Българските пари: История в портфейла
Има една дребна история на България, която носим със себе си постоянно. Използваме я всеки ден и на всички места. Свикнали сме да я броим вместо да я четем. Обичайното й място е джоба или в портфейла ни.
Парите не са просто пари. Зад тяхната стойност, номинал и количество, стои доста повече от число. Те са парченце от нашето минало, само че са парченце и от нашето настояще, отбелязва Инес Лазарова – основен специалист в Българска народна банка, ръководство „ Емисионно “.
Те са една от емблемите на българската държавност - като знамето, химна и герба ни. „ Те описват сложното съществуване на българската нация и компликацията да живеем дружно “, счита проф. Валери Стефанов от СУ „ Св. Климент Охридски “.
За колекционерите може да се трансфорат в същинска пристрастеност. „ Аз ги групирам и натрупвам, тъй като има някаква мистичност в тях “, споделя нумизматът Костадин Везьов.
А за създателите могат да са ентусиазъм. Според художника Хубев Черкелов това е един различен живот на облика, който е бил тиражиран милиони пъти като банкнота, и е върнат назад в изкуството.
Българска народна банка и музейната сбирка
Българските пари се трансформират по този начин, както се трансформира във времето и българската страна. Една неповторима сбирка зад стените на Българска народна банка пази историята им от Освобождението до през днешния ден. Зад витрините на музейната колекция се вижда по какъв начин медните петачета се заменят от княжевски сребърни и златни монети, по какъв начин на банкнотите се редуват царски фотоси с облици на красиви девойки и велики създатели. Неизменно остава единствено това, което трансформира хартията в банкнота, а парчето метал - в монета.
Снимка: bTV
„ Монетите и банкнотите имат някои свои атрибути в дизайна, които постоянно участват и това е знак, че това, което държим, е монета или банкнота. на първо време - изписването на номиналната стойност. Там тя би трябвало да има някакви цифрички, които да демонстрират обезпечението на монетата и на банкнотата. Следва – годината на емисията, по кое време е изсечена монетата или е отпечатана банкнотата “, изяснява Инес Лазарова.
Като всички пари, и българските носят послания, а знаците в тях стартират още с името. Българската валута е наречена лев неслучайно.
„ Имало е едно крило, на което отпред е стоял бъдещият министър-председател Стефан Стамболов, което е упорствало БГ пари да се назовават франкове, а монетите да носят името сантими “, напомня специалистът в Българска народна банка.
Тя прибавя, че е имало и куриозно предложение от Иван Богоров българските пари да се назовават „ свободни “ – тъй като към този момент е настъпила свободата. Но се приема решението българската валута да носи названието „ лев “, а монетите ни да носят името стотинки.
„ Лъвът по принцип е знак на мощност, на сигурност, на непоклатимост. Така, че е решено и нашите пари се назовават левове “, показва Инес Лазарова.
Така българските пари влизат в обращение. Някои - с невъобразим до през днешния ден номинал от две стотинки и половина, а други преименувани от стотинки на петачета и от петачета на каравелчета.
„ Хората ги наричали каравелчета, защото били дребни и хубави като дъщерите на Петко Каравелов, който е министър-председател на България по това време “, изяснява Инес Лазарова.
Снимка: bTV
По думите й с 50 сребърни стотинки по това време – горе долу до 1912 година, умерено е могло да се купи едно агне. Това е била покупателната дарба на тези номинални стойности.
И до през днешния ден в Българска народна банка са непокътнати първите планове хартиените пари, а в Габровския исторически музей - и първата ни банкнота със сериен номер 000001. Горният десен ъгъл е разкъсан, само че все пак се виждат всички нужни детайли. В горния ляв ъгъл е държавният герб на Княжество България, има воден знак на Българска народна банка. Вместо да купи цяла равнища с двайсетолевката, един търговец от Габрово взема решение да я резервира.
Снимка: bTV
„ Съхранена е от един габровец - Васил Тюлюмбаков. Един занаятчия ножар, който във втората половина на 19 век живее в Галац, днешна Румъния. Няма сведения по какъв начин банкнотата е попаднала в него, само че той я предава на своя наследник, на Христо Тюлюмбаков, който е инженер и преподавател. Той през 1961 година по този начин, по габровски я продава на историческия музей за тогава немалката сума от 210 лв. “, споделя Росен Йорданов от Регионалния исторически музей в Габрово.
