Съвършенство под път и над път
Има едно нещо, в което в никакъв случай не сте вярвали. Може би, тъй като в никакъв случай не сте го виждали. Не, не приказвам за Бог, а за това, което може да видите във всяко кътче на света. Защото то е на всички места. Но са способни да го видят единствено тези, които го носят вътре в себе си. И единствено то е способно да направи живота им необикновен!
Ето, че най-сетне отвори красивите си сънени очички и сподели “мамооо ”- по този начин, както единствено тя го казваше- дълго, провлачено и толкоз сладко...И това беше толкоз напълно...Този момент беше толкоз изумителен, че не бих го заменила с нищо друго на света!
Ето, това е! За това ви говорех. За съвършенството- тази толкоз рядко употребена думичка, това, толкоз недостижимо нещо, в което никой не има вяра. А всеки го вижда. Само дето някой го гледат само с очите си. А за него би трябвало душа.
Осъзнавате ли хармонията на света към вас? Виждали сте пеперуда, нали? От тези, които са толкоз цветни и прелестни..изящни, красиви и пъстри. Изглеждат по този начин приключени и... просто няма друга дума да се опишат, с изключение на... съвършени. Ами изгревът и залеза? А усмивката на хората или детският смях на площадката пред блока? Нима не са съвършени? Докосването на слънчевите лъчи и нежния лъх напразно... Ароматът на едно цвете или този на свежа трева? Нима не сте откривали съвършенството във всяка капка дъжд? Ами картата на света или пък анатомията на човешкото тяло? Уникалният метод, по който са устроени дамите, с цел да дават живот? Съществуват безчет дребни, красиви неща, които непрестанно вършат живота ни изумителен. Сами по себе си ние сме невероятни творения на природата. Но не го ценим. Много постоянно сме заети да преследваме недостижими върхове, без да си даваме сметка, че това, което е същинско и което ще ни направи същински щастливи е освен на ръка разстояние, само че и е напълно. Ние не можем да живеем живота си в цялата му хубост! Винаги намираме дефектите, грозното, незавършеното..., а не уникалността на всичко, което ни заобикаля. Защото всичко е толкоз забавно... За жал - за доста дребна част от нас.
И в този момент ще кажете... ”как да виждам хубост и съвършенство, когато пребивавам в ограничения или заболявания? ”
Отговорът е обикновен. Всичко което търсите и не намирате е вътре във вас самите! Само би трябвало да поискате да надникнете в душата си и да “опознаете ” живота си от хубавата му страна. Липсват ви пари? Нямате средства да си позволите онази толкоз изящна рокля... Нима нямате нищо в дрешника си? Наскоро ми се случи да попадна на от дълго време забравена блуза в дрешника си и в случай че желаете, вярвайте, само че ми се стори в действителност съвършена. Ядосах се на себе си, че съм я качила на втория рафт в най-затънтения ъгъл... Защо съм я оставила там ли? Много просто- тъй като в миналото ми се е коствала грозна. Всъщност по какъв начин по този начин един ден се харесваме с обичаните си изтъркани дънки, а на идващия напряко ги ненавиждаме? Нагласа и вътрешно чувство. Няма различен отговор.
Болни сте. Мислите, че е нещо в действителност съществено. Страхувате се. Ако непрестанно лежим и гледаме в тавана, няма по какъв начин да се зарадваме по някакъв метод, да забележим нещо, което да ни отдалечи от черните мисли... Отново настройка, още веднъж предпочитание да желаяме да забележим позитивното...
Всеки от нас има чувство за хубост, всеки търси особеното, новото, предизвикващото интерес... А май доста малко от нас знаят, че ще го открият единствено в себе си и в концепциите си... Когато просто пожелаят да “отворят ” мозъците и душите си.
Кога за последно се събудихте, направихте си кафе в красива чаша и го изпихте, до момента в който слушахте обичаните си песни. Не може да ме убедите, че няма да ви подейства зареждащо и да отвори сетивата ви за хубостта на деня? Достатъчно е единствено да го поискате - да вземете изящната чаша и да пуснете музиката. А не да глътнете кафето си небрежно в компанията на някой депресиращ утринен блок, цялостен със зловини.
Запомнете - има си “правила ”, които, в случай че решите да спазвате, ще си навлечете единствено щастливи моменти. Затова не пропускайте и идващите редове.
Прескочете драмата в живота си, откажете се от огромните упования и дайте късмет на дребните нещица, даряващи ни с големи усмивки обаче
Разберете тъгата и нейната хубост. Тя не е нещо, от което можете да избягате, по тази причина просто я приемете като част от живота си
Спрете да спорите с живота или по-скоро с това, което е по-силно от вас- освен тъгата, а и всички разнородни усеща, които изпитвате. Те са вашето Аз.
Дарявайте на другите щастието, което желаете да подарят на вас и се усмихвайте повече от нужното. Здравословно е!
И помнете, че където и да сте в този миг и колкото и зле да сте, постоянно можете да започнете изначало всичко. И да бъдете други.
Може да ви се костват прекомерно елементарни, само че повярвайте - това са съвършените правила, с цел да видите съвършения живот. Стиснете крепко връвта на хвърчилото и гледайте единствено нагоре. То няма да ви повдигне в облаците, само че сигурно ще ви допре до прелестта им напълно по детски. Пазете цветните си сънища и фантазии и даже да не ги осъществите, те отново ще са съвършени - там в съзнанието ви...
Защото съвършенството е в самите нас - то е положение на духа. Казват, че то е другото име на Бог. Затова...
