5-те основни принципа на личните финанси, които трябва да знаете
Има доста публикации и книги по какъв начин да забогатеем и по какъв начин да реализираме финансова независимост. Повечето от тях се концентрират върху дадена тактичност, а някои хора (най-често финансови консултанти на комисионна) даже ни предлагат съответни артикули, с които да реализираме тези цели. Това е, меко казано, несериозно.
Дори някой да реализира прочут прогрес, той е краткотраен и нестабилен. В тази публикация няма да ти приказвам за хакове и шорткъти, а за главните правила, на които са построени устоите на финансовия триумф. Само те ще ти подсигуряват дълготрайни резултати.
Принцип 1: Личните финанси са надълбоко свързани с всички останали области в живота ти
Сигурно си мислиш, че парите и тяхното ръководство не са свързани с останалите действия от твоя живот. Пазаруваш, плащаш си сметките, спестяваш, получаваш пари, превеждаш по други банкови сметки, купуваш си всякакви съвременни неща, инвестираш - това са ежедневни и рутинни действия, за които ти трябват пари, като задачата е да получиш максимума за тях, нали? Сега си показа, че би трябвало един месец да живееш без пари. Какво ще стане? Всичко ще се промени, нали?
Ако си казваш " Това са просто пари! ", замисли се за миг. Не е ли същото като да кажеш, че това е просто въздух. Да, и двете са елементарни неща, само че без тях не може да живеем (или най-малко не бихме оживели за дълго). Истината е, че парите са част от твоя живот и те дефинират в огромна част решенията, които взимаш. Другият главен фактор е времето.
Ти непрестанно разменяш време за пари, както и противоположното. Дори нещо толкоз просто като седенето на дивана и гледането на телевизия, или пазаруването на кафе заран, са решения, в които времето и парите вземат участие. В първия случай, може да прекараш времето си по-ефективно, а във втория - да си купиш нещо друго, вместо кафе.
В един от първите уроци в междинното икономическо учебно заведение ни споделиха, че " парите са повсеместен измерител на цената и те опосредстват размяната на артикули и услуги ". Дори единствено това определение ни демонстрира, че парите са част от нашия живот и навлизат във всички негови сфери.
Как да използваш твоите пари си е напълно твоя работа и зависи от разбирането ти за живота и полезностите, които са се формирали в детството ти. Може да приемаш живота като безпределно развлечение. Може да го виждаш и като маратон, в който би трябвало да се подготвиш, с цел да стигнеш до финала. Какво в действителност е значимо за теб във връзка с парите, времето и силата ти? Да ги използваш по метод, който ще ти донесе най-голямо задоволство. Толкова е просто.
Аз употребявам парите и времето си, с цел да пребивавам добре, да се втълпявам на живота, да оказвам помощ на другите, да направя нещо огромно и стойностно за света, да дисциплинирам щерка ни. Това за мен е добър живот и желая той да продължи по същия метод. Да, върша и неща, които не са толкоз занимателни през днешния ден (като спестяването и инвестирането), само че желая и бъдещето ми да е толкоз положително, колкото и сегашното. Мога да разгадавам, че някой различен ще се погрижи за мен и ще ми изпрати огромна облага от лотарията или завещание от незнайна вуйна в Америка, само че шансът е доста дребен, а и получените наготово пари не се ценят и се харчат бързо. Ако въпреки всичко пристигна от някъде голямо благосъстояние, няма да го върна.
Личните финанси и тяхното ръководство са една тънка нишка, която минава през всичко това, което описах. Парите имат невероятното качество да се трансформират във време, което е доста по-ценно от всички движимости на света. Всеки лев има капацитета да промени живота ти, в случай че се отнасяш с почитание към него и му посветиш част от времето ти.
