140 години от Съединението: Днес борбата е вътре в обществото, а не срещу Великите сили
" Има една българска сентенция " Сговорна тайфа, планина повдига " - това е урокът, който ни преподава Съединението. Неслучайно девизът на Народното събрание " Съединението прави силата " - това е може би урокът, който ни е необходим през днешния ден. Това съобщи пред News.bg историкът Данаил Димитров във връзка 140 години от Съединението на България.
По думите му преди 140 години я е нямало тази бездна в обществото, каквато има през днешния ден.
" Тогава битката е била против Великите сили, а в този момент битката първо е вътре сред самите нас. Това е най-големият урок, който би трябвало да научим и преодолеем, в случай че желаеме да реализираме нещо значимо и национално ", означи историкът.
И даде образец, че в Източна Румелия първите две партии са били национална и казионна. В националната партия са влизали хора, които са призовавали за Съединение, само че когато идвали на власт, забравяли това нещо.
Техните съперници от казионната партия били образувани като тяхна поддръжка, само че по-късно станали политически съперници. " Горе-долу в този момент следим същото - доста сме велики, даваме обещания и когато вземем властта, губим действителната визия по какъв начин живее народът ", показа Димитров.
Според него политиците ни вършат една съществена неточност. " Една българска къща се строи със здрави темели и основи, а ние се опитваме да строим къщата откъм комина надолу. Няма по какъв начин да се получи ", уточни той.
Данаил Димитров даде съвет на политиците първо да бъдат повече сред хората, да се качат на метрото за работа , да се качат с трен и да пътуват с него, да седнат да пият едно кафе или една бира в селска механа или бирария - може би тогава ще усетят пулса на обществото.
" Връзката сред изборите и действителността се къса. За разлика от Съединението, всички други дати в историята като 9 септември и 10 ноември, по-скоро не сплотяват, а разделят българите. Колкото е по-разделен нашият народ, толкоз по-лесно ще бъде манипулиран и ръководен. Преди да си помислим за какво се разделяме, би трябвало да помислим кой има сметка от нашето разделяне и уязвимост ", прикани той.
Димитров изясни, че много забавни истории има около Съединението на България.
" Това е един акт, който няма аналог в българската история, който за пръв и за жалост за финален път политици, народ, войска и цялата държавност, всички се сплотяват към една идея ", разясни историкът.
Пламен Павлов: Съединението би трябвало да се чества дружно със Северна Македония
Идеята е националното обединяване и тематиката Македония е наложително да присъства
Той подсети, че Берлинският конгрес слага началото на едно разделяне и дефинира политиката на България до XX век. " Вместо да се реализира едно обединяване, което било в съгласие от Санстефанска България. Тогава българите не били инцидентно включени в рамките на новата страна, а българите били включени в рамките на Българската екзархия ", изясни Димитров.
По думите му най-реалните и обективни граници на България са след Освобождението, само че през юли месец 1878 година
" Берлинският конгрес поставя завършек на това замайване и България е разграничена. Една от наложителните задания на българските държавни управления и народ, е да реализират обединяване ", сподели Данаил Димитров.
" За Съединението са известни доста неща, само че би трябвало да се кажат няколко по-неизвестни и забавни обстоятелства - в центъра на Съединението стоят Димитър Ризов, Коста Паница, Илия Куртев, Чардафон Велики и основният човек, към който се върти цялата концепция и осъществяване - Захарий Стоянов ", добави още историкът.
Истински самостоятелни ще бъдем тогава, когато се научим да споделяме „ НЕ “!
отбележим нито един празник или исторически ден, без да изпаднем в подозрения и съмнения. За датата 3 март, за нужните и ненужните съмнения с учителя по история Данаил Димитров беседва Диляна Панайотова.
По думите му преди 140 години я е нямало тази бездна в обществото, каквато има през днешния ден.
" Тогава битката е била против Великите сили, а в този момент битката първо е вътре сред самите нас. Това е най-големият урок, който би трябвало да научим и преодолеем, в случай че желаеме да реализираме нещо значимо и национално ", означи историкът.
И даде образец, че в Източна Румелия първите две партии са били национална и казионна. В националната партия са влизали хора, които са призовавали за Съединение, само че когато идвали на власт, забравяли това нещо.
Техните съперници от казионната партия били образувани като тяхна поддръжка, само че по-късно станали политически съперници. " Горе-долу в този момент следим същото - доста сме велики, даваме обещания и когато вземем властта, губим действителната визия по какъв начин живее народът ", показа Димитров.
Според него политиците ни вършат една съществена неточност. " Една българска къща се строи със здрави темели и основи, а ние се опитваме да строим къщата откъм комина надолу. Няма по какъв начин да се получи ", уточни той.
Данаил Димитров даде съвет на политиците първо да бъдат повече сред хората, да се качат на метрото за работа , да се качат с трен и да пътуват с него, да седнат да пият едно кафе или една бира в селска механа или бирария - може би тогава ще усетят пулса на обществото.
" Връзката сред изборите и действителността се къса. За разлика от Съединението, всички други дати в историята като 9 септември и 10 ноември, по-скоро не сплотяват, а разделят българите. Колкото е по-разделен нашият народ, толкоз по-лесно ще бъде манипулиран и ръководен. Преди да си помислим за какво се разделяме, би трябвало да помислим кой има сметка от нашето разделяне и уязвимост ", прикани той.
Димитров изясни, че много забавни истории има около Съединението на България.
" Това е един акт, който няма аналог в българската история, който за пръв и за жалост за финален път политици, народ, войска и цялата държавност, всички се сплотяват към една идея ", разясни историкът.
Пламен Павлов: Съединението би трябвало да се чества дружно със Северна Македония
Идеята е националното обединяване и тематиката Македония е наложително да присъства
Той подсети, че Берлинският конгрес слага началото на едно разделяне и дефинира политиката на България до XX век. " Вместо да се реализира едно обединяване, което било в съгласие от Санстефанска България. Тогава българите не били инцидентно включени в рамките на новата страна, а българите били включени в рамките на Българската екзархия ", изясни Димитров.
По думите му най-реалните и обективни граници на България са след Освобождението, само че през юли месец 1878 година
" Берлинският конгрес поставя завършек на това замайване и България е разграничена. Една от наложителните задания на българските държавни управления и народ, е да реализират обединяване ", сподели Данаил Димитров.
" За Съединението са известни доста неща, само че би трябвало да се кажат няколко по-неизвестни и забавни обстоятелства - в центъра на Съединението стоят Димитър Ризов, Коста Паница, Илия Куртев, Чардафон Велики и основният човек, към който се върти цялата концепция и осъществяване - Захарий Стоянов ", добави още историкът.
Истински самостоятелни ще бъдем тогава, когато се научим да споделяме „ НЕ “!
отбележим нито един празник или исторически ден, без да изпаднем в подозрения и съмнения. За датата 3 март, за нужните и ненужните съмнения с учителя по история Данаил Димитров беседва Диляна Панайотова.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