Има мигове, в които най-ясно личи колко подчинена държава е

Има мигове, в които най-ясно проличава какъв брой подчинена страна е България и по какъв начин медиите са главен бич, камшик и надзорник на геополитическото статукво. Това ясно пролича при отразяването на следващия Поход за мир, който се организира в десетки градове. Ще дадем образец с Българска национална телевизия - сякаш публичната медия на страната. 
Започват новините. 18 минути се приказва за митинг, само че против войната по пътищата, интригите към съставянето на кабинета и опита на някои партии да станат ротационни мажоретки на Бойко Борисов. Обилно се отразяват изборите в Гърция, съпроводено с разбори. И нито дума за похода, събрал хиляди българи.
Най-накрая въпреки всичко тематиката се появи. Водещият ехидно афишира, че е имало такова събитие и то е упорствало за мир и безучастие във войната в Украйна, " война, която, както знаем, Русия стартира ". Цитатът е буквален. Ударът в черепа - също. 
Подобна е обстановката и с другите национални малките екрани. Пълно осведомително затъмнение. Там, където тематиката се появява, се подчертава на това, че имало доста съветски флагове. Ти да видиш - какво закононарушение. А най-важното е, че това даже не е правилно. 
Не съумях да отида на похода поради служебни задължения, само че мои другари, подкрепили тази национална идея, ми споделиха, че съветското знаме е било единствено едно. И всички фотографи и камери са се надпреварвали да снимат само него. Нали в заглавията походът би трябвало да бъде изкаран " проруски ".
Да, на такива събития постоянно е цялостно с хора, които размахват Самарското знаме, тъй като то е нетленен знак на историческата ни връзка с Русия. А явно в България към този момент няма задоволително публицисти, които да създадат разлика сред него и флага на Руската федерация. Живеем в политическа рецесия от няколко години. В интелектуален апокалипсис съществуваме от десетилетия. 
Опитът да се скрие от хората какви са действителните публични настроения е най-голямото доказателство за послушание на страната. Медиите от дълго време не са инструмент за сериозно влияние против властта. Те са част от властта. Част от партията на войната.
И тъкмо заради тази причина те опорочиха отразяването на едно национално събитие. Ако през днешния ден потърсите информация за него, ще намерите главно заглавия по какъв начин е била замерена с багра постройката на Европейската комисия. Целият митинг би трябвало да бъде изкаран вандалски, хулигански, вулгарен. Фактът, че боята е хвърлена от малцина симпатизанти на " Възраждане ", не интересува публицистите. А това, че с сходно отразяване те освен не спъват, а наливат бензин на Костадин Костадинов, също не ги визира.
Имаме похитени медии, в които истината към този момент не може да си пробие път. И след това доста хора си скубят косите, че феновете на малките екрани и читателите на вестници изчезвали. Никой естествен човек не желае усмирителна риза на мозъка. А тъкмо това му оферират. Официализирано угодничество и безкрайни неистини.
А ни споделяха, че в тоталитаризма било ужасно. Сега подтисничеството е доста по-гадно и спарено. Защото за независимост на словото най-вече крякат тези, които пет пари не дават за нея и при първа комфортна опция се трансформират в железен ботуш на цензурата.
Хората обаче ще продължат да се събират. Защото четвъртата власт е безсилна да спре светлия порив на българския народ за мир. Представям си какъв брой стържене със зъби ще падне, когато идващия път се съберат още повече хора. Как ли ще лъжат за тях? Отсега ги мисля...