Принцип 2: Харчи по-малко, в сравнение с получаваш
Звучи доста просто, нали? А знаеш ли, че в България не повече от 10% хората съблюдават този принцип? Според едно проучване за финансовата просветеност у нас, към 90% от българите имат спестени пари за не повече от 3 месеца, в случай че останат без приходи. Ако бяха спестявали даже по 50 лв. на месец, щяха да имат повече пари. Знам, че всеки от нас си има оправдания за това: " Заплатата ми е дребна и по тази причина не заделям от нея. Когато взимам повече, ще стартира да икономисвам " или " Трябва да си купя този телефон, заслужил съм си го ".
Любимото ми опрощение е обвързвано със международна интрига, в която огромните компании съзнателно държат заплатите ниски, стоките нарастват, а банките дават заеми на всички, с цел да трансфорат чиновниците в плебеи, които не могат да изоставен работа. За да съм почтен, има известна доза истина, само че тя няма нищо общо с работодателите или банките, а с мисленето на хората и техния непрестанен блян да купуват повече и по-скъпи неща.
Ако харчиш всичко, което изкарваш (или даже повече), ще се окажеш в обстановка, в която ще зависиш от заплатата си, от банката или от другите компании, на които дължиш пари. От тук до мизерията те дели единствено един месец без работа. И в случай че си мислиш, че това е някакъв приказен сюжети, ще ти препратя писмата, които получавам всеки ден и ще ти опиша за хората, които са изгубили всичко и са на ръба на оцеляването, тъй като не са спазвали този принцип.
На процедура по какъв начин може да заделяш част от прихода си и тя да става по-голяма като % и сума? Аз съм почитател на цялостния метод - увеличение на прихода и усъвършенстване на разноските. Сигурно си мислиш, че не икономисват единствено хора с ниски заплати. Не е по този начин. Аз имам клиенти с над 3,000 лв. заплати на месец, които не заделят и един лев за бъдещето. Как се получава това? Много е просто - човек попада в омагьосана въртележка, в която с нарастването на заплатата се покачва и стандарта и разноските изпреварват приходите.
Банките доста оказват помощ за тази обстановка. Те дават извънредно елементарно пари на хора с високи заплати. Така, до момента в който се усетиш, живееш на заем и от банкрута те дели една заплата. Не е прелестно, повярвай ми, претърпял съм го. Изключително е унизително да искаш 50 лв. до заплата от другар, откакто имаш висок приход и преди малко си се върнал от пътешестване в Европа.
Принцип 3: Знай къде отива всеки твой лев
Това е тематика, която постоянно се подценява, тъй като ти си мислиш, че знаеш къде отиват парите ти, само че по този начин ли е в действителност? Може ли да ми кажеш до разлика от 20 лв. какви са били разноските ти по категории за предишния месец? Съмнявам се, в случай че не си ги записваш по някакъв метод. Когато аз за пръв път си зададох този въпрос, съумях да си спомня единствено за към половината от разноските ми. Останалите 50% бяха в категория " други " или " джобни " (не знаех точно).
Човек е любопитен по природа и тази " мистерия " ме накара да си протоколирам един месец всеки лев, който разходвам. Наистина бях шокиран от резултата. Оказа се, че над 20% от парите ми отиват за кафета, сокчета, солетки, бисквитки и други дребни неща, които не са от първа нужда. Служебните обеди и излизания с сътрудници след работа правеха други 20% от разноските. Цели 10% от парите ми бяха отишли за дарове по разнообразни мотиви. Останалите 50% бяха основно сметки, храна за у дома, облекла и развлечения.
Записването на разноските ми стана табиет и продължих да го върша и идващите няколко месеца. Почти се бях отказал, тъй като към този момент знаех почти къде ми отиват парите. Тогава се запитах " Добре, към този момент знам какви са ми разноските и какво от това? Има ли смисъл да не преставам да групирам касови бележки и да ги " осчетоводявам "? ".
Няма нищо инцидентно на този свят и тъкмо в този миг прочетох публикация по тематиката на някакъв американски финансов съветник. Той предлагаше да създадем разбор на разноските, да забележим в какво съответствие са и даваше препоръки по какъв начин да ги усъвършенстваме, без да си утежняваме стандарта на живот.
