Има ли риск за съществуването на България?След 32-годишен преход –

Има ли риск за съществуването на България?

След 32-годишен преход – време, през което като че ли знаехме накъде се движим, през днешния ден България още веднъж е разкъсвана по оста Изток или Запад.

Страната ни през миналите години направи два основни избора и се причисли първо към НАТО (2004), а три години по-късно – и към Европейския съюз (2007).

До 2014, когато Русия анексира Крим, и до 2015, когато Европа бе залята от бежанската вълна, хоризонтът пред Стария континент изглеждаше слънчев. От обществения спор тревожни въпроси за бъдещето отсъстваха.
Двете събития обаче последователно започнаха да постановат разнообразни гледни/опорни точки, а военната интервенция на Русия в Украйна - да прекатурва света.
България, обичайно свързвана с Изтока, макар съюзническата си обязаност със Запада, претърпява земетресения.
Политическият хайлайф е безусловно раздвоен по основните тематики, които засягат ролята, присъединяване и позициите на България, свързани с разгарящия се спор.

Предишното Народно заседание одобри политическа декларация, с която поддържа Киев и осъди дейностите на Москва. Сегашното гласоподава военна помощ за Украйна.
Рисковете от прерастването на локалния спор в световен стават все по-плътни, въпросите пред елита – съответни и комплицирани.
Общественото мнение е на двата полюса, причините се плъзгат по злободневната изразителност.

В този, без пресилване, исторически миг България не разполага с дълготрайна тактика, която разиграва разнообразни сюжети за бъдещето и проектира върху тях националните ни ползи. Ако това бе факт, позициите евентуално щяха да са лишени от сегашната конфликтност и драматизъм.

През призмата на вероятните развития и националните ползи на България „ Епицентър “ стартира серия от изявленията и търсене на позиции към един главен въпрос: има ли риск за съществуването на България и по какъв начин те биха могли да се проявят в идващите няколко десетилетия. Питането може да се формулира и по този начин: краят на историята не пристигна, само че може ли да пристигна краят на нашата страна?
Предлагаме ви гледната точка към настоящите политически събития на проф. Огнян Герджиков, ръководител на 39-то Народно заседание, длъжностен министър председател (2017) и учител в Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “.

- Проф. Герджиков, заложен към правист, въпросът има ли риск за съществуването на България звучи още по-стряскащо. Може би -  извънредно. Но в случай че не оценяваме рисковете, в случай че не управляваме рецесиите, в дълготраен проект може да се случи и този пагубен сюжет. Вашият отговор - има ли риск и от кое място идва той? Отвън или от вътрешните ни проблеми и положението на обществото?

- Не, изрично няма риск за съществуването на България. Та България е излизала от надалеч по-трудни обстановки и рецесии през вековете и е оцелявала. Вярно, осакатена териториално, само че я има и ще я има, до момента в който човечеството бива разграничено на страни. Не сме единствената страна, която минава през сложни интервали. Примери доста...

- 2022 година, която изпратихме, стартира с упованието, че политическата рецесия върви към решение, имаше постоянно държавно управление. Сега още веднъж сме без постоянно държавно управление и наподобява вървим към следващите избори. Защо всички желаят да има постоянна власт на думи, а делата им водят в тъкмо противоположната посока? Кои са непреодолимите несъгласия?

- Все още не съм изгубил до дъно вярата, че ще имаме постоянно държавно управление. Не с сегашния мандат на „ Продължаваме промяната “, а с последния, третия. Тогава, допускам, на ход ще бъде партията на Стефан Янев „ Български напредък “. Макар и най-малката политическа групировка в сегашния Парламент, „ Български напредък “ има преимуществото, че не се е конфронтирала с останалите парламентарно показани партии. Това й дава по-големи шансове, спрямо останалите партийни обединения. Ако това се случи, хоризонтът на държавното управление обаче ще е непосредствен. Надявам се, да е най-малко до локалните избори през есента.

Вярно е, че на думи всички приказват за потребността от постоянна власт, само че дейностите им са в противоположната посока. Защо ли? Защото партиите не смеят да рискуват електората си. Страхуват се, че всеки опит за коалиране с друга партия, ще се сметне като „ изменничество “ към хората, които ги поддържат. Следователно те слагат тесните си партийни ползи над националните. Това аз назовавам „ партиен нарцисизъм “. Навремето Национална движение „Симеон Втори" загърби партийните си ползи и през 2005 година се коалира с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи и Парламентът изкара цялостен мандат. Вярно е, че платихме висока цена, само че не допуснахме България да влезе в политическа рецесия. А това е доста по-важно от ориста на коя да е партия.

