Добруджанската писателка Рада Въртунинска: Големите приятелства са повече и от роднинство
Има издадени над 15 книги - краеведски проучвания, романи, разкази, стихове, импресии и литературна рецензия, сред които са: “Звукови трептения в имената на Йовковите герои”, “Легенда за коня”, “12 апостоли и 1 лястовица”, “Добруджански акордеонисти - литературни портрети”, “Реквием за живите”, “Изгорени страници”, “Паралели и ракурси в живота и творчеството на Дора Габе и Анна Ахматова”, “Сказание за дървото на живота”, “Влияния и сходства в творчеството на Йордан Йовков и Н. Гогол”.
Нейни стихове са преведени на съветски език и включени в “Антология на българската поезия”, Москва, 2007 година Рада Въртунинска е заместник-председател на Сдружението на писателите в Добрич от неговото основаване и член на публицистичната гилдия на списание “Антимовски хан”. Член на Съюза на учените в България. Награждавана е неведнъж, както и с всички степени на ордена “Кирил и Методий”.
- Коя е Рада Въртунинска?
- Аз съм потомствена добруджанка. Баща ми беше дърводелец - мебелист, а майка ми стопанка. По времето на моето раждане Добруджа е окупирана и колонизирана от румънската кралска власт. На 6 години бях записана в подготвителна занималня, с цел да изучавам румънски език. Първата ми възпитателка изливаше над нас цялата си ненавист към българите. Ще опиша къс епизод. Бях споделила на другарчето си нещо на български.
Рада Въртунинска като млада красавица
Тя ми зашлеви пестник, който помня до през днешния ден. Достойнството и честолюбието ми, възпитавано вкъщи, бе унизено. Престанах да отивам на занимания, без да кажа нищо на родителите си. Сутрин хитричко си вземах чантичката, “тръгвах” за занималнята и се шляех край учебното заведение, до момента в който разхлабен децата, и си тръгвах с тях. Така два-три дни. Извикаха татко ми. Той ме реалокира в друга занималня. Завърших първи клас в румънско учебно заведение с отличие и награди, макар съпротивата ми да изучавам в единственото в града българско Централно учебно заведение. Аргументи: Добре е да усвоиш още един език. Ще ти бъде от изгода и по едно и също време с това ми преподаваше по български, писменост, писане, четене... и броене.
През септември 1940 година Добруджа бе освободена
През целия си живот все учих. Все в книгите търсех истината и предназначението на индивида в света на илюзиите. Но животът ми в няколко “епохи” - иго, монархизъм, социализъм и в този момент псевдодемократизъм, ме е научил на освен това...
- Кои от спомените с татко ви и майка ви са останали като картини в галерията на мисълта ви?
- Срещу креватчето ми имаше божигробска икона с Разпятието. Молитвата беше наложителна в нашето семейство, а мама ми разказваше за живота на Христос. Нетърпеливо чаках да се прибере татко ми от работа. Той беше образован, добре просветен и самоук, с необятни културни ползи. Всяка вечер на газената лампа той ни четеше или разказваше, само че не приказки, а сериозна литература. Бях към 4-5-годишна, когато ми прочете книгата за френската героиня, изгоряла на кладата - Жана д‘Арк.
По същото време прочиташе пасажи или разказваше за Лукреция Борджия. Колко сълзи изроних за дребния Реми от “Без дом” на Хектор Мало, за Фантина, Козета и Гаврош от “Клетниците” на Юго, и какъв брой близка и блага ми беше “Дядовата Славчова унука” от Тодор Влайков. Баща ми знаеше съвършено писмен и приказваме румънски, турски и малко съветски, излишък от дедите, живели при “казаците” в Молдовата. Тези книги образуваха усеща, отношение, по-късно морал и светоглед. Затова са толкоз значими седемте години у дома!
Също толкоз красиви бяха коледните празници с песните на коледарите. Елхата със запалените свещи, дребните дарове, а по-късно Сурваки. Посрещането на Великден с всички ритуали и пост през Страстната седмица. Уханието на козунаци и сладки, боядисването на яйца и предстоящото парче козунак и яйце, оставени от Дядо Великден с куцото магаре до главата ми, до момента в който дремя.
Религиите са единни, а вярата в могъщата мощ на Създателя - Бог, е моралната и духовна опора на индивида
Да се живее съгласно законите на природата, от която си част, а не неин зложелател, е доста значимо. Освен майките и бащите дано не забравяме и бабите. Летните ми ваканции при баба Рада са неповторими и незабравими. Тя беше песнопойка. Знаеше над 300 песни. Учеше ме да пея, както и да играя спектакъл?! Беше умна, рационална и невероятна патриотка. Тя не позволи в двора си румънец и водеше словесни сражения с командния щаб в отбрана правата на своите съселяни.
