Има хора, които умеят да живеят добре. Те се носят

Има хора, които умеят да живеят добре. Те се носят без изпитание напред, във всяка обстановка знаят какво да кажат и по какъв начин да постъпят. Радват се на всеобщо утвърждение - и в работата, и в дома си. Това са щастливи хора, които умеят да отвръщат на ударите на ориста. Намират време за всичко, имат ясна визия какво е значимо и знаят по какъв начин да се отърсят от маловажното. Как да се превърнете в подобен човек е това, над което умува английският създател Ричард Темплар в книгите си за личностно развиване.

Поглеждайки обратно, човек вижда грешките, които е позволил, само че пропуща да види тези, които занапред назряват. Мъдростта значи не да не позволяваме неточности, а да съумяваме да се съвземем с достолепие и непокътната душeвност.

Ако мисленето ви е закостеняло, безкомпромисно, неумолимо, вие сте изгубили борбата. В момента, в който решите, че знаете отговорите на всички въпроси, умерено можете да се откажете от играта. Щом навиците и мисленето ви закостенеят, към този момент живеете в предишното.

В живота на всички ни има избрани модели. Обичаме да си слагаме етикети и самодоволно се перчим с мнението и схващанията си. Обичаме да четем избрани вестници, да гледаме избрани излъчвания и филми, да вървим в едни и същи магазини, да ядем една и съща храна и да носим облекла в избран жанр. В това няма нищо неприятно. Но в случай че си отрежем пътя към всички останали благоприятни условия, ще се превърнем в скучни, закоравели и закостенели досадници, а това значи, че може да понесем много крошета.

Щастливите, уравновесените, преуспелите хора се усещат приобщени. Част от света. А най-интересна и стимулираща е компанията на хора, които се интересуват от заобикалящия ги свят.

Важна е вашата персонална преценка за положително и неприятно. Няма смисъл да обвинявате някого, че е минал от страната на неприятните, защото той евентуално преценя нещата по радикално друг метод. Решенията, които взимат другите, са си тяхна персонална работа и никой няма да ви благодари, в случай че тръгнете да раздавате препоръки.

Ако всичко беше елементарно и прелестно, нямаше да бъдем подлагани на тествания и инспекции, нямаше да се закалим в огъня на живота. Нямаше да израстваме и да се променяме, нито пък да се издигнем до неподозирани висоти. Ако животът беше низ от прелестни слънчеви мигове, напълно скоро щеше да ни стане скучно. Ако нямаше дъжд, по какъв начин тогава, щяхме да изпитаме наслада, когато слънцето изгрее и можем да отидем на плажа. Ако всичко е елементарно, няма по какъв начин да станем по-силни.

Човек в никакъв случай не е бил претрупан с повече, в сравнение с може да понесе, въпреки от време на време да ни се коства по този начин. И битката естествено в никакъв случай не свършва, само че понякога настава мъртвило – озоваваме се в тиха лагуна, където можем да отдъхнем и да се насладим на мига, преди идващото затруднение да изникне пред нас. Такъв е животът и подобен би трябвало да бъде – низ от стихии и затишия. В каквато и обстановка да се намираме, тя ще се промени. Е, какво избирате? Затишие или стихия? Дъжд или безоблачен плаж? Опит или занимания?

Хората по света се разделят на две групи: едните завиждат на преуспелите, другите употребяват непознатия триумф като средство за мотивация.

Ако губите време в напразни старания да измененията неща, които явно няма по какъв начин да бъдат изменени, скоро ще осъзнаете, че животът е минал около вас, а вие сте пропуснали да го изживеете.  От друга страна, в случай че се посветите на неща, които вие лично  можете да измененията, на области, в които можете да въздействате, животът ви ще стане по-богат и по-пълноценен. А странното е, че колкото по-пълноценен е животът ви, толкоз повече време ще намирате.

Днес е значим ден. Единствено днешният ден е действителност. Тогава за какво да не си дадем сметка какъв брой е значим? Следователно облечете се уместно. Нямам поради препоръки като тези на майка ми, която непрестанно ми опяваше: „ Обличай си чисто долни дрехи всеки ден, в никакъв случай не знаеш дали няма да те блъсне рейс. ” Като дете обожавах тези нейни думи. Не виждах как  чисто долни дрехи би ми помогнало, в случай че падна на платното, само че ето какво си представях: закарват ме в болничното заведение, смъкват подгизналите от кръв панталони, лекарите ме поглеждат и ахват ужасено. „ Не е за поверие! Това хлапе е с вчерашните гащи. Веднага го изведете отсам! ”

Ако облеклото ви приказва, че денят е значим за вас, и хората ще се отнасят към вас друго. Вашето отношение на собствен ред също ще е друго. То е като серпантина, която се вие нагоре. Трябва обаче да подчертая, че нямам поради да се обличате публично и да се чувствате некомфортно. Просто се обличайте като че ли денят е специфичен.