В годините на напредък българска страна сече парите си от злато и сребро, в сложните времена ги прави от цинк и от алуминий. Някои от тях - като двата сребърни лв. от 1916 година, са същинска необичайност.
„ Цената на цената на среброто, от които са направени самите монети, в един миг става по-голямо от изписаната номинална стойност върху тях “, показва Инес Лазорова.
„ През 1916 година емисията е конфискувана назад от паричното обращение. И всички монети са прибирани, трезолирани от популацията като метал. И оттова идва добре познатата сентенция " Бели пари за черни дни ". Именно от прибирането на тези монети “, прибавя още Инес Лазарова.
Сребърната двулевка от 1916 година е уникат и съгласно нумизмати цената й може да стигне до 25 000 $. Изключително рядка е и монетата от 1 лев.
Сребърният лев е измежду най-ценните експонати от сбирката на Костадин Везьов, който през 2020 година печели международна купа по нумизматика.
„ Имаше 21 000 участника от всички страни. Всеки от тях демонстрира монетите, които има, а всяка страна има разнообразни раздели. Например българските монети бяха разграничени в 25 категории. Специално премията, която получих, е за социалистическите монети – наречени юбилейни и възпоменателни “, отбелязва нумизматът.
Как избира Българска народна банка личностите, които са върху банкнотите и върху монетите?
„ Това е един много дълъг развой. Особено за възпоменателните монети Българска народна банка прави годишна анонимна анкета в своя уебсайт с допитване до необятната аудитория за оферти за персони и тематики. И това, което банката е подбрала от получените оферти, защото се изпращат авансово писма до разнообразни институции или експерти в другите области, точно със питане за подобаващи тематики “, изяснява Инес Лазарова.
„ Аз като банскалия изпитвам най-голяма обвързаност към монетите с Паисий. Монетите, банкнотите също. Щом има Паисий на някоя монета или банкнота, на мене няма по какъв начин да не ми трепне сърцето “, споделя Костадин Везьов.
Според Инес Лазарова има доста точни критерии за избор на тези тематики.
„ Значи – събитието не би трябвало да ознаменува нещо, случило се преди по-малко от 100 години. Годишнината би трябвало да е кратна на 25. Тема, обвързвана с годишнината от гибелта на историческа персона, не се включва в този лист от вероятни тематики за издаване на монети “, показва специалистът на Българска народна банка.
Добавя, че монети, които са свързани с партии и политици, също не биват включвани в тези оферти за издаване на монети.
„ Имам оферти да продам сбирката, обаче сърце не ми дава да се разделя с нея. Голяма е сумата,не желая да загатвам числа. Аз съм вложил ужасно доста средства, с цел да ги купя тези монети. И ужасно доста средства да ги сертифицирам “, споделя Костадин Везьов.
Костадин Везьов обича парите, само че освен с цел да ги харчи, а да им се любува. В тях открива връзка с историята и с родината си. Държи сбирката си в трезор, тъй като сертифицираните от него монети костват близо един милион $.
„ Има една тръпка – когато получавам монетата, тя е пристигнала от Българска народна банка. Монетата тогава не е запечатана. Има едно очакване – тази монета в този момент каква оценка ще получи, дали ще 69, дали оптималната 70. И когато се получи хубава оценка на българска монета, тогава има едно задоволство, че съм намерил това скъпо парично средство, което не е било в приложимост и съм го изпратил за узаконяване “, споделя за вълненията си Костадин Везьов.
Съвсем различен документ стои под тези частични изображения на банкноти, пресъздадени в картините на Хубен Черкелов. Художникът е прочут с картините си, чиито копия са употребявани за фон в паметни холивудски продукции.
„ До огромна степен изображенията върху банкноти или върху монети преди този момент са били творби на изкуството. Затова и са били монетаризирани, поставени са върху парични знаци. И моята концепция е да ги върна назад във формата на изкуство под формата на единично произведение на изкуството, на уникат, на изтънчено изкуство “, споделя художникът.
Така изкуството от банкнотите се връща още веднъж в галериите. Слиза от парите, с цел да стане картина, а след продажба картината още веднъж се трансформира в пари.
„ Ще се шокирате, в случай че питате човек на улицата. Много постоянно хората няма да знаят какво има върху която и а е от тях. Защото те не се вглеждат в тях. Използват банкнотите ежедневно, само че не им обръщат внимание “, отбелязва Хубен Черкелов.
Като художник той се пробва да обърне внимание на това. „ Да покажа, че има някаква доста сериозна причина тези хора да бъдат поставени върху монетите и банкнотите “, показва художникът.
