Има ли България ефективна национална политика за реагиране на климатичните промени?
Има ли България ефикасна национална политика за реагиране на климатичните промени, разяснява в разбор за Антоанета Йотова, приключила Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ и е физик-метеоролог със компетентност “Климатология ”. Има дълготраен опит като откривател в региона на измененията в климата и политиките за реагиране на тези промени. Тя е един от първите самостоятелни членове на Коалиция за климата – България, като от основаването ѝ през 2005 година до момента е от най-активните ѝ членове. Защо е належащо да има политика за реагиране на измененията в климата? Климатичните промени в актуалната ера се демонстрират по доста и разнородни способи в другите елементи на планетата. Данните от измервания, провеждани от националните хидрометеорологични служби, и научните проучвания, основани на тези данни, демонстрират, че в световни мащаби измененията в климата най-общо се характеризират със стопляне – т.е., все още е записано покачване на междинната световна температура с към 1,2°С по отношение на цената ѝ в края на ХІХ век. В регионални/континентални мащаби климатичните промени могат да са разнопосочни – в един район да има стопляне и/или засушаване, а в различен захлаждане и/или наводнения. В още по-малки мащаби – обособени страни и региони в тях, измененията в климата се “маскират ” в доста огромно многообразие от прояви, което затруднява да се види общата картина. От друга страна, през последните десетилетия от ден на ден от резултатите, които провокират климатичните промени, имат негативно въздействие върху стопанската система и хората. По данни на Световната метеорологична организация (СМО) през 2021 година равнищата на трите най-важни парникови газове в атмосферата – въглероден диоксид (CO2), метан (СН4) и диазотен оксид (N2O), са достигнали нови рекордни стойности. Също според СМО, „ повишението на атмосферните концентрации на CO2 води до каскадни резултати посредством други основни климатични показатели… и опасности за реализиране на стабилно развиване. ” Броят на бедствията е повишен близо два пъти През последните десетилетия обаче климатичните промени се характеризират с все по-чести и по-интензивни рискови прояви на времето по целия свят. Според доклад на службата на Организация на обединените нации за понижаване на риска от бедствия, броят на бедствията е повишен близо два пъти, от 3 656 в интервала 1980 – 1999 година на 6 681 в интервала 2000 – 2019 година. Съответно от ден на ден са рисковете за хората, свързани с климатичните промени, като тези опасности са по-добре изразени в по-малки мащаби – национални и локални. Така да вземем за пример, в специализирано проучване за България се открива нарастване на рисковете и уязвимостта на главните браншове на стопанската система от промени в климата. Глобалният темперамент на процесите, обуславящи промени в климата, постанова образуването на политики за реагиране на тези промени да става на интернационално равнище посредством съответни правно обвързващи съглашения. Основните международни съглашения за климата все още са:
Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменение на климата (РКОНИК)), Протоколът от Киото, който регламентира интернационалните дейности до 2020 година в това число, и Парижкото съглашение, което задава рамката на дейности за реагиране на измененията в климата от 2021 година нататък В тези съглашения е заложена задачата нарастването на междинната световна температура, по отношение на цената ѝ в края на ХІХ век, да се ограничи до 2°С и вероятно – до 1,5°С към края на сегашния век. Всяка страна, утвърдила Парижкото съглашение, включително и България, би трябвало да изготви проект за деяние в региона на климата – Национално избрани приноси (НОП). В тези проекти страните осведомят за дейности, които ще подхващат за понижаване на излъчванията си парникови газове, както и за дейности, които ще спомогнат за адаптиране към изменящия се климат. Страните от Европейския съюз (ЕС) вземат участие взаимно за реализиране задачите на Парижкото съглашение, като поотделно нямат обвързване за национално избрани приноси, само че би трябвало да извършват надлежно законодателство в границите на Съюза. Климатичните промени, като главен приоритет в политиките на Европейски Съюз, са заложени в оповестената през декември 2019 година рамка за Европейска Зелена сделка – „ нова тактика за напредък, която има за цел да трансформира Европейски Съюз в заслужено и проспериращо общество, с съвременна, ресурсно ефикасна и конкурентна стопанска система, без чисти излъчвания на парникови газове към 2050 година ”. Целите на дейностите за реагиране на измененията в климата в Европейски Съюз са конкретизирани в редица документи, само че главно в европейския Закон за климата – правно обвързващ акт за реализиране задачата за климатична индиферентност на Европейски Съюз до 2050 година Този Закон е значим с това, че задава общоевропейска рамка за реализиране на националните политики за реагиране на климатичните промени. Всяка страна-членка със своята национална климатична политика би трябвало да способства за реализиране на европейските климатични цели. Трябва да се има поради също по този начин, че за реализиране на на практика резултати от политиките за реагиране на промени в климата е необходимо използването на смесен метод “отгоре-надолу ” – “отдолу-нагоре ”. Посоката “отгоре-надолу ” значи следване и надлежно използване на интернационалните договорености и решения за реагиране на измененията в климата от националните държавни управления. Посоката “отдолу-нагоре ” е обвързвана с иницииране и предприемане на дейности в синергия с тези, които е взело обещано държавно управление, само че без значение от него. Чрез такива дейности, а те могат да бъдат – начинания за информиране и образование по използване на характерни за даден район или дори обособена община политики, реализирани от неправителствени и общностни организации, компании от частния и обществения бранш и обособени жители, се усъвършенства потенциалът на обществото за реагиране на измененията в климата. Това е изключително значимо във връзка с дейности за адаптиране към към този момент протичащите се промени, тъй като е изцяло допустимо да не става дума дали, а по какъв начин по-бързо и съответно да се приспособяваме към тях, както и във все по-голяма степен да бъдем готови за идни такива в близко бъдеще Действия за реагиране на промени в климата в България
В България, въпреки страната да е утвърдила всички интернационалните съглашения за климата и да е член на Европейски Съюз, и политиците, и множеството хора нямат разбирането, че климатичните промени оказват въздействие и имат директно значение за живота им. Липсва визия за реализиране на национална политика с съответни дейности за реагиране на климатичните промени, макар съществуването на данни от наблюденията и резултати от научни проучвания, свидетелстващи за от ден на ден неподходящи резултати от тези промени у нас. Нещо повече, след 15 години участие в ЕС България няма ясно дефинирани общонационални цели и цели за развиването си, които да са консенсусно признати предвид на националните потребности и ползи, като в същото време да способстват за осъществяване на всички интернационалните и европейски задължения на страната. Членството в Европейски Съюз обаче ни задължава да вкарваме и изпълняваме съответното европейско законодателство. Затова през 2014 година бе признат Закон за ограничение изменението на климата (ЗОИК).
Към този миг България е една от дребното страни в Европейски Съюз с подобен закон. С него обаче се уреждат най-вече правни връзки, произлизащи от отговорностите на страната по интернационалната и европейската схеми за търговия с квоти за излъчвания на парникови газове. От приемането си до момента ЗОИК е променян доста пъти, главно с цел да отразява/транспонира съответни наставления на Европейски Съюз, най-много – за осъществяване отговорностите на страната по европейската скица за търговия с излъчвания на парникови газове. Безспорно привеждането в сходство на националното с европейското законодателство е належащо, само че поради все по-неблагоприятните резултати от измененията в климата у нас заради по-честите и по-интензивни рискови прояви на времето, то е извънредно незадоволително като национална климатична политика. Националната тактика и План за деяние за акомодация към изменението на климата
Крачка напред във връзка с национална политика за реагиране на промени в климата бяха правенето на Националната тактика и Плана за деяние за акомодация към изменението на климата, признати от Министерски съвет на 23.10.2019 година – „ референтен документ, определящ рамка за дейности за адаптиране към изменението на климата и предпочитани посоки до 2030 година “. Наличието на този документ е належащо, само че също незадоволително изискване за действително реализиране на такава политика. Заложените в него дейности, конкретизирани за 9 бранша (селско стопанство, биоразнообразие и екосистеми, гори, енергетика, човешко здраве, туризъм, превоз, градска среда, води), обаче са добра основа за формулиране и предприемане на на практика ограничения в тези браншове, предвид на адаптирането им към промени в климата. Одобреният от служебното държавно управление през октомври 2022 година план на Дългосрочна тактика за намаляване на изменението на климата до 2050 г. би следвало, само че надали ще бъде на практика потребен документ за реализирането на национална политика за реагиране на промени в климата. Важният раздел „ Рискове, свързани с изменението на климата и уязвимостта на околната среда в България ”, е доста къс, напълно общ и не дава съответни насоки за ръководство на все по-големите опасности от климатичните промени у нас, тъй че да се надгради оценката на тези опасности от 2014 година “ Възможност за образуване на политика и финансиране на съответни дейности за реагиране на промени в климата дават и националните програмни документи – Споразумение за партньорство (СП), Оперативни стратегии (ОП), Планът за възобновяване и резистентност и други, регламентиращи потреблението на средства от европейските фондове. След приемане от Европейската комисия (ЕК) тези документи стават национални законодателни актове. В тях е належащо да се заложи осъществяване на условието – като водоравен аршин, избрана част от европейските средства по всички стратегии да се употребява за финансиране на ограничения, свързани с изменението на климата. В програмния интервал 2014 – 2020 година условието беше за 20%, а за интервала 2021 – 2027 година е 30% от евросредствата да се употребяват за такива ограничения. Оценка по какъв начин тъкмо се извършва това условие се прави след привършване на програмния интервал и „ Прегледът и анализът на документи за консолидиране на политики и ограничения за реагиране на промени в климата в СП и Оперативна програма на България за програмния интервал 2014 – 2020 година най-общо показва добри планове първоначално и недобра реализация на тези планове при осъществяване на Оперативна програма. ”. Освен това действията, свързани с реализиране на политики за реагиране на промени в климата в България са най-вече реактивни, а не самодейни – подхващат се главно в изпълнение/транспониране на наложителни актове на Европейски Съюз и без отчитане на национално характерни условия, в частност – на увеличаващите се характерни опасности от неподходящи резултати на климатичните промени у нас. В България от години освен не се вземат решение, а още повече се задълбочават съществуващи проблеми Формулирането и реализирането на национална политика, в която и да е сфера не би трябвало да зависи единствено от интернационалните задължения на страната или от съществуването и размера на външно финансиране. По отношение на политиките в областта на околната среда, в частност – на политиката за реагиране на промени в климата, е значително значимо да се регистрират националните и локални особености като демонстрация на световни и районни процеси. В България от години освен не се вземат решение, а още повече се задълбочават съществуващи проблеми – не толкоз и единствено от самите резултати на климатичните промени, а от неразбиране и неглижиране на нуждата да се организира поредна климатична политика, така, че да се понижат следствията от отрицателните резултати на тези промени. По-точно, нужна е национална климатична политика, с която да се ръководят по най-хубав метод увеличаващите се опасности от климатичните промени. Цитираното нагоре проучване за рисковете и уязвимостта на главните браншове на българската стопанска система от климатичните промени може да бъде основа за такава политика, която: ползва повсеместен и самодеен подход; фокусирана е върху превантивни дейности, като в същото време във допустимо най-голяма степен се ползва правилото на предпазливостта – да се формулират и финансират най-подходящите ограничения за предварителна защита на негативни последици от климатичните промени;
ползва във допустимо най-голяма степен способи за ръководство на рецесии. Стъпвайки на тези съществени правила, една ефикасна национална климатична политика е значимо да включва дейности и ограничения на локално равнище, тъй че по най-хубав метод да бъдат отразени съответните характерни опасности, свързани с климатичните промени. Лоши практики – като например Плановете за ръководство на риска от наводнения, които не се обновяват регулярно съгласно условията за тях, следва да бъдат прекъснати. Изводът е, че досегашната национална климатична политика на България не е задоволително ефикасна и за страната, и като принос за реализиране задачите на европейската и интернационална политики за реагиране на промени в климата. Крайно време е за дейности в посока решителна смяна на тази политика, тъй че тя да бъде във допустимо най-голяма степен резултатна най-много по повод адаптиране към климатичните промени и ръководство на рисковете от тях.
Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменение на климата (РКОНИК)), Протоколът от Киото, който регламентира интернационалните дейности до 2020 година в това число, и Парижкото съглашение, което задава рамката на дейности за реагиране на измененията в климата от 2021 година нататък В тези съглашения е заложена задачата нарастването на междинната световна температура, по отношение на цената ѝ в края на ХІХ век, да се ограничи до 2°С и вероятно – до 1,5°С към края на сегашния век. Всяка страна, утвърдила Парижкото съглашение, включително и България, би трябвало да изготви проект за деяние в региона на климата – Национално избрани приноси (НОП). В тези проекти страните осведомят за дейности, които ще подхващат за понижаване на излъчванията си парникови газове, както и за дейности, които ще спомогнат за адаптиране към изменящия се климат. Страните от Европейския съюз (ЕС) вземат участие взаимно за реализиране задачите на Парижкото съглашение, като поотделно нямат обвързване за национално избрани приноси, само че би трябвало да извършват надлежно законодателство в границите на Съюза. Климатичните промени, като главен приоритет в политиките на Европейски Съюз, са заложени в оповестената през декември 2019 година рамка за Европейска Зелена сделка – „ нова тактика за напредък, която има за цел да трансформира Европейски Съюз в заслужено и проспериращо общество, с съвременна, ресурсно ефикасна и конкурентна стопанска система, без чисти излъчвания на парникови газове към 2050 година ”. Целите на дейностите за реагиране на измененията в климата в Европейски Съюз са конкретизирани в редица документи, само че главно в европейския Закон за климата – правно обвързващ акт за реализиране задачата за климатична индиферентност на Европейски Съюз до 2050 година Този Закон е значим с това, че задава общоевропейска рамка за реализиране на националните политики за реагиране на климатичните промени. Всяка страна-членка със своята национална климатична политика би трябвало да способства за реализиране на европейските климатични цели. Трябва да се има поради също по този начин, че за реализиране на на практика резултати от политиките за реагиране на промени в климата е необходимо използването на смесен метод “отгоре-надолу ” – “отдолу-нагоре ”. Посоката “отгоре-надолу ” значи следване и надлежно използване на интернационалните договорености и решения за реагиране на измененията в климата от националните държавни управления. Посоката “отдолу-нагоре ” е обвързвана с иницииране и предприемане на дейности в синергия с тези, които е взело обещано държавно управление, само че без значение от него. Чрез такива дейности, а те могат да бъдат – начинания за информиране и образование по използване на характерни за даден район или дори обособена община политики, реализирани от неправителствени и общностни организации, компании от частния и обществения бранш и обособени жители, се усъвършенства потенциалът на обществото за реагиране на измененията в климата. Това е изключително значимо във връзка с дейности за адаптиране към към този момент протичащите се промени, тъй като е изцяло допустимо да не става дума дали, а по какъв начин по-бързо и съответно да се приспособяваме към тях, както и във все по-голяма степен да бъдем готови за идни такива в близко бъдеще Действия за реагиране на промени в климата в България
В България, въпреки страната да е утвърдила всички интернационалните съглашения за климата и да е член на Европейски Съюз, и политиците, и множеството хора нямат разбирането, че климатичните промени оказват въздействие и имат директно значение за живота им. Липсва визия за реализиране на национална политика с съответни дейности за реагиране на климатичните промени, макар съществуването на данни от наблюденията и резултати от научни проучвания, свидетелстващи за от ден на ден неподходящи резултати от тези промени у нас. Нещо повече, след 15 години участие в ЕС България няма ясно дефинирани общонационални цели и цели за развиването си, които да са консенсусно признати предвид на националните потребности и ползи, като в същото време да способстват за осъществяване на всички интернационалните и европейски задължения на страната. Членството в Европейски Съюз обаче ни задължава да вкарваме и изпълняваме съответното европейско законодателство. Затова през 2014 година бе признат Закон за ограничение изменението на климата (ЗОИК).
