Има голове, които носят в себе си майсторството и класата

Има голове, които носят в себе си майсторството и класата на създателя им. Има голове от надалеч, има и голове от дребното наказателно поле. Има голове с ляв и десен крайник и с глава. Има голове с рикушети и такива, които влизат тъкмо в ъгъла на вратата. Но рядко има такива голове, които носят такава магия и несравнима брилиянтност, че стават синонимни с името на един състезател. А тъкмо подобен е голът на Марко ван Бастен против Съюз на съветските социалистически републики във финала на Европейското състезание през 1988 година

Всеки уважаващ себе си футболен почитател е виждал този гол или най-малко е чувал за него. След центриране от дясно на Мюрен, Ван Бастен намира топката по-най положителния вероятен метод от воле и съумява да трансферира вратаря на Съюз на съветските социалистически републики Ринат Дасаев. Този гол към момента е еманацията на футболния гении и обобщава Ван Бастен по допустимо най-хубавия метод – техника, убеденост, мощност и грациозност.

***

Беше през април 1982 година, а Амстердам е хубав през април. Когато Йохан Кройф сподели към скамейката кой да го размени, малко над 20 000 на остарелия стадион „ Де Меер “ се оживиха. Чудесно време, леко дъждовно, както прилича, 4:0 на полувремето против НЕК и съвсем сигурна шампионска купа в края на сезона, а ето, че на терена се появява и един слабоват младеж на клуба.

На 16 години, очевидно обезпокоен и изплашен, той влезе на мястото на идола си и вкара петия гол. Боговете на футбола се усмихнаха. Геният от Утрехт бе дошъл в играта.

11 години по-късно, на 26 май 1993 година, вечерта в Мюнхен също бе мека и красива. Базил Боли обаче не бе в въодушевление за пролетна лирика, той просто трябваше да „ изключи “ от играта деветката на Милан по време на финала в Шампионската лига. Защитникът вкара и победния гол за Марсилия, а непрекъснатите му нарушавания принудиха Фабио Капело да смени нападателя си малко преди края, когато той едвам ходеше. Това бе краят. Серията интервенции на глезена не съумяха да го върнат на терена. 11 години, в които Марко ван Бастен светя като един от най-гениалните играчи, които футболът е виждал.

Недооценен, останал някак настрана от избухливите супергерои на ерата на обществените мрежи, попаднал в света на огромния футбол в години, в които сателитната телевизия още не съществуваше и звездите бяха гледани главно на финали в евротурнирите и на Мондиали.

Кройф нямаше потребност от повече от една подготовка да го уточни и да каже на треньора Курт Линден: „ Това момче е необикновено “. Великият Йохан се прави, че накуцва в мача с НЕК, сочейки настойчиво тъкмо към Марко – желае да го размени той.

Аякс постоянно е давал нещо по-специално на футбола. Неговите звезди са дотолкоз изтънчено подбрани и полирани, че не можеш да ги сбъркаш.

Ван Бастен бе типичното дете на Аякс, което обаче имаше в ДНК-то си футбол в несъразмерни количества.

„ Марко надмина всички мои фантазии, беше наслаждение да го виждам на терена “, сподели татко му Йоп седмици преди да си отиде от този свят през 2014-а.

„ Такъв удивителен гений се ражда един път на половин век “, написа в автобиографията си за него Йохан Кройф. И прибавя, че „ не се впечатлява постоянно от нещо на терена, само че Марко го е карал да гледа със зяпнали уста “.

Да описваме за съвършените му голове със задна ножица, за ударите без никаква подготовка, които хващаха вратарите изцяло неподготвени, или пък за оня безчовечен гол на „ Сантяго Бернабеу “, когато паднал до земята, паралелно на терена и извърнат на 90 градуса от вратата стреля с глава в горния ъгъл? Струва ли си да го вършим? Головете му са из интернет, видеата могат да бъдат забелязани от всеки.

Но историята на Ван Бастен, който остава един от неразбраните гении на футбола и до през днешния ден, е доста повече от картината с неповторимите му осъществявания.

