Разкодирането на човешкия „компютър“
Има ли нещо по-съществено от това човек да разбере човешкия мозък и да направи осведомителни модели, които да оказват помощ за развиването и на други области на информатиката?! Трябва да вървим малко по малко, да учим съзнанието и страстите на хората, да ги моделираме и това би помогнало да се основат системи, които оказват помощ на човечеството, споделя проф. Никола Касабов, водещ международен академик в региона на невронните мрежи. В София той изнесе лекция на тематика “Невроинформатика, невронни мрежи и неврокомпютри: Настояще и бъдеще ”. Разгадаването на човешкия мозък, тази съвършена машина, ще отприщи развиването на технологиите, само че какъв брой ли надалеч е науката от това?
Поле на знанието
Невроинформатиката се занимава с осведомителните процеси на нервната система и с тяхното моделиране и проучване. Невронните мрежи (НМ) са модели за обработка на данни, които в последните години се ползват в съвсем всички области на науката и технологиите в света, с помощта на така наречен дълбоки НМ. Знанието за НМ се развива непрестанно, като фокусът на учените се насочва и към импулснитe НМ, известни като spiking neural networks, които са база за създаването на свръхмощни невроморфни неврокомпютри. Те включват стотици и милиони изкуствени неврони и употребяват много по-малко сила от сегашните компютри.
Времето е в нас
Важен за проф. Касабов е методът процесите да бъдат уловени като разрастващи се във времето, защото нищо не е константа, а се трансформира. Това изисква да се основат модели, които да се образоват на тези краткотрайни характерности. „ Времето е в нас и ние сме във времето “ – този откъс на Васил Левски се оказва ключ към осъзнаването, че времето е постоянно присъстващо в нашето мислене и в нашето развиване. „ Знанието участва като траектория от местни и краткотрайни връзки. Въпросът е по какъв начин тези краткотрайни характерности да бъдат уловени в съвършената машина на човешкия мозък, тези правила желаеме да разберем и да ги използваме като правила в нашите системи “, изяснява ученият. Прилагат противоположен инженерен метод - взимат данни от мозъка, вкарват ги в модел и проучват този модел, с цел да схванат какви са процесите.
Без последна спирка
Няма последна цел в науката, тя върви и се развива. Моят теоретичен интерес е предизвикан от модели, които са инспирирани от човешкия мозък – това е когнитивна информатика, основана на биологични и когнитивни правила. Това познание може да се употребява за превъзмогване на деменциите посредством моделиране на мозъчните данни – когато това стане, ще е огромно достижение. Друг проблем, обвързван с мозъка, са депресиите. Разбирането на тези данни и персонализирането им би помогнало подобен здравословен проблем да се предскаже. С учени от Сингапур работим по ранното предизвестие за шизофрения при младежи, първи признаци на заболяването се появяват още на 17-18-годишна възраст. И в случай че данните се обработят, може да се прави прогностика и по този начин навреме да се противодейства на такива болести, сподели проф. Касабов пред сп. „ Икономика “.
Приложение
Дълбоките невронни мрежи се употребяват с триумф при разпознаването на облици. Все още е проблем извличането на данни от временно-пространствените данни в мозъка. Тази голяма система не е по никакъв начин лесна да бъде разгадана. Чрез невронните мрежи се събират познания, извличат се правила и се упражняват мрежите с данни. Лекцията показва голям брой приложения на НМ, импулсните НМ и NeuCube, създадени от екипа на проф. Касабов – измежду тях са ранна диагноза и предсказание на мозъчни и когнитивни заболявания; интерфейси „ Мозък – машина “ за ръководство на протези и обекти посредством мозъчни сигнали и други. Част от тези разработки са влезнали в програмата на европейския план NEMO BMI (невроморфни интерфейси за „ Мозък – машина “), в който наред с ръководството на протези, мозъчни сигнали ще се дешифрират и подават за първи път в международната процедура към развалени нерви на гръбначния дирек за тяхното възобновяване посредством непрестанно самообразование. В плана вземат участие учени от Франция, Нидерландия и Швейцария, а също от Института по осведомителни и информационни технологии (ИИКТ) към Българска академия на науките.
Търсят се млади запалянковци
Българският теоретичен екип ще се управлява от проф. доктор Петя Копринкова. И ето какво изяснява тя: „ Задачата ни е обвързвана с декодиране на сигнали от мозъчната кора – региона, посредством която вземаме решения за задвижване на нашите крака ръце и крайници. С течение на времето мозъчните сигнали се трансформират, защото и индивидът се трансформира. Затова този декодер ще се самообучава в действително време и ще се приспособява към измененията. Целта ни е да създадем автоадаптивен декодер, като ще се употребяват близки до мозъка способи “. Проектът е за период от 3 години. Учените от ИИКТ ще си сътрудничат със свои сътрудници от Института по невробиология, като ще разчитат и на взаимоотношение с сътрудниците от чужбина, водещи в тази научна разработка. Търсят да привлекат млади запалянковци, подготвени да се включат в подобен интернационален план.