Към този миг България е една от дребното страни в Европейски Съюз с подобен закон. С него обаче се уреждат най-вече правни връзки, произлизащи от отговорностите на страната по интернационалната и европейската схеми за търговия с квоти за излъчвания на парникови газове. От приемането си до момента ЗОИК е променян доста пъти, главно с цел да отразява/транспонира съответни наставления на Европейски Съюз, най-много – за осъществяване отговорностите на страната по европейската скица за търговия с излъчвания на парникови газове. Безспорно привеждането в сходство на националното с европейското законодателство е належащо, само че поради все по-неблагоприятните резултати от измененията в климата у нас заради по-честите и по-интензивни рискови прояви на времето, то е извънредно незадоволително като национална климатична политика. Националната тактика и План за деяние за акомодация към изменението на климата
Крачка напред във връзка с национална политика за реагиране на промени в климата бяха правенето на Националната тактика и Плана за деяние за акомодация към изменението на климата, признати от Министерски съвет на 23.10.2019 година – „ референтен документ, определящ рамка за дейности за адаптиране към изменението на климата и предпочитани посоки до 2030 година “. Наличието на този документ е належащо, само че също незадоволително изискване за действително реализиране на такава политика. Заложените в него дейности, конкретизирани за 9 бранша (селско стопанство, биоразнообразие и екосистеми, гори, енергетика, човешко здраве, туризъм, превоз, градска среда, води), обаче са добра основа за формулиране и предприемане на на практика ограничения в тези браншове, предвид на адаптирането им към промени в климата. Одобреният от служебното държавно управление през октомври 2022 година план на Дългосрочна тактика за намаляване на изменението на климата до 2050 г. би следвало, само че надали ще бъде на практика потребен документ за реализирането на национална политика за реагиране на промени в климата. Важният раздел „ Рискове, свързани с изменението на климата и уязвимостта на околната среда в България ”, е доста къс, напълно общ и не дава съответни насоки за ръководство на все по-големите опасности от климатичните промени у нас, тъй че да се надгради оценката на тези опасности от 2014 година “ Възможност за образуване на политика и финансиране на съответни дейности за реагиране на промени в климата дават и националните програмни документи – Споразумение за партньорство (СП), Оперативни стратегии (ОП), Планът за възобновяване и резистентност и други, регламентиращи потреблението на средства от европейските фондове. След приемане от Европейската комисия (ЕК) тези документи стават национални законодателни актове. В тях е належащо да се заложи осъществяване на условието – като водоравен аршин, избрана част от европейските средства по всички стратегии да се употребява за финансиране на ограничения, свързани с изменението на климата. В програмния интервал 2014 – 2020 година условието беше за 20%, а за интервала 2021 – 2027 година е 30% от евросредствата да се употребяват за такива ограничения. Оценка по какъв начин тъкмо се извършва това условие се прави след привършване на програмния интервал и „ Прегледът и анализът на документи за консолидиране на политики и ограничения за реагиране на промени в климата в СП и Оперативна програма на България за програмния интервал 2014 – 2020 година най-общо показва добри планове първоначално и недобра реализация на тези планове при осъществяване на Оперативна програма. ”. Освен това действията, свързани с реализиране на политики за реагиране на промени в климата в България са най-вече реактивни, а не самодейни – подхващат се главно в изпълнение/транспониране на наложителни актове на Европейски Съюз и без отчитане на национално характерни условия, в частност – на увеличаващите се характерни опасности от неподходящи резултати на климатичните промени у нас. В България от години освен не се вземат решение, а още повече се задълбочават съществуващи проблеми Формулирането и реализирането на национална политика, в която и да е сфера не би трябвало да зависи единствено от интернационалните задължения на страната или от съществуването и размера на външно финансиране. По отношение на политиките в областта на околната среда, в частност – на политиката за реагиране на промени в климата, е значително значимо да се регистрират националните и локални особености като демонстрация на световни и районни процеси. В България от години освен не се вземат решение, а още повече се задълбочават съществуващи проблеми – не толкоз и единствено от самите резултати на климатичните промени, а от неразбиране и неглижиране на нуждата да се организира поредна климатична политика, така, че да се понижат следствията от отрицателните резултати на тези промени. По-точно, нужна е национална климатична политика, с която да се ръководят по най-хубав метод увеличаващите се опасности от климатичните промени. Цитираното нагоре проучване за рисковете и уязвимостта на главните браншове на българската стопанска система от климатичните промени може да бъде основа за такава политика, която: ползва повсеместен и самодеен подход; фокусирана е върху превантивни дейности, като в същото време във допустимо най-голяма степен се ползва правилото на предпазливостта – да се формулират и финансират най-подходящите ограничения за предварителна защита на негативни последици от климатичните промени;
ползва във допустимо най-голяма степен способи за ръководство на рецесии. Стъпвайки на тези съществени правила, една ефикасна национална климатична политика е значимо да включва дейности и ограничения на локално равнище, тъй че по най-хубав метод да бъдат отразени съответните характерни опасности, свързани с климатичните промени. Лоши практики – като например Плановете за ръководство на риска от наводнения, които не се обновяват регулярно съгласно условията за тях, следва да бъдат прекъснати. Изводът е, че досегашната национална климатична политика на България не е задоволително ефикасна и за страната, и като принос за реализиране задачите на европейската и интернационална политики за реагиране на промени в климата. Крайно време е за дейности в посока решителна смяна на тази политика, тъй че тя да бъде във допустимо най-голяма степен резултатна най-много по повод адаптиране към климатичните промени и ръководство на рисковете от тях.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