Момчето е от Утрехт а баща Йоп е бил професионален футболист през 50-те години в Холандия. Има проблем като младеж, внезапно израства, краката му са някак несъразмерно дълги още на 12-13 години.

„ Има фигура на баскетболист “, споделя таткото. Но е слаб физически, някак гладуващ.

Освен това не той е очакван за футболист в фамилията. Брат му Стенли е огромният гений, с 4 години по-голям и минал рано през юношеските обединения на Утрехт. Кръстен е на митичния англичанин Стенли Матюс, баща Йоп го е „ планувал “ за футболна звезда, а брат му – за академик или учител.

Истината е, че като хлапе Марко не стопира да се интересува от неща отвън футбола, чете доста и на 15 години в Аякс му споделят: „ Момче, в тази игра би трябвало цялостна отдаденост. Решавай. “

Той е решил. От първия път, когато на подготвителното игрище вижда по какъв начин Кройф надиграва с едно придвижване двама противници, е в плен на магията. Йохан пък е учуден от гения му, двамата се сближават.

В дните преди гибелта на Кройф в Барселона преди 3 години, Ван Бастен отиде за седмица в Барселона и непрекъснато гостуваше в дома на остарелия другар. Говориха за футбол, спомняха си по какъв начин Линден се е чудил за онази промяна през 1982-ра, обсъждаха какво се случва в играта през днешния ден, приказваха си тихичко и с голям почит за феномена, който ги надмина – Меси.

Ван Бастен е характерен представител на придвижването на Кройфизма. Такъв бе на терена, подобен остана и след края на кариерата.

Само на 27 години той легна за третата тежка интервенция на глезена след оня край в Мюнхен. Капело се разплака на прощалния му мач на „ Сан Сиро “ и сподели: „ Никога не съм упражнявал състезател, който има по-голям футболен разсъдък и гений. Ван Бастен можеше да е Пеле на нашето време, само че се случи да играе в ерата на страховитите отбрани. “.

Аякс го прави капитан на 20 години, откакто за първите си 4 сезона е вкарал 118 гола в 112 мача.

Бележи като машина: с глава, с волета от приказките, с ножични удари, с петички, от движение… Футболът за него е наслаждение, а трибуните са изумени. Култов е казусът, когато Кройф си потегля на почивката на един мач, в който Ван Бастен е заменен поради контузия в 35-ата минута.

„ Няма какво повече да виждам “, изяснява Йохан.

Кройф поема Аякс в средата на 80-те и връща клуба там, където му е мястото. На финала за КНК през 1987-а в Атина против Локомотиве Лайпциг, Марко вкарва страховит гол с глава и трофеят потегля за Амстердам. Договорът му с Милан е реалност, а Йохан го предизвиква – „ Отивай, синко. Покажи им какво можеш. Ти си най-хубавият централен нападател в света. “

Тифозите на „ Сан Сиро “ обожават деветките си. Идоли, паметни персони. Това са хората, които остават по стените на постройките в Милано, нарисувани и прерисувани вовек.

Ван Бастен е най-големият кумир на агитката на Милан за последните най-малко 40 години, като любовта към него надмина тази към Малдини, Барези, Кака и други супергерои в аленото и черното на „ Дявола “.

Знамето с неговото име виси и през днешния ден на Южната естрада. Никой няма да го махне. Геният от Утрехт, Лидерът на кавалерията, Бялото лале и просто Унико, както го кръстиха миланистите, игра 6 сезона върху свещената трева на „ Сан Сиро “.

Незабравими времена. По това време италианското състезание бе адско, цялостно със звезди, с най-малко 5 тима в конкуренция за купата всеки сезон.

Наполи на Марадона. Интер на тримата германци Бреме, Матеус и Клинсман. Юве, Рома, Лацио…

И Милан. Машината на Саки и Капело. Милан на тримата холандци – Гулит, Ван Бастен и Рийкард.