Накъде
Проф. Касабов има упоритостта България да е фактор в развиването на това ново познание и по тази причина основава българска научна група. През 2023 година страната ни ще е хазаин на интернационален симпозиум по въпросите на невроинформатиката, НМ и неврокомпютрите. Според проф. Касабов доста учебни заведения и университети са заинтригувани да развият нещо ново, което е на международно равнище и носи теоретичен и на практика принос за страната. Затова с изключение на учени и представители на висшето обучение, специфични посетители на международния конгрес ще са възпитаници и студенти с ползи в тази област.
Учен със международна популярност
Проф. Никола Касабов е водещ международен академик в региона на невронните мрежи. Роден е в Свищов, получава междинното си обучение в Павликени, където към този момент е почетен жител и донор на учебно заведение „ Бачо Киро “. Завършва висше обучение по компютърни науки и докторска дисертация по математика в Техническия университет в София. Сега е професор в Окланд Технологичен университет в Нова Зеландия и Университета на Алстер във Англия, а от октомври 2022 година е гост-професор на ИИКТ към Българска академия на науките. Академик на Кралската академия на науките на Нова Зеландия и е номиниран за Кралската академия на науките на Англия. Бивш президент на Световния съюз по невронни мрежи и на Азия-Пасифика съюз, създател на Института по инженерни познания в Окланд. Публикувал е над 700 труда, има над 300 изявления в международни списания. Носител на редица награди от университети и интернационалните организации за принос в науката.
Текстът е част от бр. 111 на сп. " Икономика ". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетинневронни мрежи ПоследниНай-четениНаука 60 Разкодирането на човешкия „ компютър “ Любопитно 2957 Американски режисьор снима „ най-красивия голф клуб в света “ в България Компании 132 Мъск търси нови вложители в Twitter Компании 268 PepsiCo стартира да употребява електрическите камиони на Tesla ПолитикаОбновена 3911 Политическа партия публично разгласи Николай Денков за своя кандидат-премиер Индустрии 3626 ICT промишлеността може да стане първа по доходи в България до 2026 година Индустрии 3587 Къде се намира България на бирената карта в Европа Бюджет и финанси 3488 Велкова: Минимална заплата от 770 лева, само че от 1 юли 2023 година Всички новини14:40 Индустрии 60 Възходът и спирачката на мебелната индустрияОще от НаукаВиж всичкиНов спътник в космоса „ трансформира играта “ в разбирането за климатаСАЩ са постигнали теоретичен пробив при термоядрената енергияКорабът Orion се върна назад на Земята след задачата до ЛунатаДържавата не съблюдава финансовите си обещания към науката
Следвай ни в обществените мрежи
RSS Получи последните вести на пощаЗапиши меИкономика
Поле на знанието
Невроинформатиката се занимава с осведомителните процеси на нервната система и с тяхното моделиране и проучване. Невронните мрежи (НМ) са модели за обработка на данни, които в последните години се ползват в съвсем всички области на науката и технологиите в света, с помощта на така наречен дълбоки НМ. Знанието за НМ се развива непрестанно, като фокусът на учените се насочва и към импулснитe НМ, известни като spiking neural networks, които са база за създаването на свръхмощни невроморфни неврокомпютри. Те включват стотици и милиони изкуствени неврони и употребяват много по-малко сила от сегашните компютри.
Времето е в нас
Важен за проф. Касабов е методът процесите да бъдат уловени като разрастващи се във времето, защото нищо не е константа, а се трансформира. Това изисква да се основат модели, които да се образоват на тези краткотрайни характерности. „ Времето е в нас и ние сме във времето “ – този откъс на Васил Левски се оказва ключ към осъзнаването, че времето е постоянно присъстващо в нашето мислене и в нашето развиване. „ Знанието участва като траектория от местни и краткотрайни връзки. Въпросът е по какъв начин тези краткотрайни характерности да бъдат уловени в съвършената машина на човешкия мозък, тези правила желаеме да разберем и да ги използваме като правила в нашите системи “, изяснява ученият. Прилагат противоположен инженерен метод - взимат данни от мозъка, вкарват ги в модел и проучват този модел, с цел да схванат какви са процесите.
Без последна спирка
Няма последна цел в науката, тя върви и се развива. Моят теоретичен интерес е предизвикан от модели, които са инспирирани от човешкия мозък – това е когнитивна информатика, основана на биологични и когнитивни правила. Това познание може да се употребява за превъзмогване на деменциите посредством моделиране на мозъчните данни – когато това стане, ще е огромно достижение. Друг проблем, обвързван с мозъка, са депресиите. Разбирането на тези данни и персонализирането им би помогнало подобен здравословен проблем да се предскаже. С учени от Сингапур работим по ранното предизвестие за шизофрения при младежи, първи признаци на заболяването се появяват още на 17-18-годишна възраст. И в случай че данните се обработят, може да се прави прогностика и по този начин навреме да се противодейства на такива болести, сподели проф. Касабов пред сп. „ Икономика “.
