдавате на едната от двете крайности. Не е нужно да бъхтите по 100 часа на седмица, само че евентуално ще би трябвало да положите малко повече старания от това, което ви разрешава „ 4-часовата работна седмица “, с цел да изградите нещо в действителност значимо. Не се фокусирайте върху времето, което влагате в дадена активност, а върху метода, по който го употребявате. Качеството постоянно побеждава количеството.
.....................................
Тоня Далтън , ескперт по продуктивността и създател на Inkwell Press, за FastCompany.com
Ферис, както може би се досещате от заглавието на неговата книга, има вяра, че човек може да бъде сполучлив без да прекарва цялото си време в офиса. Мъск, въпреки това, счита, че постигането на значими резултати може да стане единствено посредством 80 до 100-часови работни седмици, като той даже е прочут с изявлението: „ Никой в никакъв случай не е трансформирал света, работейки 40 часа седмично “
Кой от двамата е прав, когато става въпрос за усъвършенстване на продуктивността?
Подходът с дългото работно време
Предприемачите постоянно се хвалят с дългите часове, които прекарват в офиса. „ Работете крепко. Трябва да влагате най-малко по 80 или 100 часа на седмица в работата си. Ако другите хора работят по 40 часа седмично, а вие по 100 часа - даже и да вършиме едно и също нещо вие ще постигнете за четири месеца това, което на тях ще им отнеме една година “, споделя самият Мъск.
На пръв взор може наподобява, че той е прав, само че в случай че вникнете по-дълбоко, това изказване стартира да се пропуква. Истината е, че продуктивността има граници. Изследователи от Станфордският университет са провели изследване, което демонстрира, че продуктивността на човек спада внезапно след прекрачването на 50-часовата седмична граница. Служителите, които работят 70 часа на седмица, не реализират изключително доста в границите на тези 20 спомагателни часа.
Освен това, несъразмерното работно време въздейства и на хората към вас. По време на панел на конференция South by Southwest (SXSW) през 2013 година Мъск разяснява времето, което прекарва със своите деца.
„ Всъщност не се виждам задоволително постоянно с моите деца. Това, което виждам обаче е, че мога по едно и също време да бъда с тях и да продължава да чета имейлите си. Мога да бъда с тях и да работя едновременно. Ако не можех да го върша, нямаше да мога да си свърша работата “, споделя Мъск.
За страдание за Мъск и за всички други „ мултитаскъри “, мозъците ни не работят по този метод. Учените са открили, че когато се занимаваме с няколко неща едновременно нашата работливост пада с до 40%.
Целта ми не е да подлагам на критика Илон Мъск, само че аз имам вяра, че всеки човек има друг предел на натоварване, при което оптимално работлив. За това хората не би трябвало да гледат на тази тематика като на такава, при която може да бъде прибавен един повсеместен метод, който да работи еднообразно добре за всички. Ако ви се постанова да работите по-дълго от общоприетото за вас време, то би трябвало да се уверите, че това свръхнатоварване ще бъде за стеснен интервал от време. Освен това, не би трябвало да забравяте да си вземате чести почивки, които да дават опция на мозъка ви да се възвърне.
Подходът с късото работно време
За хората, които не са чели бестселъра на Ферис, заглавието „ 4-часовата работна седмица " може да ги навее на мисълта, че Ферис е построил бизнеса си, работейки единствено по четири часа на седмица. Те може да останат с неправилната концепция, че могат да основат нещо значимо, без да поставят особени старания. Нека просто кажем, че тази концепция не дава отговор доста добре на действителността.
Ферис употребява доста характерно и съответно определение на думата „ работа “.
„ Ако дефинирате работата като нещо, което вършиме за да получите финансова полза и нещо, за което бихте желали да отделяте по-малко време, в случай че можехте да покривате потребностите си, то аз работя по-малко от 4 часа на седмица “, споделя Ферис по време на събитие в Harvard Business School. С други думи, всичко, което не ви носи директни финансови облаги, само че оказва помощ за развиването на вашия бизнес(като да вземем за пример писане на блог или водене на подкаст) не се брои, това не е „ работа “, а „ проповядване “.
Въпреки това, има какво да научим от метода на Ферис. Той да вземем за пример поучава да групирате дилемите си по значимост и да делегирате тези, които не са от сериозно значение. Освен това насърчавайте останалите да бъдат по-автономни в дейностите си и сами да вземат решения.
Ферис също по този начин поучава да се отървете от нещата, които могат да ви разсеят. Мога да се съглася с това, или най-малко в известна степен. В работата на всеки от нас има голям брой срещи, имейли и диалози, които в реалност не ни оказват помощ да реализираме нашите цели, тъй че е добре да положите старания да ограничете ненужната загуба на време. Разминаването сред моето виждане и това на Ферис идва в частта, в която той приказва за елиминирането на факторите, които ви разсейват, до степен, която той назовава „ изборно незнание “. Той поучава да не гледаме новините. Според него в случай че се е случило нещо значимо, другите ще приказват за него, тъй че вие в последна сметка ще го разберете. Той също по този начин счита, че би трябвало да забравите за гледането на телевизия съвсем изцяло, като поучава да не прекарвате повече от 1 час пред екрана и да не употребявате това време за нищо друго с изключение на за забавление. Той също по този начин не сърфира в интернет.
Според мен този метод е не просто прекомерна, само че и в последна сметка вреден(а може би и пагубен) за вашия бизнес. Как бихте могли да се задържите на върха на вашата промишленост, в случай че не знаете какви са последните трендове и не се запознавате с това, което вършат вашите съперници? Има редица професии(и индустрии), в които потреблението на информация, било посредством интернет или телевизия, е от сериозни значение.
Предвид казаното дотук, може ли четиричасовата работна седмица да бъде приложена на процедура? И да, и не. Несъмнено е потребно да елиминирате от всекидневието си огромна част от безсмислените действия, които единствено ви разсейват и не ви носят никакви изгоди. Не е реалистично обаче да вярвате, че можете да постигнете какъвто и да е било напредък във вашата кариера или бизнес, в случай че работите единствено по четири часа на седмица.
В последна сметка няма причина да се отдавате на едната от двете крайности. Не е нужно да бъхтите по 100 часа на седмица, само че евентуално ще би трябвало да положите малко повече старания от това, което ви разрешава „ 4-часовата работна седмица “, с цел да изградите нещо в действителност значимо. Не се фокусирайте върху времето, което влагате в дадена активност, а върху метода, по който го употребявате. Качеството постоянно побеждава количеството.
.....................................
Тоня Далтън , ескперт по продуктивността и създател на Inkwell Press, за FastCompany.com
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