Има мъже, които не са за теб. Такива, които ще

Има мъже, които не са за теб. Такива, които ще обичат всичко в теб, само че не и самата теб. Има и мъже, които ще бъдат като огън. Отначало ще те топлят, след това ще ги допуснеш прекомерно покрай себе си, ще те изгорят и ще ти оставят белег за спомен.
Има и мъже, които ще са като новите обувки на най-хубавата ти другарка. Като ги видиш ще се влюбиш в тях, само че щом ги пробваш ще схванеш, че не са за теб.
Има и мъже, които ще те ревнуват повече от нужното. И няма да е от боязън да не те изгубят, а от боязън дали ще могат да те задържат.
Има и такива мъже, които няма да помнят първата ви целувка, нито пък рождения ти ден, нито обичаното ти цвете. Тези мъже ще са твоите дребни неточности.
Има и такива мъже, които ще те желаят за една вечер. Тази вечер ще има всичко друго, само че не и обич, и това ще я направи просто една вечер цялостна с готовност, само че не и със пристрастеност.
Има мъже, с които ще излизаш на срещи и те ще ти описват за някогашните си. Не ги прекъсвай. Просто вземи чантата и си тръгни, те към момента обичат някогашните си.
Има мъже, които ще умират по теб и ще ти дават обещание Света, само че те не могат да ти дават Света. Тези мъже са лъжци, подготвени на всичко да си легнат с теб.
Има мъже, с които ще се чувстваш сигурна и обичана. Тези мъже не ти споделят, че ще са постоянно до теб, те просто ще са там постоянно, когато имаш потребност. Има мъже, които са същински. Тези мъже са необичайност. Тези мъже обичат всички твои недостатъци. Но те са с теб тъй като това си ти. Заради теб техният Свят е станал по-красив. След време ти си техния Свят и това остава по този начин за цяла безкрайност...

Нейните очи, не мога да не помни. Жената е странна птица, приятелю. Когато си мислиш, че си я уловил, тя отлита. Това е в нейната дива и непредсказуема природа. Трябва да проследиш полета й, да я настигнеш и да я уловиш, още веднъж. На дамата не трябва да се лишава свободата. Любимата няма потребност от златна клетка и скъпи дарове, има потребност единствено да е обичана, толкоз е обикновено, само че и толкоз комплицирано.

През ситото на живота ви, минават единствено същинските и стойностните хора. С времето всички други изчезват, заради незначителни аргументи.

Знам, че чакаш просто да мине време. Някой ден да хвърлиш душата ми на улицата, да я смачкаш по този начин, както не го е правил никой различен човек преди теб. За да мога да те намразя и да не остане нито един прекрасен спомен от предишното, от теб. Чакаш да пристигна време и да ме убиеш, да хвърлиш хиляди ножове в мен, в душата ми. Знам, че това е твоето възмездие, а това е моето наказване... Това няма да е задоволително, демоните в теб ще желаят моето заличаване, без значение от цената, която, ще платиш. Била тя и личната ти душа.

Нарани ме, а не усещам болежка. Болката си ми ти, а душата ми е пътека по която, просто реши да минеш.

Искам единствено уважението ти. Не го ли получа, безсмислено е да получавам каквото и да е било друго.

Единственото нещо, което можеш да направиш от време на време е да затвориш очи и да си спомниш за хубавите моменти. Не спомените ги вършат хубави, а хората, с които си ги изживял.

Никога не съм наранявал някой толкоз доста, колкото себе си. Нищо не ме е наранявало толкоз мощно, колкото хората.

Да вярваш на мъж е въпрос на опит.

Плачем от горест, от благополучие...Плачем за предишното, сегашното и бъдещето. Истината е, че имаме потребност да плачем, просто по този начин, чисто човешки...

Имаме доста от всичко. Много чакани срещи. Много мечтани делници. Много трепети. Много чакани думи. Много мечтани моменти. Само време нямаме за всичко. Все сме заети с доста неща и пропущаме дребните.

Когато се родих не ме беше боязън от това, което ще видя, а от хората, които ще срещна.

Сърцето може да обича и без причина, а Душата да страда и без да има виновност!

В живота има възходи и падения. Нека хората в никакъв случай да не бъдат повода за вашите падения, само че дано постоянно да са повода за вашите възходи.

Хората, които имат вяра в себе си нямат аварийна фантазия. Те постоянно съумяват.

Красотата изисква грижи, а душата внимание и добър слушател!

Всяко сърце има своите типове рани. Първите са тези повърхностните, които са направени от неприятни думи против индивида. Вторите са като рани от които тече мъничко кръв, само че дълго време. Те са направени от хора, които сме мислили за положителни другари. Третият тип рани са толкоз дълбоки, че боли единствено от мисълта за тях. Те са направени от нашите лични неточности, най-близките ни хора и любовта. Тези, последните рани не минават. Отначало болката изригва като вулкан, по-късно стопира, само че постоянно е там, още веднъж да изригне и да ни напомни чувството за загуба. Сърцата ни са такива, лабиринти от рани и благополучие. Тях не можем да опазим от нищо и никой, само че душите, душите си пазете, деца. Там допускайте единствено себе си и никой човек. Допуснете ли някой в душата си, има възможност да ви я вземе, а е ужасно да си без душа, по-страшно и от Ада. Хората обичат да взимат непознати души, а в ръцете на някого, душите са изложени на голям риск. Независимо, дали е в ръцете на безценен човек или зложелател, заплахата е еднообразно огромна.

За това аз имам една приказка: Сърцето си давам, правя подарък, оставям го да го мачкат и любят, само че душата си давам единствено на Бог. Вярвам, че има още време, до момента в който той я изиска. За това толкоз години вардя душата си чиста и непокътната от непознати ръце, а какъв брой хора я желаеха през годините. Дадете ли душата си, благи мои, давате живота си. Вярвайте ми, никой не заслужава душата Ви, никой! Вие сте млади, зелени още и в случай че сте дали инцидентно душата си в нечии ръце, върнете си я, до момента в който не са я унищожили, а с нея и самите вас.

Страшно е да осъзнаеш, че си сменяем. Независимо, дали е в очите на обичаната жена или в очите на най-хубавия приятел. Страхът идва от това, че си дал толкоз доста и внезапно можеш да загубиш всичко. Тихо и добродушно се надяваш този край да не настъпи, в никакъв случай или по опция в различен живот, в случай че си оптимист, несъмнено. Паднаха няколко сълзи от очите ми, от боязън, тези мои страхове да не станат действителност. Понякога даваш всичко и душа, време и сърце, а получаваш малко от времето на някой си човек и това те прави лъжливо благополучен. Страшно е да знам, че някой толкоз специфичен за мен, може и без мен. Аз мъчно не преставам напред. Не не помня елементарно обичани хора, невероятно е съвсем, тъй като ги нося в сърцето си. Причината е, че оценявам всеки един миг с тези хора. Между тях имаше и ангели без крила, и демони, само че не и индивиди.

Източник ~ " Последвай ме " - Александър Глог / Александър Глог facebook
Картини ~ Gustave Courbet: Jo, the Beautiful Irish Girl, 1865-1866; Self portrait (The Desperate Man), 1843-1845