Образите върху банкнотите следват историята - лицата на българските владетели се заменят с картини и аграрни подиуми при ръководството на Български земеделски народен съюз през 20-те години на предишния век. Оттогава са и банкнотите, поръчани в Съединени американски щати и оцветени в партийно оранжево.
Във времето на Народната република в продължение на повече от 30 години от банкнотите гледат Георги Димитров и гроздоберачката Кина Гърбева от Сухиндол. След 10 ноември 1989 година обаче върху левовете ни към този момент са духовните настойници, възрожденците и създателите. Специално са подбирани и личностите, които ни гледат от актуалните банкноти.
„ Впечатлява ме това, че в действителност става дума за фигури, които маркират някакъв прелом. П. Берон маркира прелом за това по какъв начин образованието е значимо и без обучение не можем да съградим възрожденска България. Неговият Рибен буквар в действителност е съградил просветителния модел “, изяснява проф. Валери Стефанов, декан на Филологическия факултет в СУ „ Кл. Охридски “.
„ Стефан Стамболов е съградил онази следосвобожденска България при цялата противоречивост на неговата фигура. Но той е съумял да отстои значими правила в построяването на страната. А Иван Милев е един извънреден български художник, който пък е построил идентичността на една тежко травмирана общественост “, споделя още той.
Подборът на личностите върху банкнотите е акуратен, а изборът - впечатляващ, твърди проф. Стефанов от Софийския университет.
„ Ако се вгледаме – и Петър Берон, Стефан Стамболов, и Славейков, и Иван Милев, и Алеко Константинов са трагични фигури. По един или различен метод те бележат както инвестиция в груповото ни съществуване, по този начин и някаква контузия в това съществуване. Незнам дали този сюжет, който аз виждам, е фактически действителен или аз го сътворявам сега “, показва професорът.
Столевката с Алеко Константинов е специфична банкнота - с портрета на писателя и с оригинала на най-известното му произведение. Надписът върху книгата постоянно предизвика въпроси дали е изписано вярно.
Банкнотата с най-голям номинал е отличена с премия през 2019 година за дизайна и вградените в нея отбрани.
„ Алеко Константинов бележи прага на модерността в нашето културно историческо съществуване. Той е индивидът, който от една страна е описал народо-психологията ни с един собствен воин като Бай Ганьо. От друга страна е описал срещата на българския свят с огромния свят, с Европа, със Съединени американски щати. Поставил е българския нрав в подтекста на разнообразни сюжети, в подтекста на разнообразни идентичности и по този метод е дал значимия знак да се съпоставяме с това къде се намираме, с кого се съревноваваме, какво желаеме да реализираме... “, счита проф. Валери Стефанов.
Една огромна обич отличава банкнотата от 50 лв. от всички, които използваме през днешния ден.
„ Неговият сюжет също е драматичен, тъй като той е един доста нежен човек, нежен физически, само че богат душевно. И всичко това го прави извърнат към Ницше, към философията на свръхчовека. И към посланието за духовното строителство, в което би трябвало да бъде въвлечена българската нация и българската страна – да създадем един различен човек “, споделя проф. Валери Стефанов.
Във всички банкноти са цитатите от стохсбирките, научните писания и картините на създателите. Стефан Стамболов - с откъс от авторска стихосбирка, лекар Петър Берон - със скици и телескоп, а художникът Иван Милев - с фрагменти от картини.
„ Има един сърп, който е ориентиран трагично към гърлото на една от героините на Иван Милев, този сърп не би трябвало да се чете апокалиптично. Той би трябвало да се чете точно в подтекста на нашата самоубийственост “, изяснява проф. Валери Стефанов.
„ Фактът, че продължаваме да не се разбираме, откакто сме декларирали на нашия парламент, че съединението прави силата, в действителност непрестанно демонстрира, че разединението прави слабостта. Ние продължаваме да бъдем слаба нация с помощта на тази некадърност да свалим сърпа от гърлото си и да го насочим някъде другаде. Да създадем от него различен знак. Символ на труда, на една друга беритба “, отбелязва още проф. Валери Стефанов.
По думите му жътвата е многозначен знак – тя е както път към гибелта, по този начин и път към благосъстоянието.
Различни, алегорични, смислени и предпазени - такива са през днешния ден българските банкноти. Всяка от тях е с лице, което познаваме и елементарно се помни.