Еврика! Значи за това се записват разноските. Заех се да ги понижа, колкото е допустимо повече, без да се отнемам от нищо. Посетих офиса на мобилния ми оператор и се оказа, че мога да си сменя програмата, да заплащам по-малко и да получавам повече минути и мегабайти. Оказа се, че няма смисъл от най-бързия интернет, който съм избрал и за 20 лв. по-малко ще получа задоволително добра скорост за домашно прилагане.
Отказах се от няколко абонамента, които не употребих, а след няколко месеца си смених колата, която харчеше по-малко и беше по-безопасна. Започнах да употребявам карти за преданост за гориво, храна и козметика, както и да закупувам на понижения, когато е допустимо и има смисъл. Общият резултат от всичко това беше 20% по-малко изхарчени пари, които можех да влагам.
Разходите са отражение на твоя живот. Всеки един лев там демонстрира модела на държание, който следваш. Той идва от родителите ти или от по-късните ти години. Разходите демонстрират и грешките, които допускаш в ръководството на парите си. Достатъчно е да погледнеш месечния си доклад и ще ги видиш. Не е нужно да съжаляваш за нещо или да се съсредоточаваш във всяка покупка, само че е добре да схванеш какво се случва с финансите ти, и до къде ще стигнеш, в случай че продължаваш по този метод.
Колкото и необикновено да ти звучи, това е принцип, който съблюдават и най-богатите хора на планетата. Част от тях имат цяла войска от финансови съветници, които наблюдават всеки изхарчен, с цел да се получи оптимален резултат от него. При тях даже 1% от разноските да се понижат, приказваме за милиони. Има и богаташи, които нямат или не слушат персоналните си финансови консултанти и харчат без да мислят, само че рано или късно, те банкрутират, без значение какъв брой пари са имали. Примерите са стотици, даже хиляди.
Принцип 4: Началото постоянно е мъчно, само че постоянството е ключът към триумфа
Този принцип е използван за всички сфери на нашия живот. В началото ни се коства, че в никакъв случай няма да се научим да вършим обещано нещо и всяка дребна стъпка ни лишава доста време и е обвързвана с кански старания. Спомням си първият път, когато се качих да карам кола на шофьорския курс. Само потеглянето ми се струваше като нещо, на което в никакъв случай няма да се науча - седни, закопчай колана, ревизира огледалото за назад виждане, натисни съединителя, възпламени, огледай се да не идва МПС, дай мигач, включи на скорост, потегли гладко. Сега го върша съвсем автоматизирано и даже не се възнамерявам какво тъкмо върша. Прав беше инструкторът ми като сподели, че да имам брошура не ме прави водач, а би трябвало да мина най-малко 50,000 километра, с цел да се науча да карам кола.
Всяко начало е мъчно и като че ли не виждаме никакъв прогрес в първите месеци. Това се случи и при мен, когато взех решение, че не е задоволително да влагам понякога някакви свободни пари в нещо, което ми носи бързи облаги, а да изградя цялостна система, която да работи съвсем автоматизирано (нещо като шофирането) и да не изисква доста от по този начин скъпото ми свободно време.
През първите месеци спестявах по 150 лв., което при заплата от 500 лв. не беше малко. Въпреки това, спестяванията се увеличаваха постепенно и даже да правех по 10% годишна рентабилност, щях да събера някаква по-голяма сума или да стана финансово свободен, след към 5...живота. А това е в действителност доста време. Започваха да се прокрадват мисли като " Защо не се откажа? Какъв е смисълът? По-добре да си разходвам парите в този момент, пък каквото стане ".
Да устояваш на изкушенията, също се оказа доста мъчно. Човешкият мозък не е основан, с цел да мисли за бъдещето - той желае всичко в този момент, на момента. Дали в този момент да си купя безценен телефон или да трансформира тези 500 лв. в 1,000 лв. след няколко години? Труден избор, нали? А и ще си огромен " смотаняк ", в случай че не си го купиш, като останалите ти сътрудници и другари към този момент са го създали.
