Какво общо имат умовете на илюзионистите и учените?
Илюзионистите може да имат реформаторски трик в психологическия си ръкав, който ги отличава от други изобретателни хора, като комедианти или образни актьори.
Първоначалните сведения сочат, че като цяло хората илюзионисти, изненадващо, само че нямат влечение към психози и черти, свързани с шизофрения, спрямо други актьори и даже със приблизително статистическото население.
Всъщност тези, които вършат фокуси, наподобяват по-малко податливи на „ магическо мислене “ от музикантите или поетите и е по-вероятно да подхождат към кариерата си като математик или академик.
Magicians' Minds Have One Surprising Thing in Common With Scientists', Study Discovers
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Легендарната връзка сред творчеството и психологичните болести или психическите разстройства се поддържа от доста анекдоти в историята и многочислени научни проучвания.
Предишни публикации са открили, че музиканти, поети, писатели, комедианти и образни актьори са склонни да имат по-високи равнища на негативни афективни и психотични черти, в сравнение с общото население.
Чертите, които дефинират психотичните разстройства, като шизофрения или биполярно разстройство, включват халюцинации, магическо мислене, заблуди, некадърност за централизация, обществена тревога, некадърност за надзор на мислите, невисок самоконтрол, понижено прочувствено изложение или интензивна липса на мотивация.
Въпреки че тези черти могат да бъдат неподходящи, изключително когато не им се обръща внимание, те могат и да доведат до образован и забавен метод на мислене, които притеглят нашата креативна сензитивност.
Илюзионистите обаче не наподобяват изключително податливи на тези черти, макар че са изобретателни реализатори с сходни задания като комедиантите.
Онлайн изследване, ръководено от психолога Гил Грийнгрос от университета Абъристуит в Уелс, мери психологичното здраве, творчеството и оригиналността на 195 илюзионисти и съпоставя техните резултати с тези на 233 човек от общото население, както и с минали данни за други артистични групи.
Грийнгрос, психологът Пол Силвия от Университета на Северна Каролина в Грийнсбъро и илюзионистът Сара Красон, споделят, че техните резултати демонстрират, че „ не всички изобретателни хора са основани идентични “ и че „ връзката сред творчеството и психозите е по-сложна, в сравнение с се е предполагало “.
С други думи, психическите черти, които вършат даден субект подобаващ за една артистична кариера, не се отнасят безусловно за всички креативен кариери.
В актуалното изследване илюзионистите са постигнали по-ниски резултати както за когнитивна анархия, по този начин и за импулсивно противоречие спрямо общата извадка и други артистични групи.
Това евентуално е по този начин, тъй като фокусите разчитат на прецизни подготовки, изискващи мощен фокус, внимание към детайлите, успокоение и дисциплинираност - все неща, които могат да бъдат неподходящо повлияни от обществена тревога, неприятна централизация или невисок самоконтрол - характерности на горните психотични черти.
Повечето илюзионисти, оценени в изследването, не се разграничават от общото население по „ необикновени прекарвания “, като халюцинации, аберации на усещането или магическо мислене, което допуска, че множеството от тях не считат, че правят същинска магия.
Think of a Number. How Do Math Magicians Know What It Is?
— Winson Tang (@winsontang)
Независимо от това, при илюзионистите, които са постигнали по-високи резултати от другите за „ необикновени прекарвания “, се следи по-висока автентичност в осъществяванията им. В резултатите от изследването те са имали „ по-силни убеждения по отношение на своите креативен качества и творчеството е била по-голяма част от тяхната еднаквост “.
В последна сметка, когато съпоставят данните си с предходни проучвания, Грийнгрос и сътрудниците му настояват, че „ шизотипният профил “ на илюзионистите е най-сходен с този на математиците и учените.
Това може да звучи като необичайно съпоставяне, само че предходни изследвания са открили, че учените по биология и физика също имат по-ниски резултати от образните актьори и музиканти за „ необикновени прекарвания “ и когнитивна „ анархия “.
Както изяснява екипът на Грийнгрос, както излюзионистите, по този начин и учените разчитат на въображение и креативност, съчетани с подреденост, неизменност и прецизна процедура, с цел да бъдат допустимо най-точни в това, с което се занимават.
„ Освен това “, прибавят създателите, „ тъкмо като учените, магьосниците се стремят да реализират съответна цел, построена от доста дребни стъпки, които постоянно могат да бъдат реализирани по голям брой способи, с разнообразни равнища на креативност. “
Проучването е оповестено в.