Когато окупаторите напускаха селото, тя запрати камък с думите: “Както не се връща този камък, по този начин и вие в никакъв случай да не се върнете в тази земя”. Посрещна българските войски с самун, сол, вино и богати трапези. Подаде на офицера каната с вино, оцветена като румънското знаме, и рече: “Вдигнете наздравица и строшете каната, както строшихте веригите ни!”. Горда и непримирима! Тя е образец за мен!
- Кои от другарствата ви бяха най-дълги и същински?
- Работата, която изпълнявах, ме свързваше освен със самодейността, а и с създатели от съвсем всички професионални институции. Те оказваха методическа помощ, журираха, оценяваха или ръководеха някои от по-изявените колективи. Най-дълго, повече от половин век, остана другарството ми с проф. Димо Заимов - художник. Той харесваше, почиташе и оценяваше това, което пиша. Беше добър консултант.
В комплекс "Старият Добрич " с Красимира Колдамова, 1985 година
С юриста Димитър Ангелов от Русе ни сприятели до гибелта му моята книга “Добрич и добричлии”, в която той откри за първи път след половин век името на художника Васил Букуров, другар на княгиня Евдокия и дворцов художник. Той откри леговище в нашия дом през октомври 1944 година Бе наказан на гибел. Помилван от Георги Димитров. Създаде незаконна проанглийска организация, в която е взел участие и Д. Ангелов. Художникът Букуров бе наново наказан на гибел и екзекутиран. А Ангелов и неговият другар Петко Градев са наказани на каторга в мините на Богданов дол. А тези хора бяха създатели.
Само ще загатна някои имена от моите другарства - проф. Васил Арнаудов, Тодор Попов - композитор, Манол Тодоров - професор в Консерваторията, режисьора от Българска национална телевизия Алберт Анжел. Краткотрайно, само че пълноценно другарство с проф. Константин Илиев. Под негово управление създадохме Десетдневката на камерната музика, както и сътрудника ми музикален методист в ОЦХС (Окръжен център за художествена самодейност) Ахил Карамузов, с който ни свързва другарство повече от 60 години и до през днешния ден.
Добър другар ми е и писателят Цветан Пешев и балетният режисьор проф. Мехмедов. Всички мои другари са били, както му споделят в този момент, онлайн.
Приятелствата ни се градяха върху взаимно почитание, доверие и единодушие
Те са като сред родственици, а от време на време и повече. Те бяха мои учители по изкуствата - спектакъл, балет, музика.
- Кое харесвате и кое не харесвате от остарялото и от новото време?
- Предполагам, под “старо” разбирате социалистическото, а не монархическото време. Харесвах социалистическата система на обучение, опазване на здравето, просвета. Почивни станции, налични за всички. Детски летовища. Харесвах даже бригадите. Понякога ни беше по-добре на бригада да берем царевица, в сравнение с в канцеларията.
Добруджа беше безводна. Животните умираха от жадност, а ние клечахме с часове пред опашката с кофи до чешмата или пиехме размътена кладенчова вода. Младежка бригада прокопа канали в сложен терен и докара вода от Чаталар - Албена. Плакахме, когато по улиците на Добрич потече вода. Всеки, който искаше да има в двора си чешма, копаеше на своята улица. Бях в гимназията, когато започнахме да залесяваме така наречен “зелени пояси”. Всичко това промени климата на Добруджа. Нивите бяха предпазени от суховеите. Всеки българин на трапезата си имаше добруджански самун.
Не харесвах юздата, която спираше самодейността. Всички се подчинявахме на една концепция, на едни условия. Не харесвах раболепието, слагачеството, блюдолизтвото, което в този момент разцъфтява с цялостна мощ. Ветропоказатели! До през вчерашния ден целуваха едни, през днешния ден други. Харесвах някои от водачите на демократичните промени, само че те си изпълниха джобовете и се отдръпнаха високомерно в именията си и от политиката. Сега гледаме мача Българска социалистическа партия - ГЕРБ. Не одобрявам това, че ни ръководят децата на тоталитарни първенци и вождове. От пролетарии в “червена буржоазия”, а в този момент са международни милионери, че и милиардери.
В клуб “Перото” с сътрудници
Не одобрявам дамите в политиката. Те са лесни за манипулиране и това добре разбра бат‘ Бойко и изпълни министерствата с дами
Другите са фигуранти в Народното събрание. Бройка в гласуването. Не одобрявам тв екшън филми, които деформират усещанията и емоционалността на децата. Внушават насилието и експанзията като метод на живот. Вече имаме образци в учебните заведения. Как да го одобрявам?
