Проф. Антоний Тодоров: Още не виждам коалиция ГЕРБ - ПП
Има граници на договореността. Аз персонално не виждам опция за една нормална коалиция сред двете. Така политологът проф. Антоний Тодоров разяснява вероятността ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да се договорят за държавно управление, откакто през днешния ден се схванаха за ръководител на Народното събрание.
„ Каквито и договорености да реализират двете групи партии, те имат някакви граници, за които непрестанно подсещаме. Защото най-малко една от съставките на ПП-ДБ - а и двете могат да бъдат отнесени към тази категория – се появиха на политическия терен като антитеза на ГЕРБ и на ръководството на ГЕРБ. Антитеза, която искаше да постави завършек на една поредност от безусловно неприемливи практики – корупционни и всевъзможни други “, аргументира се той.
Решението – в случай че приказваме за държавно управление – сигурно ще бъде извънредно. Някаква формула, която да резервира задоволително автономията на двете. Която да не може да бъде прочетена като че ли „ Продължаваме промяната “ са се съгласили да дадат индулгенция на ГЕРБ за всичко свършено.
„ Но и у двете страни има чувството, че гласоподавателите към този момент са нетърпеливи и не могат да понесат следващ неуспех. В последна сметка, в случай че се стигне до такава степен, ще го понесем всички дружно, само че някой ще бъде държан като отговорен за това. И двете желаят да избегнат това – да стана отговорни “, разясни политологът пред Евронюз.
„ Очакването е за държавно управление, което да е постоянно, с цел да се приключи дългата процедура на ръководство на служебни държавни управления. Едно подстрекателство, че служебните държавни управления са най-голямото зло – а в действителност те са единствения парламентарен излаз от една такава обстановка “, счита проф. Тодоров.
За мен казусът не е толкоз в това, че има служебни държавни управления – те са все едно с вързани ръце, не могат да разчитат на помощта на Народното събрание и малко неща могат да трансформират, да не приказваме за промени. Проблемът е в късите парламенти, където няма настоящо държавно управление, няма общоприета законодателна стратегия, която да провежда работата на Народното събрание. Случват се всевъзможни неща, вероятни са всевъзможни лобистки закони, даже закони, които прекрачват границата на търпимостта.
Ще дам образец с това бързо изменение на Избирателния кодекс – като че ли това беше най-важното нещо, което трябваше да се случи, посочи проф. Антоний Тодоров.
„ Каквито и договорености да реализират двете групи партии, те имат някакви граници, за които непрестанно подсещаме. Защото най-малко една от съставките на ПП-ДБ - а и двете могат да бъдат отнесени към тази категория – се появиха на политическия терен като антитеза на ГЕРБ и на ръководството на ГЕРБ. Антитеза, която искаше да постави завършек на една поредност от безусловно неприемливи практики – корупционни и всевъзможни други “, аргументира се той.
Решението – в случай че приказваме за държавно управление – сигурно ще бъде извънредно. Някаква формула, която да резервира задоволително автономията на двете. Която да не може да бъде прочетена като че ли „ Продължаваме промяната “ са се съгласили да дадат индулгенция на ГЕРБ за всичко свършено.
„ Но и у двете страни има чувството, че гласоподавателите към този момент са нетърпеливи и не могат да понесат следващ неуспех. В последна сметка, в случай че се стигне до такава степен, ще го понесем всички дружно, само че някой ще бъде държан като отговорен за това. И двете желаят да избегнат това – да стана отговорни “, разясни политологът пред Евронюз.
„ Очакването е за държавно управление, което да е постоянно, с цел да се приключи дългата процедура на ръководство на служебни държавни управления. Едно подстрекателство, че служебните държавни управления са най-голямото зло – а в действителност те са единствения парламентарен излаз от една такава обстановка “, счита проф. Тодоров.
За мен казусът не е толкоз в това, че има служебни държавни управления – те са все едно с вързани ръце, не могат да разчитат на помощта на Народното събрание и малко неща могат да трансформират, да не приказваме за промени. Проблемът е в късите парламенти, където няма настоящо държавно управление, няма общоприета законодателна стратегия, която да провежда работата на Народното събрание. Случват се всевъзможни неща, вероятни са всевъзможни лобистки закони, даже закони, които прекрачват границата на търпимостта.
Ще дам образец с това бързо изменение на Избирателния кодекс – като че ли това беше най-важното нещо, което трябваше да се случи, посочи проф. Антоний Тодоров.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