По темата
Първоначалните сведения сочат, че като цяло хората илюзионисти, изненадващо, само че нямат влечение към психози и черти, свързани с шизофрения, спрямо други актьори и даже със приблизително статистическото население.
Всъщност тези, които вършат фокуси, наподобяват по-малко податливи на „ магическо мислене “ от музикантите или поетите и е по-вероятно да подхождат към кариерата си като математик или академик.
Magicians' Minds Have One Surprising Thing in Common With Scientists', Study Discovers
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Легендарната връзка сред творчеството и психологичните болести или психическите разстройства се поддържа от доста анекдоти в историята и многочислени научни проучвания.
Предишни публикации са открили, че музиканти, поети, писатели, комедианти и образни актьори са склонни да имат по-високи равнища на негативни афективни и психотични черти, в сравнение с общото население.
Чертите, които дефинират психотичните разстройства, като шизофрения или биполярно разстройство, включват халюцинации, магическо мислене, заблуди, некадърност за централизация, обществена тревога, некадърност за надзор на мислите, невисок самоконтрол, понижено прочувствено изложение или интензивна липса на мотивация.
Въпреки че тези черти могат да бъдат неподходящи, изключително когато не им се обръща внимание, те могат и да доведат до образован и забавен метод на мислене, които притеглят нашата креативна сензитивност.
Илюзионистите обаче не наподобяват изключително податливи на тези черти, макар че са изобретателни реализатори с сходни задания като комедиантите.
Онлайн изследване, ръководено от психолога Гил Грийнгрос от университета Абъристуит в Уелс, мери психологичното здраве, творчеството и оригиналността на 195 илюзионисти и съпоставя техните резултати с тези на 233 човек от общото население, както и с минали данни за други артистични групи.
Грийнгрос, психологът Пол Силвия от Университета на Северна Каролина в Грийнсбъро и илюзионистът Сара Красон, споделят, че техните резултати демонстрират, че „ не всички изобретателни хора са основани идентични “ и че „ връзката сред творчеството и психозите е по-сложна, в сравнение с се е предполагало “.
С други думи, психическите черти, които вършат даден субект подобаващ за една артистична кариера, не се отнасят безусловно за всички креативен кариери.
В актуалното изследване илюзионистите са постигнали по-ниски резултати както за когнитивна анархия, по този начин и за импулсивно противоречие спрямо общата извадка и други артистични групи.
Това евентуално е по този начин, тъй като фокусите разчитат на прецизни подготовки, изискващи мощен фокус, внимание към детайлите, успокоение и дисциплинираност - все неща, които могат да бъдат неподходящо повлияни от обществена тревога, неприятна централизация или невисок самоконтрол - характерности на горните психотични черти.
Повечето илюзионисти, оценени в изследването, не се разграничават от общото население по „ необикновени прекарвания “, като халюцинации, аберации на усещането или магическо мислене, което допуска, че множеството от тях не считат, че правят същинска магия.
Think of a Number. How Do Math Magicians Know What It Is?
— Winson Tang (@winsontang)
Независимо от това, при илюзионистите, които са постигнали по-високи резултати от другите за „ необикновени прекарвания “, се следи по-висока автентичност в осъществяванията им. В резултатите от изследването те са имали „ по-силни убеждения по отношение на своите креативен качества и творчеството е била по-голяма част от тяхната еднаквост “.
В последна сметка, когато съпоставят данните си с предходни проучвания, Грийнгрос и сътрудниците му настояват, че „ шизотипният профил “ на илюзионистите е най-сходен с този на математиците и учените.
Това може да звучи като необичайно съпоставяне, само че предходни изследвания са открили, че учените по биология и физика също имат по-ниски резултати от образните актьори и музиканти за „ необикновени прекарвания “ и когнитивна „ анархия “.
Както изяснява екипът на Грийнгрос, както излюзионистите, по този начин и учените разчитат на въображение и креативност, съчетани с подреденост, неизменност и прецизна процедура, с цел да бъдат допустимо най-точни в това, с което се занимават.
„ Освен това “, прибавят създателите, „ тъкмо като учените, магьосниците се стремят да реализират съответна цел, построена от доста дребни стъпки, които постоянно могат да бъдат реализирани по голям брой способи, с разнообразни равнища на креативност. “
Проучването е оповестено в.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