В такива моменти проявяваш малко непримиримост и неотстъпчивост, с цел да не рухнеш напълно, и продължаваш напред. Аз доста имам вяра в персоналния образец и не мога да съветвам някого да направи нещо, в случай че аз към този момент не съм го направил. Как мога да кажа, че да си бизнесмен е най-хубавото нещо на света, в случай че работя на заплата? Как мога да дам съвет на някого да икономисва и да влага, в случай че не съм го направил?
С течение на времето започнах да получавам по-висока заплата, да икономисвам повече, да увелича доходността на вложенията си, да ръководя времето си, да се срещам с сполучливи хора, да споделям моите познания и умения, и нещата получиха напълно друг тип. Не съм наследил апартамент в София, не съм спечелил от лотарията, нямам богати родители, само че все пак, малко по малко, построих моята Машина за пари, която работи за мен и се нуждае от малко време за обзор и конфигурация.
Принцип 5: Парите, времето и силата са неразривно свързани, и би трябвало да ги управляваме рационално
В първия принцип става въпрос за това, че парите, времето и силата са свързани. Помисли над това: Ти даваш време и сила, с цел да получиш пари, а по-късно харчиш тези пари, с цел да получиш време и сила. По тази причина, за мен уменията за ръководство на парите, времето и фокусиране върху значимите неща за нас, са основни. Ако ти звучи не доста ясно, ще ти дам образец. С течение на времето открих, че аз съм най-продуктивен рано заран до обяд. През това време пиша публикации за уеб страницата и за други медии. Когато работя от у дома, постоянно върша една лека сънливост сред 12.30 и 13.00 часа. Следобед силата ми спада и тогава върша по-рутинни неща, като отговаряне на имейли, финансови разбори за клиенти, попълване на някакви таблици и други.
Сред 16.00 часа идва моето време за креативност. Тогава върша тактики за развиването на бизнеса, изобретявам нови рубрики за уеб страницата, и работя по нови образования и планове. Това систематизиране на времето и силата ми оказва помощ да върша доста неща и да намирам време за себе си и за фамилията си.
Всичко това е допустимо, тъй като аз дефинирам работното си време и енергиен темп. Ако работиш на трудов контракт е малко по-сложно, само че не невероятно. Когато аз работех като чиновник, желаех повече независимост, а не безусловно повече пари. Да работиш от у дома, да разпределяш самичък времето и дилемите си, е по-ценно от малко повече пари.
За страдание, това е принцип, който научих относително късно в живота си. Като по-млад кипиш от сила и я влагаш в не толкоз продуктивни неща, с цел да изкараш някой лев. Като студент съм работил цялостен месец по 12 часа дневно, с цел да изкарам заплата, равняваща се на към 300 лв. настоящи пари. Малко по-късно научих, че в случай че имаш свободно време да помислиш, тези пари може да ги изкараш за няколко дни, без да работиш с ръцете, а единствено с мозъка си.
До преди няколко години разпилявах силата и времето си, с цел да се срещам с доста хора, които желаеха нещо от мен, без да са склонни да дадат нещо в подмяна. Не приказвам за пари, а за време и за сила. Те желаеха да получат всичко наготово. Направил съм стотици срещи с хора, които се пробват да ми продадат нещо и вместо да ме слушат от какво нуждая се, ми " рецитират " продажбената си тирада. Ако някой ми даваше по 1 лев, всякога, когато някой ми написа или ми се обади с предложение за " нова опция ", щях да имам 1,374 лв..
Времето е невъзобновяем запас - използваш ли го, към този момент не може да го върнеш. Енергията също е лимитирана. Парите ги има в обилие и всеки ден се щемпел хиляди нови банкноти. Използвай ги рационално, с цел да си купиш време и сила с тях. А времето и силата не ги продавай на ниска цена, а усили тяхната успеваемост.
