Харалан Александров: Гетото няма етнически, а културни и социални характеристики
Има гета в България и те надалеч не са единствено ромски. Една от характерностите на гетото е желанието и нуждата да се практикува принуждение. Хората, които са изключени и не са вписани в естествените форми на обществените живот и другарство, натрупват експанзия и се оправят с нея като атакуват някой различен. Това разяснява в студиото на „ Тази сутрин” общественият антрополог Харалан Александров.
„ Агресията е директно разследване от общественото изключване. Това не е проблем единствено на страната, а и на обществото. Просто българското общество избира да си затвори очите за съществуването на гетото, надявайки се, че издигайки огромна ограда сред него и обществото, то няма да прелее и да ни погълне”, уточни той.
Александров акцентира, че гетото има културни и обществени характерности, а не етнически такива.
Според него се стига до полиция при всеки спор у нас, тъй като „ ние сме положителни и знаем по какъв начин да решим даден проблем единствено когато той е пред взрив”.
--> „ Винаги избираме да пропуснем предварителната защита, да си спестим напъните в по-спокойни времена, да докараме нещата до ръба на рецесия и война и тогава да се активизираме, да се втурнем и да решим казуса със средствата на спешния мениджмънт, който, апропо, българите владеем доста добре. Толкова добре, че, с цел да се изявим, сътворяваме рецесии още веднъж и още веднъж. Кризи в ръководството, в връзките сред общностите, във всички предприятия”.
„ Агресията е директно разследване от общественото изключване. Това не е проблем единствено на страната, а и на обществото. Просто българското общество избира да си затвори очите за съществуването на гетото, надявайки се, че издигайки огромна ограда сред него и обществото, то няма да прелее и да ни погълне”, уточни той.
Александров акцентира, че гетото има културни и обществени характерности, а не етнически такива.
Според него се стига до полиция при всеки спор у нас, тъй като „ ние сме положителни и знаем по какъв начин да решим даден проблем единствено когато той е пред взрив”.
--> „ Винаги избираме да пропуснем предварителната защита, да си спестим напъните в по-спокойни времена, да докараме нещата до ръба на рецесия и война и тогава да се активизираме, да се втурнем и да решим казуса със средствата на спешния мениджмънт, който, апропо, българите владеем доста добре. Толкова добре, че, с цел да се изявим, сътворяваме рецесии още веднъж и още веднъж. Кризи в ръководството, в връзките сред общностите, във всички предприятия”.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ




