Шкембе, шопска и пастичка – помните ли времената, когато ретро чалгата бе способна да напълни цяла една трапеза (ВИДЕО)
Има и една такава поговорка – никой историк не е в положение да опише толкоз добре смутните години на прехода, както ретро чалгата. И в действителност – историкът може да бие наляво, може да клони надясно, може да симпатизира на някой политик и люто да ненавижда различен. Ретро чалгата е справедлива. Солена, сладка, мъчителна, простовата, в случай че щете, само че там огледалото на действителността не е накриво. А през днешния ден ще погледнем от по-особен ъгъл на това придвижване в българската музикална просвета. За да забележим, че единствено с някои от най-великите шлагери на ретро чалгата може да си създадем цяло меню. При това без такса „ празен стол “ – заповядайте. Започваме с шопска салата, с какво друго да почнем? Възпя я не какъв да е, а един от най-лачените трубадури на поп фолка – Радо Шишарката. Възпя я във времената, когато нямаше салата с киноа, соеви кълнове и оцет балсамико, хората плажуваха към момента Черноморието ни, а в Гърция ходеше единствено Кичка Бодурова. „ Обичам шопската салата, мастика ледена да пия, вълните морски да ме галят и руси мацки около мен “ – е това в случай че не е класика, здраве му кажи! Сега, дано да сме почтени до дъно – героят на „ Шопската салата “ беше момче хитрец, а и беше фрашкан с пара. Но пък в себе си въпреки всичко той криеше едно сантиментално сърце. „ С руса кака там на плажа, двама голи ще лежим – под звездите и Луната ще се слеем в един! “
Хайде стига с тази салата, да минем към нещо по-сериозно, нали никой не е чул в ретро чалгата да има песни за вегани?
А какво може да бъде по-сериозно от една вряла шкембе супа? Тази святост на нашата софра, тази велика традиция, бе възпято от паметните Братя Кулинови. Казаха си го в прав текст: „ Няма нищо по-горещо от шкембето, то ще залее целия свят с… две филийки самун “. Песента бе възприета чудесно от почитателите на чалгата. А за това си имаше основателна причина, която се криеше отвън апетитното шкембе – куплетите бяха хем два, хем бяха идентични, за по-сигурно. Който може да изброи какъв брой пъти се повтаря припева – да заповяда. Шопска, шкембе, дали няма да се натъпчем доста, в случай че мушнем и главно. Я напряко към десерта. А там изборът е преголям – може да ударим една „ Пастичка “, както ни поучава Мариана Калчева. Може да рискуваме да вдигнем кръвната захар, но да си създадем живота сладостен с една „ Баклава “ на Мая – „ с шам фъстък и със боза “… А пък в случай че желаеме да го караме хем здравословно най-после, но хем и палаво – „ Ах, банана “ на Сани е решението. „ Колко е сладостен, лъскъв и равен, леко закривен е и застрашителен е… Лапнеш го с възприятие става ти густо – по–гот от него няма, само че де го… “ Де го де?