Приложение
Дълбоките невронни мрежи се употребяват с триумф при разпознаването на облици. Все още е проблем извличането на данни от временно-пространствените данни в мозъка. Тази голяма система не е по никакъв начин лесна да бъде разгадана. Чрез невронните мрежи се събират познания, извличат се правила и се упражняват мрежите с данни. Лекцията показва голям брой приложения на НМ, импулсните НМ и NeuCube, създадени от екипа на проф. Касабов – измежду тях са ранна диагноза и предсказание на мозъчни и когнитивни заболявания; интерфейси „ Мозък – машина “ за ръководство на протези и обекти посредством мозъчни сигнали и други. Част от тези разработки са влезнали в програмата на европейския план NEMO BMI (невроморфни интерфейси за „ Мозък – машина “), в който наред с ръководството на протези, мозъчни сигнали ще се дешифрират и подават за първи път в международната процедура към развалени нерви на гръбначния дирек за тяхното възобновяване посредством непрестанно самообразование. В плана вземат участие учени от Франция, Нидерландия и Швейцария, а също от Института по осведомителни и информационни технологии (ИИКТ) към Българска академия на науките.
Търсят се млади запалянковци
Българският теоретичен екип ще се управлява от проф. доктор Петя Копринкова. И ето какво изяснява тя: „ Задачата ни е обвързвана с декодиране на сигнали от мозъчната кора – региона, посредством която вземаме решения за задвижване на нашите крака ръце и крайници. С течение на времето мозъчните сигнали се трансформират, защото и индивидът се трансформира. Затова този декодер ще се самообучава в действително време и ще се приспособява към измененията. Целта ни е да създадем автоадаптивен декодер, като ще се употребяват близки до мозъка способи “. Проектът е за период от 3 години. Учените от ИИКТ ще си сътрудничат със свои сътрудници от Института по невробиология, като ще разчитат и на взаимоотношение с сътрудниците от чужбина, водещи в тази научна разработка. Търсят да привлекат млади запалянковци, подготвени да се включат в подобен интернационален план.
Накъде
Проф. Касабов има упоритостта България да е фактор в развиването на това ново познание и по тази причина основава българска научна група. През 2023 година страната ни ще е хазаин на интернационален симпозиум по въпросите на невроинформатиката, НМ и неврокомпютрите. Според проф. Касабов доста учебни заведения и университети са заинтригувани да развият нещо ново, което е на международно равнище и носи теоретичен и на практика принос за страната. Затова с изключение на учени и представители на висшето обучение, специфични посетители на международния конгрес ще са възпитаници и студенти с ползи в тази област.
Учен със международна популярност
Проф. Никола Касабов е водещ международен академик в региона на невронните мрежи. Роден е в Свищов, получава междинното си обучение в Павликени, където към този момент е почетен жител и донор на учебно заведение „ Бачо Киро “. Завършва висше обучение по компютърни науки и докторска дисертация по математика в Техническия университет в София. Сега е професор в Окланд Технологичен университет в Нова Зеландия и Университета на Алстер във Англия, а от октомври 2022 година е гост-професор на ИИКТ към Българска академия на науките. Академик на Кралската академия на науките на Нова Зеландия и е номиниран за Кралската академия на науките на Англия. Бивш президент на Световния съюз по невронни мрежи и на Азия-Пасифика съюз, създател на Института по инженерни познания в Окланд. Публикувал е над 700 труда, има над 300 изявления в международни списания. Носител на редица награди от университети и интернационалните организации за принос в науката.
Текстът е част от бр. 111 на сп. " Икономика ". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетинневронни мрежи ПоследниНай-четениНаука 60 Разкодирането на човешкия „ компютър “ Любопитно 2957 Американски режисьор снима „ най-красивия голф клуб в света “ в България Компании 132 Мъск търси нови вложители в Twitter Компании 268 PepsiCo стартира да употребява електрическите камиони на Tesla ПолитикаОбновена 3911 Политическа партия публично разгласи Николай Денков за своя кандидат-премиер Индустрии 3626 ICT промишлеността може да стане първа по доходи в България до 2026 година Индустрии 3587 Къде се намира България на бирената карта в Европа Бюджет и финанси 3488 Велкова: Минимална заплата от 770 лева, само че от 1 юли 2023 година Всички новини14:40 Индустрии 60 Възходът и спирачката на мебелната индустрияОще от НаукаВиж всичкиНов спътник в космоса „ трансформира играта “ в разбирането за климатаСАЩ са постигнали теоретичен пробив при термоядрената енергияКорабът Orion се върна назад на Земята след задачата до ЛунатаДържавата не съблюдава финансовите си обещания към науката Следвай ни в обществените мрежи
RSS Получи последните вести на пощаЗапиши меИкономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