Статията е оповестена в персоналния уебсайт на създателя и препечатана с негово позволение.
Дори някой да реализира прочут прогрес, той е краткотраен и нестабилен. В тази публикация няма да ти приказвам за хакове и шорткъти, а за главните правила, на които са построени устоите на финансовия триумф. Само те ще ти подсигуряват дълготрайни резултати.
Принцип 1: Личните финанси са надълбоко свързани с всички останали области в живота ти
Сигурно си мислиш, че парите и тяхното ръководство не са свързани с останалите действия от твоя живот. Пазаруваш, плащаш си сметките, спестяваш, получаваш пари, превеждаш по други банкови сметки, купуваш си всякакви съвременни неща, инвестираш - това са ежедневни и рутинни действия, за които ти трябват пари, като задачата е да получиш максимума за тях, нали? Сега си показа, че би трябвало един месец да живееш без пари. Какво ще стане? Всичко ще се промени, нали?
Ако си казваш " Това са просто пари! ", замисли се за миг. Не е ли същото като да кажеш, че това е просто въздух. Да, и двете са елементарни неща, само че без тях не може да живеем (или най-малко не бихме оживели за дълго). Истината е, че парите са част от твоя живот и те дефинират в огромна част решенията, които взимаш. Другият главен фактор е времето.
Ти непрестанно разменяш време за пари, както и противоположното. Дори нещо толкоз просто като седенето на дивана и гледането на телевизия, или пазаруването на кафе заран, са решения, в които времето и парите вземат участие. В първия случай, може да прекараш времето си по-ефективно, а във втория - да си купиш нещо друго, вместо кафе.
В един от първите уроци в междинното икономическо учебно заведение ни споделиха, че " парите са повсеместен измерител на цената и те опосредстват размяната на артикули и услуги ". Дори единствено това определение ни демонстрира, че парите са част от нашия живот и навлизат във всички негови сфери.
Как да използваш твоите пари си е напълно твоя работа и зависи от разбирането ти за живота и полезностите, които са се формирали в детството ти. Може да приемаш живота като безпределно развлечение. Може да го виждаш и като маратон, в който би трябвало да се подготвиш, с цел да стигнеш до финала. Какво в действителност е значимо за теб във връзка с парите, времето и силата ти? Да ги използваш по метод, който ще ти донесе най-голямо задоволство. Толкова е просто.
Аз употребявам парите и времето си, с цел да пребивавам добре, да се втълпявам на живота, да оказвам помощ на другите, да направя нещо огромно и стойностно за света, да дисциплинирам щерка ни. Това за мен е добър живот и желая той да продължи по същия метод. Да, върша и неща, които не са толкоз занимателни през днешния ден (като спестяването и инвестирането), само че желая и бъдещето ми да е толкоз положително, колкото и сегашното. Мога да разгадавам, че някой различен ще се погрижи за мен и ще ми изпрати огромна облага от лотарията или завещание от незнайна вуйна в Америка, само че шансът е доста дребен, а и получените наготово пари не се ценят и се харчат бързо. Ако въпреки всичко пристигна от някъде голямо благосъстояние, няма да го върна.
Личните финанси и тяхното ръководство са една тънка нишка, която минава през всичко това, което описах. Парите имат невероятното качество да се трансформират във време, което е доста по-ценно от всички движимости на света. Всеки лев има капацитета да промени живота ти, в случай че се отнасяш с почитание към него и му посветиш част от времето ти.
Принцип 2: Харчи по-малко, в сравнение с получаваш
Звучи доста просто, нали? А знаеш ли, че в България не повече от 10% хората съблюдават този принцип? Според едно проучване за финансовата просветеност у нас, към 90% от българите имат спестени пари за не повече от 3 месеца, в случай че останат без приходи. Ако бяха спестявали даже по 50 лв. на месец, щяха да имат повече пари. Знам, че всеки от нас си има оправдания за това: " Заплатата ми е дребна и по тази причина не заделям от нея. Когато взимам повече, ще стартира да икономисвам " или " Трябва да си купя този телефон, заслужил съм си го ".
