Има една мъдра мисъл: Преди да съдиш някого, чуй и

Има една мъдра мисъл: „ Преди да съдиш някого, чуй и другия! “ Кой го е споделил, не си припомням, само че това няма значение. Важното е, че за малко не направих грях, оплювайки своя родственица. Става дума за Зорница, дамата на брат ми Киро. Той от дребен си беше с сложен темперамент, само че след гибелта на първата си брачна половинка, с която живяха единствено две години, се затвори в себе си, даже и с другари отхвърляше да се види. Затова, когато докара вкъщи Зорница и я показа на нашите, всички ахнахме от изненада и вяра да ни стане снаха. Беше 10 години по-млада от брат ми и цялостна негова диаметралност. Лъчезарна, усмихната и вежлива, тя ни плени от пръв взор. Аз към този момент се бях омъжила и родила щерка си, само че през ден прескачах след работа да видя родителите си, тъй като ми бяха на път. Мама не спираше да хвали Зорница, че е изключителна стопанка и всеотдайна брачна половинка и майка, а когато оставахме двете сами, не скриваше паниката си, че Киро не се е трансформирал. Затворен и безмълвен, с жена си се държал студено, от време на време и жестоко, а тя не заслужавала такова отношение.
„ Все още тъгува за починалата, раната му очевидно няма да зарасне, само че за какво трябваше да се дами още веднъж и да почерни живота на Зорница.

Тя чака от него обич и деликатност, а получава равнодушие. Докога ще издържи, не знам, само че душата ми се свива да не й писне някой ден, да си вземе детето и да го напусне… “ – приплака на рамото ми мама единствено един път и не повтори, може би от боязън да не провокира ориста.
Аз също усещах, че Зорница не е щастлива. Продължаваше да бъде блага и общителна с всички, само че някак си прибързано остаря и посърна. Беше ми жалост за нея, само че не се намесих и не я попитах за болката й, тъй като тя в никакъв случай не се оплака.
Минаха години и внезапно Зорница разцъфтя и си възвърна предходната красота и сексапил. Все едно бе направила цялостна смяна при еластичен хирург, който с изключение на лицето, бе подмладил и сърцето й. Видът й не бе фрапантен и провокационен, просто всяка част от тялото й излъчваше благополучие и наслада, които тя едвам прикриваше.

А Киро си бе същият саможивец – навъсен и недосегаем.
Изяснението на загадката пристигна напълно инцидентно. Прибирах се от рожден ден на моя колежка, която живее в централната част на града. Загледах се в градината на прелестно заведение, с висящи саксии с мушката, и ги видях в дъното, на маса за двама. Зорница и чужд мъж, с приятна осанка, се смееха, той накланяше глава и й шепнеше нещо в ухото, тя се усмихваше закачливо и се гушеше в яката на ризата му. От наранената и обезверена жена не бе останало и помен. Сякаш виждах това слънчево момиче, което Киро ни показа преди години като бъдещата си брачна половинка. Тъгата и отчаянието се бяха изпарили, от цялото й създание лъхаше предпочитание за живот.

Възмутих се, идеше ми да отида и й ударя плесница, само че разстройването ми от непознатия надви и забързано се отдалечих. Смятах на другия ден да й се обадя и я заплюя в очите, само че тя ме изпревари и още същата вечер ми позвъни. Преди да си отворя устата, Зорница непосредствено ме попита за какво съм си обърнала главата на другата страна, а не съм отишла да я попитам какво прави там с непознатия мъж. „ Знам, че те боли, Киро ти е брат, само че щях да ти кажа самата истина. С този мъж имам връзка от три години, и той ми дава всичко, което не получих от брачна половинка си: обич, деликатност, почитание. Още тогава можех да се разведа, а не да пострадвам, че не съм обичана, само че не го направих поради сина си и твоите родители. Свекърът и свекървата не заслужават да ги нараня, изоставя и съсипя старините им. Но не и брат ти.

Душата му е опустошена от тъгата по починалата му брачна половинка, единствено че за това виновност аз нямам. Години наред плачех и страдах, на моменти даже го мразех, че отхвърля възприятията ми, а в този момент ми е апатичен. Мисли каквото искаш за мен, само че нямам и грам скрупули. Брат ти пръв хвърли жребия на отчуждението. А ти реши, дали да му кажеш… “
Думите й по този начин ме раздрусаха, че минути откакто Зорница затвори, държах телефона на ухото си – в застинала поза и с отворена уста. След дълги размисли взех решение, че ще си мълча. Не съм аз тази, която има право да съди кой е крив, кой – прав.
Камелия
Инфо: персонална драма