Доц. Георги Лозанов: Самоинформирането е опасно като самолечението
" Има чисто поколенчески модели на осведоменост и на полезност на информацията. Например моето потомство, пък и може би малко и след мен дори, беше безспорна полезност на идентичността. Отговор на въпроса " ти кой си? ", съгласно това какво знаеш. Каква фактологична, идейна и всякаква друга информация и просвета ти носиш дружно със себе си ", разяснява пред доцент Лозанов.
По думите му във Факултета по публицистика и всеобща връзка на заложен въпрос към студентите " Коя е столицата на Чехия? ", една трета от тях не са могли да отговорят.
" Те обаче нямат телефоните със себе си. Това не е въпрос към тях, а към телефона. И дори едно момиче ми сподели: но защо би трябвало да я знам? След секунда ще ви я кажа, в случай че имах телефон. И аз не се отнесох строго към това неведение, очевидно се сменя моделът на идентичността, на осведомителната еднаквост. Ти като притежател на информация, каква информация би трябвало да носиш. Има едно потомство, което освобождава ужасно място в личното си схващане от фактологична информация. В индивида има постоянно тези две душевни качества, които са в конкуренция - вярата и разсъдъкът. Вярата е дарба да познаваш без съответни, в рамките на твоя опит фактологични и логичен доказателства, назад на разсъдъка. И заради това, че чисто фактологически се опразват огромни места в съзнанието на индивида, поемат се от външни носители, скоро и изкуственият разсъдък доста ще се включи в този развой. Така, че на мен ми се коства, че идва време още веднъж за ново по-интензивно религиозно прекарване на света през религия ", означи той.
По думите му новите отзивчиви средства предоставиха небивала независимост по отношение на старите. Това е основало у хората чувството, че те могат да се самоинформират. А това е извънредно рисково занятие, защото е сходно на самолечението.
" Самоинформирането в последна сметка подценява професионалните комуникатори, каквито са публицистите. А единствено те могат да ти подсигуряват публицистична отговорност върху наличието, което е решаващо в това число и за личния ти живот. Ето при пандемиите, вследствие на информация, във връзка с която няма осведомителна отговорност може да се почине ", сподели доцент Лозанов.
Той уточни, че обществените мрежи не са медии, защото наличието би трябвало да е създадено в режим на публицистична отговорност, което значи посредством набор от професионални или етични правила.
" Свободата на словото изисква от публицистиката да даде опция на фена, слушателя, крайния консуматор самичък да си образува мнение. А пропагандата се пробва да му наложи мнение. Още по-страшно става от това, че нито една агитация не се самопризнава за агитация, а се пробва да мине за публицистика. И когато това става в ефира на публичната медия, която в допълнение дава социална тежест на посланията, има риск от доста съществено подвеждане на аудиторията ", уточни той. И добави:
" За страдание влязохме в стадий на полезностите в областта на медиите, публицистиката, когато ще има връщане към тях посредством опарване. "
Кои са актуалните послания в новото издание на " Малкият принц " и по какъв начин изкуственият разсъдък въздейства на нашето въображение и религия?
" Изкуственият разсъдък може да бъде най-вече магически асистент на индивида. В приказките това е нормално самодива или джудже. Да му даде опция да извърши нещо, което със лични сили да не може да направи. Изкуственият разсъдък може да се намеси най-вече дотук, тъй като той няма по какъв начин да има човешка еднаквост. Човешката еднаквост е обвързвана със самото човешко съществуване, което е едно съществуване във времето. Изкуственият разсъдък не е конструиран въз основата на този проблем и не може да бъде конструиран, тъй като той е екзистенциален, отвън интелекта. Основният проблем на индивида е казусът за гибелта и безсмъртието. Изкуственият разсъдък може да помогне да се усили земното траене на тялото, обаче това не е величие. Безсмъртието не е на тялото, както знаем, то е на душата. Безсмъртието на душата още веднъж ще би трябвало да пристигна по пътя на въображението през гибелта на тялото. Както Малкият принц демонстрира по какъв начин се случва безсмъртието на душата. Това става въз основата на полезности и той умирайки, в действителност основава на водача чувството, че се е върнал в детството и се е върнал към полезностите, които другояче е не запомнил в живота си ", съобщи доцент Лозанов.
Той съобщи, че в българската литература има противопоставен воин на Малкия принц и това е бай Ганьо.
