Има 8 навика, които не осъзнавате, че ви правят по-малко

Има 8 навика, които не осъзнавате, че ви вършат по-малко интелигентни (според психолозите). Всекидневните привички образуват мозъка ни повече, в сравнение с допускаме. Те могат да изострят интелигентността ни или постепенно да я понижат. Някои държания, които считаме за безвредни или даже продуктивни, в действителност могат да ни попречват. От пропускането на закуската до непрекъснатата многозадачна работа – тези привички могат да повлияят на когнитивните ни качества и яснотата на мозъка. Нашите рутинни дейности и избори, без значение дали са умишлени или не, дефинират метода, по който действа мозъкът ни.

Изненадващото е, че доста от тези привички са вкоренени в метода ни на живот. Време е да се вгледаме по-отблизо в тези ежедневни привички.

Идентифицирането на тези клопки може да ни помогне да създадем елементарни, само че ефикасни промени, с цел да се грижим по-добре за умствената си заостреност и цялостното си благоденствие.

1) Мултитаскинг

Жонглираме с няколко задания едновременно, уверени, че сме супер продуктивни. Но познайте какво? Психолозите ни споделят, че този табиет в действителност може да ни направи по-тъпи. Шокиращо, нали? Но ето за какво: мозъкът ни не е планиран да се оправя с няколко задания по едно и също време. Вместо това той бързо превключва фокуса от една задача на друга, което може да докара до когнитивна отмалялост. Това непрекъснато превключване може да понижи успеваемостта ни и даже да намали равнищата на IQ. И това не стопира дотук. Мултитаскингът може да докара и до стрес и тревога, които не са най-хубавите другари на мозъчната ви мощ. Затова идващия път, когато си мислите, че печелите, жонглирайки с няколко задания, помислете още веднъж. Ключът е да го разпознаете и да предприемете стъпки, с цел да се концентрирайте върху една задача в даден миг, отдавайки ѝ цялото си внимание.

2) Липса на физическа интензивност

Да се излежавате на дивана след дълъг ден, гледайки обичаните си излъчвания, може да наподобява като най-хубавата релаксация. Кой би си помислил, че физическата неактивност може да повлияе на интелигентността ви? Е, съгласно психолозите неналичието на физическа интензивност е табиет, който в действителност може да ни направи по-малко интелигентни. Колкото и необичайно да звучи, здравето на мозъка ни е обвързвано с физическото ни здраве. Физическата интензивност усъвършенства притока на кръв към мозъка и оказва помощ за образуването на нови мозъчни кафези. Тя също по този начин покачва невропластичността – способността на мозъка да образува и реорганизира синаптични връзки, изключително в отговор на учене или опит. Така че дългото седене без придвижване не е от изгода за мозъка ви. Вместо да прекарвате целия ден на дивана или на бюрото си, стремете се към постоянна физическа интензивност. Дори къса разходка може да раздвижи кръвта ви и да усъвършенства когнитивните ви функционалности.

3) Пропускане на закуската

Всички сме чували, че закуската е най-важното хранене за деня, нали? И това е правилно, даже когато приказваме за нашата просветеност.

Когато се събуждате заран, равнищата на глюкоза са най-ниски. Глюкозата е основно гориво за мозъка и без нея когнитивните функционалности могат да пострадат. В бързината на утринните ни отговорности постоянно забравяме да захраним тялото си и, което е по-важно, мозъка си.

Пренебрегването на първото хранене за деня може да докара до понижаване на вниманието, утежняване на краткосрочната памет и даже до промени в настроението. По създание здравословната закуска може да даде старт на деня и да поддържа мозъка ви изострен и концентриран.

4) Недостатъчно сън

Знам, че животът може да бъде забързан. Между работата, фамилията и опитите да се вмъкнем в малко време за себе си, пълноценният сън може да наподобява като невъзможна фантазия. Но пропускането на тези скъпи часове за отмора може да окаже по-голямо въздействие върху интелигентността ви, в сравнение с си мислите. Сънят е времето, когато мозъкът ви се презарежда и консолидира всички познания от деня. Без задоволително сън мозъкът ви не получава нужното време за отмора и рестартиране. Това може да се отрази на когнитивните ви качества, в това число на паметта, вземането на решения и даже на творчеството. Не е казано, че би трябвало фрапантно да измененията метода си на живот и да започнете да си лягате в 20:00 ч. Но е значимо да си създадете подобаващ график за сън и да се придържате към него. Дори и дребните промени могат да доведат до огромна смяна.

