Аномалиите на 2024 г: От болен, лекуван 37 пъти, до джипи с 16 000 пациенти
" Има лица с по 37 хоспитализации, други с по 32, с по 20 ", сподели наскоро шефът на Националната здравноосигурителна каса Станимир Михайлов. Здравният фонд тегли чертата на харчовете за годината и откри това, което е установил и преди - прекалено много пациенти в лечебните заведения. Нещо повече - през тази година разноските за лечебните заведения са нараствали с 10% на месец. Михайлов призна, че нямат отговор на какво се дължи този повишен размер болнична здравна помощ, само че позволи, че става дума за подправени хоспитализации, за някои от които има сигнали и е почнала инспекция на клиничните пътеки, по които са одобрявани свръхлекуваните заболели.
Че НЗОК би трябвало да затегне контрола върху метода, по който се харчат парите ни от здравни осигуровки, е ясно от години. Но и решението на Върховен административен съд за надлимитната активност на лечебните заведения леко ускори процеса. Става дума за 104 млн. за шест месеца, направени от 226 лечебни заведения. Една трета от тези милиони са декларирани от столични лечебни заведения, а първенците по изключително активност са " Пирогов ", " Софиямед " " Сърце и мозък ", " Дева Мария ", " Бургасмед ".
Наблюдателят остава с усещане, че българинът интензивно се лекува, и е разумно да се допусна, че въпреки всичко, в случай че е одобряван в болница 37 пъти, се е излекувал. Статистиката обаче не подсказва сходна равносметка, в случай че имаме поради данните на Евростат, съгласно които страната ни още веднъж е с най-висока смъртност в Европейския съюз. Основните аргументи - заболяванията на сърдечносъдовата система и рака са водачи, следват ги болесттите на дихателната, храносмилателната и ендокринната система.
Данните на коефициента на смъртност през 2023 година демонстрират 15.7 на 1 000 души. Детската смъртност остава на съвсем същото равнище като през 2022 година (4.9 на 1 000 живородени), само че продължава да бъде по-висока от междинната стойност за Европейски Съюз, която е 3.2 на 1 000 деца.
Детската смъртност продължава да е измежду най-високите в Европейски Съюз, случи се и да почине бебе в кола за спешна помощ. Покрай разногласията дали новороденото е умряло напът към родилното поделение или към този момент е било мъртво, избуяха от дълго време известни обстоятелства. Въпреки огромния брой лечебни заведения у нас, в непривлекателните региони достъпът до здравна помощ е усложнен или неосъществим. Затова така наречен Югозападна болница, която беше представена по случая, сплотява отделения в два града - Сандански и Петрич. Медиците в отделенията се редуват в даването на наряди и в случай че имаш шанс може да се вредиш за лекуване в града, в който живееш. Ако не - пътуваш и се молиш да оцелееш. И виновността не е в хората, които се грижат за здравето ти, а в другите, които са разрешили с години безхаберие тази неравнопоставеност в достъпа до здравни грижи да се задълбочава.
Кризата отдавна мори и незабавната помощ у нас, която страда от недохранване със експерти и е на опашката по желана месторабота поради свръхнатоварването, конфликта с нападателни, безпомощни близки на потърпевши и ниско възнаграждение.
Може ли случаи като този в Сандански да бъдат предотвратени? Вероятно, в случай че има следене на бременността. Ако има персонални лекари, които да насочат пациента. И това не е елементарно да се случи у нас. За заплашително намаляващия брой общопрактикуващи лекари се приказва от години. Както излиза наяве от думите на ръководителя на УС на България лекарски съюз доктор Николай Брънзалов към ноември те са малко над 3300. Един фамилен доктор има приблизително над 1860 пациенти, а там, където регионът не е атрактивен, като Сливен да вземем за пример, едно джипи може да има в листата си 16 000 пациенти. На всички е ясно, че при такава листа е изключено да могат да се обзет всички, които имат здравословен проблем. " Няма интерес към общата медицина ", установи шефът на Лекарския съюз и показва, че най-зле е покритието в областите Търговище, Разград и Кърджали. Иначе казано, популацията на тези региони е дискриминирано в достъпа до медицински услуги.
И освен достъпът и качеството на лекуването са проблем. Ако би трябвало да се върнем на случая с умрялото бебе, би трябвало да признаем още един факт - неналичието на здравна просвета. В маргинализираните общности (пък и освен в тях) тя е под нулата. И няма вероятност скоро картината да се промени, тъй като липсва здравно обучение. Имаше проект за повишението му още в учебна възраст, само че и той е провален.