Любимото ми опрощение е обвързвано със международна интрига, в която огромните компании съзнателно държат заплатите ниски, стоките нарастват, а банките дават заеми на всички, с цел да трансфорат чиновниците в плебеи, които не могат да изоставен работа. За да съм почтен, има известна доза истина, само че тя няма нищо общо с работодателите или банките, а с мисленето на хората и техния непрестанен блян да купуват повече и по-скъпи неща.
Ако харчиш всичко, което изкарваш (или даже повече), ще се окажеш в обстановка, в която ще зависиш от заплатата си, от банката или от другите компании, на които дължиш пари. От тук до мизерията те дели единствено един месец без работа. И в случай че си мислиш, че това е някакъв приказен сюжети, ще ти препратя писмата, които получавам всеки ден и ще ти опиша за хората, които са изгубили всичко и са на ръба на оцеляването, тъй като не са спазвали този принцип.
На процедура по какъв начин може да заделяш част от прихода си и тя да става по-голяма като % и сума? Аз съм почитател на цялостния метод - увеличение на прихода и усъвършенстване на разноските. Сигурно си мислиш, че не икономисват единствено хора с ниски заплати. Не е по този начин. Аз имам клиенти с над 3,000 лв. заплати на месец, които не заделят и един лев за бъдещето. Как се получава това? Много е просто - човек попада в омагьосана въртележка, в която с нарастването на заплатата се покачва и стандарта и разноските изпреварват приходите.
Банките доста оказват помощ за тази обстановка. Те дават извънредно елементарно пари на хора с високи заплати. Така, до момента в който се усетиш, живееш на заем и от банкрута те дели една заплата. Не е прелестно, повярвай ми, претърпял съм го. Изключително е унизително да искаш 50 лв. до заплата от другар, откакто имаш висок приход и преди малко си се върнал от пътешестване в Европа.
Принцип 3: Знай къде отива всеки твой лев
Това е тематика, която постоянно се подценява, тъй като ти си мислиш, че знаеш къде отиват парите ти, само че по този начин ли е в действителност? Може ли да ми кажеш до разлика от 20 лв. какви са били разноските ти по категории за предишния месец? Съмнявам се, в случай че не си ги записваш по някакъв метод. Когато аз за пръв път си зададох този въпрос, съумях да си спомня единствено за към половината от разноските ми. Останалите 50% бяха в категория " други " или " джобни " (не знаех точно).
Човек е любопитен по природа и тази " мистерия " ме накара да си протоколирам един месец всеки лев, който разходвам. Наистина бях шокиран от резултата. Оказа се, че над 20% от парите ми отиват за кафета, сокчета, солетки, бисквитки и други дребни неща, които не са от първа нужда. Служебните обеди и излизания с сътрудници след работа правеха други 20% от разноските. Цели 10% от парите ми бяха отишли за дарове по разнообразни мотиви. Останалите 50% бяха основно сметки, храна за у дома, облекла и развлечения.
Записването на разноските ми стана табиет и продължих да го върша и идващите няколко месеца. Почти се бях отказал, тъй като към този момент знаех почти къде ми отиват парите. Тогава се запитах " Добре, към този момент знам какви са ми разноските и какво от това? Има ли смисъл да не преставам да групирам касови бележки и да ги " осчетоводявам "? ".
Няма нищо инцидентно на този свят и тъкмо в този миг прочетох публикация по тематиката на някакъв американски финансов съветник. Той предлагаше да създадем разбор на разноските, да забележим в какво съответствие са и даваше препоръки по какъв начин да ги усъвършенстваме, без да си утежняваме стандарта на живот.
