Има дни, в които си изгубил всякаква надежда и тогава

Има дни, в които си изгубил всякаква вяра и тогава срещаш Надежда Данабашева, която ти припомня, че всеки води своята персонална, вътрешна борба. И всеки е в роля – нейната е да бъде майка с доста мощен и несклоняем дух.

Снимка: Надежда Данабашева, персонален списък

Преди повече от 10 години животът ѝ се прекатурва, когато схваща, че синът ѝ Борис е аутист. Надя и фамилията ѝ минават през всевъзможни страсти – от гнева и болката до приемането на обстановката.

Темата се трансформира в персонална идея за нея, за която ви описваме в поредицата ни „ Жените на България “.

Снимка: Надежда Данабашева, персонален списък

Няколко месеца са нужни за Надя и фамилията ѝ, с цел да преминат през контузията, която диагнозата отключва.

Любовта е една и съща на всеки език, споделя известният жестов преводач в особено изявление за " Жените на България "

„ След близо половин година, в които страстите надделяваха, осъзнахме, че няма да променим действителността. Бяхме изправени пред избора – да приемем и да стартираме да се броим или да продължим да живеем по метод, който може да съсипе семйството ни “, споделя Надежда.

Не знае тя ли е избрала живота си, или той нея. Към оня миг е сигурна само, че ни е даден, с цел да преодоляваме събитията, които ни застигат и да не променяме философията и възгледите си поради тях.

Снимка: Надежда Данабашева, персонален списък

Тя стопира да си задава и въпросите по какъв начин се е стигнало дотук и за какво се случва на нейното дете, вместо това стартира да работи.

Снимка: Надежда Данабашева, персонален списък

„ Казах си, че няма да разреша диагнозата да ни погълне. Няма да разреша тя да дефинира мен, брачна половинка ми или щерка ми. Имаме наследник, който е друг, само че това не значи, че нямаме идентичност. Мисля, че 10 години по-късно съм съумяла в обещанието си “, безапелационна е Надя.

Водещата на " Преди обед " - такава, каквато не я познавате, споделя за себе си в поредицата " Жените на България "

Вярва, че колкото и мъчно да е, би трябвало да се приказва по тематиката и да се адресират послания до обществото ни – че родителите на деца от спектъра имат потребност от схващане, поддръжка и толеранс, че обвиняванията и срамът са неоснователни.

Снимка: Надежда Данабашева, персонален списък

„ Осъзнавам, че е мъчно да прескочим някои бариери в връзките, само че не можем да слагаме етикет на едно дете, единствено тъй като е аутист “, споделя Надежда.

Диагноза или присъда е аутизмът

Диагнозата не е положение, от което се излиза елементарно. В този аспект може да се дефинира като присъда, счита Надя. Благодарение на информираността по темата децата от аутистичния набор стават и все по-видими.

Снимка: Надежда Данабашева, персонален списък

По случай Световния ден за осведоменост за аутизма , който се отбелязва на 2 април , през първата седмица на месеца ще бъде показан и късометражният документален филм на режисьора Ани Недялкова „ Надежда за Борис “ , който наблюдава един ден от живота на Борис Данабашев – синът на Надя.

Снимка: Надежда Данабашева, персонален списък

Филмът е взаимен план на студенти от факултета по „ Екранни изкуства “ към НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ и сюжетът ни среща в елементи със спецификите на аутизма и ни демонстрира трансформираща мощ на любовта, която води до позитивните промени за 12-годишното момче на Надя, а също съхранява и фамилията ѝ.

София Вълнеева споделя в " Жените на България " какво я стимулира към този момент 28 години да работи с деца

„ Надежда бързо ни позволи до фамилията си, сподели ни и компликациите, и достиженията, трансформира се в наш преподавател и подстрекател. Тези няколко дни, в които снимахме кино лентата, станаха едни от най-скъпите ми мемоари, тъй като успяхме да опознаем Боби и да забележим какъв брой доста капацитет има в него “, споделя Ани Недялкова.

Снимка: Надежда Данабашева, персонален списък

На което Надежда дава отговор, че в случай че фамилии с деца от аутистичния набор затварят вратите си, няма по какъв начин да чакат откровена съпричастност и схващане от страна на обществото. Общество, от което се надяват децата им да бъдат пълноценна част.

Продължи да четеш