Повишаването на здравната просветеност беше заложено в промяната " Съвременно здравно обучение в българското учебно заведение ", включена в Националния проект за възобновяване и резистентност. Предвиждаха се стъпки, които трябваше да бъдат осъществени до 2026 година Тяхната цел бе да се образоват подрастващите ни, които са в челните места по приложимост на алкохол и цигари в Европейски Съюз, страдат от наднормено тегло и имат рисково полово държание. Работна група на МОН и Министерство на здравеопазването трябваше да създаде насоки до март тази година, дейностите по тях да влязат в действие с началото на новата образователна година през септември. Работата на тази група замря с следващото служебно държавно управление и за здравно образование в учебните заведения ще би трябвало да изчакаме.
Контролираме ли системата или сме съучастници с безучастие
Все отново част от контрола върху системата е в ръцете ни. Тази опция ни обезпечава мобилното приложение еЗдраве, несъмнено - в случай че сме го конфигурирали в телефона си и сме го сдвоили с здравното си досие в Националната здравноинформационна система. Така бихме разбрали, в случай че някъде ни лекуват, преглеждат или изследват, без и да подозираме. С малко интензивност можем даже да подадем сигнал до НЗОК, констатирайки неправда. И въпреки нормалният скептицизъм да диктува, че резултат от сходни сигнали няма, въпреки всичко инструмент за реакция съществува. Съществува, само че ползата към тази опция надалеч не е висок. Към ноември едвам 80 000 български жители имат подобен достъп и надзор върху това, което се случва със здравната им биография. Излиза, че ние самите не сме изключително заинтригувани от това по какъв начин се харчат парите от здравните ни осигуровки. Но пък сме дейни, когато пристигна ред да хулим системата, което вършим съвсем всекидневно.
Има и още един аспект, който изисква интензивността ни - профилактиката, която дава от ден на ден благоприятни условия да проверим здравния си статус гратис. Опциите в профилактичния пакет, заплащан от НЗОК се усилват, въпреки и страхливо всяка година, само че ползата към тях остава неудовлетворителен. Аргументите за пасивността ни варират от " нямам време ", " всичко е официално ", " персоналният ми доктор няма свободни часове " до " ще ми намерят нещо ".
Възможност са и скрининговите акции, за които приканват доста експерти и постепенно търсят мястото си в ранната диагностика на социалнозначими болести. Тази година означи завръщането на скринингите непретенциозно, единствено с една, проведена на институционално равнище акция - за скрининг на рака на маточната шийка. Макар към момента да няма разбор на резултатите от нея, ползата сякаш е главно медиен. И това изисква изпитание - да отделиш време за обзор. И друго изпитание да преодолееш недоверието в системата, че това ще завоюва различен, а не ти.
Както от дълго време ни е известно - грижата за здравето е взаимно изпитание на медици и пациенти. И в случай че би трябвало да приключим оптимистично в навечерието на идната година - в този развой не сме напълно безпомощни стига да преминем от всекидневно злословене на системата към напън тя да се промени.
Че НЗОК би трябвало да затегне контрола върху метода, по който се харчат парите ни от здравни осигуровки, е ясно от години. Но и решението на Върховен административен съд за надлимитната активност на лечебните заведения леко ускори процеса. Става дума за 104 млн. за шест месеца, направени от 226 лечебни заведения. Една трета от тези милиони са декларирани от столични лечебни заведения, а първенците по изключително активност са " Пирогов ", " Софиямед " " Сърце и мозък ", " Дева Мария ", " Бургасмед ".
Наблюдателят остава с усещане, че българинът интензивно се лекува, и е разумно да се допусна, че въпреки всичко, в случай че е одобряван в болница 37 пъти, се е излекувал. Статистиката обаче не подсказва сходна равносметка, в случай че имаме поради данните на Евростат, съгласно които страната ни още веднъж е с най-висока смъртност в Европейския съюз. Основните аргументи - заболяванията на сърдечносъдовата система и рака са водачи, следват ги болесттите на дихателната, храносмилателната и ендокринната система.
Данните на коефициента на смъртност през 2023 година демонстрират 15.7 на 1 000 души. Детската смъртност остава на съвсем същото равнище като през 2022 година (4.9 на 1 000 живородени), само че продължава да бъде по-висока от междинната стойност за Европейски Съюз, която е 3.2 на 1 000 деца.
Детската смъртност продължава да е измежду най-високите в Европейски Съюз, случи се и да почине бебе в кола за спешна помощ. Покрай разногласията дали новороденото е умряло напът към родилното поделение или към този момент е било мъртво, избуяха от дълго време известни обстоятелства. Въпреки огромния брой лечебни заведения у нас, в непривлекателните региони достъпът до здравна помощ е усложнен или неосъществим. Затова така наречен Югозападна болница, която беше представена по случая, сплотява отделения в два града - Сандански и Петрич. Медиците в отделенията се редуват в даването на наряди и в случай че имаш шанс може да се вредиш за лекуване в града, в който живееш. Ако не - пътуваш и се молиш да оцелееш. И виновността не е в хората, които се грижат за здравето ти, а в другите, които са разрешили с години безхаберие тази неравнопоставеност в достъпа до здравни грижи да се задълбочава.
