31 неща, които децата да правят, вместо да пишат домашни
Има доста аспекти от моята над десетилетна кариера като преподавател, с които се гордея. Репутацията ми да давам доста домашни не е един от тях.
През по-голямата част от кариерата ми като преподавател преподавах на пети и шести клас. Понякога давах домашни за повече от два часа. Децата доста се оплакваха, само че родителите рядко го правеха, най-малко не пред мен. Мисля, че родителите в множеството случаи се усещаха също като мен, а точно, че домашните са най-хубавият метод за практикуване на процедура на новите умения, че те учат децата на отговорност и им оказват помощ да развиват сериозна работна нравственос. Както и че това е опция да се намерения по новонаучените неща.
Но най-много, родителите на моите възпитаници и самата аз се страхувахме и то съществено, че нашите деца ще изостанат – ще изостанат в съпоставяне със съучениците си в идващия клас, ще изостанат спрямо децата в прилежащото учебно заведение, ще изостанат спрямо децата в други страни. Домашните се считаха за един от многото способи това да не се случи.
Аз не грешах напълно за всичко, казано нагоре, и към момента имам вяра в доста от тези неща. Но единствено за учениците в главните учебни заведения и в гимназиите (и не задания, които лишават часове). Не и за учениците в началните учебни заведения и сигурно - не за децата в детските градини или в предучилищна възраст.
Когато влязох в докторска стратегия по просветителна политика, научих за проучване, което твърди, че домашните не са положителни за дребните деца. Не единствено, че те не съумяват да подобрят резултатите от научна позиция на учениците в началните учебни заведения, само че действително те могат да навредят на отношението на децата към учебното заведение и на физическото им здраве.
В обзор на наличните проучвателен изследвания, Харис Купър, водещ откривател, прекарал десетилетия в изследване на резултата от домашните, доближава до заключението, че “няма доказателства, че какъвто и да било размер домашни усъвършенства научните резултати на учениците в началните учебни заведения. ”
Когато в института за следдипломна подготовка станах майка, от личен опит разбрах тъкмо какъв брой изтощени и претрупани могат да бъдат децата след през целия ден в детската градина, предучилищната възраст или началното учебно заведение, постоянно последван от още извънкласни действия. След часове, прекарани седнали и ангажирани с действия, ръководени от възрастни хора, мозъците и телата на децата имат потребност от други прекарвания, когато се приберат вкъщи, а не от още образователни занимания.
От академична позиция домашните не просто не обезпечават изгоди за дребните деца, само че те даже могат да бъдат нездравословни. Домашните също по този начин заместват другите занимания, които са целесъобразни за развиването на децата, както и скъпи действия – действия, които им оказват помощ да израснат като здрави, щастливи възрастни.
И по този начин, кои са някои от нещата, които децата могат да вършат в часовете след края на образователния ден и преди времето за лягане?
1. Скачане на въже.
Важна част от метода, по който се развива съзнанието на дребните деца, е посредством свободни, независимо насочвани игри. Според Дейвид Елкинд, лекар по философия, създател на „ Силата на игрите: по какъв начин спонтанните, креативен действия основават по-щастливи, по-здрави деца “, в този момент свободните игри са по-важни от всеки път преди, защото междучасията са понижени или напълно отстранени, а графиците на децата са по-натоварени от всеки път.
Елкинд написа: “Чрез игрите децата основават нови прекарвания, от които се учат, и този независимо основан опит им дава опция да придобият обществени, прочувствени и интелектуални умения, които не могат да получат по какъвто и да било различен метод ”.
2. Разговори с родителите.
От безчет доста другари съм чувала за ежедневната им борба с напъните на децата им от началните учебни заведения да се оправят с домашните и какъв брой отрицателно това се отразява на взаимоотношенията посред им.
Вместо родителите да изтезават непрестанно преуморените си деца да си напишат домашните, с които те в действителност са прекомерно дребни да се оправят сами, фамилиите би трябвало да прекарват повече време като беседват по какъв начин е минал деня им. Реално диалогът е най-хубавият метод за всички нас – изключително за дребните деца – с цел да се учим за заобикалящия ни свят и да възпитаваме съпричастие.