Дизайнът, технологиите, отбраните и знаците вършат българските пари в действителност неповторими - също като историята, вярата и културата ни. Осъзнато или не - всеки от нас я носи със себе си всеки ден и на всички места.
Парите не са просто пари. Зад тяхната стойност, номинал и количество, стои доста повече от число. Те са парченце от нашето минало, само че са парченце и от нашето настояще, отбелязва Инес Лазарова – основен специалист в Българска народна банка, ръководство „ Емисионно “.
Те са една от емблемите на българската държавност - като знамето, химна и герба ни. „ Те описват сложното съществуване на българската нация и компликацията да живеем дружно “, счита проф. Валери Стефанов от СУ „ Св. Климент Охридски “.
За колекционерите може да се трансфорат в същинска пристрастеност. „ Аз ги групирам и натрупвам, тъй като има някаква мистичност в тях “, споделя нумизматът Костадин Везьов.
А за създателите могат да са ентусиазъм. Според художника Хубев Черкелов това е един различен живот на облика, който е бил тиражиран милиони пъти като банкнота, и е върнат назад в изкуството.
Българска народна банка и музейната сбирка
Българските пари се трансформират по този начин, както се трансформира във времето и българската страна. Една неповторима сбирка зад стените на Българска народна банка пази историята им от Освобождението до през днешния ден. Зад витрините на музейната колекция се вижда по какъв начин медните петачета се заменят от княжевски сребърни и златни монети, по какъв начин на банкнотите се редуват царски фотоси с облици на красиви девойки и велики създатели. Неизменно остава единствено това, което трансформира хартията в банкнота, а парчето метал - в монета.
Снимка: bTV
„ Монетите и банкнотите имат някои свои атрибути в дизайна, които постоянно участват и това е знак, че това, което държим, е монета или банкнота. на първо време - изписването на номиналната стойност. Там тя би трябвало да има някакви цифрички, които да демонстрират обезпечението на монетата и на банкнотата. Следва – годината на емисията, по кое време е изсечена монетата или е отпечатана банкнотата “, изяснява Инес Лазарова.
Като всички пари, и българските носят послания, а знаците в тях стартират още с името. Българската валута е наречена лев неслучайно.
„ Имало е едно крило, на което отпред е стоял бъдещият министър-председател Стефан Стамболов, което е упорствало БГ пари да се назовават франкове, а монетите да носят името сантими “, напомня специалистът в Българска народна банка.
Тя прибавя, че е имало и куриозно предложение от Иван Богоров българските пари да се назовават „ свободни “ – тъй като към този момент е настъпила свободата. Но се приема решението българската валута да носи названието „ лев “, а монетите ни да носят името стотинки.
„ Лъвът по принцип е знак на мощност, на сигурност, на непоклатимост. Така, че е решено и нашите пари се назовават левове “, показва Инес Лазарова.
Така българските пари влизат в обращение. Някои - с невъобразим до през днешния ден номинал от две стотинки и половина, а други преименувани от стотинки на петачета и от петачета на каравелчета.
„ Хората ги наричали каравелчета, защото били дребни и хубави като дъщерите на Петко Каравелов, който е министър-председател на България по това време “, изяснява Инес Лазарова.
Снимка: bTV
По думите й с 50 сребърни стотинки по това време – горе долу до 1912 година, умерено е могло да се купи едно агне. Това е била покупателната дарба на тези номинални стойности.
И до през днешния ден в Българска народна банка са непокътнати първите планове хартиените пари, а в Габровския исторически музей - и първата ни банкнота със сериен номер 000001. Горният десен ъгъл е разкъсан, само че все пак се виждат всички нужни детайли. В горния ляв ъгъл е държавният герб на Княжество България, има воден знак на Българска народна банка. Вместо да купи цяла равнища с двайсетолевката, един търговец от Габрово взема решение да я резервира.
Снимка: bTV
„ Съхранена е от един габровец - Васил Тюлюмбаков. Един занаятчия ножар, който във втората половина на 19 век живее в Галац, днешна Румъния. Няма сведения по какъв начин банкнотата е попаднала в него, само че той я предава на своя наследник, на Христо Тюлюмбаков, който е инженер и преподавател. Той през 1961 година по този начин, по габровски я продава на историческия музей за тогава немалката сума от 210 лв. “, споделя Росен Йорданов от Регионалния исторически музей в Габрово.
В годините на напредък българска страна сече парите си от злато и сребро, в сложните времена ги прави от цинк и от алуминий. Някои от тях - като двата сребърни лв. от 1916 година, са същинска необичайност.
