Повишават ли се реално заплатите у нас
Има ли действителен растеж на заплатите у нас, откакто статистиката регистрира непрестанно покачване на възнагражденията? Доходите от труд у нас нарастват с двуцифрен ритъм през второто тримесечие на 2022 година, регистрира Министерството на финансите в Месечния преглед за развиването на българската стопанска система. Средната работна заплата общо в стопанската система се покачва номинално с 13,4% на годишна база, като растежът се форсира спрямо първите три месеца на годината, когато е бил 9,8% на годишна база.
В действително изражение обаче междинната заплата, дефлирана с растежа на инфлацията, не се трансформира по отношение на миналата година, демонстрират данните.
„ Това на процедура значи, че няма действителен растеж на трудовите хонорари “, разяснява за Ваня Григорова, стопански консултант в КТ „ Подкрепа “. „ Не единствено това – то беше ясно още след първото тримесечие на тази година, че при този растеж на цените на горивата, направеното нарастване на минималната заплата и нарастването на заплатите, където го има, в частните компании, няма по какъв начин да компенсира това повишаване. Знаете, че в сряда беше оповестено от Национален статистически институт, че инфлацията за август е 17,7%. А се твърдеше, че в края на годината тя ще бъде едноцифрено число “, добави тя.
По думите й сигурно хората, които получават по-ниски приходи, усещат по-висока инфлация, тъй като стоките от първа нужда се усилиха най-вече. „ Не са се нараснали толкоз доста цените на първокласните артикули, а на сиренето, киселото мляко и така нататък Виждате киселото мляко всеобщо е на цена 1,50-1,60 лв., а допреди няколко месеца беше 90 стотинки. Виждаме какво се случва с цените на дървата за огрев, пелетите. Дървата стигат 180-200 лв., а пелетите от 300 лв. предходната година, в този момент мъчно могат да се намерят на 900 – 1000 лв.. Всичко това се усеща доста по-сериозно от хората с по-ниски приходи “, уточни Григорова. По думите й инфлацията от 17,7% е на едно приблизително ползване, изчислена от Национален статистически институт, само че то не е показателно за всеобщия български жител.
При това състояние минималната работна заплата би трябвало да стане най-малко 50% от междинната, счита Ваня Григорова.
Именно това предложи и Европейският парламент, като одобри закона за минималната работна заплата в Европейски Съюз, който би трябвало да задължи страните членки да " обезпечават почтени стандарти на живот и труд и да предизвикват груповото договаряне за заплащането ".
Какво на процедура значи това – минималната заплата би трябвало да е най-малко 50% от междинната в съответната страна. Държавите членки би трябвало да ревизират адекватността на законоустановените минимални заплати, като вземат поради покупателната дарба и разноските за живот, предлагат още евродепутатите.
Всяка страна в Европейски Съюз се изисква да насърчаваколективното договаряне и да се борис възпрепятстването на синдикалната активност, а обсегът на груповото договаряне би трябвало да е 80%. Всички страни под този %, измежду които и България, ще би трябвало да изготвят проект за деяние в поддръжка на груповото договаряне и реализиране на този обсег.
В действително изражение обаче междинната заплата, дефлирана с растежа на инфлацията, не се трансформира по отношение на миналата година, демонстрират данните.
„ Това на процедура значи, че няма действителен растеж на трудовите хонорари “, разяснява за Ваня Григорова, стопански консултант в КТ „ Подкрепа “. „ Не единствено това – то беше ясно още след първото тримесечие на тази година, че при този растеж на цените на горивата, направеното нарастване на минималната заплата и нарастването на заплатите, където го има, в частните компании, няма по какъв начин да компенсира това повишаване. Знаете, че в сряда беше оповестено от Национален статистически институт, че инфлацията за август е 17,7%. А се твърдеше, че в края на годината тя ще бъде едноцифрено число “, добави тя.
По думите й сигурно хората, които получават по-ниски приходи, усещат по-висока инфлация, тъй като стоките от първа нужда се усилиха най-вече. „ Не са се нараснали толкоз доста цените на първокласните артикули, а на сиренето, киселото мляко и така нататък Виждате киселото мляко всеобщо е на цена 1,50-1,60 лв., а допреди няколко месеца беше 90 стотинки. Виждаме какво се случва с цените на дървата за огрев, пелетите. Дървата стигат 180-200 лв., а пелетите от 300 лв. предходната година, в този момент мъчно могат да се намерят на 900 – 1000 лв.. Всичко това се усеща доста по-сериозно от хората с по-ниски приходи “, уточни Григорова. По думите й инфлацията от 17,7% е на едно приблизително ползване, изчислена от Национален статистически институт, само че то не е показателно за всеобщия български жител.
При това състояние минималната работна заплата би трябвало да стане най-малко 50% от междинната, счита Ваня Григорова.
Именно това предложи и Европейският парламент, като одобри закона за минималната работна заплата в Европейски Съюз, който би трябвало да задължи страните членки да " обезпечават почтени стандарти на живот и труд и да предизвикват груповото договаряне за заплащането ".
Какво на процедура значи това – минималната заплата би трябвало да е най-малко 50% от междинната в съответната страна. Държавите членки би трябвало да ревизират адекватността на законоустановените минимални заплати, като вземат поради покупателната дарба и разноските за живот, предлагат още евродепутатите.
Всяка страна в Европейски Съюз се изисква да насърчаваколективното договаряне и да се борис възпрепятстването на синдикалната активност, а обсегът на груповото договаряне би трябвало да е 80%. Всички страни под този %, измежду които и България, ще би трябвало да изготвят проект за деяние в поддръжка на груповото договаряне и реализиране на този обсег.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