" Ние сме антропоморфизирали бай Ганьо, извадили сме го от литературната му битност и сме го взели съвсем като наличие в нашия живот. С което се идентифицираме за жалост, вместо да го гледаме като личната си подигравка и да се опитваме да се отблъснем от него ", сподели доцент Лозанов.
По думите му във Факултета по публицистика и всеобща връзка на заложен въпрос към студентите " Коя е столицата на Чехия? ", една трета от тях не са могли да отговорят.
" Те обаче нямат телефоните със себе си. Това не е въпрос към тях, а към телефона. И дори едно момиче ми сподели: но защо би трябвало да я знам? След секунда ще ви я кажа, в случай че имах телефон. И аз не се отнесох строго към това неведение, очевидно се сменя моделът на идентичността, на осведомителната еднаквост. Ти като притежател на информация, каква информация би трябвало да носиш. Има едно потомство, което освобождава ужасно място в личното си схващане от фактологична информация. В индивида има постоянно тези две душевни качества, които са в конкуренция - вярата и разсъдъкът. Вярата е дарба да познаваш без съответни, в рамките на твоя опит фактологични и логичен доказателства, назад на разсъдъка. И заради това, че чисто фактологически се опразват огромни места в съзнанието на индивида, поемат се от външни носители, скоро и изкуственият разсъдък доста ще се включи в този развой. Така, че на мен ми се коства, че идва време още веднъж за ново по-интензивно религиозно прекарване на света през религия ", означи той.
По думите му новите отзивчиви средства предоставиха небивала независимост по отношение на старите. Това е основало у хората чувството, че те могат да се самоинформират. А това е извънредно рисково занятие, защото е сходно на самолечението.
" Самоинформирането в последна сметка подценява професионалните комуникатори, каквито са публицистите. А единствено те могат да ти подсигуряват публицистична отговорност върху наличието, което е решаващо в това число и за личния ти живот. Ето при пандемиите, вследствие на информация, във връзка с която няма осведомителна отговорност може да се почине ", сподели доцент Лозанов.
Той уточни, че обществените мрежи не са медии, защото наличието би трябвало да е създадено в режим на публицистична отговорност, което значи посредством набор от професионални или етични правила.
" Свободата на словото изисква от публицистиката да даде опция на фена, слушателя, крайния консуматор самичък да си образува мнение. А пропагандата се пробва да му наложи мнение. Още по-страшно става от това, че нито една агитация не се самопризнава за агитация, а се пробва да мине за публицистика. И когато това става в ефира на публичната медия, която в допълнение дава социална тежест на посланията, има риск от доста съществено подвеждане на аудиторията ", уточни той. И добави:
" За страдание влязохме в стадий на полезностите в областта на медиите, публицистиката, когато ще има връщане към тях посредством опарване. "
Кои са актуалните послания в новото издание на " Малкият принц " и по какъв начин изкуственият разсъдък въздейства на нашето въображение и религия?
" Изкуственият разсъдък може да бъде най-вече магически асистент на индивида. В приказките това е нормално самодива или джудже. Да му даде опция да извърши нещо, което със лични сили да не може да направи. Изкуственият разсъдък може да се намеси най-вече дотук, тъй като той няма по какъв начин да има човешка еднаквост. Човешката еднаквост е обвързвана със самото човешко съществуване, което е едно съществуване във времето. Изкуственият разсъдък не е конструиран въз основата на този проблем и не може да бъде конструиран, тъй като той е екзистенциален, отвън интелекта. Основният проблем на индивида е казусът за гибелта и безсмъртието. Изкуственият разсъдък може да помогне да се усили земното траене на тялото, обаче това не е величие. Безсмъртието не е на тялото, както знаем, то е на душата. Безсмъртието на душата още веднъж ще би трябвало да пристигна по пътя на въображението през гибелта на тялото. Както Малкият принц демонстрира по какъв начин се случва безсмъртието на душата. Това става въз основата на полезности и той умирайки, в действителност основава на водача чувството, че се е върнал в детството и се е върнал към полезностите, които другояче е не запомнил в живота си ", съобщи доцент Лозанов.
Той съобщи, че в българската литература има противопоставен воин на Малкия принц и това е бай Ганьо.
" Ние сме антропоморфизирали бай Ганьо, извадили сме го от литературната му битност и сме го взели съвсем като наличие в нашия живот. С което се идентифицираме за жалост, вместо да го гледаме като личната си подигравка и да се опитваме да се отблъснем от него ", сподели доцент Лозанов.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