- Какви са сегашните ви подозрения и днешните ви оптимистични показа?
- Аз съм човеколюбец. Искам всички хора да са здрави, щастливи, радостни и усмихнати. Не съм и черногледа, както се представям тук, само че подозренията ми са мрачни. Глобализмът ме плаши. Прилича ми на комунизъм. Освен равни, ще сме и идентични. Няма пол, няма майка - татко, брат - сестра. Няма жанр и народност. Няма история. Няма обичаи и минало. Неолиберализмът също ме стряска. Разюзданост в нравите и изключително грозни прояви в литературата. Като че ли най-важното са цинизмите, вулгаризмите, сексът във всичките му скотски прояви. Жалко! С това желая да кажа, че май нямам и оптимистични показа, в случай че не се смята за слаб лъч вяра, че народът излезе от летаргията и упорито показва своя митинг. Все отново се опасявам да не позволен алчни за власт да яхнат вълната... Не дай Боже революция!
- Кое прави индивида благополучен?
- Щастието е релативно разбиране. Едни са щастливи, в случай че имат доста пари и благосъстояния, други, в случай че са възпитали положителни деца и имат в фамилията единодушие и любов. Вероятно най-щастливи са същински влюбените. Трети са щастливи със своите научни достижения и принос в в обществото. Както споделя Толстой, “Всички сме еднообразно щастливи и всеки е трагичен посвоему”.
Аз бях и съм щастлива с 62-годишния си брак С щерка и шурей, с внуци и правнуци. Обичаме се. Помагаме си.
- Младите по-добре ли са осведомени от тогавашните млади?
- Без подозрение! Не единствено днешните млади, само че и децата са осведомени. Електронните средства за информация предават за секунди до най-крайната точка на света. Ако приказвам за моето време, информацията доближаваше постепенно. Предимно с вестниците. По-богатите имаха радио. Ходехме си на посетители да слушаме новините или да слушаме национални песни. При социализма имаше повече дезинформация, в сравнение с информация. Все имаше нещо прикрито, нещо скрито, даже злополуката в Чернобил. Завесата беше желязна.
Бих обобщила: Ще стартира със сентенцията на Хераклит: Панта рей... Всичко тече, всичко се движи и трансформира. Светът се трансформира не всекидневно, а ежеминутно. Променяме се и ние дружно с него, заради него и поради него! Няма нищо постоянно!
Савка ЧОЛАКОВА
Нейни стихове са преведени на съветски език и включени в “Антология на българската поезия”, Москва, 2007 година Рада Въртунинска е заместник-председател на Сдружението на писателите в Добрич от неговото основаване и член на публицистичната гилдия на списание “Антимовски хан”. Член на Съюза на учените в България. Награждавана е неведнъж, както и с всички степени на ордена “Кирил и Методий”.
- Коя е Рада Въртунинска?
- Аз съм потомствена добруджанка. Баща ми беше дърводелец - мебелист, а майка ми стопанка. По времето на моето раждане Добруджа е окупирана и колонизирана от румънската кралска власт. На 6 години бях записана в подготвителна занималня, с цел да изучавам румънски език. Първата ми възпитателка изливаше над нас цялата си ненавист към българите. Ще опиша къс епизод. Бях споделила на другарчето си нещо на български.
Рада Въртунинска като млада красавица Тя ми зашлеви пестник, който помня до през днешния ден. Достойнството и честолюбието ми, възпитавано вкъщи, бе унизено. Престанах да отивам на занимания, без да кажа нищо на родителите си. Сутрин хитричко си вземах чантичката, “тръгвах” за занималнята и се шляех край учебното заведение, до момента в който разхлабен децата, и си тръгвах с тях. Така два-три дни. Извикаха татко ми. Той ме реалокира в друга занималня. Завърших първи клас в румънско учебно заведение с отличие и награди, макар съпротивата ми да изучавам в единственото в града българско Централно учебно заведение. Аргументи: Добре е да усвоиш още един език. Ще ти бъде от изгода и по едно и също време с това ми преподаваше по български, писменост, писане, четене... и броене.
През септември 1940 година Добруджа бе освободена
През целия си живот все учих. Все в книгите търсех истината и предназначението на индивида в света на илюзиите. Но животът ми в няколко “епохи” - иго, монархизъм, социализъм и в този момент псевдодемократизъм, ме е научил на освен това...