- Има две разделения, които въздействат върху развиването на обстановката – по линията статукво-промяна и Изток-Запад. Според Вас коя от двете е преобладаващата, основната за бъдещето на страната?

- Вероятно и двете разделения имат своето въздействие върху страната ни. Няма подозрение, че животът изисква да се променяме, с цел да сме в крайник с развиването на човечеството в планетарен мащаб. Но постоянно ме е било боязън от прибързани и недообмислени промени. И тъкмо тук е ахилесовата ни пета. Това най-добре проличава от нескончаемите промени в законодателството ни. В това отношение нямаме равни на себе си.

- Вие сте споделяли, че като уверен европеец вярвате в основаването на Съединени европейски щати. Сега обаче Европа е мощно наранена от войната в Украйна. Реална ли е вероятността за обединена и по-важното – за мощна Европа със лично геополитическо наличие на международната сцена?

- Вярно е, че Европа претърпява сериозна политическа рецесия. Една от главните аргументи е войната в Украйна. Но не е единствено тя. Европейският съюз е мощно бюрократизиран. Но това, рано или късно, ще бъде преодоляно. Няма различен път за Европа, с изключение на безусловното й обединяване, с цел да има късмет да се опълчи сполучливо на икономическите колоси като Съединени американски щати и Китай, а към този момент и Индия. Продължавам да съм уверен в бъдещите Европейски съединени щати. Впрочем, това надалеч не е мой патент. Преди близо 100 години го е предсказал проф. Иван Шишманов. Дори някогашният ръководител на Европарламента Мартин Шулц  предложи до 2025 година да бъдат основани такива Съединени европейски щати. А тези членки на Европейски Съюз, които не са съгласни, да изоставен Общността.

- Вие бяхте длъжностен министър председател в първото държавно управление, назначено от президента Радев. Кои са границите в пълномощията, с които се сблъсква едно служебно ръководство?

- Няма кардинално огромна разлика в пълномощията. Особеното е, че служебното държавно управление по формулировка е с кратковременен живот и не се управлява от Народно заседание, защото, по предписание, такова държавно управление работи при отсъствието на Парламент. Нормално е едно служебно държавно управление да се самоограничава предвид на „ палиативния “ си темперамент и считам, че досегашните такива държавни управления се съобразяваха с това.

- Води се спор дали едно служебно държавно управление може да взима дълготрайни решения. Вашето мнение?

- Мисля, че дадох прочут отговор на този въпрос. То кардинално би трябвало да се въздържа от сходни решения.

- Движи ли се по ръба на Конституцията една служебна власт, която ръководи прекомерно дълго – служебно държавно управление след служебно държавно управление, в този момент пък проточили се договаряния и връчване на мандати? Нуждае ли се главният закон от смяна в тази посока – да вземем за пример да се отстрани опцията за временен кабинет, който (в по-голямата част от мандата си) ръководи без парламент?

- Необичайно е една служебна власт да ръководи прекомерно дълго. Но всякога, когато слушам за нужда от смяна на Конституцията, леко настръхвам. Мине не мине време, някоя политическа групировка приканва към смяна на главния ни закон, в една или друга тенденция. Той по тази причина е главен, с цел да е дирек, а не клатещо се махало. И без това сме без конкуренция в международен мащаб по смяна на законодателството си. Това е голям минус, който изрично пречи на развиването ни.

- Има ли риск политическата рецесия да прерасне в парламентарна?

- Все още не виждам съображение за сходно терзание. Дано не съм несъразмерен оптимист.

- Доверието към настоящето Народно заседание отбелязва антирекорди. Като някогашен ръководител на Народното събрание къде виждате аргументите?

- Една от аргументите е, че в последно време Парламентите се нароиха като гъби след дъжд. При гъбите това е позитивно, само че при Парламентите – не. Втората причина, съгласно мен, се крие в състава на Народното събрание. Припомнете си какъв беше съставът на Великото национално заседание. Там се беше събрал, надали не, цветът на нацията. Нека не звучи нескромно, само че и 39-то Народно заседание, на което имах достойнството да съм ръководител, имаше доста качествени депутати, освен изявени академични преподаватели, само че и доста други интелектуалци с държавническо мислене.

- Влизат ли новите текстове в Изборния кодекс в колизия с главния закон съгласно Вас?

- Да си призная не съм го и чел. Само като си помисля какви продължителни и безпринципни диспути се разгоряха при приемането му, ми се отщява и да го чета. И за какво да го върша като след няколко месеца кодексът отново ще бъде прекрояван. Все отново традициите би трябвало да се съблюдават. От 2014 година, когато бе признат, Изборният кодекс претърпя 25-та си смяна. Това е по 4 пъти в годината.

