Мистериозни вълни в слънцето озадачават учените
Има доста неща, които към момента не знаем за Слънцето. Мисии като Parker Probe на НАСА ще оказват помощ да разберем повече, само че учените не престават да откриват нови неща, които са много объркващи.
Всъщност сега учените са озадачени от нов вид вълна, открита в Слънцето. Новите талази в Слънцето в никакъв случай до момента не са били следени.
Вълните са ситуирани вътре в Слънцето и се движат в посока, противоположна на въртенето на звездата с безумна скорост, която наподобява не се поддава на схващане. Учените разгласиха ново изследване за вълните и споделят, че откритието дава обещание „ нови прозрения за слънчевата динамичност “.
Крис Хансън, теоретичен помощник в Нюйоркския университет в Абу Даби, и други откриватели виждат вълните, до момента в който преглеждат многогодишни наблюдения, центрирани към Слънцето.
Докато преглеждат данните, откривателите виждат нови талази, които се въртят по повърхността на Слънцето. Те имат вяра, че високочестотните ретроградни (HFR) талази в Слънцето са основали този нов модел.
Хансън споделя, че не са търсили вълните. Те са се опитвали да намерят данни, които да поддържат тезата, че Слънцето съдържа великански конвективни кафези. Вместо това екипът открива тези нови HFR талази. Хансън споделя, че в началото откривателите са вярвали, че това са точно клетките, които търсят. Те обаче изключват тази опция, когато проучват по-дълбоко.
След откриването, откривателите също имат вяра, че вълните могат да бъдат по-бърза версия на вълните на Росби-Хаурвиц. Те споделят, че взаимоотношението с другите сили на Слънцето може да ускори вълните. Това пояснение обаче не съумява да дефинира изцяло новите талази в Слънцето.
Новите талази пътуват три пъти по-бързо от вълните на Росби-Хаурвиц и тази скорост сега е необяснима с нашите сегашни модели на Слънцето.
В последна сметка откривателите имат вяра, че новите талази могат да обезпечат спомагателен взор върху физиката, която работи навътре в Слънцето. Проучването споделя, че актуалните модели на Слънцето имат изчезнали или непълни детайли, които да оказват помощ за установяване на механизма, който предизвиква HFR талази.
Въпреки това, в случай че успеем да разберем изцяло това ново изобретение, Хансън и сътрудниците му имат вяра, че бихме могли да разберем по-дълбоко вътрешността на Слънцето и звездите като него. За последното изследване откривателите са прегледали 24-годишни изображения, снимани благодарение на Global Oscillation Network Group. Те също по този начин претърсват 10-годишни наблюдения, снимани благодарение на обвързвания с космоса хелиосеизмичен и магнитен имиджър (HMI).
Изследователите възнамеряват да проучат по-дълбоко вероятния генезис на тези талази в Слънцето. За да създадат това обаче, ще трябват комплицирани модели на интериора на Слънцето. За страдание, наблюдаването на тази част от Слънцето не е елементарно.
Не можем да разчитаме на стандартни телескопи, като тези, употребявани за снимане на настоящи изображения на Слънцето, с цел да го създадем безвредно.
Ако съумеят да преодолеят тези провокации обаче, Хансън споделя, че това може да даде нов взор върху структурите на звезди, като Слънцето.
Всъщност сега учените са озадачени от нов вид вълна, открита в Слънцето. Новите талази в Слънцето в никакъв случай до момента не са били следени.
Вълните са ситуирани вътре в Слънцето и се движат в посока, противоположна на въртенето на звездата с безумна скорост, която наподобява не се поддава на схващане. Учените разгласиха ново изследване за вълните и споделят, че откритието дава обещание „ нови прозрения за слънчевата динамичност “.
Крис Хансън, теоретичен помощник в Нюйоркския университет в Абу Даби, и други откриватели виждат вълните, до момента в който преглеждат многогодишни наблюдения, центрирани към Слънцето.
Докато преглеждат данните, откривателите виждат нови талази, които се въртят по повърхността на Слънцето. Те имат вяра, че високочестотните ретроградни (HFR) талази в Слънцето са основали този нов модел.
Хансън споделя, че не са търсили вълните. Те са се опитвали да намерят данни, които да поддържат тезата, че Слънцето съдържа великански конвективни кафези. Вместо това екипът открива тези нови HFR талази. Хансън споделя, че в началото откривателите са вярвали, че това са точно клетките, които търсят. Те обаче изключват тази опция, когато проучват по-дълбоко.
След откриването, откривателите също имат вяра, че вълните могат да бъдат по-бърза версия на вълните на Росби-Хаурвиц. Те споделят, че взаимоотношението с другите сили на Слънцето може да ускори вълните. Това пояснение обаче не съумява да дефинира изцяло новите талази в Слънцето.
Новите талази пътуват три пъти по-бързо от вълните на Росби-Хаурвиц и тази скорост сега е необяснима с нашите сегашни модели на Слънцето.
В последна сметка откривателите имат вяра, че новите талази могат да обезпечат спомагателен взор върху физиката, която работи навътре в Слънцето. Проучването споделя, че актуалните модели на Слънцето имат изчезнали или непълни детайли, които да оказват помощ за установяване на механизма, който предизвиква HFR талази.
Въпреки това, в случай че успеем да разберем изцяло това ново изобретение, Хансън и сътрудниците му имат вяра, че бихме могли да разберем по-дълбоко вътрешността на Слънцето и звездите като него. За последното изследване откривателите са прегледали 24-годишни изображения, снимани благодарение на Global Oscillation Network Group. Те също по този начин претърсват 10-годишни наблюдения, снимани благодарение на обвързвания с космоса хелиосеизмичен и магнитен имиджър (HMI).
Изследователите възнамеряват да проучат по-дълбоко вероятния генезис на тези талази в Слънцето. За да създадат това обаче, ще трябват комплицирани модели на интериора на Слънцето. За страдание, наблюдаването на тази част от Слънцето не е елементарно.
Не можем да разчитаме на стандартни телескопи, като тези, употребявани за снимане на настоящи изображения на Слънцето, с цел да го създадем безвредно.
Ако съумеят да преодолеят тези провокации обаче, Хансън споделя, че това може да даде нов взор върху структурите на звезди, като Слънцето.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