Припомнете си думите на Алберт Айнщайн. “Има два метода да изживееш живота си. Единият е да живееш по този начин, сякаш не съществуват чудеса, а другият- като че ли всяко нещо е знамение. ”
Ето, че най-сетне отвори красивите си сънени очички и сподели “мамооо ”- по този начин, както единствено тя го казваше- дълго, провлачено и толкоз сладко...И това беше толкоз напълно...Този момент беше толкоз изумителен, че не бих го заменила с нищо друго на света!
Ето, това е! За това ви говорех. За съвършенството- тази толкоз рядко употребена думичка, това, толкоз недостижимо нещо, в което никой не има вяра. А всеки го вижда. Само дето някой го гледат само с очите си. А за него би трябвало душа.
Осъзнавате ли хармонията на света към вас? Виждали сте пеперуда, нали? От тези, които са толкоз цветни и прелестни..изящни, красиви и пъстри. Изглеждат по този начин приключени и... просто няма друга дума да се опишат, с изключение на... съвършени. Ами изгревът и залеза? А усмивката на хората или детският смях на площадката пред блока? Нима не са съвършени? Докосването на слънчевите лъчи и нежния лъх напразно... Ароматът на едно цвете или този на свежа трева? Нима не сте откривали съвършенството във всяка капка дъжд? Ами картата на света или пък анатомията на човешкото тяло? Уникалният метод, по който са устроени дамите, с цел да дават живот? Съществуват безчет дребни, красиви неща, които непрестанно вършат живота ни изумителен. Сами по себе си ние сме невероятни творения на природата. Но не го ценим. Много постоянно сме заети да преследваме недостижими върхове, без да си даваме сметка, че това, което е същинско и което ще ни направи същински щастливи е освен на ръка разстояние, само че и е напълно. Ние не можем да живеем живота си в цялата му хубост! Винаги намираме дефектите, грозното, незавършеното..., а не уникалността на всичко, което ни заобикаля. Защото всичко е толкоз забавно... За жал - за доста дребна част от нас.
И в този момент ще кажете... ”как да виждам хубост и съвършенство, когато пребивавам в ограничения или заболявания? ”
Отговорът е обикновен. Всичко което търсите и не намирате е вътре във вас самите! Само би трябвало да поискате да надникнете в душата си и да “опознаете ” живота си от хубавата му страна. Липсват ви пари? Нямате средства да си позволите онази толкоз изящна рокля... Нима нямате нищо в дрешника си? Наскоро ми се случи да попадна на от дълго време забравена блуза в дрешника си и в случай че желаете, вярвайте, само че ми се стори в действителност съвършена. Ядосах се на себе си, че съм я качила на втория рафт в най-затънтения ъгъл... Защо съм я оставила там ли? Много просто- тъй като в миналото ми се е коствала грозна. Всъщност по какъв начин по този начин един ден се харесваме с обичаните си изтъркани дънки, а на идващия напряко ги ненавиждаме? Нагласа и вътрешно чувство. Няма различен отговор.
Болни сте. Мислите, че е нещо в действителност съществено. Страхувате се. Ако непрестанно лежим и гледаме в тавана, няма по какъв начин да се зарадваме по някакъв метод, да забележим нещо, което да ни отдалечи от черните мисли... Отново настройка, още веднъж предпочитание да желаяме да забележим позитивното...
Всеки от нас има чувство за хубост, всеки търси особеното, новото, предизвикващото интерес... А май доста малко от нас знаят, че ще го открият единствено в себе си и в концепциите си... Когато просто пожелаят да “отворят ” мозъците и душите си.
Кога за последно се събудихте, направихте си кафе в красива чаша и го изпихте, до момента в който слушахте обичаните си песни. Не може да ме убедите, че няма да ви подейства зареждащо и да отвори сетивата ви за хубостта на деня? Достатъчно е единствено да го поискате - да вземете изящната чаша и да пуснете музиката. А не да глътнете кафето си небрежно в компанията на някой депресиращ утринен блок, цялостен със зловини.
Запомнете - има си “правила ”, които, в случай че решите да спазвате, ще си навлечете единствено щастливи моменти. Затова не пропускайте и идващите редове.
Прескочете драмата в живота си, откажете се от огромните упования и дайте късмет на дребните нещица, даряващи ни с големи усмивки обаче
Разберете тъгата и нейната хубост. Тя не е нещо, от което можете да избягате, по тази причина просто я приемете като част от живота си
Спрете да спорите с живота или по-скоро с това, което е по-силно от вас- освен тъгата, а и всички разнородни усеща, които изпитвате. Те са вашето Аз.
Дарявайте на другите щастието, което желаете да подарят на вас и се усмихвайте повече от нужното. Здравословно е!
И помнете, че където и да сте в този миг и колкото и зле да сте, постоянно можете да започнете изначало всичко. И да бъдете други. Може да ви се костват прекомерно елементарни, само че повярвайте - това са съвършените правила, с цел да видите съвършения живот. Стиснете крепко връвта на хвърчилото и гледайте единствено нагоре. То няма да ви повдигне в облаците, само че сигурно ще ви допре до прелестта им напълно по детски. Пазете цветните си сънища и фантазии и даже да не ги осъществите, те отново ще са съвършени - там в съзнанието ви...
Защото съвършенството е в самите нас - то е положение на духа. Казват, че то е другото име на Бог. Затова...
Припомнете си думите на Алберт Айнщайн. “Има два метода да изживееш живота си. Единият е да живееш по този начин, сякаш не съществуват чудеса, а другият- като че ли всяко нещо е знамение. ”
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ




