За лосовете от А до Я
Има едно животно, което назовават държател на гората. То има дълги крайници, само че те му придават муден тип. С тях обаче може да се пребори с цяла глутница вълци. Това необичайно на тип животно с гърбица и дълга глава, които го вършат да наподобява необичайно и занимателно, е срещано в природата на север и се споделя лос.
Лосът е голямо животно и се числи към класа на бозайниците. Научава се да плува единствено дни след раждането си и обича водата, гмурка се на драго сърце на дълбочина до 6 метра, с цел да търси растителна храна.
Макар че е необичайно и не изключително красиво животно, лосът има доста позитивни качества и се привързва мощно към хората, в случай че се грижат за него. Добре е това чудно естествено създание да се познава.
Класификация и етимология на лоса
Лосът е с научно наименование Ales ales. Той е наедрял бозайник и е от фамилията на Еленовите. Родът на Лосовоте през днешния ден е показан от този единствен представител, който е прекомерно друг от елените, най-много поради плоските си и мощно разклонени рога.
Традиционно е систематизиран като монотипичен жанр, само че неотдавна бе разграничен от откривателите на две типа:
- Европейски лос - Ales ales;
- Американски лос - Ales americanus.
Това разделяне се счита, че се поддържа от морфологични разлики и доказателства, че европейският лос има 68 хромозоми, а американският -70. Толкова има и лосът в Централна Азия (Якутия).
Най-вероятно всички съществуващи родове лос водят своя генезис от Централна Азия през последните 60 хиляди години, което е поддръжка за един общ тип с вариации.
Разговорното име на бозайника - лос, идва от езика на индианците и значи безусловно ядящ клончета. Това е вярно наименование, поради храненето на лосовете.
Разпространение и местообитания на лоса
В Евразия лосовете могат да бъдат следени в необятен обсег на запад от Скандинавия, Полша и Южна Чехия, до Сибир на Изток.
Южният обсег се простира до Украйна, северните елементи на Казахстан, Монголия и Китай.
В Северна Америка лосът се среща в огромна част от Аляска и Канада, чак до Юта и Колорадо. Топлият климат, над 27 градуса по Целзий лимитира разпространяването на животното.
Местообитанията на лоса са студените северни региони на земното кълбо, които имат сезонна снежна завивка. Обитава тайгата, тундрата и субалпийската зона.
Видовите гори, които избира лосът, са широколистни и смесени, състоящи се от иглолистни и широколистни типове. Освен залесените местообитания, лосът търси региони наоколо до вода, като езера, реки и блата, в които може да откри централизация на обичаните му храни.
Как наподобява лосът?
Лосът е най-големият тип от фамилията на елените. Има дълги, стройни крайници, които поддържат солидно тяло, а също къса и едвам забележима опашка - от 80 до 120 милиметра. За сметка на това пък ушите на лоса са дълги - 250 милиметра. Късата и дебела шия поддържа много огромната глава на лоса.
Животното е доста солидно. Височината на лоса при рамото е до 2 метра, а тежестта му може да надвиши 800 кг при най-големите подвидове.
Забележителните рога на лоса тежат до 35 кг.Това са най-големите рога измежду всички типове. Рогата се отглеждат напролет и опадват през зимата всяка година. Те са мощно разклонени и имат форма на пеперуда.
Една от най-отличителните черти на лоса е неговата дълга, луковична, увиснала зурла. Горната джука виси над долната, а сред ноздрите има триъгълен лейкопласт от гола кожа.
Очите му са доста преносими и даже без да обръща глава, лосът може да види движещ се зад него обект. Разполага и със мощно подушване. Благодарение на раздалечените си ноздри той може да дефинира точното местоположение на обектите към него по миризмата.
Слухът е друго добре развито осезание освен това животно. Ушите му могат да се въртят във всички направления и улавят звуците, издавани от други лосове на 3 километра разстояние.
Под шията му виси кожа като камбана, която при женската може и да отсъства.
При лоса се следи забележим диморфизъм. Мъжките са с 40 % по -големи от женските. Средното тегло на възрастен мъжки варира от 360 до 600 кг и дължина от 2, 4 до 3, 2 метра, а на женска - от 270 до 400 кг и дължина от 2, 3 до 3 метра.
Оцветяването им е мрачно - черно до кафяво или ярко кафяво, а краката са по-светли. Тялото им е покрито с косъмчета с дължина от 15 до 25 сантиметра, които са кухи и това води до отлична изолираност.
Начин на живот на лоса
Трудно е да си представим живота в суровия север при вегетарианска диета, каквато е при лоса. Той въпреки всичко оцелява и се усеща добре там. Това става с помощта на обстоятелството, че лосът се храни повече през по-топлите месеци и натрупва мазнини.
Суровият мраз и изобилният сняг съставляват тестване за него. Затова през зимата животното не се движи доста, с цел да резервира топлината си, а за това способства и козината му.
В бездънен сняг му и изключително мъчно да избяга от вълците. Голяма заплаха са и водачите на коли, защото конфликтите на пътя са доста постоянно срещани и умират много лосове.
Независимо че животът им е тежък тези бозайници са доста игриви. Те с приятност се къпят в топлите извори, а майките са прочувствено загрижени за дребните. Ако бъдат отглеждани от хората от ранна възраст, те си привързват мощно към тях.
Срещите с лосове в природата са рискови за индивида. Това животно е доста мощно и в случай че дребните му са наоколо, то без съмнение нападна индивида.
Размножаване на лоса
Лосът е моногамно животно. Половете се притеглят взаимно посредством вокализация и аромати при маркиране на дърветата.
Лосът демонстрира два вида тактики за размножаване. Лосът в тундрата образува хареми, а лосовете в тайгата основават връзка от преходни двойки.
При чифтосване в хареми преобладаващият мъжки отглежда и води група женски, които пази от други мъжкари. Младите с по-малки рога нормално елементарно се отдръпват пред преобладаващия мъжага, до момента в който тези, които са равностойни се бият за правата над женските.
При свързване в дойка мъжкият пази единствено една женска, досега, когато към този момент не може да се чифтосва с нея. После той търси други женски, които до този миг не са били отглеждани от мъжага.
Женската се разгонва през септември и октомври, а гестационният интервал е 231 дни. След него се ражда 1 малко, само че и близнаците са постоянно срещани.
Преди раждането майката лос се отдръпва на усамотено място. На 3 седмици дребните към този момент могат да следват майка си, а на 5 месеца ги отбиват.
Малките лосове са с тегло 16 кг и качват по 1 кг дневно в интервала на кърмене. Майките ги пазят ревностно и ги отглеждат с доста грижа. Само те ги отглеждат за интервал от 1 година, а когато забременеят още веднъж, ги отпращат да живеят сами.
И двата пола стават зрели на 2 години, само че репродукцията нормално е от 4-5 години нататък. Тогава е репродуктивния връх на женските, а мъжките са с най-големи рога.
Половината от майките не оцеляват поради хищничеството на мечките и вълците, само че тези, които доближат зряла възраст, имат огромни шансове за прекарване.
Възрастните лосове са в разцвета си сред 5 и 12 години, а продължителността на живота им е към 15 години.
Хранене на лоса
Мъжките и женските при лоса са разграничени, с изключение на в интервала на чифтосване и това се изяснява с другите им хранителни потребности заради размера на тялото. Повечето им време се концентрира върху храненето. Дървесната, водната растителност и листата на разнообразни типове съставляват главната им храна.
Борът, върбата, елата, брезата, трепетликата са единствено дребна част от всички 221 типа растения, които влизат в диетата на лоса. Един възрастен изяжда по 20 кг храна дневно. През лятото се хранят най-много с водна растителност, поради което се спускат до 6 метра дълбочина.
Заболявания при лосовете
След върховите си 12 години, лосовете стартират да страдат от ставни болести, най-много артрит, а също имат и стоматологични проблеми, както и изхабяване.
Най-опасна е лосовата болест, която се провокира от мозъчен червей. Кърлежите също са злина за тези животни. Те умират постоянно през зимата от загуба на кръв и хранителен стрес, провокиран от зимните кърлежи.