В една дъждовна вечер този тим изнася рецитал на Наполи и го бие с 4:1, а Марадона споделя: „ Този състезател ни умъртви. Никога не съм виждал подобен баланс. Ферара опитваше да го изрита непрекъснато, а той просто не падаше на земята. “

В днешни дни Марадона признава, че единствено двама футболисти от онази ера са удивлявали публиката, както го правеше самият той – Ромарио и Ван Бастен. Ритниците на Чиро Ферара, Пиетро Виерховод, Джузепе Бергоми и така нататък корави ръководители на защити в Серия А най-после се оказват съдбовни. Контузиите стопират Марко.

Не и преди да означи 90 гола в 147 мача в шампионата на Италия. Не и преди да завоюва три трофеи, два пъти Купата на първенците с голове в рецитала против Стяуа през 1989-а. И не, преди да му дадат три пъти „ Златна топка “ в ерата, в която играеха не един и двама феноменални футболисти.

Завърши кариерата си едвам на 28 години, когато се разбра, че няма по какъв начин и след 12 месеца лекуване да иде на Мондиал 1994.

Това към този момент бе допълнително, макар че Милан бе подготвен да чака възобновяване му. Със сълзи на очи си взе довиждане със „ Сан Сиро “, след това го направи и в Амстердам. 301 гола в 411 мача, в една неповторима кариера.

След нея стартира Епизод II. Марко не може да е просто един от многото треньори във футбола. Той е друг.

Идеята му е играта да върви по този начин, че съперникът въобще да не може да се изправи на крайници. Постоянни офанзиви, две крила, бързи пасове по земя и преса.

На 36 години е подготвен, поема дубъла на Аякс, откакто 36 месеца е обикалял света да посещава стажове и огромни клубове.

„ Днес се обаждаше от Манчестър, пиеше кафе с Алекс Фъргюсън в базата на Юнайтед. Утре бе в Съединени американски щати, гледаше американски футбол и учеше тактическите им схеми. Три дни по-късно бе в Азия или Нигерия… “

Интроверт, някак чудноват в общуването с близките, затворен и непрекъснато замислен в нещо, Марко е друг от типичния футболен човек.

По рекомендация на Кройф му дадоха националния тим през 2004-а, когато бе едвам на 39 и съвсем без никакъв опит. Провали се в задачите си, тимът отпадна на осминафинал на Мондиал 2006, след това на четвъртфинал на Евро 2008. Преди 4 години Марко напусна треньорската специалност, бе на 49. Реши, че е неразбираем.

Сега е в комисия на ФИФА, която се занимава с измененията в разпоредбите. Неговите хрумвания се появиха на имейлите на сътрудниците му една заран, събрани в 90 страници написан текст. Малко като във кино лентата „ Джери Магуайър “…

Иска да се отстрани засадата, в случай че обстановката е отвън наказателното поле. Иска наказване с червен картон за всеки фаул, при който явно не се търси топката. „ Тактическите нарушавания се считат за огромна ловкост, за разсъдък на играча. Всъщност такива неща убиват играта “, написа Ван Бастен.

Кройф е повлиял доста от концепциите. Повечето останаха неразбрани от хората с костюми във ФИФА, които са надалеч повече служители, в сравнение с футболни люде.

И за десерт, тъй като едно ястие за талант като Марко не може да остане без десерт, да си спомним оня следобяд на 25 юни 1988-а в Мюнхен. Да затворим очи и да го забележим отново. Най-красивият гол в историята на европейските и международните шампионати, евентуално.

Арнолд Мюрен напредва и центрира в наказателното поле на Съюз на съветските социалистически републики, само че – някак слепешката. Сам усеща, че топката е прекомерно балонна и мощна. Няма какво да я прави Ван Бастен който я преследва на далечната греда. Тогава идва моментът, за който ние като очевидци сме длъжни да разкажем на децата ни. А те – на техните.

Марко бележи гол, който не може да се опише. Задължително е да се види. Няма пояснение в законите на физиката по какъв начин топката толкоз бързо се снишава над Дасаев. „ Господи, той вкара! “, крещи холандският коментатор.

Този за Съюз на съветските социалистически републики, именитият Озеров, споделя единствено: „ Божичко, това е полуда. Нищо не можеш да направиш против такова нещо “.

Холандия завоюва Евро 1988, а голът в никакъв случай няма да бъде пропуснат.