Чувството за комизъм е в действителност значимо. Докато се борим с живота – а от време на време той е същинска битка, - дано не забравяме, че всичко е релативно. Нещата, които вземаме напълно на съществено, постоянно се  оказват смешно обикновени и елементарни. Оплитаме се в ежедневни проблеми, изпадаме в ненужни детайлности дотам, че животът профучава около нас, без да видим. Но в случай че се научим да подминаваме маловажните неща, можем още веднъж да се върнем към вярната посока. А това се реализира най-лесно като одобряваме нещата с възприятие за комизъм – иронизирайки себе си и обстановката, в която сме изпаднали. Но в никакъв случай не се надсмивайте над другите – те са тъкмо толкоз комплицирани, както и самите вие.

Ако деликатно наблюдавате човешкото държание, ще видите смешната му страна. Научете се да откривате занимателното във всяка обстановка. Това е най-хубавата техника за разпределяне и разпръскване на подозренията и паниките.

Повярвайте ми, всичко, което вършиме, се връща. Това не е опасност, а просто наблюдаване. Ако вършиме положително, ще получавате положително. Ако вършиме неприятно, това ще ви се върне.

Спомнете си остарялата сентенция: „ Човек е това, с което се храни. ” Вие  сте такива, каквито са постъпките ви. Вгледайте се в лицата на  хората, които носят наслада на другите, и ще забележите, че са изпъстрени с фини бръчици от усмивки. Вгледайте се в лицата на тези, които обичат да се постановат, които са арогантни и взискателни, злобни и постоянно ядосани, и ще забележите бръчките на нещастието и страха – тяхното изражение е постоянно смръщено наместо ведро. Тези бръчки и свъсени вежди не могат да се загладят от никакви кремове, безоблачен тен или пластични интервенции. Хората са това, което вършат, и то е изписано по лицата им.

Повечето уравновесени и щастливи хора ще ви кажат, че от време на време се постанова да работите върху нещо, без да чакате компенсация – с изключение на мигновената наслада, че си имате занятие и е малко евентуално да се забъркате в неприятности. Непрестанното търсене на триумф, компенсация, премия може да се окаже пагубно за равновесието ни, когато не реализираме триумфи. Понякога си заслужава да вършиме нещо поради самото наслаждение от работата.

Бъдете подготвени да деянията по малко смелост всеки ден.  Защо ли? Защото, в случай че не го вършиме ще се превърнете в закостенели и старомодни досадници, ще се съсухрите и ще се сбръчкате. Всеки човек има лична зона на улеснение, в която се усеща в сигурност, на топло и изсъхнало. От време на време обаче би трябвало да я напущаме, да одобряваме провокациите, да се стряскаме и подтикваме. Само  по този начин ще поддържаме духа си млад.

Дълбоко съм уверен, че множеството международни проблеми пораждат поради догатки. Когато вършим догатки, считаме, че сме наясно по какъв начин стоят нещата, само че в действителност нищо те знаем. Предполагаме, че неверната информация, с която разполагаме, е чист факт, и нещата не престават да се утежняват.

Почти всички преуспели хора имат възприятие за персонално достолепие. Какво тъкмо имам поради? Ами те са непоклатими, осъзнали са същността и желанията си. Не изпитват потребност да се хвалят с придобивките си или това, което са постигнали. Не изпитват потребност да притеглят вниманието, тъй като не демонстрират необикновен интерес към непознатото мнение – прекомерно заети са да извършват задачите си, които са си сложили. Държат на благоприличието (какво чудесна старомодна думичка) не тъй като се тормозят да не се изложат, а тъй като не изпитват нужда да попаднат в центъра на вниманието.

Ако претърпяваме някакво травматизиращо събитие, разстройваща преживелица или сложен интервал, несъмнено няма да ни е от изгода от самото начало да се опитваме да крием възприятията си от терзание близките да не ни сметнат за слаби или неуравновесени. Сигурно ви се коства, че това опонира на правилото да се държим с достолепие, само че изпитването на страсти не е неприлично, в случай че не ги показваме в неуместно време и по неудобен метод.

Старомодните полезности в никакъв случай не излизат от мода (те просто са отвън времето) и аз няма да ви отчайвам. Да държите на думата си е съзнателна персонална настройка. Да сте лицемерни подмазвачи значи да се пробвате да измененията останалите.

Понякога просто би трябвало да обърнете тил и да си тръгнете. Всички ненавиждаме да губим, да се отхвърляме, да се предаваме. Обожаваме провокациите на живота и желаеме да продължаваме напред, до момента в който реализираме задачата, към която сме се устремили, до момента в който спечелим, до момента в който победим. Понякога обаче това не се случва и е добре да се научим да разпознаваме тези моменти, да се научим метафизичен да махнем с ръка и да  си тръгнем с горделивост и непокътнато достолепие.

