Има живо същество, което може да бяга с огромна бързина

Дива коза - всичко за чифтокопитното животно

Има живо създание, което може да бяга с голяма експедитивност по стръмните планински скатове и да завладява страховито надвесени над пропасти гладки скали във високите планински вериги. Това изумително животно е дивата коза.

Тя бяга с идентична убеденост по снега и върху леда, както и по ронещата се пръст. Изящно прескача пропастите и изкусно се промушва през планинската растителност. Тя е същинският стопанин на планината, както орелът владее небесните небеса.

И когато двамата господари се срещнат, постоянно дивата коза се измъква невредима от страшните нокти на орела, тъй като планината е нейният дом и тя знае по какъв начин да се пази в него.

Не на всеки се дава опция да види онлайн планинската кралица, само че по тази причина пък може да научи по какъв начин живее тя в своята среда.

Външен на дивата коза

Дивата коза с латинско название Rupicapra rupicapra, e бозайник от тревопасните, принадлежащ към разреда на Чифтокопитните и фамилията на Кухорогите. Животните са обособени в обособен жанр, на Дивите кози, дружно с Пиринейската дива коза, която е тяхна сродница.

Какъв е външният тип на дивата коза? Това е относително едро животно, дълго до 135 сантиметра, високо в холката до 90 сантиметра и тежи до 50 кг мъжкият образец, а женската дива коза е до 42 кг. Опашката е късичка, единствено 3-4 сантиметра. Съществуващият сексуален диморфизъм при козите е едва изразен. Двата пола не се разграничават значително на тип.

Тялото на дивата коза е покрито с къса четина. Тя се мени през сезоните. През лятото космите са къси и гладки и животното наподобява по-изящно и елегантно. През зимата косъмът е по-дълъг и наподобява по-грубо.

Какъв цвят е дивата коза? Цветовата палитра също се мени през сезоните. Лятната е неясно жълта, до ярко кафява, с преминаваща през гърба тъмна лента и тъмни петна към очите. Зимата цветовете стават по-тъмни, движат се от черно до кафяво и шоколадово. От устата до очния ъгъл се вижда линия в мрачно кафяво.

Рогата на дивата коза са значима отличителна специфичност. Те са черни и закривени обратно като куки. Характерно за този признак е, че всяка година се образува по един нов пръстен на тях. Това оказва помощ да се дефинира възрастта на животното.

Опашката на животното в основата си е ръждиво сиво, а от долната страна и на върха е в черно.

Дивата коза разбираемо наподобява на своята родственик - домашната коза, само че разликата се състои в по-дългите и здрави крайници на свободно живеещата представителка на фамилията. Освен това тя има и по-дълга шия, по-забележителни очи и по-малки и заострени най-после уши.

Рогата на женската коза и мъжкият, който назовават пръч, имат V- образна форма, като при женската са наклонени под 90 градуса.

Козите са копитни животни, изпод тази част от крайници им е мека и това им оказва помощ при вървене по стръмни пътеки.

Дивите кози имат някои присъщи физиологични особености. Имат остро подушване и слух за сметка на слабото им зрение. През брачния интервал мъжките, известни като пръчове, отделят остра и неприятна миризма. Тя идва от жлези в основата на ушите им.

Продължителността на живот при дивата коза е от 18 до 25 години.

Разпространение на дивата коза

Съществуват 7 типа диви кози в международен мащаб. Те се срещат в Европа и в някои лимитирани региони на Азия. Ареалът им се простира сред 800 и 2500 метра надморска височина.

В нашата страна дивите кози са публикувани в планините: Рила, Пирин, Стара планина, Витоша и в западната част на Родопите.

Най-голямата популация на диви кози на континента се намира в Алпите.

Начин на живот на дивата коза

Дивата коза обитава високите и непристъпни върхове на планините и острите отвесни скали и чукари. Тъй като са стадни животни, отпред на групата им стои нормално най-големият и мощен мъжки, който е лидер и бранител на стадото. При всяка заплаха, даже минимална, той издава остро изсвирване с уста, чука мощно с копитото си и побягва по планинските скатове, увличайки стадото кози. Така животните се пазят от своите врагове. Към тях спадат вълци, орли, мечки, лисици и рисове, както и хората с пушки.

Дивите кози се придвижват на ход или със скокове, с цел да прескочат пропастите в планината. Макар че са копитни животни, те в никакъв случай не се движат в галоп или концерн, като конете да вземем за пример. Но пък нито едно друго чифтокопитно не може да се движи толкоз изкусно и с такава скорост по стръмни места.

Тъй като на дивите кози им е нужна отлична видимост, с цел да се движат в толкоз тежка конюнктура, те се прибират през нощта в заслони, където прекарват до момента в който се зазори. Тогава излизат, с цел да пасат до обед, а след това се прибират на сянка, с цел да почиват. Предпочитат по обяд да намерят високо място, откъдето добре се следи за заплаха, до момента в който преживят тревата. В късния следобяд още веднъж отиват на паша.

През зимата търсенето на храна за козите е целодневно поради по-трудните условия. Заседналият метод на живот се дефинира от сложните условия във високите елементи на планините, населявани от този тип.

При напредване нормално женските се събират на дребни групички, дружно с дребните, а мъжкарите вървят сами.

Размножаване на дивата коза

Полова зрялост при дивата коза настава на 2, 5 години при женската и на 3, 5-4 години при мъжкия. По време на размножителния интервал дивите кози някаква територия и я маркират със секрет от жлеза, в основата на рогата. Те постоянно трият рогата си в някое дърво, изключително в случай че се появи кандидат. Мъжките се бият за правото да се чифтосват, като в дивата природа тези боеве рядко приключват трагично, само че в плен това може да се случи заради лимитираното пространство.

Понякога пръчовете се бият с родствените им алпийски козирози и тогава мъжкият на дивата коза има заплаха да пострада, тъй като техника на боевете на двете разновидности на козите е друга. Алпийският козирог нападна като се подвига на задните си крайници и удря с челото, а пръчът се пробва да мушка с рогата в корема на своя противник или на друго малко предпазено място.

Бременността при дивите кози продължава 25 до 27 седмици. Раждането на едно малко е елементарният случай, по-рядко се раждат близнаци. Женската нормално се отделя от стадото като наближи време за раждане и избира за задачата някое прикрито местенце, измежду боровете. Малките диви кози се изправят съвсем незабавно след раждането и се движат сами. Майката кърми дребното към 6 месеца, само че още преди да бъдат отбити, те към този момент разнообразяват млякото с растителната храна на възрастните.

Хранене на дивата коза

Дивата коза е преживно животно, което разчита напълно на растителната храна. Сочните млади листа и пъпките на дърветата и храстите, както и свежата трева, са нормалната храна на дивата коза през топлите сезони в изобилието на растителност.

През зимата дивите кози демонстрират досетливост.Те изравят корените на растенията, като копаят с копитата си. Мъхът, лишеите и замръзнали пъпки също са част от хранителния запас.