5) Прекарване на прекалено много време в обществените медии

Всички сме били там: влизате в Instagram или Фейсбук за бърза инспекция и преди да се усетите, минава един час.

Въпреки че обществените медии могат да бъдат превъзходен метод за поддържане на връзка, психолозите допускат, че прекарването на прекалено много време в скролване в действителност може да ни направи по-малко интелигентни. Работата е следната: когато непрекъснато консумираме информация и изображения от живота на другите, не даваме на мозъка си опция да твори, да си показва и да мисли надълбоко. Сякаш храним мозъка си с нездравословна храна, вместо да го подхранваме с потребни мисли и хрумвания. Освен това непрекъснатият поток от актуализации може да ни затрудни да се съсредоточим и да се концентрираме върху дилемите, което се отразява на когнитивните ни качества.

Така че, може би идващия път, когато се окаже, че безсмислено превъртаме, бихме могли да оставим телефоните си и да вземем книга, да се разходим или просто да седнем в тишина за миг. Става въпрос за намиране на баланс и предоставяне на пространството, от което мозъкът ни се нуждае, с цел да се развива същински.

6) Претоварване с информация

Случвало ли ви се е да четете публикация след публикация или да гледате документални филми един след различен в опит да научите колкото се може повече по дадена тематика? Знам, че съм бил там. Макар че е отлично да сме осведомени и любопитни, психолозите считат, че претоварването с информация в действителност може да попречи на интелигентността ни. Човешкият мозък, колкото и да е необикновен, има предел на количеството информация, което може да обработи едновременно. Когато го бомбардираме с прекалено много информация, той няма време и пространство, с цел да я поеме и обработи вярно.
Това не значи, че би трябвало да спрем да учим или да бъдем любопитни. Вместо това би трябвало да знаем по кое време да създадем пауза и да дадем опция на мозъка си да усвои информацията, която сме приели.

7) Пренебрегване на грижата за себе си

Често даваме преимущество на всичко и всички останали пред себе си. Служебни периоди, фамилни отговорности, обществени отговорности – всички те като че ли имат преимущество. Но когато става въпрос за грижа за себе си, ние я оставяме на назад във времето. Ето я суровата истина: пренебрегването на грижата за себе си освен ви вреди, само че и се отразява на интелигентността ви.

Отделянето на време за грижа за себе си не е егоистично или снизходително – належащо е. Дейности като медитация, четене на добра книга или просто тиха разходка в парка могат да оказват помощ за понижаване на равнищата на стрес и тревога и да подобрят познавателните ни качества. Така че би трябвало да започнете да поставяте себе си преди всичко. Погрижете се за физическото си здраве, прочувственото си положение и умствената си изясненост.

8) Неангажиране с предизвикателни за мозъка действия

Чуйте това: мозъкът ви се нуждае от провокации, с цел да остане изострен. Подобно на мускул, той се нуждае от постоянни извършения, с цел да поддържа силата и гъвкавостта си. Заниманията с предизвикателни за мозъка действия, като решение на пъзели, четене или асимилиране на нови умения, могат да подтикват мозъка ви и да подобрят познавателните ви качества. Те предизвикват образуването на нови невронни пътища и усъвършенстват уменията ви за решение на проблеми и сериозно мислене.

Така че, вместо да прекарвате свободното си време в безсмислено скролване в телефона или гледане на телевизия, пробвайте се да подберете ново занимание или да се предизвикате с сложен за мозъка пъзел. Не става въпрос за това какъв брой огромно е предизвикването, а за това непрекъснато да ангажирате мозъка си и да го поддържате деен. Вашата просветеност не е закрепена – тя е нещо, което можете да култивирате и развивате.

Заключително

Интелигентността не е единствено това, което научаваме, или информацията, която резервираме. Тя също по този начин е обвързвана с метода, по който се грижим за мозъка си. Тези ежедневни привички, въпреки и на пръв взор незначителни, могат да окажат доста влияние върху когнитивното ни здраве с течение на времето. Осъзнавайки тези клопки, ние си даваме опция да вършим избори, които подхранват умствените ни качества. Малки промени като задоволително сън, ограничение на потреблението на обществените медии и постоянно предизвикателство на мозъка ни могат да доведат до по-добър фокус и по-остро мислене. Мозъците ни са мощни принадлежности, само че те се нуждаят от верните условия, с цел да процъфтяват.

Да създадем крачка обратно, с цел да преоценим и поправяме рутинните си дейности, е не просто потребно, а от значително значение. Инвестирайте в тези привички и мозъкът ви ще ви се отблагодари с по-голяма изясненост и умствена еластичност.

Източник – Global English Editing/Превод:SafeNews