Ако дадени взаимоотношения са завършили, недейте да ровите за тлеещи останки. Тръгнете си.

Личните граници са въображаемите линии, които чертаете към себе си и никой не трябва да минава нито физически – в случай че не е категорично поканен,  - нито прочувствено. Имате право на почитание, на персонално пространство, на общително отношение, на добрина, обич, почтеност и ценене на достолепието ви и това са единствено оскъдна част от вашите права. Ако хората минават границите или размиват очертанията, вие имате право да се отбраните и да откажете да търпите държанието им. Първо обаче сами би трябвало да очертаете границите. Трябва да знаете какво ще отстоявате и с какво ще се примирявате. Първо би трябвало да очертаете своите персонални граници, в личното си схващане и едвам тогава можете да очаквате, че останалите ще ги съблюдават и почитат.

Поставянето на лични граници ни оказва помощ да се противопоставим на напористи персони, на груби и нападателни хора, които биха се възползвали от нас по злоумишлен метод. Преуспелите персони знаят какъв брой костват и не разрешават на никого да ги тормози. Преуспелите хора могат да разпознаят прочувственото изнудване, да усетят по кое време хората си играят с тях, да преценяват кои са слаби и нуждаещи се, кои са натрапници и кои усещат нужда да накарат останалите да се усещат оскъдни, с цел да могат те самите да се почувстват значими. Когато очертаете персоналните си граници, доста по-лесно ще ги отстоявате, ще бъдете мощни, твърди, непоколебими и решителни.

Склонни сме да считаме, че множеството пари ще решат даден проблем. Понякога обаче е нужно да използван старомодния метод и да отделим време и внимание, с цел да вникнем в казуса. Подобно на бабите и дядовците ни, които не изхвърляли движимостите си, когато спирали да работят, и не си купували нови, а търпеливо се опитвали да схванат какво се е развалило и търсели метод да го поправят. Прилагали този способ освен към своите часовници и чайници, само че и при взаимоотношенията си.

Лошите хора не се усещат отговорни, те са прекомерно заети да правят несгоди. Добрите хора се усещат отговорни, тъй като са положителни и тъй като считат, че са сбъркали, че са разочаровали някого, че са позволили неточност или са се издънили. Добрите хора имат съвест. Лошите нямат. Ако се чувствате отговорни, това е добър знак. Означава, че сте на верния път. Трябва обаче да знаете по какъв начин да се справите с възприятието за виновност, тъй като то е извънредно егоистично. Освен това е чисто губене на време и изцяло ненужно.

Независимо какъв брой неприветлив е даден човек, в него постоянно има нещо положително. И вие би трябвало да откриете това зрънце положително, да го наблегнете, да говорите за него и да привлечете вниманието към него. Същото важи и за проблематичните обстановки.

Странно е, само че когато се влюбваме, избираме индивида точно тъй като е самостоятелен, мощен, деятелен, могъщ и безстрашен. По-късно, когато към този момент сме го „ хванали ”, така да се каже, започваме да се опитваме да го променим. Ставаме извънредно ревностни, в случай че той резервира независимостта си, като че ли връзката ни го лимитира, обвързва, подрязва му крилата.

Тези хора са се справяли сносно и без нас. И все пак сега, в който срещнем колегата си, ние започваме да раздаваме препоръки, да ограничаваме избора им, въображението и фантазиите им, слагаме граници на свободата им. Трябва да отстъпим и да им предоставим свободата да бъдат такива, каквито са.

Много хора споделят, че магията на взаимоотношенията им се е изпарила, че сред тях няма искра и че са се отчуждили. Ако се вгледате по-внимателно, ще откриете двама души вплетени в една алегорична връзка от съмнение, унилост и неуважение. Тези хора стесняват до прекаленост персоналното пространство на другия, а и своето лично.

Лесно е в актуалния забързан живот и комплицираните всекидневни взаимоотношения да забравим, че до нас стои живо човешко създание, а не просто някой, в който се блъскаме по пътя. Лесно можем да стартираме да възприемаме избран човек като наш заложник един път и вечно, да се заблуждаваме, че сме му благодарили, че сме го похвалили или помолили, до момента в който в реалност не сме го забелязвали, държали сме се жестоко и надменно, не сме зачели възприятията му е сме се държали с него като с низше създание.

Обикновено се държим с непознатите извънредно добре и резервираме цялото си внимание за хората, с които работим. Партньорът ни постоянно остава неусетен, изгубен в паниката. В реалност би трябвало да се отнасяме с сътрудниците си по-добре, в сравнение с с всички останали. Та нали те са най-важните хора за нас. Тогава би трябвало да им го потвърдим.

От „ Личен кодекс за по-добър и по-щастлив живот “, Ричард Темплар, изд. Обсидиан
Снимка: twitter.com