Еврика! Значи за това се записват разноските. Заех се да ги понижа, колкото е допустимо повече, без да се отнемам от нищо. Посетих офиса на мобилния ми оператор и се оказа, че мога да си сменя програмата, да заплащам по-малко и да получавам повече минути и мегабайти. Оказа се, че няма смисъл от най-бързия интернет, който съм избрал и за 20 лв. по-малко ще получа задоволително добра скорост за домашно прилагане.
Отказах се от няколко абонамента, които не употребих, а след няколко месеца си смених колата, която харчеше по-малко и беше по-безопасна. Започнах да употребявам карти за преданост за гориво, храна и козметика, както и да закупувам на понижения, когато е допустимо и има смисъл. Общият резултат от всичко това беше 20% по-малко изхарчени пари, които можех да влагам.
Разходите са отражение на твоя живот. Всеки един лев там демонстрира модела на държание, който следваш. Той идва от родителите ти или от по-късните ти години. Разходите демонстрират и грешките, които допускаш в ръководството на парите си. Достатъчно е да погледнеш месечния си доклад и ще ги видиш. Не е нужно да съжаляваш за нещо или да се съсредоточаваш във всяка покупка, само че е добре да схванеш какво се случва с финансите ти, и до къде ще стигнеш, в случай че продължаваш по този метод.
Колкото и необикновено да ти звучи, това е принцип, който съблюдават и най-богатите хора на планетата. Част от тях имат цяла войска от финансови съветници, които наблюдават всеки изхарчен, с цел да се получи оптимален резултат от него. При тях даже 1% от разноските да се понижат, приказваме за милиони. Има и богаташи, които нямат или не слушат персоналните си финансови консултанти и харчат без да мислят, само че рано или късно, те банкрутират, без значение какъв брой пари са имали. Примерите са стотици, даже хиляди.
Принцип 4: Началото постоянно е мъчно, само че постоянството е ключът към триумфа
Този принцип е използван за всички сфери на нашия живот. В началото ни се коства, че в никакъв случай няма да се научим да вършим обещано нещо и всяка дребна стъпка ни лишава доста време и е обвързвана с кански старания. Спомням си първият път, когато се качих да карам кола на шофьорския курс. Само потеглянето ми се струваше като нещо, на което в никакъв случай няма да се науча - седни, закопчай колана, ревизира огледалото за назад виждане, натисни съединителя, възпламени, огледай се да не идва МПС, дай мигач, включи на скорост, потегли гладко. Сега го върша съвсем автоматизирано и даже не се възнамерявам какво тъкмо върша. Прав беше инструкторът ми като сподели, че да имам брошура не ме прави водач, а би трябвало да мина най-малко 50,000 километра, с цел да се науча да карам кола.
Всяко начало е мъчно и като че ли не виждаме никакъв прогрес в първите месеци. Това се случи и при мен, когато взех решение, че не е задоволително да влагам понякога някакви свободни пари в нещо, което ми носи бързи облаги, а да изградя цялостна система, която да работи съвсем автоматизирано (нещо като шофирането) и да не изисква доста от по този начин скъпото ми свободно време.
През първите месеци спестявах по 150 лв., което при заплата от 500 лв. не беше малко. Въпреки това, спестяванията се увеличаваха постепенно и даже да правех по 10% годишна рентабилност, щях да събера някаква по-голяма сума или да стана финансово свободен, след към 5...живота. А това е в действителност доста време. Започваха да се прокрадват мисли като " Защо не се откажа? Какъв е смисълът? По-добре да си разходвам парите в този момент, пък каквото стане ".
Да устояваш на изкушенията, също се оказа доста мъчно. Човешкият мозък не е основан, с цел да мисли за бъдещето - той желае всичко в този момент, на момента. Дали в този момент да си купя безценен телефон или да трансформира тези 500 лв. в 1,000 лв. след няколко години? Труден избор, нали? А и ще си огромен " смотаняк ", в случай че не си го купиш, като останалите ти сътрудници и другари към този момент са го създали.