Кризата отдавна мори и незабавната помощ у нас, която страда от недохранване със експерти и е на опашката по желана месторабота поради свръхнатоварването, конфликта с нападателни, безпомощни близки на потърпевши и ниско възнаграждение.
Може ли случаи като този в Сандански да бъдат предотвратени? Вероятно, в случай че има следене на бременността. Ако има персонални лекари, които да насочат пациента. И това не е елементарно да се случи у нас. За заплашително намаляващия брой общопрактикуващи лекари се приказва от години. Както излиза наяве от думите на ръководителя на УС на България лекарски съюз доктор Николай Брънзалов към ноември те са малко над 3300. Един фамилен доктор има приблизително над 1860 пациенти, а там, където регионът не е атрактивен, като Сливен да вземем за пример, едно джипи може да има в листата си 16 000 пациенти. На всички е ясно, че при такава листа е изключено да могат да се обзет всички, които имат здравословен проблем. " Няма интерес към общата медицина ", установи шефът на Лекарския съюз и показва, че най-зле е покритието в областите Търговище, Разград и Кърджали. Иначе казано, популацията на тези региони е дискриминирано в достъпа до медицински услуги.
И освен достъпът и качеството на лекуването са проблем. Ако би трябвало да се върнем на случая с умрялото бебе, би трябвало да признаем още един факт - неналичието на здравна просвета. В маргинализираните общности (пък и освен в тях) тя е под нулата. И няма вероятност скоро картината да се промени, тъй като липсва здравно обучение. Имаше проект за повишението му още в учебна възраст, само че и той е провален.
Повишаването на здравната просветеност беше заложено в промяната " Съвременно здравно обучение в българското учебно заведение ", включена в Националния проект за възобновяване и резистентност. Предвиждаха се стъпки, които трябваше да бъдат осъществени до 2026 година Тяхната цел бе да се образоват подрастващите ни, които са в челните места по приложимост на алкохол и цигари в Европейски Съюз, страдат от наднормено тегло и имат рисково полово държание. Работна група на МОН и Министерство на здравеопазването трябваше да създаде насоки до март тази година, дейностите по тях да влязат в действие с началото на новата образователна година през септември. Работата на тази група замря с следващото служебно държавно управление и за здравно образование в учебните заведения ще би трябвало да изчакаме.
Контролираме ли системата или сме съучастници с безучастие
Все отново част от контрола върху системата е в ръцете ни. Тази опция ни обезпечава мобилното приложение еЗдраве, несъмнено - в случай че сме го конфигурирали в телефона си и сме го сдвоили с здравното си досие в Националната здравноинформационна система. Така бихме разбрали, в случай че някъде ни лекуват, преглеждат или изследват, без и да подозираме. С малко интензивност можем даже да подадем сигнал до НЗОК, констатирайки неправда. И въпреки нормалният скептицизъм да диктува, че резултат от сходни сигнали няма, въпреки всичко инструмент за реакция съществува. Съществува, само че ползата към тази опция надалеч не е висок. Към ноември едвам 80 000 български жители имат подобен достъп и надзор върху това, което се случва със здравната им биография. Излиза, че ние самите не сме изключително заинтригувани от това по какъв начин се харчат парите от здравните ни осигуровки. Но пък сме дейни, когато пристигна ред да хулим системата, което вършим съвсем всекидневно.
Има и още един аспект, който изисква интензивността ни - профилактиката, която дава от ден на ден благоприятни условия да проверим здравния си статус гратис. Опциите в профилактичния пакет, заплащан от НЗОК се усилват, въпреки и страхливо всяка година, само че ползата към тях остава неудовлетворителен. Аргументите за пасивността ни варират от " нямам време ", " всичко е официално ", " персоналният ми доктор няма свободни часове " до " ще ми намерят нещо ".
Възможност са и скрининговите акции, за които приканват доста експерти и постепенно търсят мястото си в ранната диагностика на социалнозначими болести. Тази година означи завръщането на скринингите непретенциозно, единствено с една, проведена на институционално равнище акция - за скрининг на рака на маточната шийка. Макар към момента да няма разбор на резултатите от нея, ползата сякаш е главно медиен. И това изисква изпитание - да отделиш време за обзор. И друго изпитание да преодолееш недоверието в системата, че това ще завоюва различен, а не ти.
Както от дълго време ни е известно - грижата за здравето е взаимно изпитание на медици и пациенти. И в случай че би трябвало да приключим оптимистично в навечерието на идната година - в този развой не сме напълно безпомощни стига да преминем от всекидневно злословене на системата към напън тя да се промени.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