Четирите против Гьотеборг в Шампионската лига – също. Марко, който изнасяше рецитали на терена… грациозен, като че ли играе със смокинг и футболни обувки, просто нямаше еднакъв.

Геният от Утрехт, който светя малко, само че задоволително, с цел да е лична вселена във футбола.

***

В днешни дни… Марко издаде биографията си в края на 2019-та. В нея той разказва тежките моменти в своята кариера, с изключение на успехите и насладите. В пролога незабравимият нидерландец си спомня за към този момент далечната 1995 година, когато бе заставен прибързано да постави завършек на кариерата си поради осакатяващата травма в глезена.

„ Мрак. Лазя на четири крайници. Трябва да стигна до тоалетната. Едва се въздържам да не се изпусна. Не е мъдро да пикая в коридора. Но не мога и да бързам. Отнема ми най-малко две минути, с цел да стигна от моята стая до тоалетната. Проверено е.

Опитвам се да имам вяра, с което да се разсея и от болката. Никога не съм стигал до тоалетната, преди да преброя до 120. Праговете на вратите са най-трудната част. Трябва да си подвигам глезените, с цел да не ги допирам. Дори и най-минималният контакт провокира ужасяваща болежка и прехапани устни в опит да не викам.

Болкоуспокояващите стопираха да работят по средата на нощта. Но не желая да събуждам никого. Не би трябвало да ме виждат или чуват. В продължение на към този момент два месеца тези среднощни разходки завършват с триумф, макар че си мисля, че от време на време брачната половинка ми единствено се преструва на заспала.

Всяка стъпка ме убива, откогато отрязаха месо от глезена ми. Лекарят ми даде обещание, че нещата няма да се влошат. Аз бях професионален футболист, който не можеше повече да играе. А в този момент се трансфорах в човек, който не може да върви. Сега съм просто един неработоспособен. Ходенето е призрачен сън, даже с болкоуспокояващи. Единствената ми алтернатива е да пълзя.

Приближавам прага: първо минава лявото коляно, по-късно реалокирам тежестта на тялото си на тази страна. Едва тогава, доста деликатно, подвигам десния си крайник над прага. По принцип това е задоволително, само че от време на време се подвеждам на забрадка на земята и допирам пода с десния си крайник. Болката ме изпълва. Опитвам се да не стена, да не викам. Целият плуввам в пот мигновено.

Обръщам се на една страна и се пробвам да се успокоя. Изчаквам, до момента в който отмине. Вдишвам надълбоко и издишвам доста постепенно. Опитвам се да не мисля за болката. Понякога даже работи – когато си мисля за Бог. Ужасно съм му ядосан. Целият съм ядосан. Какъв е смисълът на всичко това? Кой ми аргументи това? Да не е някакъв урок по човещина? Дали не съм станал прекомерно нахален?

Заради болката съвсем забравих за цялостния си мехур. Трябва да побързам, другояче всичко дотук е било на вятъра. Мисля за децата си, които ще влязат тук, с цел да си измият зъбите. На тях към този момент им е задоволително мъчно с подобен татко, който лежи на дивана дни наред.

Събирам всичките си сили, пролазвам последния метър и половина и се изкачвам върху тоалетната. Облекчение. Не пущам водата, тъй като не желая да събуждам никого. Започва противоположният път към леглото.

Гневен съм и на себе си. Вярвах на лекаря, който ми даде обещание, че нещата няма да се влошат. Но болката е ужасяваща към този момент осми месец. Не знам какъв брой още ще продължи. От Милан ме канят на мачове, само че не желая да се появявам на обществени места с патериците. По-добре да остана у дома – като ранено животно. Искам да ме оставят самичък в мрака.

Преди две години бях професионален футболист. Най-добрият в света. А в този момент лазя на четири крайници в ужасяваща болежка.

Почти стигнахме. Ето го леглото. Надявам се да съумея да поспя най-малко малко. Невинаги ми се отдава, събуждам се постоянно. Но има ли някакво значение? И на следващия ден нямам никаква работа – още веднъж ще лежа през целия ден. “