Биляна Петринска: Любовта не е само страст, понякога е топла супа след тежък ден
Има дами, които не просто приказват красиво. Те носят смисъл във всяка дума. Такава е — фина, умна, дълбока и мъчително същинска.
В момента ктрисата претърпява един от най-силните креативен интервали в живота си — премиерата на дълго мечтания ѝ моноспектакъл „ Ария на съперницата “. Но диалогът за Edna пита много бързо излиза отвън театъра и стига до най-важните тематики — любовта, майчинството, загубата, егото, актуалния свят и това по какъв начин да останеш човек в него.
„ Моноспектакълът беше моя дълго жадувана фантазия “
„ Не се осмелявах дълго време. Не тъй като ме беше боязън, а тъй като не намирах текста. А в моноспектакъла текстът е всичко. Той би трябвало първо теб да те грабне. “
Биляна признава, че постоянно е обичала провокациите и в никакъв случай не е бягала от сложното. Но този план идва в живота ѝ тъкмо тогава, когато е подготвена за него — и като актриса, и като човек.
„ Вярвам, че нещата се случват, когато си подготвен за тях. Но до този миг би трябвало доста да си работил. “
За Мария Калас и несбъднатата фантазия да бъде певица
„ Аз не съм певица, която играе. Аз съм актриса, която пее. “
Това е една от репликите, която Биляна усеща мъчително близка до себе си.
Като дете върви при Борис Карадимчев, а музиката постоянно е била част от живота ѝ. Днес „ Ария на съперницата “ се трансформира в самобитен реверанс към онази нейна паралелна действителност — животът, в който е могла да бъде оперна певица.
„ Може би това е една моя несбъдната фантазия. “
„ Авторът ме назова Страдивариус “
След премиерата Ерик-Еманюел Шмит споделя за нея думи, които Биляна мъчно изрича на глас от невзискателност.
„ Казал е, че ме вижда като Страдивариус — инструмент, който може да изсвири другите лица на тази жена. “
И въпреки признанието да идва от знаменит създател, тя остава крепко стъпила на земята:
„ Аз съм доста сериозен човек към себе си. Но не чаках спектакълът да допре толкоз мощно хората. “
За майчинството: „ Умирам от боязън дали ще му дам точната доза самочувствие “
В диалога най-силно проличава едно — Биляна е майка на първо място останало.
Синът ѝ към този момент е първи клас, артистичен, любопитен и с безчет ползи — музика, роботика, спорт, актьорски курсове.
Но зад усмивката ѝ стои и огромният наставнически боязън:
„ Умирам от боязън дали ще му дам точната доза самочувствие — по този начин, че да бъде самоуверен, свободен и добър човек по едно и също време. “
И прибавя нещо доста значимо за днешния свят:
„ Много ме е боязън за децата. Те порастват в свят на лайкове, скролване и непрестанно съпоставяне. “
„ Любовта не е единствено пристрастеност “
Тук диалогът е болезнено прям. Биляна приказва за любовта по метод, който като че ли липсва през днешния ден — без клишета и без показност.
„ Любовта е да се прибереш след тежък ден и някой да ти е направил топла чорба. Любов са дребните жестове. Уважението. Грижата. “
И може би най-силното:
„ Тези жестове би трябвало да ги събираме като хербарий, с цел да ни топлят. “
За загубата на татко ѝ
Тази година актрисата губи татко си — тематика, за която приказва безшумно, само че надълбоко.
„ Той беше извънредно почтен и героичен човек. “
А урокът, който желае да съобщи и на своя наследник?
„ Да бъде добър човек. Това е най-важното. “
Биляна не крие паниката си от света, в който живеем през днешния ден. Според нея технологиите не са казусът сами по себе си. Проблемът е скоростта, с която живеем.
„ Любовта не става бързо. Тя би трябвало да бъде посята, отгледана и защитавана. “
За психотерапията
Една от най-смислените елементи от диалога ни беше тази за психологичното здраве.
„ Имам психотерапевт и това е прелестно. “
Без терзание. Без позор.
„ Дълги години у нас се смяташе, че в случай че вървиш на терапия, значи имаш проблем. А в действителност един разумен човек би трябвало да има такава грижа за себе си. “
В свят, в който абсурдът постоянно носи известност, Биляна постоянно е стояла надалеч от жълтото.
„ Ако не поемеш хвърлената ръкавица, няма по какъв начин да има дуел. “
Тя признава, че евентуално по този начин пътят ѝ е бил по-бавен. Но не съжалява.
„ Не желая да се свързвам с долнопробност. “
Попитана по кое време се усеща същински щастлива, тя с усмивка декларира: „ Когато се прибера у дома при моите момчета. “
И някак всичко си идва на мястото.
Защото от време на време най-големите дами са тези, които умеят да останат същински хора.
В момента ктрисата претърпява един от най-силните креативен интервали в живота си — премиерата на дълго мечтания ѝ моноспектакъл „ Ария на съперницата “. Но диалогът за Edna пита много бързо излиза отвън театъра и стига до най-важните тематики — любовта, майчинството, загубата, егото, актуалния свят и това по какъв начин да останеш човек в него.
„ Моноспектакълът беше моя дълго жадувана фантазия “
„ Не се осмелявах дълго време. Не тъй като ме беше боязън, а тъй като не намирах текста. А в моноспектакъла текстът е всичко. Той би трябвало първо теб да те грабне. “
Биляна признава, че постоянно е обичала провокациите и в никакъв случай не е бягала от сложното. Но този план идва в живота ѝ тъкмо тогава, когато е подготвена за него — и като актриса, и като човек.
„ Вярвам, че нещата се случват, когато си подготвен за тях. Но до този миг би трябвало доста да си работил. “
За Мария Калас и несбъднатата фантазия да бъде певица
„ Аз не съм певица, която играе. Аз съм актриса, която пее. “
Това е една от репликите, която Биляна усеща мъчително близка до себе си.
Като дете върви при Борис Карадимчев, а музиката постоянно е била част от живота ѝ. Днес „ Ария на съперницата “ се трансформира в самобитен реверанс към онази нейна паралелна действителност — животът, в който е могла да бъде оперна певица.
„ Може би това е една моя несбъдната фантазия. “
„ Авторът ме назова Страдивариус “
След премиерата Ерик-Еманюел Шмит споделя за нея думи, които Биляна мъчно изрича на глас от невзискателност.
„ Казал е, че ме вижда като Страдивариус — инструмент, който може да изсвири другите лица на тази жена. “
И въпреки признанието да идва от знаменит създател, тя остава крепко стъпила на земята:
„ Аз съм доста сериозен човек към себе си. Но не чаках спектакълът да допре толкоз мощно хората. “
За майчинството: „ Умирам от боязън дали ще му дам точната доза самочувствие “
В диалога най-силно проличава едно — Биляна е майка на първо място останало.
Синът ѝ към този момент е първи клас, артистичен, любопитен и с безчет ползи — музика, роботика, спорт, актьорски курсове.
Но зад усмивката ѝ стои и огромният наставнически боязън:
„ Умирам от боязън дали ще му дам точната доза самочувствие — по този начин, че да бъде самоуверен, свободен и добър човек по едно и също време. “
И прибавя нещо доста значимо за днешния свят:
„ Много ме е боязън за децата. Те порастват в свят на лайкове, скролване и непрестанно съпоставяне. “
„ Любовта не е единствено пристрастеност “
Тук диалогът е болезнено прям. Биляна приказва за любовта по метод, който като че ли липсва през днешния ден — без клишета и без показност.
„ Любовта е да се прибереш след тежък ден и някой да ти е направил топла чорба. Любов са дребните жестове. Уважението. Грижата. “
И може би най-силното:
„ Тези жестове би трябвало да ги събираме като хербарий, с цел да ни топлят. “
За загубата на татко ѝ
Тази година актрисата губи татко си — тематика, за която приказва безшумно, само че надълбоко.
„ Той беше извънредно почтен и героичен човек. “
А урокът, който желае да съобщи и на своя наследник?
„ Да бъде добър човек. Това е най-важното. “
Биляна не крие паниката си от света, в който живеем през днешния ден. Според нея технологиите не са казусът сами по себе си. Проблемът е скоростта, с която живеем.
„ Любовта не става бързо. Тя би трябвало да бъде посята, отгледана и защитавана. “
За психотерапията
Една от най-смислените елементи от диалога ни беше тази за психологичното здраве.
„ Имам психотерапевт и това е прелестно. “
Без терзание. Без позор.
„ Дълги години у нас се смяташе, че в случай че вървиш на терапия, значи имаш проблем. А в действителност един разумен човек би трябвало да има такава грижа за себе си. “
В свят, в който абсурдът постоянно носи известност, Биляна постоянно е стояла надалеч от жълтото.
„ Ако не поемеш хвърлената ръкавица, няма по какъв начин да има дуел. “
Тя признава, че евентуално по този начин пътят ѝ е бил по-бавен. Но не съжалява.
„ Не желая да се свързвам с долнопробност. “
Попитана по кое време се усеща същински щастлива, тя с усмивка декларира: „ Когато се прибера у дома при моите момчета. “
И някак всичко си идва на мястото.
Защото от време на време най-големите дами са тези, които умеят да останат същински хора.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