- Кои от спомените с татко ви и майка ви са останали като картини в галерията на мисълта ви?
- Срещу креватчето ми имаше божигробска икона с Разпятието. Молитвата беше наложителна в нашето семейство, а мама ми разказваше за живота на Христос. Нетърпеливо чаках да се прибере татко ми от работа. Той беше образован, добре просветен и самоук, с необятни културни ползи. Всяка вечер на газената лампа той ни четеше или разказваше, само че не приказки, а сериозна литература. Бях към 4-5-годишна, когато ми прочете книгата за френската героиня, изгоряла на кладата - Жана д‘Арк.
По същото време прочиташе пасажи или разказваше за Лукреция Борджия. Колко сълзи изроних за дребния Реми от “Без дом” на Хектор Мало, за Фантина, Козета и Гаврош от “Клетниците” на Юго, и какъв брой близка и блага ми беше “Дядовата Славчова унука” от Тодор Влайков. Баща ми знаеше съвършено писмен и приказваме румънски, турски и малко съветски, излишък от дедите, живели при “казаците” в Молдовата. Тези книги образуваха усеща, отношение, по-късно морал и светоглед. Затова са толкоз значими седемте години у дома!
Също толкоз красиви бяха коледните празници с песните на коледарите. Елхата със запалените свещи, дребните дарове, а по-късно Сурваки. Посрещането на Великден с всички ритуали и пост през Страстната седмица. Уханието на козунаци и сладки, боядисването на яйца и предстоящото парче козунак и яйце, оставени от Дядо Великден с куцото магаре до главата ми, до момента в който дремя.
Религиите са единни, а вярата в могъщата мощ на Създателя - Бог, е моралната и духовна опора на индивида
Да се живее съгласно законите на природата, от която си част, а не неин зложелател, е доста значимо. Освен майките и бащите дано не забравяме и бабите. Летните ми ваканции при баба Рада са неповторими и незабравими. Тя беше песнопойка. Знаеше над 300 песни. Учеше ме да пея, както и да играя спектакъл?! Беше умна, рационална и невероятна патриотка. Тя не позволи в двора си румънец и водеше словесни сражения с командния щаб в отбрана правата на своите съселяни.
Когато окупаторите напускаха селото, тя запрати камък с думите: “Както не се връща този камък, по този начин и вие в никакъв случай да не се върнете в тази земя”. Посрещна българските войски с самун, сол, вино и богати трапези. Подаде на офицера каната с вино, оцветена като румънското знаме, и рече: “Вдигнете наздравица и строшете каната, както строшихте веригите ни!”. Горда и непримирима! Тя е образец за мен!
- Кои от другарствата ви бяха най-дълги и същински?
- Работата, която изпълнявах, ме свързваше освен със самодейността, а и с създатели от съвсем всички професионални институции. Те оказваха методическа помощ, журираха, оценяваха или ръководеха някои от по-изявените колективи. Най-дълго, повече от половин век, остана другарството ми с проф. Димо Заимов - художник. Той харесваше, почиташе и оценяваше това, което пиша. Беше добър консултант.
В комплекс "Старият Добрич " с Красимира Колдамова, 1985 година С юриста Димитър Ангелов от Русе ни сприятели до гибелта му моята книга “Добрич и добричлии”, в която той откри за първи път след половин век името на художника Васил Букуров, другар на княгиня Евдокия и дворцов художник. Той откри леговище в нашия дом през октомври 1944 година Бе наказан на гибел. Помилван от Георги Димитров. Създаде незаконна проанглийска организация, в която е взел участие и Д. Ангелов. Художникът Букуров бе наново наказан на гибел и екзекутиран. А Ангелов и неговият другар Петко Градев са наказани на каторга в мините на Богданов дол. А тези хора бяха създатели.
Само ще загатна някои имена от моите другарства - проф. Васил Арнаудов, Тодор Попов - композитор, Манол Тодоров - професор в Консерваторията, режисьора от Българска национална телевизия Алберт Анжел. Краткотрайно, само че пълноценно другарство с проф. Константин Илиев. Под негово управление създадохме Десетдневката на камерната музика, както и сътрудника ми музикален методист в ОЦХС (Окръжен център за художествена самодейност) Ахил Карамузов, с който ни свързва другарство повече от 60 години и до през днешния ден.
Добър другар ми е и писателят Цветан Пешев и балетният режисьор проф. Мехмедов. Всички мои другари са били, както му споделят в този момент, онлайн.
Приятелствата ни се градяха върху взаимно почитание, доверие и единодушие
Те са като сред родственици, а от време на време и повече. Те бяха мои учители по изкуствата - спектакъл, балет, музика.
- Кое харесвате и кое не харесвате от остарялото и от новото време?
- Предполагам, под “старо” разбирате социалистическото, а не монархическото време. Харесвах социалистическата система на обучение, опазване на здравето, просвета. Почивни станции, налични за всички. Детски летовища. Харесвах даже бригадите. Понякога ни беше по-добре на бригада да берем царевица, в сравнение с в канцеларията.
Добруджа беше безводна. Животните умираха от жадност, а ние клечахме с часове пред опашката с кофи до чешмата или пиехме размътена кладенчова вода. Младежка бригада прокопа канали в сложен терен и докара вода от Чаталар - Албена. Плакахме, когато по улиците на Добрич потече вода. Всеки, който искаше да има в двора си чешма, копаеше на своята улица. Бях в гимназията, когато започнахме да залесяваме така наречен “зелени пояси”. Всичко това промени климата на Добруджа. Нивите бяха предпазени от суховеите. Всеки българин на трапезата си имаше добруджански самун.
Не харесвах юздата, която спираше самодейността. Всички се подчинявахме на една концепция, на едни условия. Не харесвах раболепието, слагачеството, блюдолизтвото, което в този момент разцъфтява с цялостна мощ. Ветропоказатели! До през вчерашния ден целуваха едни, през днешния ден други. Харесвах някои от водачите на демократичните промени, само че те си изпълниха джобовете и се отдръпнаха високомерно в именията си и от политиката. Сега гледаме мача Българска социалистическа партия - ГЕРБ. Не одобрявам това, че ни ръководят децата на тоталитарни първенци и вождове. От пролетарии в “червена буржоазия”, а в този момент са международни милионери, че и милиардери.
В клуб “Перото” с сътрудници
Не одобрявам дамите в политиката. Те са лесни за манипулиране и това добре разбра бат‘ Бойко и изпълни министерствата с дами
Другите са фигуранти в Народното събрание. Бройка в гласуването. Не одобрявам тв екшън филми, които деформират усещанията и емоционалността на децата. Внушават насилието и експанзията като метод на живот. Вече имаме образци в учебните заведения. Как да го одобрявам?
- Какви са сегашните ви подозрения и днешните ви оптимистични показа?
- Аз съм човеколюбец. Искам всички хора да са здрави, щастливи, радостни и усмихнати. Не съм и черногледа, както се представям тук, само че подозренията ми са мрачни. Глобализмът ме плаши. Прилича ми на комунизъм. Освен равни, ще сме и идентични. Няма пол, няма майка - татко, брат - сестра. Няма жанр и народност. Няма история. Няма обичаи и минало. Неолиберализмът също ме стряска. Разюзданост в нравите и изключително грозни прояви в литературата. Като че ли най-важното са цинизмите, вулгаризмите, сексът във всичките му скотски прояви. Жалко! С това желая да кажа, че май нямам и оптимистични показа, в случай че не се смята за слаб лъч вяра, че народът излезе от летаргията и упорито показва своя митинг. Все отново се опасявам да не позволен алчни за власт да яхнат вълната... Не дай Боже революция!
- Кое прави индивида благополучен?
- Щастието е релативно разбиране. Едни са щастливи, в случай че имат доста пари и благосъстояния, други, в случай че са възпитали положителни деца и имат в фамилията единодушие и любов. Вероятно най-щастливи са същински влюбените. Трети са щастливи със своите научни достижения и принос в в обществото. Както споделя Толстой, “Всички сме еднообразно щастливи и всеки е трагичен посвоему”.
Аз бях и съм щастлива с 62-годишния си брак С щерка и шурей, с внуци и правнуци. Обичаме се. Помагаме си.
- Младите по-добре ли са осведомени от тогавашните млади?
- Без подозрение! Не единствено днешните млади, само че и децата са осведомени. Електронните средства за информация предават за секунди до най-крайната точка на света. Ако приказвам за моето време, информацията доближаваше постепенно. Предимно с вестниците. По-богатите имаха радио. Ходехме си на посетители да слушаме новините или да слушаме национални песни. При социализма имаше повече дезинформация, в сравнение с информация. Все имаше нещо прикрито, нещо скрито, даже злополуката в Чернобил. Завесата беше желязна.
Бих обобщила: Ще стартира със сентенцията на Хераклит: Панта рей... Всичко тече, всичко се движи и трансформира. Светът се трансформира не всекидневно, а ежеминутно. Променяме се и ние дружно с него, заради него и поради него! Няма нищо постоянно!
Савка ЧОЛАКОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