В такива моменти проявяваш малко непримиримост и неотстъпчивост, с цел да не рухнеш напълно, и продължаваш напред. Аз доста имам вяра в персоналния образец и не мога да съветвам някого да направи нещо, в случай че аз към този момент не съм го направил. Как мога да кажа, че да си бизнесмен е най-хубавото нещо на света, в случай че работя на заплата? Как мога да дам съвет на някого да икономисва и да влага, в случай че не съм го направил?
С течение на времето започнах да получавам по-висока заплата, да икономисвам повече, да увелича доходността на вложенията си, да ръководя времето си, да се срещам с сполучливи хора, да споделям моите познания и умения, и нещата получиха напълно друг тип. Не съм наследил апартамент в София, не съм спечелил от лотарията, нямам богати родители, само че все пак, малко по малко, построих моята Машина за пари, която работи за мен и се нуждае от малко време за обзор и конфигурация.
Принцип 5: Парите, времето и силата са неразривно свързани, и би трябвало да ги управляваме рационално
В първия принцип става въпрос за това, че парите, времето и силата са свързани. Помисли над това: Ти даваш време и сила, с цел да получиш пари, а по-късно харчиш тези пари, с цел да получиш време и сила. По тази причина, за мен уменията за ръководство на парите, времето и фокусиране върху значимите неща за нас, са основни. Ако ти звучи не доста ясно, ще ти дам образец. С течение на времето открих, че аз съм най-продуктивен рано заран до обяд. През това време пиша публикации за уеб страницата и за други медии. Когато работя от у дома, постоянно върша една лека сънливост сред 12.30 и 13.00 часа. Следобед силата ми спада и тогава върша по-рутинни неща, като отговаряне на имейли, финансови разбори за клиенти, попълване на някакви таблици и други.
Сред 16.00 часа идва моето време за креативност. Тогава върша тактики за развиването на бизнеса, изобретявам нови рубрики за уеб страницата, и работя по нови образования и планове. Това систематизиране на времето и силата ми оказва помощ да върша доста неща и да намирам време за себе си и за фамилията си.
Всичко това е допустимо, тъй като аз дефинирам работното си време и енергиен темп. Ако работиш на трудов контракт е малко по-сложно, само че не невероятно. Когато аз работех като чиновник, желаех повече независимост, а не безусловно повече пари. Да работиш от у дома, да разпределяш самичък времето и дилемите си, е по-ценно от малко повече пари.
За страдание, това е принцип, който научих относително късно в живота си. Като по-млад кипиш от сила и я влагаш в не толкоз продуктивни неща, с цел да изкараш някой лев. Като студент съм работил цялостен месец по 12 часа дневно, с цел да изкарам заплата, равняваща се на към 300 лв. настоящи пари. Малко по-късно научих, че в случай че имаш свободно време да помислиш, тези пари може да ги изкараш за няколко дни, без да работиш с ръцете, а единствено с мозъка си.
До преди няколко години разпилявах силата и времето си, с цел да се срещам с доста хора, които желаеха нещо от мен, без да са склонни да дадат нещо в подмяна. Не приказвам за пари, а за време и за сила. Те желаеха да получат всичко наготово. Направил съм стотици срещи с хора, които се пробват да ми продадат нещо и вместо да ме слушат от какво нуждая се, ми " рецитират " продажбената си тирада. Ако някой ми даваше по 1 лев, всякога, когато някой ми написа или ми се обади с предложение за " нова опция ", щях да имам 1,374 лв..
Времето е невъзобновяем запас - използваш ли го, към този момент не може да го върнеш. Енергията също е лимитирана. Парите ги има в обилие и всеки ден се щемпел хиляди нови банкноти. Използвай ги рационално, с цел да си купиш време и сила с тях. А времето и силата не ги продавай на ниска цена, а усили тяхната успеваемост.
Статията е оповестена в персоналния уебсайт на създателя и препечатана с негово позволение.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