„ Цената на цената на среброто, от които са направени самите монети, в един миг става по-голямо от изписаната номинална стойност върху тях “, показва Инес Лазорова.
„ През 1916 година емисията е конфискувана назад от паричното обращение. И всички монети са прибирани, трезолирани от популацията като метал. И оттова идва добре познатата сентенция " Бели пари за черни дни ". Именно от прибирането на тези монети “, прибавя още Инес Лазарова.
Сребърната двулевка от 1916 година е уникат и съгласно нумизмати цената й може да стигне до 25 000 $. Изключително рядка е и монетата от 1 лев.
Сребърният лев е измежду най-ценните експонати от сбирката на Костадин Везьов, който през 2020 година печели международна купа по нумизматика.
„ Имаше 21 000 участника от всички страни. Всеки от тях демонстрира монетите, които има, а всяка страна има разнообразни раздели. Например българските монети бяха разграничени в 25 категории. Специално премията, която получих, е за социалистическите монети – наречени юбилейни и възпоменателни “, отбелязва нумизматът.
Как избира Българска народна банка личностите, които са върху банкнотите и върху монетите?
„ Това е един много дълъг развой. Особено за възпоменателните монети Българска народна банка прави годишна анонимна анкета в своя уебсайт с допитване до необятната аудитория за оферти за персони и тематики. И това, което банката е подбрала от получените оферти, защото се изпращат авансово писма до разнообразни институции или експерти в другите области, точно със питане за подобаващи тематики “, изяснява Инес Лазарова.
„ Аз като банскалия изпитвам най-голяма обвързаност към монетите с Паисий. Монетите, банкнотите също. Щом има Паисий на някоя монета или банкнота, на мене няма по какъв начин да не ми трепне сърцето “, споделя Костадин Везьов.
Според Инес Лазарова има доста точни критерии за избор на тези тематики.
„ Значи – събитието не би трябвало да ознаменува нещо, случило се преди по-малко от 100 години. Годишнината би трябвало да е кратна на 25. Тема, обвързвана с годишнината от гибелта на историческа персона, не се включва в този лист от вероятни тематики за издаване на монети “, показва специалистът на Българска народна банка.
Добавя, че монети, които са свързани с партии и политици, също не биват включвани в тези оферти за издаване на монети.
„ Имам оферти да продам сбирката, обаче сърце не ми дава да се разделя с нея. Голяма е сумата,не желая да загатвам числа. Аз съм вложил ужасно доста средства, с цел да ги купя тези монети. И ужасно доста средства да ги сертифицирам “, споделя Костадин Везьов.
Костадин Везьов обича парите, само че освен с цел да ги харчи, а да им се любува. В тях открива връзка с историята и с родината си. Държи сбирката си в трезор, тъй като сертифицираните от него монети костват близо един милион $.
„ Има една тръпка – когато получавам монетата, тя е пристигнала от Българска народна банка. Монетата тогава не е запечатана. Има едно очакване – тази монета в този момент каква оценка ще получи, дали ще 69, дали оптималната 70. И когато се получи хубава оценка на българска монета, тогава има едно задоволство, че съм намерил това скъпо парично средство, което не е било в приложимост и съм го изпратил за узаконяване “, споделя за вълненията си Костадин Везьов.
Съвсем различен документ стои под тези частични изображения на банкноти, пресъздадени в картините на Хубен Черкелов. Художникът е прочут с картините си, чиито копия са употребявани за фон в паметни холивудски продукции.
„ До огромна степен изображенията върху банкноти или върху монети преди този момент са били творби на изкуството. Затова и са били монетаризирани, поставени са върху парични знаци. И моята концепция е да ги върна назад във формата на изкуство под формата на единично произведение на изкуството, на уникат, на изтънчено изкуство “, споделя художникът.
Така изкуството от банкнотите се връща още веднъж в галериите. Слиза от парите, с цел да стане картина, а след продажба картината още веднъж се трансформира в пари.
„ Ще се шокирате, в случай че питате човек на улицата. Много постоянно хората няма да знаят какво има върху която и а е от тях. Защото те не се вглеждат в тях. Използват банкнотите ежедневно, само че не им обръщат внимание “, отбелязва Хубен Черкелов.
Като художник той се пробва да обърне внимание на това. „ Да покажа, че има някаква доста сериозна причина тези хора да бъдат поставени върху монетите и банкнотите “, показва художникът.
Образите върху банкнотите следват историята - лицата на българските владетели се заменят с картини и аграрни подиуми при ръководството на Български земеделски народен съюз през 20-те години на предишния век. Оттогава са и банкнотите, поръчани в Съединени американски щати и оцветени в партийно оранжево.
Във времето на Народната република в продължение на повече от 30 години от банкнотите гледат Георги Димитров и гроздоберачката Кина Гърбева от Сухиндол. След 10 ноември 1989 година обаче върху левовете ни към този момент са духовните настойници, възрожденците и създателите. Специално са подбирани и личностите, които ни гледат от актуалните банкноти.
„ Впечатлява ме това, че в действителност става дума за фигури, които маркират някакъв прелом. П. Берон маркира прелом за това по какъв начин образованието е значимо и без обучение не можем да съградим възрожденска България. Неговият Рибен буквар в действителност е съградил просветителния модел “, изяснява проф. Валери Стефанов, декан на Филологическия факултет в СУ „ Кл. Охридски “.
„ Стефан Стамболов е съградил онази следосвобожденска България при цялата противоречивост на неговата фигура. Но той е съумял да отстои значими правила в построяването на страната. А Иван Милев е един извънреден български художник, който пък е построил идентичността на една тежко травмирана общественост “, споделя още той.
Подборът на личностите върху банкнотите е акуратен, а изборът - впечатляващ, твърди проф. Стефанов от Софийския университет.
„ Ако се вгледаме – и Петър Берон, Стефан Стамболов, и Славейков, и Иван Милев, и Алеко Константинов са трагични фигури. По един или различен метод те бележат както инвестиция в груповото ни съществуване, по този начин и някаква контузия в това съществуване. Незнам дали този сюжет, който аз виждам, е фактически действителен или аз го сътворявам сега “, показва професорът.
Столевката с Алеко Константинов е специфична банкнота - с портрета на писателя и с оригинала на най-известното му произведение. Надписът върху книгата постоянно предизвика въпроси дали е изписано вярно.
Банкнотата с най-голям номинал е отличена с премия през 2019 година за дизайна и вградените в нея отбрани.
„ Алеко Константинов бележи прага на модерността в нашето културно историческо съществуване. Той е индивидът, който от една страна е описал народо-психологията ни с един собствен воин като Бай Ганьо. От друга страна е описал срещата на българския свят с огромния свят, с Европа, със Съединени американски щати. Поставил е българския нрав в подтекста на разнообразни сюжети, в подтекста на разнообразни идентичности и по този метод е дал значимия знак да се съпоставяме с това къде се намираме, с кого се съревноваваме, какво желаеме да реализираме... “, счита проф. Валери Стефанов.
Една огромна обич отличава банкнотата от 50 лв. от всички, които използваме през днешния ден.
„ Неговият сюжет също е драматичен, тъй като той е един доста нежен човек, нежен физически, само че богат душевно. И всичко това го прави извърнат към Ницше, към философията на свръхчовека. И към посланието за духовното строителство, в което би трябвало да бъде въвлечена българската нация и българската страна – да създадем един различен човек “, споделя проф. Валери Стефанов.
Във всички банкноти са цитатите от стохсбирките, научните писания и картините на създателите. Стефан Стамболов - с откъс от авторска стихосбирка, лекар Петър Берон - със скици и телескоп, а художникът Иван Милев - с фрагменти от картини.
„ Има един сърп, който е ориентиран трагично към гърлото на една от героините на Иван Милев, този сърп не би трябвало да се чете апокалиптично. Той би трябвало да се чете точно в подтекста на нашата самоубийственост “, изяснява проф. Валери Стефанов.
„ Фактът, че продължаваме да не се разбираме, откакто сме декларирали на нашия парламент, че съединението прави силата, в действителност непрестанно демонстрира, че разединението прави слабостта. Ние продължаваме да бъдем слаба нация с помощта на тази некадърност да свалим сърпа от гърлото си и да го насочим някъде другаде. Да създадем от него различен знак. Символ на труда, на една друга беритба “, отбелязва още проф. Валери Стефанов.
По думите му жътвата е многозначен знак – тя е както път към гибелта, по този начин и път към благосъстоянието.
Различни, алегорични, смислени и предпазени - такива са през днешния ден българските банкноти. Всяка от тях е с лице, което познаваме и елементарно се помни.
Дизайнът, технологиите, отбраните и знаците вършат българските пари в действителност неповторими - също като историята, вярата и културата ни. Осъзнато или не - всеки от нас я носи със себе си всеки ден и на всички места.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