Има дни, в които политическата гравитация във Вашингтон се обръща

Има дни, в които политическата гравитация във Вашингтон се обръща и това, което изглеждаше като непоклатима подчиненост, ненадейно се разпада под тежестта на публичния натиск; гласуването за разсекретяване на досиетата „ Епстийн “ е тъкмо подобен миг. Когато Камарата на представителите одобри законопроект с поразяващото болшинство от 427 гласа против един, а Сенатът го последва с цялостно единогласие, това престава да бъде просто законодателна самодейност и се трансформира в публичен ултиматум, който даже фигура с въздействието на Доналд Тръмп не може да пренебрегва. Дълго време президентът се опитваше да задържи капака на тази кутия на Пандора, употребявайки целия си боеприпас от политически лостове – от персонални привиквания на депутати в Ситуационната зала до напън върху ръководителя на Камарата Майк Джонсън. Но фактът, че в последна сметка той трябваше да отстъпи и да подреди на своите хора да гласоподават „ за “, с цел да не бъде прегазен от политическия валяк, демонстрира, че желязната му хватка върху партията стартира да корозира.Този епизод маркира една от най-интересните психически драми в актуалната американска история, тъй като опълчва два съществени инстинкта на придвижването MAGA – лоялността към водача против обсесията за откриване на тайните на елита. Марджъри Тейлър Грийн, до неотдавна един от най-верните преторианци на Тръмп, се трансформира в лицето на този протест, заявявайки с брутална искреност, че борбата за досиетата е „ раздрала “ придвижването. Нейните думи, изречени на стълбите на Капитолия в обкръжението на жертви на трафика на хора, резонират с болката на електорат, който е спал в коли и е чакал с часове по манифестации, вярвайки, че се бори за истината, единствено с цел да види по какъв начин идолът им се колебае. Това е типичен когнитивен дисонанс – моментът, в който вярата в личността се сблъсква челно с правилата, които тази персона би трябвало да въплъщава.Фундаменталната логичност зад този политически спектакъл е безпощадната аритметика на рейтинга. С утвърждение, сринало се до 37%, и стопански разказ, който му се изплъзва поради високите разноски за живот, Тръмп просто не можеше да си разреши да застане на пътя на трен, който към този момент е набрал инерция. Проучванията демонстрират, че едвам четирима от 10 републиканци утвърждават дейностите му по проблема „ Епстийн “, а самостоятелните гласоподаватели са настроени отрицателно в съответствие шест към едно. В такава среда, опитът да се скрие информация работи като политически гибелен акт преди междинните избори. Томас Маси, един от архитектите на законопроекта, вярно означи, че Тръмп е постъпил мъдро, като е решил да „ застане отпред на парада “, откакто е осъзнал, че не може да го спре. Това е тактика на оцеляването, маскирана като водачество.Ситуацията припомня на края на ерата „ Никсън “, когато стената на мълчанието стартира да се пропуква не от външни врагове, а от вътрешни подозрения. Въпреки че Тръмп дава обещание да подпише закона, играта надалеч не е завършила, защото изпълнителната власт към момента разполага с механизми за закъснение – като да вземем за пример настоящото следствие за връзки на демократи с Епстийн, което може да послужи като комфортен претекст за редактиране на основни документи. Единственият глас „ срещу “ – този на Клей Хигинс – който предизвести за заплахата от накърняване на репутацията на почтени хора, остана глас в пустиня, заглъхнал от груповия зов за отмъщение. Пазарът на хрумвания сега не търси нюанси; той търси имена, дати и сметки.Посланието от последните 24 часа е ясно: във Вашингтон към този момент няма недосегаеми тематики и няма безспорен надзор. Когато даже най-шумните поддръжници на президента се обединят с демократите, с цел да заобиколят партийното управление, ставаме очевидци на децентрализация на властта, която е колкото безредна, толкоз и здравословна за демокрацията. Истината за Епстийн, каквато и да е тя, към този момент не е просто престъпна хроника; тя се трансформира в тест за интегритета на цялата политическа система. Тръмп разбра по сложния метод, че можеш да водиш електората си на всички места, с изключение на назад към тъмнината. Ако той продължи да се съпротивлява прикрито, до момента в който обществено поддържа закона, рискува да трансформира най-лоялните си почитатели в най-ожесточените си критици, тъй като няма нищо по-опасно за един популистки водач от това да бъде махленски, че е част от елита, който е заречен да унищожи.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.