- Имат ли дейностите на президента дял в изострянето на политическата рецесия и самобитната невъзможност? Защо втвърди тона си към „ Продължаваме промяната “, адресира към тях даже определението „ шмекерия “?

- Всеки, който има място в ръководството на страната, повече или по-малко, има виновност за политическата рецесия. „ Вината “ на президента обаче е пренебрежимо дребна, спрямо тази на партиите.
Що се отнася до втвърдения му звук във връзка с „ Продължаваме промяната “, те в огромна степен си го заслужиха.

- Обявихте, че Национална движение „Симеон Втори" се завръща. Какъв вакуум очаквате да запълните или се чувствате по-подготвени от новото потомство в политиката? Към кого и към кои политически сили ще строите мостове? Съпричастен ли е царят към новото начало на партията, която той основа?

- Да. Завръщаме се. На 21 януари ще имаме Конгрес и ще го обявим публично.
В началото на предишното десетилетие доказахме, че имаме управнически потенциал. Никой не може да отхвърли главната ни роля за участието ни в НАТО и в Европейския съюз. И други политически обединения имат заслуга, само че водещите бяхме ние.
Освен това заслуга на Национална движение „Симеон Втори" беше, че по наше време не допуснахме остри партийни противодействия, които през годините след нас, получиха даже уродливи форми. Основната заслуга за това е на Симеон Сакскобургготски. Той във всеки един миг спазваше оптимално положителния звук към политическите си съперници, за разлика от това, на което сме очевидци през последните години.
Ние сме отворени кардинално към всички партии и априори няма да затваряме порти пред никоя от тях. Единственото изключение е „ Възраждане “, които изповядват друга „ вяра “ – вън от НАТО и Европейски Съюз.

 

Що се отнася до царя, той няма да изиска да се върне в политиката, само че безмълвно ще ни поддържа. Убеден съм в това. Все отново ние сме негова „ рожба “.

- Всички приказват за правосъдна промяна, а тя все не става и не става. Защо?

- Съдебната промяна е самобитна мантра, която последователно се трансформира в дъвка и не слиза от устата на мнозина от политиците ни. Няма подозрение, че правосъдната система, както и всяка друга социална система, има проблеми и предстои на рационализиране. Според мен обаче не тя е в основата на проблемите ни в обществото.

- Отговаря ли днешна България на упованията, които българското общество имаше при започване на 90-те? Къде се провалихме?

- България се промени радикално. Най-главното в тези промени беше промяната на собствеността - от социалистическа, държавна - към частна.
Обикновено такива промени в собствеността са съпроводени с революционни исблъсъци. Слава Богу, в България нямаше катаклизми при този развой. Да, българскят преход от държавна към частна благосъстоятелност в немалка степен бе престъпен, само че не беше съпроводен с кървави цивилен стълкновения.

В този смисъл, не смятам, че сме „ се провалили “ като страна и общество. Напротив - успяхме да запазим гражданския мир и относително сполучливо да се впишем измежду демократичните страни в света, като членки на Европейския съюз.

- България няма национална теория, а в турбулентно време като настоящето би трябвало да се мисли в вероятност, а върху нея да се проектират националните ползи. Как да ги дефинираме? Има ли потребност от подобен документ?

- Българската национална теория е дефинирана още през 893-та година на Църковно-народния събор в Преслав, когато българският език се прогласява за формален език на българския народ и повече от 1000 години имаме неразрушима заварка посредством езика и културата си. Дори когато българската страна не е съществувала официално, а народът ни е бил под непознати владичества, българският език и просвета са имали държавно креативна функционалност.
В този смисъл имаме национална теория на повече от 1000 години - да съхраним и предадем в бъдещето езика и културата си!

- Без да Ви предизвиквам да бъдете ясновидец, само че какви са вашите упования за политическата рецесия през тази година? Как ще откри решение? И по какъв начин виждате България след войната?

- Ако обществото чака да му се случват рецесии, тогава рецесиите идват.
Аз не чакам повече задълбочаване на политическата рецесия у нас. Обратно - чакам превъзмогването й.
А що се отнася до войната наоколо до България, апелирам се Богу тази война да не стане част от действителността на българския живот.
През последните 100 години България бе въвличана от така наречен " Велики сили " във въоръжени спорове, които нанесоха пагубни вреди на България и нейния народ, та по тази причина чакам мъдрост. Дано сме извлекли поучения и да не ставаме жертви на непознати ползи.

Аз съм космополит - цялото човечество ми е скъпо, само че най-скъпо ми е българското.